Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№ 277                                         11.12.2018 год.                               гр.Д.                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд                                        гражданско отделение

На двадесет и първи ноември                                                       2018 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА          

                                                  ЧЛЕНОВЕ:                            ДИАНА ДЯКОВА                

                                                                                              ЕЛИЦА СТОЯНОВА                                                                            

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело       № 489           по описа  за        2018  год.

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 2779/07.08.2018 год. на В.П.П., ЕГН ********** *** срещу решение № 134/24.07.2018 год. по гр.д.№ 474/2017 год. на Районен съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под № 112 т.1 стр.174-177 ,с което :1./спрямо нея е признато за установено правото на собственост на А.Д.М., ЕГН **********,*** върху втори етаж  на сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 61.50 кв.м., находящ се в западната част на сградата, състоящ се от входно антре, салон, кухня, две стаи и баня с тоалетна, при съседи: на запад – стълбище; на изток – източната част на втори етаж от сграда 1 и от две страни – двор и сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване,както и е 2./отхвърлен като неоснователен иска й срещу А.Д.М., ЕГН **********,*** за признаване право на собственост върху следния недвижим имот – втори етаж от къща и сгради, находящи се в гр.К., ул.“Х.Д.“ № **, построени с отстъпено право на строеж в общински поземлен имот с идентификатор *****.***.****, номер по предходен план кв.**, парцел ***-****, а именно: втори етаж от еднофамилна жилищна сграда с площ от 109 кв.м. и съседи: отдолу ет.1, отгоре – няма, на същия етаж 0 няма, от сграда с идентификатор *****.***.****.*, застроена площ от 109 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор *****.***.****.* със застроена площ от 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение  друг вид сграда за обитаване, като неоснователен.

С доводи за допуснати от Каварненския районен съд нарушения на материалния и процесуалния закон е отправено искане първоинстанционния съдебен акт да бъде изцяло  отменен,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за отхвърляне   на вещната претенция на А.Д.М.,заявена с първоначалния иск и за уважаване на вещната претенция на В.П.П.,заявена с насрещен иск,както  и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции .Възразява срещу обема,в който претенцията му е била разгледана от КРС,тъй като същата касаела само частта от втория етаж на жилищната сграда,за която ответника претендира да е надстроена от него,не е и останалото застрояване.Изтъква се,че районният съд е посочил година на установяване на владението от А.Д. 1975 год.,различна от тази,за която са събрани гласни доказателства -1968-1969 год.,респективно приел  течение на давността и за време,когато същият е живял при родителите си,починали съответно през 1997 год. и 2001 год.Съдът напълно игнорирал  факта,че  правото на строеж следва да се отстъпва не само за построяването на първи етаж от жилищната сграда ,а и за всеки следващ,което правило,както и предвижданията на ЗУТ и нотариалните производства във връзка с придобиване на собствеността,не можело  да бъдат заобикаляни с позоваване на давността.Ищецът  не разполагал със строителни книжа и документи за собственост,многократно променял позицията си в хода на делото досежно фактически твърдения и обем на претенцията си.По силата на нотариален акт № **/1993 год.,първия етаж от жилищната сграда ведно с отстъпеното право на строеж  бил прехвърлен на Д.Д.М.,поради което всеки следващ построен етаж принадлежал на наследника й по закон-въззивницата.Този извод  следвал и от показанията на свидетелите,на които задълбочено обсъждане и преценка за достоверност,съдът не бил направил.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 02.08.2018 год.,жалба рег.№ 2779/07.08.2018 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна А.Д.М. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразил в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 3107/14.09.2018 год.Със заключение на вещо лице и свидетелски показания било установено,че именно той бил построил втори етаж от жилищната сграда на площ от 61.50 кв.м. и го владеел явно ,спокойно и необезпокоявано за себе си,без противопоставянето както на родителите му,като и на сестра му /майка на въззивницата/.

С искова молба рег.№2016/04.08.2017 год. А.Д.М. е заявил първоначално претенция за установяване правото му на собственост на :1./самостоятелен обект :втория етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 109 кв.м., 2./сграда с идентификатор *****.***.****.* със застроена площ от 12 кв.м.,брой етажи 1  и предназначение еднофамилна жилищна сграда и 3./ сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 15 кв.м. и предназначение друг вид сграда за обитаване , всичките находящи се в гр.К.,ул.“Х.Д.“ №**,построени с отстъпено право на строеж в общински поземлен имот с идентификатор *****.***.****,номер по предходен план :кв.**,парцел ***-****, придобито на основание извършено  строителство в периода 1968-1975 год.,със съгласието и знанието на родителите му Д.А.М.   и С.Д.М.,като собственици на първия етаж от сградата и на основание придобивна давност.

