РЕШЕНИЕ
№272
гр.Добрич, 07.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на четиринадесети ноември през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
2. ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.Маргенова в.гр.дело №481 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№2017/23.05.2018г. на З.И.М. с ЕГН ********** ***, срещу решение
№45/12.04.2018г. по гр.д.№721/2017г. на БРС, с което се отхвърля като
неоснователен предявения от З.И.М., с ЕГН: **********,***6, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на сключения между
наследодателите на страните, в качеството им на прехвърлители, и ответниците М.И.М.,
с ЕГН: **********, и Н.Д.М., с ЕГН: ***********,***, като преобретатели,
договор, оформен с нот. акт ***на нотариуса при PC- гр.Балчик,
за прехвърляне на Вилна сграда - еднофамилна, с ид. ***.1, построена в имот
с ид. ***, със застроена площ 73 кв.м., брой етажи: 2, като неразделна част от
сградата е гараж с ид. ***по КК, до размера на претендираната 1/2 ид. част, и се
осъжда да заплати 1500 лв., представляваща направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и по
частна жалба вх.№2555/02.07.2018г. на З.И.М. срещу
определение по чл.248, ал.3 от ГПК №370/12.06.2018г. по същото дело/съобразно
определение №516/11.09.2018г.по в.ч.гр.д.№384/2018г.на ДОС за присъединяване/,
С КОЕТО се ОСТАВЯ без уважение молбата и да измени
решение № 45/12.04.2018 г. в частта за сторените съдебно деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
Счита обжалваното
решение за неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушения на съдопроизводствените правила. Необосновани намира
изводите на съда, че претендира разваляне за повече от 1/4ид.част, както и за
изпълнение на задължението на ответниците за гледане и издръжка. Счита
предявения иск да е за разваляне на договора в обема на 1/4ид.част от имота, да
не е доказано, че ответниците са полагали ежедневни и пълни грижи за
прехвърлителя И. М.. Обсъждат се събраните доказателства и се извежда извод за
доказаност на обстоятелствата, че прехвърлителят сам е плащал консумативните си
разходи, че се е налагало да плаща на трети лица да полагат грижи за него, че
не е бил в състояние да се обгрижва сам, че грижите и средствата от ответниците
са били епизодични, че ответникът е бил и в обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си защото е бил ангажиран с работа на кораби с месеци, че
прехвърлителят и съпругата ми и ответниците били в лоши отношения, че
ответниците не са оставали и нощували в имота на прехвърлителя, самата тя и
съпруга и живеели в гр.Варна и отделяли време за тях по време на ваканции и
отпуски, полаганите от тях грижи били епизодични. Необосновани били изводите на
съда и, че прехвърлителите не са имали нужда от грижи. В нарушение на
процесуалните правила била разпределена доказателствената тежест- ищецът не
носел тежестта на доказване нуждата от
грижи и издръжка, тъй като тя следвала от самия договор. Не носела тежестта на
доказване и на размера на необходимите
средства за издръжка на прехвърлителите. Ответниците носели тежестта да
установят изпълнение в дължимия обем. Решението не било съобразено с естеството
на договора, чието разваляне се претендирало. От неделимостта на задължението
за гледане следвала незаконосъобразността на извода за изтекла погасителна
давност.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна със становище за неоснователност на
същата. Подробно се излагат доводи, излагани и в първонстанционното
производство относно неоснователността на претенцията за разваляне на договора
в претендирания обем. За първи път във въззивната жалба се излагали твърдения
за необходимостта от средства на прехвърлителя, които били неверни предвид
факта, че след смъртта му наследството му е включвало спестявания в размер на
27800лева,които били изплатени от банката на наследниците му и наличието на
която сума показвало, че не е бил в състояние на нужда от средства за издръжка.
Анализират се доказателствата, анализирани и във въззивната жалба, и се извежда
извод за тяхното превратно тълкуване от въззивника. Извежда се и извод за
доказаност на факта, че прехвърлителите са били здрави и енергични хора, които
не са страдали от липса на средства нито от липса на внимание от страна на
своите деца. Цитират се гласни доказателства, извежда се извод за
неоснователност на твърдението на ищцата за липса на изпълнение на договора и
от нейна страна, поела общо с ответника задължение за издръжка и гледане.
Излага се, че натурална издръжка е престирана и от двете страни по делото.
