Р Е Ш Е Н И Е

№276

гр. Добрич, 11.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четиринадесети ноември година 2013

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Секретар Павлина П.

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 485 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на С.Т.П. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение № 129/11.09.2018г. по гр.д.№ 143/2018г. на ТРС, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Община - Т. искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата и да бъде отменена заповед № 30/01.02.2018г. на кмета на Община - Т., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено поради съкращаване на щата, да бъде възстановена въззивницата на заеманата от нея преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да й заплати сумата 3 216 лева, съставляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца.

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че уволнителната заповед била автентична. Обратното следвало от признанието на ответника, че заповедта е издадена от заместник на кмета на общината, а доводите на въззивницата, изложени и в жалбата, срещу заповедта като издадена от некомпетентен орган изобщо не били обсъдени от първоинстанционния съд. Възразява се също и срещу приетото в обжалваното решение, че работодателят не бил длъжен да извършва подбор между всички служители, заемащи длъжности с аналогични функции, защото имало разлика в териториалния обхват, в който те следвало да се изпълняват. Изложени са съображения в подкрепа на становище, че във всички случаи на съвпадение на трудови функции работодателят дължи на извърши подбор между служителите. Неправилен бил и изводът за спазена предварителна закрила по чл.333 ал.4 от КТ, тъй като нямало сигурни данни, че представеното по делото съгласие за уволнението на въззивницата наистина било дадено от синдикалното ръководство по смисъла на пар.1 т.6 от ДРКТ. Не било отчетено и това, че съгласието по чл.333 ал.1 от КТ за уволнение на ищцата било дадено само по т.2, докато ищцата се ползвала от закрила и по т.3, както и, че съгласието изхождало от некомпетентен орган. По тези съображения се иска решението на районния съд да бъде отменено и да се постанови друго, с което уволнението на въззивницата бъде признато за незаконно и отменено. Съответно се иска удовлетворяване и на исковете за възстановяване на въззивницата на работа и за присъждане на обезщетение.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, въззиваемата Община – Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното.

Обжалваното решение на районния съд е постановено по предявените от С.Т.П. *** обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ - да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед №30/01.02.2018г. поради съкращаване в щата, - да бъде възстановена ищцата на заеманата от нея преди издаване на заповедта длъжност, - и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за времето, през което тя е останала без работа следствие незаконното уволнение, претендирано за период от шест месеца в размер на 3 216 лева.

Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „специалист АО – с.П.С.“ в дирекция „АИООП“ при ответника.

Със заповед №30/01.02.2018г., връчена на ищцата на 02.02.2018г., трудовото правоотношение между страните е прекратено поради съкращение в щата.

В исковата си молба ищцата е оспорила уволнението като незаконно на множество основания – заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не била издадена от кмета на общината, била немотивирана, издадена по време ползван от ищцата отпуск, без спазен срок на предизвестие, без предварително разрешение по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, предварително мнение по чл.333 ал.3 от КТ и предварително съгласие по чл.333 ал.4 от КТ, липсвал валиден акт за съкращаване на щата, реално съкращаване нямало, не бил извършен и задължителен подбор на служителите, заемащи същата длъжност.

Според отбелязаното в нея, заповед №30/01.02.2018г. за прекратяване трудовото правоотношение между страните е издадена от кмета на Община – Т.. Първоинстанционният съд е приел, че, щом като ищцата не е поискала провеждането на нарочно производство по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на заповедта, то тя е автентична. Това е неправилно, защото не е съобразено с посоченото от ответника в отговора му на исковата молба, а именно, че заповедта е подписана от заместник кмета Д.И.. Следователно неавтентичността на заповедта, като неиздадена от кмета на общината, не е спорна и, тъй като посоченото от ответника относно действителния издател на заповедта не е оспорено от ищеца, то следва да се приеме за вярно. Т.е. заповед №30/01.02.2018г. е подписана и издадена от посочения заместник кмет, който е и прекратил трудовото правоотношение.

В съответствие с ТР №6/2012/11.01.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГК на ВКС, допустимо е работодателят да делегира правоспособността си за прекратяване на трудовото правоотношение. Според посоченото в отговора на исковата молба, уволнителната заповед била издадена от заместник кмета Д.И., замествала кмета по време на болничния му престой в съответствие със заповед №29/22.01.2018г.

Със заповед №29/22.01.2018г. кметът на Община – Т. е разпоредил винаги при всяко негово отсъствие от работа да бъде заместван от заместника си Д.И. /а и при нейно отсъствие - от друг заместник кмет/. Заповедта е по чл.39 ал.2 от ЗМСМА и възлага на съответния определен заместник всички права и задължения на кмета по чл.44 ал.1 от ЗМСМА, включително и тези в качеството му на работодател. Така със заповед №29/22.01.2018г. кметът на Община – Т. е делегирал на заместника си Д.И. работодателската си правоспоспобност за прекратяване на трудови правоотношения – но само, когато самият той отсъства от работа. Твърдяният в отговора на исковата молба болничен престой на кмета не е доказан. Следователно не може да се приеме, че той е отсъствал от работа и заместникът му Д.И. е била оправомощена да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, когато е сторила това.

Независимо от горното, следва да се отбележи и друго. Безспорно е, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата страда от „захарен диабет“ и „исхемична болест на сърцето“ /ИБС/, както и е трудоустроена, освидетелствана с трайно намалена трудоспособност поради диагнозата „неинсулинозависим захарен диабет“. Тези обстоятелства са били известни на ответника /л.71 – 74/ и той е предприел действия за преодоляване на закрилата по чл.333 ал.1 т.2 и 3 и ал.2 от КТ, под която те поставят ищцата. С писмо изх.№РД-02-6293/15.11.2017г. е поискано мнението на ТЕЛК, а с писма изх.№РД-02-6572/01.12.2017г. и №РД-02-6573/01.12.2017г. е поискано разрешение от инспекцията по труда за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на щата.