Изложени са твърдения,че ГОНС гр.К. признал на баща му през 1962 год. право на строеж върху държавно дворно място за жилищна сграда от две стаи и кухня с обща застроена площ от 40 кв.м.,както и му било издадено  строително разрешение през 1967 год. за строене на жилищна сграда върху 75 кв.м. от две спални,кухня и сервизни помещения.Първия етаж от сградата бил изграден от родителите му през 1967 год.Родителите му били починали през 1997 год. и 2001 год.,като приживе през 1993 год. прехвърлили на сестра му Д.Д.М. къща за живеене/първия етаж/ срещу задължението  да бъдат издържани и гледани. Сестра му живеела на първия етаж до женитбата си,а след това отсядала именно там при посещенията си в гр.К. и до смъртта си.Докато родителите му били живи,не успели да оформят документи на негово име за притежание на изградения от него  с тяхно знание и съгласие втори етаж от къщата в периода 1868 год.-1975 год. по причина техни болести  и негов престой в Полша.

По отношение на извършеното строителство са изложени твърдения,че през 1968 год. бил женен ,очаквал дете и живеел на първия етаж от къщата ,като ползвал две стаи.Отложил влизането си в казармата и със съгласието на родителите си започнал строежа на втория етаж на сградата със собствени средства.Строителството приключило през 1972 год. ,когато къщата била и измазана.Заживял  със семейството си на втория етаж през 1975 год.Първоначално на етажа имало три стаи,като впоследствие една от тях била преустроена в баня и кухня.

Сграда с идентификатор *****.***.****.* със застроена площ от 12 кв.м. съставлява входа за притежавания от него втори етаж от сградата,а сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 15 кв.м.  също била изградена от него и се ползвала като гараж.

От приключване на строителството през 1975 год. и понастоящем,само той и семейството му владеели етажа непрекъснато,спокойно и явно.Само той бил декларирал както първия ,така и втория етаж в общината,както и само той заплащал данъците за цялата къща.До смъртта си ,неговата сестра не  била изявявала  каквито и да е претенции по отношение на имота.Проблемите започнали по –късно и по повод отказа му да закупи от нейната дъщеря-ответника по делото,първия етаж от къщата на непосилна за него цена.

След уточнение в съдебно заседание от 08.05.2018 год. и изменение на иска в съдебно заседание от 28.06.2018 год.  /след изготвено заключение на вещо лице/,вещната му претенция е с предмет : 1./втори етаж   на сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 61.50 кв.м., находящ се в западната част на сградата, състоящ се от входно антре, салон, кухня, две стаи и баня с тоалетна, при съседи: на запад – стълбище; на изток – източната част на втори етаж от сграда 1 и от две страни – двор и 2./сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване,изграден с отстъпено право на строеж в общински поземлен имот с идентификатор *****.***.****.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК В.П.П. е подала отговор рег.№ 3412/28.09.2017 год.,с която е изразила становище за недопустимост и неоснователност на  подадената от А.Д.М. искова молба.С молба рег.№3413/28.09.2017 год. предявява срещу А.Д.М. насрещен иск за установяване правото й на собственост върху втори етаж   на сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 61.50 кв.м., находящ се в западната част на сградата,придобито в качеството й на наследник на лице,на което с договор е прехвърлено правото на строеж върху цялото дворно място.Изложени са  твърдения ,че в дворно място в гр.К. са  изградени две жилищни сгради с общ покрив ,заснети и изглеждащи като една, в последователност  първоначална сграда на един етаж,надстроена с втори такъв  ,втора пристроена като близнак  сграда и препокриване на двете сгради с общ покрив.Първата сграда ,която е спорната по делото,била строена от нейните баба и дядо с техни средства.На първия етаж първоначално живеели те с децата си-ищеца и нейната майка,а след женитбата на ищеца,неговото семейство било допуснато  от родителите му да обитава втория етаж.С договор от 1993 год.,сключен във формата на нотариален акт първия етаж от сградата и правото на строеж било отчуждени в полза на нейната майка.Надстроения етаж принадлежал на собственика на отстъпеното право на строеж,а след неговата смърт на наследника му,каквато била ответницата.В годините било позволено на трети лица да извършат строителството на пристроената втора къща,отношенията между баба и дядо й със строителите били уредени, наследодателката й допуснала тя бъде обитава от семейството на сина на ищеца,а след неговата смърт съпругата му й заплатила стойността на къщата.На твърденията в исковата молба е основано и становището й за недопустимост и неоснователност на първоначално заявения иск.

Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка по заявената  претенция:

         Страните по делото са син и внучка на починалия на дата  14.09.1997 год. Д.А.М.,носил и името М.А.М.-така удостоверение за наследници изх.№ **-**-**/03.02.2017 год.  удостоверение за идентичност на лице с различни имена  изх.№**-**-***/07.11.2018 год. ,двете на Община гр.К. .Съпругата на наследодателя С.Д.М. е починала на дата 25.07.2001 год., а на дата 15.05.***5 год. е починала и неговата дъщеря Д.Д.М.,майка на ответницата.Ответницата е единствен наследник на Д.Д.М.-така удостоверение за наследници изх.№ **-**-**/01.02.2017 год. на Община гр.К..

         Градски общински народен съвет К. е издал на  М.А.М. удостоверение изх.№ ****/08.08.1962 год. по чл.4 от Закона за уреждане правата на лицата,които са заели или получили държавни дворни места,по силата на което е бил признат за собственик на постройки и подобрения ,направени в държавно дворно място парцел * кв.**по плана на гр.К. , а именно жилищна сграда на един етаж от две стаи и кухня с обща застроена площ от 40 кв.м.,както и на правото на строеж и ползване върху това дворно място с площ от 465 кв.м. съгласно §§ 38-**от Правилника за държавните имоти.Удостоверението заменя нотариален акт и установява всички права на носителя му съгласно чл. 18 от ЗС.

На наследодателя е  било издадено и строително разрешение № **/03.06.1967 год. за строене на жилищна сграда от две спални,кухня и сервизни помещения на ул.“Х.Д. * №** върху 75 кв.м. на собствено дворно място,съставляващо парцел ** кв.**.

С договор от 25.05.1993 год.,сключен с нотариален акт № **т.*** д.№ ***/1993 год. на Балчишкия районен съд,Д.А.М. и С.Д.М. са прехвърлили на дъщеря си Д.Д.М. собствения си недвижим имот:къща за живеене,състояща се от две стаи,кухня,ведно с отстъпеното право на строеж върху дворно място от 500 кв.м.,урегулирано в парцел ***-****,кв.** по регулационния план на гр.К.,ул.“Х.Д.“№ **,срещу задължението на купувачката да поеме издръжката и гледането им докато са живи.При съставянето на нотариален акт е било представено удостоверение изх.№ ****/08.08.1962 год.

Д.Д.М. ,от гр.К.,ул.“Х.Д.“ № **  е получила от С.А.Д.,от гр.К.,ул.“Х.Д.“ № ** сумата от 5 500 лв.представляваща продажната цена за дворно място с къща  в гр.К.,ул.“Х.Д.“ № **-така нейна декларация с нотариална заверка на подписа й рег.№ ****/15.06.***0 год.

В издадена от СГКК гр.Д. скица  на поземлен имот №***-11.08.2017 год. на поземлен имот с идентификатор *****.***.**** ,номер по предходен план :парцел ***-****,кв.**,с адрес гр.К.,ул.“Х.Д.“ № ** и  площ от 530 кв.м.,като собственик на имота е вписана Община К.,като носител на вещно право на строеж  на площ от 500 кв.м.-Д.Д.М., въз основа на нотариален акт № **т.*** д.№ ***/1993 год. на Балчишкия районен съд.В имота попадали сгради:1./сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 109 кв.м.,брой етажи 2 и предназначение еднофамилна жилищна сграда;2./сграда с идентификатор *****.***.****.* със застроена площ от 12 кв.м.,брой етажи 1  и предназначение еднофамилна жилищна сграда;3./ сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 15 кв.м. и предназначение друг вид сграда за обитаване  и 4./ сграда с идентификатор *****.***.****.* със застроена площ от 54 кв.м. , брой етажи 1  и предназначение селскостопанска сграда.

В издадена от СГКК гр.Д. скица  на поземлен имот №***-11.08.***7 год. на поземлен имот с идентификатор *****.***.****.*–сграда със застроена площ от 109 кв.м.,брой етажи 2 и предназначение еднофамилна жилищна сграда,разположена в посочения по-горе имот ,като собственик на площ от 40 кв.м. от правото на собственост върху сградата  е вписана Д.Д.П. ,въз основа на нотариален акт № **т.*** д.№ ***/1993 год. на Балчишкия районен съд. Издадено е било и удостоверение изх.№ ***-11.08.***7 год. от АГКК,СГКК гр.Д.,че обект на кадастъра е сграда с идентификатор *****.***.****.*,като липсват данни за самостоятелни обекти в същата.