Анализира се естеството на договора за издръжка и гледане. Изразява се съгласие
с извода на съда, че с изтичането на 5 години от смъртта на прехвърлителката ,
правото да се иска разваляне по правоприемство се е погасило по давност на
31.05.2001г. поради което иска за разваляне в обем на 1/4ид.част от имота бил
неоснователен. Анализира се естеството на поетото от приобретателите по
договора солидарно задължение и се извежда извод за неговото изпълнение. Иска
се потвърждаване на обжалваното решение.
Обжалваното определение по чл.248 от ГПК
частния жалбоподател намира за незаконосъобразно и необосновано. Изразява
несъгласие с извода на съда за липсата на възражение от страна на ищцата за
прекомерност на адвокатското възнаграждение , платено от ответниците, както и,
че по причина на по-голямата доказателствена тежест на ответника, следвало
присъждането на по-висок адвокатски хонорар. Иска отмяна на определението и
изменение в частта на присъдения в полза на ответниците адвокатски хонорар
поради прекомерност на същия по критериите на чл.78, ал.5 от ГПК.
В отговор на
частната жалба насрещната страна е изразила становище за нейната
неоснователност, с доводи, че при разпределяне на отговорността за разноски
районния съд се е съобразил с характера на заведения иск, цената му, резултата
от спора , броя и продължителността на съдебните заседания. Счета, че не е
налице основание за изменение на разноските с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото.
По повод жалбите Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
При данни обжалваното решение да
е връчено на въззивника на 08.05.2018г., а обжалваното определение по чл.248 от
ГПК на 25.06.2018г., въззивната жалбата,
изпратена по пощата на 22.05.2018г. и
частната жалба, изпратена по пощата на 29.06.2018г., се явява подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, страна-ответник в
първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното
за него решение и определение.
Разгледана по същество въззивната
жалба се явява неснователна по следните съображения:
Не е спорно между страните, че
съпрузите И. М.М. и ***М., вече покойници, са били собственици на двуетажна вилна
сграда, построена по силата на отстъпено право на строеж върху дворно място с
пл.№*** по КП на гр.Балчик към 1992г.
Установява се, че на 09.11.1992г. , с н.а. **. на Район съд
гр.Балчик/вписан на ** на Сл.Вп.гр.Балчик/,
двамата съпрузи прехвърлят на сина си М.И.М. и на дъщеря си З.И.М., на
двамата по равно, собствения си недвижим имот, описан в акта като правото на
строеж върху вилно място от
1 200кв.м., представляващо планоснимачен №*** по кадастрален план на гр.Балчик,
отстъпено от Общински народен съвет гр.Балчик с договор от 23.12.1987г., заедно
с построената върху него двуетажна вила, състояща се на партерния етаж от две
стаи и кухня и на първия етаж от три стаи и хол, срещу задължението на М.И.М. и
З.И.М. да поемат цялостна издръжка и гледане на родителите си докато са живи, лично или чрез трето лице, като
прехвърлителите си запазват правото на ползване върху една стая и кухня по
техен избор.
Понастоящем
съобразно действащата кадастрална карта на гр.Балчик прехвърлената сграда е с идентификатор
***.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***., административен адрес:
гр.Балчик, к.з.”***”/данни от скица л.8 от делото на БРС/.
Безспорно е, че имота е придобит
по възмездната сделка от 09.11.1992г.
по време на брака на приобретателка З.И.М. с ***/и при съпоставка с данните от
удостоверение за граждански брак л.5 от делото на БРС/ и по време на брака на приобретателя
М.И.М. с Н.Д.М. /при съпоставка с данните от удостоверение за граждански брак
на л.42 от делото на БРС/, който факт легитимира последната като ответник по
предявения иск за разваляне поради неизпълнение на договора за прехвърляне на
имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Прехвърлителката ***М. е починала
на 31.05.2010г., прехвърлителят И. М.М. на 08.11.2012г. Ищцата и първият
ответник са техни единствени наследници по закон-низходящи от първа степен, дъщеря
и син /така удостоверение за наследници л.7/.
Ищцата З.И.М. иска разваляне на
договора до размера на 1/2ид.част от прехвърлената на брат и 1/2ид.част/съобразно
уточнителна молба вх.№4103/21.11.2017г./поради неизпълнение от негова страна на
поетото задължение за гледане и издръжка с твърдения, че от сключване на
договора, нито тя и съпруга и, нито ответниците са изпълнявали поетите
задължения за осигуряване на грижи и даване на издръжка на техните родители, от
каквито те се нуждаели ежедневно. Ответниците живеели в гр.Варна и не
поддържали никакви контакти с прехвърлителите. Тя и съпруга и също живеели в
гр.Варна, имали голяма служебна ангажираност и обективно не били в състояние да
полагат дължимите по договора грижи. Не били в състояние да посещават
прехвърлителите повече от веднъж седмично, отделяли повече време за тях по
време на ваканции и отпуски..
