РЕШЕНИЕ
№278
гр.Добрич,12.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и първи ноември през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ЕЛИЦА
СТОЯНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №484 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№16509/27.08.2018Г.на Л.Х.Л. с
ЕГН ********** ***, срещу решение
№830/10.08.2018г. по гр.д.№4422/2017г. на ДРС, С КОЕТО СЕ ОТХВЪРЛЯ предявеният
от него срещу Т.К.Т. с ЕГН **********
***, обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумите от 5040 щатски долара и 8316,78
щатски долара, платени без основание /при начална липса на основание/,
съответно на 24.01.2017г. и на 25.01.2017г. с банкови преводи, ведно със
законната лихва върху същите, считано от датата на подаване на исковата молба
/04.12.2017г./ до окончателното плащане.
Намира
обжалваното решение за постановено в нарушение на материално и процесуално
правни разпоредби. Процесуалните нарушения се обосновават с допускане разпита
на свидетели при настъпила преклузия по чл.131, ал.3 от ГПК, тъй като искането
за събиране на гласни доказателства било направено от ответника в първото по делото
съдебно заседание и в нарушение разпоредбата на чл.156, ал.2 от ГПК, както и в разрез с правилата на чл.164, ал.2 във
вр.с ал.1, т.3, пр.2 от ГПК предвид предмета на доказване –договор за поръчка
на стойност над 5 000лева, и възражението на ищеца срещу допускането на
свидетелските показания. В тази връзка се позовава на съдебна практика, която
счита за относима към случая .Неправилно районния съд възложил в тежест на
ищеца и установяването на липсата на
основание за превеждане на сумите по сметка на ответника. При предявени искове
по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ищецът следвало да докаже , че е дал имуществено
благо на ответника, а последния трябвало да докаже, че е имал право да получи и
задържи даденото. Поради погрешно разпределена доказателствена тежест съдът
погрешно изследвал дали основанието за разместване на имуществени блага е
съществувало към датата на извършване на всяка от престациите, решавайки, че и
ответника е направил някаква престация, че всъщност е налице сключен договор,
което променяло всички последващи изводи и водело до неправилно решение.
Материално правните нарушения се обосновават с доводи за липсата на установени
каквито и да е преводи на криптовалута от ответника в полза на ищеца. Имало извършени преводи на св.** в полза на
трети лица. Съгласно чл.-283, ал.1 от
ЗЗД довереникът трябвало да извърши възложеното му действие лично. Освен, че не
бил възлагал нищо на ответника ищецът и не бил дал съгласие ответникът да
възложи правата си на друго лице. Не било и ясно как съдът приел, че превода от
общо 13 356.78щ.д. се явява реалната парична равностойност на виртуална
валута от 18 820щ.д.Иска отмяна на решението и уважаване на иска.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна. Оспорва твърденията, че искането за
събиране на гласни доказателства е направено при настъпила преклузия.
Допускането на гласни доказателства било поискано с отговор на исковата молба
при уточняване на фактите, за които ще бъдат разпитвани свидетелите. Правилно
била разпределена доказателствената тежест. В исковата молба ищецът твърдял, „е
парите са преведени за започване на бизнес. Не уточняването на какъв не водело
до липса на основание, а само до неконкретизиране на същото. Установено било
получаването от ищеца на виртуална валута
от 18 820щ.д. с удостоверението от 14.04.2018г. на
компанията-разпространител. Правилно били събрани и изследвани показанията на
свидетелите **, установяващи участието на ищеца в добива на криптовалута и
посредничеството на ответника. ** установила придобиването на конкретни пакети
криптовалута от ищеца. Преводите на 24.01.2017г. и на 25.01.2017г. не били без
основание, поради което иска потвърждаване на решението.
При данни обжалваното решение да е
връчено на въззивника на 18.08.2018г., жалбата се явява подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК при условията на чл.61, ал.2 от ГПК, от активно
легитимирано лице, страна-ищец в първоинстанционното производство, с правен
интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на изискванията
на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл261 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд
разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си
по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете,
като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено
от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено от Л.Х.Л. с
ЕГН ********** ***, срещу Т.К.Т. с
ЕГН ********** ***, право на иск за сумата от 5040 щатски долара, платена без основание на 24.01.2017г. и за сумата
от 8316,78 щатски долара., платена
без основание на 25.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба.