В издадена от СГКК гр.Д. скица  на поземлен имот №***-11.08.2017 год. на поземлен имот с идентификатор *****.***.****.* –сграда със застроена площ от 12 кв.м.,брой етажи 1  и предназначение еднофамилна жилищна сграда като собственик е вписан Д.А.М.,без документ за собственост.

В издадена от СГКК гр.Д. скица  на поземлен имот №***-11.08.2017 год. на поземлен имот с идентификатор *****.***.****.*–сграда със застроена площ 15 кв.м., брой етажи 1 и предназначение друг вид сграда за обитаване  като собственик е вписан Д.А.М.,без документ за собственост.

Вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-техническа експертиза е посочило в  заключение рег.№ 2209/20.06.2018 год.,че по кадастралния и регулационен план на гр.К.,процесния недвижим имот е с пл.№ *** и е записан в разписния лист като държавен.В поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по действащата кадастрална карта на населеното място са налични 4 сгради:жилищна сграда 1 на два етажа със застроена площ от 109 кв.Сграда 2 представлява входното антре към западната част на първия етаж,със застроена площ от 12 кв.м.,а сграда 3 е гараж със застроена площ от 15 кв.м.,а сграда 4-селскостопанска сграда с площ от 54 кв.м.Вещото лице  е установило наличието на посоченото по-горе  строително разрешение от 1967 год.,но неправилно и в противоречие с удостоверението от 1962 год. за признато право на собственост върху съществуваща сграда,  счита разрешението  за относимо към  бъдещото изграждане на западната част от първия етаж.По тази причина,неоснователно е виждането му за липса на строително разрешение по отношение на втория етаж от жилищната сграда.Площта на спорния втори етаж е определена от вещото лице,като възлизаща на 61.50 кв.,състоящ се от входно антре,салон,кухня,две стаи и баня с тоалетна.Съобразно приложената от вещо лице скица на разпределението на западната част на втория етаж,общото помещение за баня и тоалетна е пространствено свързано с кухнята.В съдебно заседание от дата  28.06.2018 год. вещото лице е дало допълнителни обяснения,че сграда 1 действително е изградена както сочат страните като близнак, заключението му касае спорната първоначална ,т.нар.стара сграда.Достъпа до втория етаж се осъществявал от външно стълбище, а по същество банята и тоалетната съставлявали  преградена част от кухнята.

Съгласно показанията на св.М.Д.И.(съпруга на ищеца) при направата на втория етаж,същият се е състоял от три стаи и едно антре.“Сега“ вече променили нещата,защото развалили една стая и  си направили  кухня и баня.

Разпитаните по делото свидетели са давали показания относно строителството на сградата-етапи на изграждането й,финансирането на строежа,участие на членовете на семейството.Показанията на всеки от свидетелите съдържа вътрешни противоречия,противоречат си показанията и на отделните свидетели,респективно несъответни са на събраните писмени доказателства ,вкл. по отношение годината на отпочване и завършване на  строителството на втория етаж.Показанията са дадени за събития ,осъществили се в отдалечен по време период /1968 год.1975 год./,който  даже св. М.Д.И.(съпруга на ищеца) не може да уточни.Независимо от липсата и на конкретика в показанията на свидетелите,от показанията на св. Н.А.П.,И.Р.Б.,М.Д.И.,М.К.С.и С.А.Д./съпруга на починал син на ищеца,обитаваща и заплатила пристроената втора сграда/ може да бъде направен извод,че първоначално ищеца и семейството му е живяло на първия етаж от къщата заедно с неговите родители.С общи усилия и средства на двете семейства и това на съпругата на ищеца е изграден втория етаж,за да придобие младото семейство самостоятелност.Позволено е било на младото семейство да заживее на втория етаж.Отношенията са били добри и обичайни възрастните хора заплащали консумативните разходи-ток ,вода,като в последните години от живота си изявявали претенции и ищеца да поеме своята част от разходите.Заявявали му,че не ги гледа и затова ще оставят всичко на сестра му /майката на ответницата/.Майката на ответница не изявявала претенции към семейството на ищеца да напусне имота й,но макар рядко да посещавала имота,демонстрирала,че го счита изцяло за свой,вкл. заявила на ищеца ,че както първия,така и втория етаж остава на нейно име.По отношение спорния гараж,само отделни свидетели са заявили,че е построен някъде през годините от ищеца и се ползва за гараж.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Установителните вещни искове на страните по делото черпят правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК и са предпоставени от установяване притежанието по наследяване  на правото на строеж върху държавно,респ. понастоящем общинско дворно място по  чл.1 от Закона за уреждане правата на лицата,които са заели или получили държавни дворни места,респективно осъществяване от обективна и субективна страна  признаците на владение за период посочен в разпоредбата на чл.79 от ЗС.