Ответниците противопставят
твърденията за изпълнение на договорните задължения, като правят възражение за
погасяване по давност на иска в обема на правата на прехвърлителката ***М., до
смъртта на която, настъпила на 31.05.1996г. твърдят да са изпълнявали поетите
задължения по отношение на нея, както и по отношение на прехвърлителя И. М. също
за целия период на договора от 09.11.1992г. до 08.11.2012г. като осигурявали
натурална издръжка- осигурявали храна, дрехи, грижи за домакинството, хигиената
и здравето му, заплащали режийни разноски. Покойният И. М. бил изключително енергичен човек, в
добро здраве, обичал да се грижи за кози, кокошки, зайци и му била оказвана
помощ при отглеждането им. Бил близък с внуците си **, които го посещавали, ходели заедно за риба. Освен
помощ за дома и двора получавал уважението и обичта им. В периода
03.01.1992г.-24.06.1996г. ответницата работела в почивна станция на Завод за
производство на стоманенобетонови конструкции гр.Свищов, намираща се на 10-тина
минути пеш от прехвърления имот. Ежедневно била в дома на прехвърлителите и
оказвала помощ в домакинството. Ответникът
работел като „главен механик” на кораб и през процесния период пътувал на кратки курсове от
по два месеца, последвани от два месеца
в почивка, през което време постоянно пребивавал в гр.Балчик. Договорът бил сключен и при
знанието на прехвърлителите за служебната ангажираност на ответника. В
случаите, когато двамата не са можели лично да полагат грижи за
прехвърлителите, осигурявали изпълнение чрез трето лице-Валентин, комшия и
много близък приятел с тях и прехвърлителя. Същият в зимния период
и при нужда оказвал помощ при приготвяне на храна, закупуване на
продукти, помощ в домакинството. От
С иска, основан на разпоредбата
на чл.87 ал.3 от ЗЗД, З.И.М. иска разваляне на договора в обема на правата си в
прехвърлената 1/2идеална част, проидтичащи от наследяване на двамата си
родители- до 1/2ид.част от прехвърлената на ответниците 1/2ид.част или до
размера на 1/4ид.част от целия прехвърлен имот, както е уточнила с последващата
молба/л.13 от делото на БРС/ поради неизпълнение от страна на ответниците на
поетото задължение за гледане и издръжка и на двамата прехвърлители. Прехвърлителката
***М. е починала на 31.05..1996г. и оставила наследници съпруга- прехвърлителя И.
М., починал на 08.11.2012г., и низходящи- ищцата и ответника М.М., които са
призовани да наследят и него. Със смъртта на ***М. договорът по отношение на нея
е прекратен и характера на поетото задължение – общо гледане и издържане, респ.
неделимото задължение, се трансформира в задължение за гледане и издръжка на
преживелия съпруг-прехвърлителя И. М., погасено с неговата смърт. Принципно правото
на ищцата като наследник на кредиторите
по алеаторния договор, но и приобретател за 1/2идеална част, се редуцира до правото да иска разваляне
съобразно обема на наследствения и дял от наследството на всеки от тях в
останалата 1/2идеална част. Правото си да иска разваляне в обема на
наследствения и дял от починалата *** И.М. ищцата е могла да упражни в срок от
пет години/чл.87, ал.5 от ЗЗД/ , който тече от смъртта на наследодателката-кредитор,
починала на 31.05.1996г. Ето защо към датата на предявяване на иска 06.11.2017г.
правото да иска разваляне в тази част е погасено по давност, в който смисъл и
възражението на ответниците. По тези съображения/погасяване на правото да иска
разваляне в обема на правата и в прехвърлената на ответниците 1/2идеална част,
произтичащи от наследяване на майка и/ претенцията за разваляне на договора за повече
от 1/8ид.част от прехвърлената на брат и 1/2идеална част, равняваща се на
правата и в тази 1/2идеална част, произтичащи от наследяване на баща и И. М., е
неоснователна, и само на това основание
следва да се отхвърли.