Обосноваващите претенцията му за връщане на
двете суми обстоятелства се свеждат до твърдения за плащането им по банков път
с уговорката за последващо уточняване за какво точно да бъдат използвани. След
като получил парите ответникът започнал да избягва всякакви контакти с ищеца и
така останало неуточнено какво точно ще се прави с парите, кога ще бъдат
върнати. Парите нито му били върнати, нито бил подписан някакъв договор между
тях.
Обосноваващите ищцовата претенция обстоятелства, които най-общо се свеждат
до неоснователно разместване на имуществени права с оглед на очакване за
осъществяване на валидно правоотношение/сключване на договор за замяна/ с друг
правен субект/държавата/, а не между страните, което очакване мотивира, но не е основание за
имущественото разместване, дава основание за квалифициране на иска по чл.59 от
ЗЗД, а не по чл.55, ал.1 пред.2 от ЗЗД, както е квалифицирал иска си ищеца и
каквато квалификация е възприета от първоинстанционния съд в разрез с
фактическите твърдения и заявеното искане. Независимо от това, решаващия извод
на първоинстанционния съд за липсата на осъществено неоснователно разместване
на блага, обогатило ответниците за сметка на ищците е правилен.
Ответникът е спорил претенциите
на ищеца с доводи за неоснователност при съвпадащи твърдения за даване и
получаване на процесните суми , но при наличие на облигационни отношения,
свеждащи се до посредничество при инвестиция на ищеца и негови приятели по
инвестиционен проект “Swiscoin” LTD за добив на криптовалута. На ищеца му било известно, че ответника е
посредник по проекта, който съществувал от есента на 2016г. В началото на
м.януари 2017г. заявил желание да се срещнат и да обсъдят евентуална бъдеща
инвестиция на ищеца и негови приятели в
компанията. “Swiscoin” LTD била инвестиционна компания за добив на криптовалута “swiscoin”. За да станеш инвеститор в Компанията било необходимо
да закупиш пакет за добив на “swiscoin”. След придобиването на пакет,
съответното лице получавало монети в Компанията, които може да продаде на вътрешната борса на Компанията или
да задържи за по-дълъг период за да придобие по-голяма печалба. Начините за
закупуване на инвестиционни пакети били няколко: чрез банков превод по сметка
на Компанията в Дубайска банка, което било свързано със значителни разходи и
изисква проверка на самоличността на физическото лице; чрез криптовалута
„Биткойн” /превод чрез БТК портфейл/ и чрез реални долари от продажбата на
монетите на вътрешната борса на Компанията всеки делничен ден. За да се спестят
високи банкови такси се вземали от колеги
долари, придобити от продажба на монети на вътрешния пазар.
Твърди и, че след няколко обаждания по
телефона между тях била проведена среща. Ищецът го помолил за съдействие да
закупи за себе си и негови приятели от Германия няколко пакета криптовалута.
След изясняване на детайлите се пристъпило към реализиция на сделката, като със
съдействието на ответника ищецът и посочени от него лица придобили пакети за
добив на “swiscoin” на обща стойност 18 820 щатски долара, както следва: на 16.01.2017г. пакет
№430623 в размер на 5700 щатски долара; на 24.01.2017г. пакет №430623 в размер
на 2600 щатски долара; на 25.01.2017г. пакет №702076 в размер на 5825 щатски
долара и на 25.01.2017г. пакет №302101 в
размер на 4695 щатски долара. Към този момент ищецът бил служител в „**”АД-клон
Добрич и добре познавал правилата на този вид търговия, но поради липса на
контакти и умения нямал възможност сам да сключи сделките. Твърди, че не се бил
отклонил от поетото задължение за съдействие на ищеца да придобие от трето лице
лично за себе си и за посочени от него лица криптовалута “swiscoin”.
Беизспорно
е, установява се и от събраните по делото доказателства/извлечение от банкова
сметка, ***, заключение по изслушана съдебно-счетоводна експертиза/, че на
24.01.2017г. ищецът е превел от своя сметка в **-клон Добрич , по сметка на
ответника в същата банка, сумата от 5040 щатски долара, а на 25.01.2017г.
–сумата от 8316,78 щатски долара. Като основание за превода в представените банкови
документи е вписано „превод на средства”. Вещото лице по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза е установило и, че банковата сметка на името на
ищеца в ЦКБ АД-клон Добрич е открита на 24.01.2017г.по силата на сключен между
него и банката договор за едномесечен депозит на сумата от 13360 щатски долара,
по която до м.март 2017г.са извършени три банкови операции- захранване на
сметката с посочената сума и двата превода.