Разпоредбата на чл. 92 ЗС въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключението е налице ,когато е било учредено право на строеж и то е реализирано в рамките разрешеното - чл. 63 ЗС,респективно придобито е по силата на закон. Когато е надхвърлен обемът на правото на строеж вещноправният режим на допълнително построеното е различен и се определя от неговата юридическа характеристика. Нормата на чл. 92 ЗС ще намери приложение когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство не представлява такъв обект, следва да се приложи чл. 97 ЗС. Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуваща сграда, както и на разрешена нова пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на чл. 97 или чл. 98 ЗС - той или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ.

Съгласно чл.1 от Закона за уреждане правата на лицата,които са заели или получили държавни дворни места, обн. ДВ, бр.90/09.11.1956 год. на всички лица, които от 15 ноември  1934 год.  до 15 декември 1951 год. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места се признава право на строеж върху държавна земя,ако до 1 септември 1956 год. са застроили върху тези места жилища,продължават да ги владеят и  не притежават друго жилище в местожителството си.Сградите и постройките върху местата се считат за собственост на лицата, на които се признава право на строеж.На лицата ,на които е признато правото на строеж върху държавна земя,се издават удостоверения от изпълнителните комитети на съответните народни съвети-така чл.4 от закона.Правото на строеж се придобива по силата на закона при наличие на предвидените в него предпоставки,а с удостоверението се констатира наличието на съответното право.Съгласно чл. 11 от Правилника за приложение на Закона за уреждане правата на лицата,които са заели или получили държавни дворни места,обн. Изв.,бр.61 от 30.07.1957 год. лицата ,на които законът признава право на строеж върху държавна земя,са собственици на направените сгради,постройки и други подобрения в мястото.Те имат право на ползване върху държавната земя с произтичащите от това права и задължения.Тези лица могат да извършват в бъдеще нови строежи в мястото при спазване разпоредбите по строителството,т.е. същите са собственици на вече изграденото и могат валидно да придобият собствеността и върху всичко,което ще изградят в бъдеще в дворното място ,по отношение на което им е признато правото на строеж. .

Не е спорно между страните,че са се осъществили правопораждащите факти, даже е налице нарочно позоваване в исковата молба, общия на страните наследодател Д.А.М.,носил и името М.А.М. да е станал  собственик на първия етаж от спорната сграда  и  на признато му по закон /ex lege/ право на строеж върху държавно дворно място,което изключва правата на държавата върху всички налични в него   обекти. Безспорно е също така,че на ищеца право на строеж не е било учредявано,респ.отчуждавано в негова полза от притежателя му.

По делото не е установено , кога е приключило строителството на втория етаж от къщата,с оглед преценка на приложимата нормативна уредба   относно изискуемите характеристики на допълнително построеното ,за да съставлява то самостоятелен обект на собственост.Действалите след 1968 год. и понастоящем  правила,посочени в различни законови и подзаконови нормативни актове, винаги  и задължително са предвиждали наличието на кухненско помещение и санитарен възел. . Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗУТ,в сила от 31.03.2001 год., всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня - тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани, с изключение на тоалетни и бани - тоалетни.

С оглед показанията на св.М.Д.И.,такива са изградени едва наскоро.

Горното води до извод,че спорната част от втория етаж,не е съставлявала  самостоятелен обект към момента на завършване на строителството в далечните години -липсвали са кухня и санитарен възел,а понастоящем  не притежава складово помещение и  е в отклонение от забраната за пространствено свързване на помещения,т.е. притежание е на общия на страните наследодател,собственик на жилищната сграда/първия етаж/ и правото на строеж върху дворното място.С оглед на чл.11 от посочения Правилник , признатото на наследодателя право на строеж от закона не е било ограничено по обем до съществуващата тогава сграда,сега първия  етаж.Поради това същият е могъл да придобие надстроеното към собствената му сграда,което не е представлявало самостоятелен жилищен  обект. В този смисъл навежданите доводи за финансиране на строителството единствено от ищеца не могат да обусловят придобиване на вещни права,а единствено облигационни претенции.