Безспорно периодът на изпълнение
на договор за гледане и издръжка е от датата на сключването му до смъртта на
прехвърлителите, като в тежест на ответника-длъжник по договора, а не на ищеца,
е да докаже ежедневното и пълно изпълнение на договорените задължения. Начина,
по който в случая са уговорени дължимите грижи и издръжка по договора
предпоставят постоянно и непрекъснато предоставяне на цялата необходима
издръжка и всички грижи съобразно конкретните нужди на прехвърлителите от двамата приобретатели, без
значение дали са поискани или дали имат възможност сами да си ги осигурят.
Задължението, поето по договора за гледане и издръжка е неделимо по смисъла на
чл.128 от ЗЗД. В договора не е уговорен начин на разпределение на участието в изпълнението на
задълженията на двамата приобретатели, което ще рече, че по силата на чл.129,
ал.2 във вр.с чл.122, ал.1 от ЗЗД и двамата дължат една и съща престация-пълния
обем на неделимото задължение и прехвърлителите могат да избират от кого за
колко време да искат изпълнение. Щом като за периода на действие на
договора и единия и другия длъжник
поотделно престират грижи и издръжка в пълен обем, адекватни на нуждите им, не
е налице неизпълнение от страна на съдлъжниците, което да следва да се санкционира
с разваляне на договора. На следващо място, при повече от един длъжник,
облигационното отношение се разделя между участващите в него, като всеки от длъжниците се явява трето лице за
паралелно създаденото между кредиторите и другия длъжник облигационно отношение
и ако в договора е уговорено заместване в изпълнението от кое да е трето лице,
изпълнението на задълженията от единия длъжник в пълен обем е за сметка и на
другия.
В случая при сключване на
договора страните не са уговорили да живеят в едно домакинство. Към момента на
сключване на договора и след това в периода на действието му, и З.И.М., и М.И.М.
живеят в гр.Варна, отделно един от друг, всеки има свое семейство. Прехвърлителите
са си запазили правото на ползване върху стая и кухня от прехвърления вилен имот
в гр.Балчик и въпреки притежанието на жилище в гр.Варна, целогодишно са живели
в него, на първия етаж /***/.
Съвпадащи са показанията на двете
групи свидетели/водените от ищцата -св.***, братовчедка на страните, св.***,
съпруг на първата, двамата от с.***, и водените от ответниците- св.Валентин И.
Петков, без родство със страните, съсед на прехвърлителите и приятел на
ответниците, св.***, без родство със
страните, приятел, съсед и колега на ответника / относно факта, че двамата
прехвърлители са били в добро здраве, енергични хора, сами се обслужвали/св.***/,
бащата здрав и издръжлив, вървял „като кон”, а майката „веселячка, хубава
жена”/**/, правела много хубави баници/**/. Преди да почине ** влязла в болница/**/.
Оплаквала се на майката на св.**, че я боли стомаха. М. се бил върнал от
пътуване и я завели в гр.Врана при проф.Темелков или друг/**/.Операцията и
правили октомври-ноември 1995г., диагнозата и била рак на матката/***/. След
болницата, докато се възстанови, З. я гледала в апартамента си в гр.Варна, а
когато се прибрала в гр.Балчик, З. всяка седмица ходела да я изкъпе, да я изпере/***/.
След смъртта на Димитра З. се грижела и за И., който до последно бил „на крака”.
Имал козички до последните 2-3 години, пасял ги, доял ги, подквасвал мляко,
сирене правел, и дори продавал на почиващи прясно и кисело мляко/*** , св.*/. Всяка
година колел ярета/***/. Отглеждал и кокошки/св.В. Петков, ***/. Обичал да си
седне, телевизора, вестниците, кучето Леко, козичките и с едно столче
„горе”-така го знаели всички. Ходел и до града да плати ток, вода, телефон, да
види дали е останал някой набор, това му била разходката/***/. М. идвал при
баща си, бил платежоспособен и му купувал хубави неща-едри маслини, които баща
му обичал, носел му портокали от Гърция, баклави от Истанбул, зареждал му хладилника/***/. Н. *** /6-8години според ***, а по данни от
трудовата книжка на ответницата в периода 03.01.1992г.-24.06.1996г./, в почивна
станция на 200-300м. от къщата/***/ и се грижела за възрастните- чистела стъкла,
печки, посуда/*/. Готвела много хубаво, сядали заедно на масата/***/. М.