В първата съдебна инстанция е изслушано
и заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза с вещото лице **, който
в хода на проверката в сайта на компанията Swiscoin LTD - http:/eu.swiscoin.com, съгласно поясненията при
изслушването му, за изпълнение на поставената задача е осъществил контакт и с
двете страни. Ответникът му е предоставил разпечатка за регистрация на
потребител в сайта на компанията с № * и име ** /приложение към експертизата -разпечатка
№2 от 30.04.2018г./. Пред вещото лице ищецът е обяснил, че няма регистрация и е предоставил регистрация на потребител в
сайта на компанията с № * и име */приложение разпечатка №3 от 08.05.2018г./. За
два влезе в сайта на компанията ищецът използвал потребителско име * с номер *. Вещото лице не
е имало достъп до данните, публикувани в
профила на ищеца по причина, че такъв достъп бил възможен при предоставени данни/име
и парола/ от собствената регистрация на ищеца. Експертът е дал информация при
изслушването му, че данни за регистрациите има администрацията на
сайта. По данни от удостоверение от 14.04.2018г. , издадено от изпълнителния
директор на SCN Services LTD/л.66/, Л.Х.Л. с ЕГН ********** е инвеститор с регистрация с номер *, датираща
от 15.01.2017г. В профила му има качен документ за самоличност и банково
извлечение в системата на компанията. В
удостоверението е отразено и, че в периода от 16.01.2017г. до 25.01.2017г. Л.Х.Л.
и двама от съдружници му са получили 18820 долара от съдружника на Т.К.Т. - **.
Ответникът имал регистрация с номер 431559 и влязъл в сайта със собствената си
регистрация. Достъп до сайта е осъществен и чрез името и паролата на *, лично
от нея пред вещото лице, за която ответникът обяснил, че е запозната и работи
по-добре със страницата. Констатирано е прехвърляне на пакети за добив на
валута swiscoin от потребителя *, както следва:
на 16.01.2017г. пакет с №* на стойност 5700 единици е прехвърлен на потребител
с рег. №*, който регистрационен номер към 30.04.2018г. по данни от двете
приложени към експертизата разпечатки, е бил на името на Л.Л., а към
08.05.2018г. на името на *; на 24.01.2017г. пакет с №* на стойност 2600 единици
е прехвърлен на потребител * с рег. №*; на 25.01.2017г. пакет №* на стойност
5825 единици е прехвърлен на потребител *
с рег. №*; на 25.01.2017г. пакет №* на стойност 4695 единици е
прехвърлен на потребител * с рег. №*.,
т.е. общо 18820 единици. Вещото лице е обяснило, че използва термина „единици”,
тъй като в страниците няма информация за вида на валутата.
Разпитана
като свидетел по делото, *, осигурила на вещото лице достъп до сайта на
компанията чрез личната си регистрация, споделя, че познава Л.Л. и Т.Т. от много години. В един
приятелски кръг били и с * . Всички били инвеститори в „Swiscoin” Ltd. Ищецът участвал и в други
онлайн компании за инвестиране. Свидетелката помогнала на ищеца да направи
първоначалната си регистрация в „Swiscoin” Ltd /имейл, лични данни, банкова референция, прикачване на лична карта и др./и
да регистрира първия си пакет на стойност 3020 долара с №* на 19.06.2016г.
Парите били прехвърлени от личния акаунт на свидетелката, давали се вътрешно,
транзакцията се извършвала за две секунди. Ищецът и върнал парите със
закъснение. Пред свидетелката ищецът казал, че иска да си направи собствена
структура, да вкара свои хора, на които да направи инвестиции и поискал да му
помогне с вътрешни пари. Свидетелката извършила вътрешни преводи, както
следва: на 16.01.2017г. - пакет на
стойност 5700 долара; на 24.01.2017г. – пакет на стойност 2600 долара; на
25.01.2017г. – два пакета на стойност 5825 долара и 4695 долара на Л.Л., * и *.
Сумите били прехвърлени от „вътрешните пари“ на свидетелката, които се натрупвали
от продажбата на монети, като ищецът
посочил на свидетелката на кого какви пакети да бъдат прехвърлени. Парите
следвало да и бъдат върнати. По причина, че постъпила в болница в
гр.Благоевград, оперирала онлайн със сметката си в Компанията, но нямала
възможност да предостави на ищеца банкова си сметка за да и върне парите. Помолила
ответника да се свърже с ищеца и да му предостави номера на своята банковата
сметка за връщане на парите. Ищецът превел сумата от 13 356долара от общо
18820долара, като остатъка от 5464долара не бил върнат. След това ответникът Т.Т.