Мнението на ТЕЛК „МБАЛ Добрич“АД, обективирано в експертно решение №3695/180/17.11.2017г., е дадено при визиране и на двете хипотези по чл.333 ал.1 т.2 и 3 от КТ, но не е пълно. Страданието на ищцата от „захарен диабет“ осъществява спрямо нея хипотезата на чл.333 ал.2 т.3 от КТ; същото това заболяване е диагнозата за трудоустрояването й, което осъществява спрямо нея хипотезата на чл.333 ал.2 т.2 от КТ. Мнението на ТЕЛК е дадено с оглед на това заболяване и трудоустрояването, свързано с него. Но ищцата страда и от „исхемична болест на сърцето“, което отделно осъществява спрямо нея хипотезата на чл.333 ал.2 т.3 от КТ. Във връзка с това заболяване на ищцата в решението на ТЕЛК не се съдържат мотиви и съображения, поради което и изписаното, че мнението се дава по чл.333 ал.2 т.3 от КТ е относимо само към заболяването „захарен диабет“, но не и към заболяването „исхемична болест на сърцето“. За него ТЕЛК не е дала мнение.

Идентично е положението и с разрешението от инспекцията по труда, обективирано в писмо изх.№17270512/15.12.2017г. Изрично в него е посочено, че инспекцията разрешава прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, като разрешението се дава по чл.333 ал.1 т.2 от КТ, т.е. при съобразяване на факта на трудоустрояването на ищцата. Трудоустрояването на ищцата обаче няма връзка със заболяването й „исхемична болест на сърцето“. Видно е от разрешението, че в него не се съдържат никакви фактически и правни основания, свързани със заболяването на ищцата „исхемична болест на сърцето“; следователно то не е взето предвид и разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата при това нейно заболяване инспекцията по труда не е дала.

Не може да се възприеме поддържаното в тази връзка от ответника, че, щом като работодателят е поискал разрешение по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 от КТ и е предоставил на инспекцията по труда всички документи, то и разрешението е в обема на поисканото. Когато са налице няколко различни обстоятелства и всяко едно от тях по отделно съставлява основание за закрила на работника или служителя по чл.333 ал.1 т.2 и 3 от КТ, както мнението на ТЕЛК, така и разрешението на инспекцията по труда трябва да бъдат дадени за всяко едно от тези обстоятелства. Всяко отделно обстоятелство от тези по чл.333 ал.1 т.2 и 3 от КТ се отразява по различен начин на работника или служителя и изисква самостоятелна преценка за евентуалните неблагоприятни последици от уволнението. Мнението на ТЕЛК и разрешението на инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение при преценка на едно обстоятелство, закрилящо работника по чл.333 ал.1 т.2 или т.3 от КТ, не означава, че мнението и разрешението разпростират действието си и за други обстоятелства, поставящи работника под закрила. В случая ищцата страда от заболяване, което осъществява по отношение на нея закрилата по чл.333 ал.1 т.2 от КТ, но за което ТЕЛК не е изразила мнение, и във връзка с което инспекцията по труда не е дала разрешение за прекратяване трудовото й правоотношение.

От изложеното следва, че въззивната жалба е основателна. Налице са нарушения, които са достатъчно основание за незаконност на уволнението. Обратно приетото от първоинстанционния съд е довело до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде изцяло отменено. Следва да се постанови решение, с което уволнението на ищцата да бъде признато за незаконно и да бъде отменена заповедта, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено поради съкращаване в щата. Съответно следва да се удовлетвори искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ и ищцата да бъде възстановена на предишната заемана от нея длъжност при ответника. Основателен е и искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение. От извършената справка с трудовата книжка на ищцата, се установи, че в периода от шест месеца след уволнението същата не е работила при друг работодател, а от заключението на вещото лице се установява, че брутното й трудово възнаграждение за последния пълен работен месец при ответника е в размер на 536 лева. Следователно ответникът следва да бъде осъден за обезщетение по чл.225 ал.1 във вр. с чл.228 ал.1 от КТ общо в размер на 3 216 лева.

Съответно на резултата от спора и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ищцата има право да получи от ответника сторените от нея разходи за водене на делото. Те се свеждат до платените адвокатски възнаграждения в двете инстанции съответно от 950 лева и от 965 лева, чийто размер, поради липса на възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, не подлежи на коментар.

На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда разноските за вещо лице – 200 лева, държавна такса за първата инстанция - 228.64 лева и за въззивното производство – 114.32 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 129/11.09.2018г. по гр.д.№ 143/2018г. на ТРС, като постановява:

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на С.Т.П. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед №30/01.02.2018г., с която трудовото правоотношение между С.Т.П. *** е прекратено поради съкращаване на щата.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.Т.П. с ЕГН ********** ***, на заеманата от нея преди уволнението длъжност „специалист АО – с.П.С.“ в дирекция „АИООП“ при Община - Т..

ОСЪЖДА Община – Т. да заплати на С.Т.П. с ЕГН ********** ***, сумата 3 216 лева, съставляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради незаконното й уволнение за период от шест месеца.

ОСЪЖДА Община – Т. да заплати на С.Т.П. с ЕГН ********** ***, сумата 950 лева и сумата 965 лева, съставляващи платените от ищцата възнаграждения за адвокатска защита в първата и във въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Община – Т. да заплати по сметка на съда разноските за вещо лице – 200 лева, държавна такса за първата инстанция - 228.64 лева и за въззивното производство – 114.32 лева.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.