помагал за копането и чистенето на двора /***/. *** твърди много пъти
ответниците да са им носили храна от гр.Варна, а когато М. е ангажиран, лично свидетеля, идвайки при
приятел в гр.Балчик от гр.Варна, им носил храна. Имали съвместни рейсове с М.,***,
и когато М. е ангажиран на кораба, свидетеля лично носел храна на баща му, даже
пържоли за кучето, които оставали и готвача давал. По твърдения на *, М. му оставал
пари да пазарува на баща му, казвали му „докато ни няма, отиди да наглеждаш”,
свидетелят после се отчитал какво е купил. Почти всеки ден свидетеля ходел при
него, имали общи виждания за живота, споделя ли си, чували се и по телефона,
когато нещо му трябва, даже искали заедно да напишат книга „Живота преди и
живота сега”. Една есен М. му оставил и пари за дърва. Зимно време свидетеля
много често ходел да чисти снега „отпред”, всяка сутрин му носел вестници от
бензиностанцията. Много пъти оставал да му готви, обичал супички. Когато З.
идвала също чистела и готвела/***, ***, ***/. След смъртта на ***, но приживе
на И. М., З. и съпруга и * правили ремонт на банята и кухнята/***, св. */.
Когато прехвърлителя си счупил крака, З.
стояла две седмици в къщата в гр.Балчик да го гледа, след което го настанили в
хоспис, където живял една седмица и починал/*/. М. бил склонен да намерят жена
да го гледа и *** намерил жена на име * от гр.Балчик, но прехвърлителя отказал.
Казал, че З. е намерила дом за възрастни и ще отиде там .
При така установеното не може да
се приеме, че прехвърлителите са имали нужда от грижи и такива, адекватни на
нуждите им, не са били осигурени от приобретателите съобразно поетото
задължение. И двамата прехвърлители, макар и на пенсионна възраст са били в
добро здраве, в състояние да се справят
с обичайните си битови дейности. Няма данни за продължително боледуване и
състояние на нужда от грижи, която да не е задоволена. Задоволена е била
нуждата им от място за живеене. Не се установява нуждите и на двамата, а след
смъртта на *** М. само на прехвърлителя И. М., да са изисквали ежедневни грижи
за здравето, хигиената, домакинството, снабдяване с храна, облекло, а когато са
възникнали нужди от такива грижи да не са били задоволени от приобретателите,
включително чрез трето лице, осигурено от ответниците, възможност за което е
била изрично договорена.
Показанията на водените от ищцата
свидетелите за липса на адекватни грижи от страна на ответниците не могат да обосноват извод в тази насока, тъй
като в по-голямата си част те се явяват собствени на свидетелите изводи, които
не почиват на преки наблюдения за отношенията между прехвърлителите и ответниците.
Едновременно с твърденията си за лоши отношения между тях, липса на полагани от
ответниците грижи за свако и леля и, ***
твърди да знае от свако си, че „З. и М. когато и да им се обадят, винаги идвали”.
От друга страна, показанията на тази група свидетели опровергават собствените
на ищцата твърдения за липсата на полагане на грижи от нейна страна, наличието
на каквито се установява и от показанията на водените от ответниците свидетели
с преки наблюдения за изследваните факти.
Установеното при съвкупна
преценка на гласните доказателства, с оглед характера на конкретните договорни
отношения, дава основание да се приеме,
че всеки от приобретателите, длъжници по договора, е престирал грижи и крайният
резултат –задоволяване на нуждите на прехвърлителите, е постигнат, т.е не е
налице твърдяното неизпълнение на поетите с договора задължения за грижи и
издръжка, поради което предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД е неоснователен и
като такъв правилно отхвърлен от районния съд. По тези съображения и на
основание чл.272 ГПК при препращане и към мотивите на районния съд, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
Като резултат от изхода на делото,
на ищцата, заела позиция на въззивник, разноски не се следват, а на ответниците,
заели позиция на въззиваема страна, и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК си следват
разноски за двете съдебни инстанции.
С обжалваното решение районният
съд е разпределил отговорността за разноските в първоинстанционното
производство, като в полза на ответниците са присъдени 1500лева адвокатско
възнаграждение. С молба по чл.248 ал.1 от ГПК ищцата е поискала изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските с настояването да бъде уважено
възражението и за прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. С обжалваното определение №370/12.06.2018г. районният съд е
оставил молбата без уважение, приемайки, че ищцата не направила възражение до
приключване на устните състезания и за по-големи ангажименти в процеса на
ответниците, обуславящи платения адвокатски хонорар от 1500лева.