изтеглил преведената от ищеца сума и я предал на свидетелката. Свидетелката
споделя и, че в последствие, през зимата на 2017/2018г. ищецът я предупредил,
че ще си върне тези пари, защото в банковата система имало клауза за 5-годишна
давност за връщане на сума при грешен
превод.
Свидетелката **, участвала на
официални срещи и презентации на компанията, познава страните и св.** от тези
срещи. Споделя знание относно начините за инвестиране в Компанията– чрез банков
превод с посредничеството на международна банка или чрез вътрешни пари в
системата, като било допустимо да се ползват вътрешните пари на други
потребители. Първият начин изисквал много време. Вторият бил масова практика.
Потребителят, на когото са преведени вътрешни пари, бил длъжен да ги върне на
посредника – в кеш или по банков път.
И според св.**, за да се избегнат високите банковите
такси, масова практика било за инвестиране в компанията да се използват посредници.
Събирали се, обсъждали и си помагали за да се пестят такси. Самият той бил инвеститор и бил посредничил
на ищеца, който му върнал парите по банков път и по повод на което между него и ищеца имало
висящ съдебен спор пред ДРС-ищецът искал връщане на парична сума, като преведена
по банковата сметка на свидетеля по погрешка. Свидетелят познавал Л.Л. повече от 20 години, а ответника от
около 3-4 години. Имали си доверие. Заедно с тях и ** били инвеститори в
Компанията „Swiscoin”. Често са се срещали, обсъждали
различни стратегии за инвестиране в Компанията. Разговорите започнали от зимата
на 2016г. Л.Л. и ** искали да закупят криптовалута. Л. започнал с инвестиция
около 3000долара. Искал да реинвестира за по-голям пакет. Свидетелят не си
спомня как ищецът е закупил първия си пакет, но другия закупил с помощта на „вътрешен
кеш”. Той се натрупвал от продажба на монети на вътрешната борса. Цената на
една монета преди две години била 2.84долара. За да не плащат високи банкови
такси, решили * да им помогне да се сдобият с долари чрез „вътрешен кеш”. Т. се
оказал посредника, „пътят” бил на Дарина.
При така установеното настоящата
инстанция намира решаващия извод на
първоинстанционния съд за липсата на осъществено неоснователно разместване на
блага, обогатило ответника за сметка на ищеца, за правилен.Този извод не се разколебава от
показанията на свидетелите ** Т., тъй
като в тях се съдържа единствено информация за извършен превод от ищеца по
сметка на ответника по погрешка/предвид съвпадение на имената на ответника с
тези на друг човек/, опосредена от чутото от самия ищец, при това в разрез със
собствените му твърдения в исковата молба за съзнателно извършен превод по
сметка на ответника с цел неуточнено бъдещо бизнес начинание.
Съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, вкл.гласните, допустимостта на които е предпоставена
от естеството на твърдяното от ответника облигационно правоотношение, съдържащо
елементите на договора за поръчка по
чл.280 от ЗЗД- безвъзмездно възлагане на посредническа услуга/посредничество при
инвестиция на ищеца и негови приятели по инвестиционен проект “Swiscoin” LTD за добив на криптовалута/, съществуването
на което в случая може да се доказва с всички доказателствени средства/в този
смисъл Решение по гр.д. № 1037/2004 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 59 от 06.03.2014 г. по
гр. д. № 4617/2013 г. на ВКС, IV г.о; Решение № 239 от 08.06.2015
г. по гр. д. № 7200 /
Исковете, основани на разпоредбата на чл.55,
ал.1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, респ. обжалваното
решение потвърдено с препращане на основание
чл.272 от ГПК към мотивите на същото.
С оглед изхода от спора във
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът, заел
позицията на въззиваема страна, има право на съдебно-деловодни разноски под
формата на платено адвокатско възнаграждение в удостоверения размер от 1400лева,
което при съпоставка с минималния размер на адвокатското възнаграждение при материален
интерес от 22017.32лева/цена на иска 13 356.78щадски долара при курс към датата
на исковата молба 1щ.д/1.6484лева/ по чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и при средна фактическа и
правна сложност на делото, преценена съобразно изследваните факти и
обстоятелства, събраните доказателства,
релевираните възражения, дължимото правно разрешаване на повдигнатите правни въпроси, не се явява
прекомерно. В този смисъл възражението на въззивника за прекомерност е
неоснователно и при разпределяне отговорността за разноски платеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалено.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение
№830/10.08.2018г. по гр.д.№4422/2017г. на Добрички районен съд.
ОСЪЖДА Л.Х.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.К.Т. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 1400лева адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен
съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.