Молбата е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК от активно легитимирано лице-страна
в производството,имаща правен интерес от намаляване размера на присъдените в
нейна тежест разноски. В случая наличието на представен от молителката списък
на собствените й разноски по чл.80 от ГПК не е условие за допустимост на
молбата, защото се касае за искано изменение на първоинстанционното решение в
частта на присъдените в полза на насрещната страна по спора разноски.
Разгледана по същество молбата за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е и основателна, респ. частната жалба срещу
първоинстанционното определение по чл.248 от ГПК се явява също основателна.
В първоинстанционното производство ответниците
са направили разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1500лева.
Своевременно, в открито съдебно заседание, проведено на 12.03.2018г.процесуалния
представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на същото. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, преценена съобразно изследваните
факти, събраните доказателства,
релевираните искания и възражения, за разглеждането и разрешаването на които са
проведени две открити съдебни заседания, събрани са не голям брой писмени
доказателства, но са разпитани четирима свидетеля, при съпоставка и на платения
адвокатски хонорар с минималните размери по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който при материален интерес от
4712.45лева, като какъвто съобразно посочената цена на иска/молба л.13 от
делото на БРС/е определен настоящия, се равнява на сумата от 560лева, платеното
от ответника адвокатско възнаграждение следва да се намали до размера на сумата
от 1000лева. Определението по чл.248 от ГПК на БРС следва да бъде отменено,като
първоинстанционното решение следва да се измени в частта на присъдените
разноски от 1500 лв адвокатско възнаграждение, като се присъдят такива в размер
на 1000лева.
За въззивното производство ответниците, заели
позиция на въззиваема страна са направил разходи за адвокатско възнаграждение в
размер на 750лева, възражение за прекомерност на същото не е заявено, респ.
следва да им се присъди изцяло.
В качеството си на частна жалбоподателка, З.М. има
право на разноски, сторени по повод производството по частната й жалба,
съобразно изхода от него, или следва да й се присъдят разходите за държавна
такса от 15лева и 3 лева банков комисион, т.е. общо18 лв.
С оглед размера на обжалваемия
интерес, определен по цената на иска, посочена от ищцата в размер на
4712.45лева, и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, настоящото решение не
подлежи на касационен контрол, вкл.в частта с характер на определение на
основание чл.274, ал.4 от ГПК.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №45/12.04.2018г. по гр.д.№721/2017г. на БРС,
в частта , в която се отхвърля като неоснователен предявения от З.И.М., с ЕГН: **********,***6, срещу М.И.М., с ЕГН: **********, и Н.Д.М., с
ЕГН: ***********,***, иск
с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт ***на нотариуса при PC- гр.Балчик, до размера на
1/2идеална част от прехвърлената на ответниците 1/2идеална част.
ОТМЕНЯ определение
по чл.248, ал.3 от ГПК №370/12.06.2018г. по същото дело, с което е оставена без
уважение молбата на З.И.М., с ЕГН: **********,***, за изменение
на решение № 45/12.04.2018 г. в частта за разноските, присъдени в полза на М.И.М., с ЕГН: **********, и Н.Д.М., с ЕГН: ***********,
двамата от гр. Балчик, като вместо това ПОСТАНОВЯВЯ.
ИЗМЕНЯ решение
№45/12.04.2018г. по гр.д.№721/2017г. на БРС, в частта , с която З.И.М., с ЕГН: **********,***, е
осъдена да заплати на М.И.М., с ЕГН: **********,
и Н.Д.М., с ЕГН: ***********, двамата от гр. Балчик, съдебно-деловодни разноски
в размер на 1500лева, като
ОСЪЖДА З.И.М., с ЕГН: **********,***6, да заплати на М.И.М., с ЕГН: **********, и Н.Д.М., с
ЕГН: ***********,***, съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство в размер на 1000лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.И.М., с ЕГН: **********,***6, да заплати на М.И.М., с ЕГН: **********, и Н.Д.М., с
ЕГН: ***********,***, съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в
размер на 750лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.И.М., с ЕГН: **********, и Н.Д.М.,
с ЕГН: ***********,***, да заплатят на З.И.М., с ЕГН: **********,***6, сторени във въззивната инстанция по повод
производството по частната й жалба срещу определението на БРС по чл.248 от ГПК съдебно-деловодни разноски в
размер на 18лева държавна и банкова такса.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, а на основание чл.274 ал.4
от ГПК включително в частта с характер на определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.