Правото на собственост, както и всички субективни вещни права има за обект определена вещ, обособен материален предмет, върху който се съсредоточава това право, което се характеризира с абсолютната власт на носителя му, от която произтичат и различните му правомощия. Законът е предвидил различни хипотези на правото на собственост в зависимост от обектите и тяхното деление на видове по различни критерии, но във всички случаи обектът трябва да е обособен като самостоятелен такъв, т.е. да е отграничен от другите такива.     Без да съществува такъв не може да съществува и вещното право на собственост,т.е. то да бъде придобивано и по давност.

Горното води до извод,че  ищеца не е  придобил  по давност спорната част  от втория етаж,не е доказал предпоставките да придобие правото на собственост върху самостоятелен обект-гараж,поради което иска му следва да се отхвърли.

След като частта от втория етаж принадлежи на собственика на първия такъв и носител на правото на строеж,след отчуждаването му с договор в полза на лице,на което ответницата е наследник по закон-низходяща от първа степен,искът й е основателен и подлежи на уважаване.

Решението в частта на уважаване на първоначалния иск е неправилно,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено  и постановено отхвърляне на претенцията по чл. 124 ал.1 от ГПК.

         Решението в частта на отхвърляне на насрещния иск досежно западната част от втория етаж на жилищната сграда е неправилно,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено  и постановено уважаване на претенцията по чл. 124 ал.1 от ГПК.

         Решението относно  отхвърлянето на насрещния иск  в останалата му част е недопустимо,като заявено по непредявен иск,поради което и на основание чл.270 ал.3 изр.І-во от ГПК следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.

         С оглед изхода по спора по заявените първоначална и насрещна претенция, разноски в производството в общ размер от 502.70 лв.  се следват на В.П.П..Същите са сторени в размер от 341.99 лв. в първоинстанционното производство за заплатени държавни такси и възнаграждение на вещо лице –така доказателствата на л.44,л.50,л.101,л.123.В приложения на л.43 договор за правна защита и съдействие не е вписана сума на договорено и платено адвокатско възнаграждение,поради което и такова не се присъжда.Разноските за въззивното производство възлизат на сумата от 160.71 лв.,заплатени ДТ за обжалването на решението по двата иска  в размерите от по 96.7 лв. и 64.04 лв.

По изложените съображения,съдът

Р   Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ  решение № 134/24.07.2018 год. по гр.д.№ 474/2017 год. на Районен съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под № 112 т.1 стр.174-177 в частта на уважаване на  първоначалния иск по чл.124 ал.1 от ГПК ,като вместо това п о с т а н о в я в а : 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.М., ЕГН **********,*** срещу В.П.П., ЕГН ********** *** иск за установяване правото му на собственост върху :1./ втори етаж  на сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 61.50 кв.м., находящ се в западната част на сградата, състоящ се от входно антре, салон, кухня, две стаи и баня с тоалетна, при съседи: на запад – стълбище; на изток – източната част на втори етаж от сграда 1 и от две страни – двор и 2./сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, придобито на основание извършено  строителство в периода 1968-1975 год.,със съгласието и знанието на родителите му Д.А.М.   и С.Д.М.,като собственици на първия етаж от сградата и по давност ,след осъществявано непрекъснато владение в периода 1975 год. и до завеждане на делото.

ОТМЕНЯ решение № 134/24.07.2018 год. по гр.д.№ 474/2017 год. на Районен съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под № 112 т.1 стр.174-177 в частта на отхвърляне на насрещния иск по чл.124 ал.1 от ГПК досежно недвижим имот в гр.К.,съставляващ втори етаж  на сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 61.50 кв.м.,като вместо това п о с т а н о в я в а :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.М., ЕГН **********,***,че В.П.П., ЕГН ********** ***,че   е собственик на недвижим имот находящ се в гр.К., ул.“Х.Д.“ № **,съставляващ втори етаж  на сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 61.50 кв.м., находящ се в западната част на сградата, състоящ се от входно антре, салон, кухня, две стаи и баня с тоалетна, при съседи: на запад – стълбище; на изток – източната част на втори етаж от сграда 1 и от две страни – двор,придобит по наследяване на собственика на признато право на строеж по чл.1 от Закона за уреждане правата на лицата,които са заели или получили държавни дворни места Д.Д.М.,поч.15.05.2015 год.

ОБЕЗСИЛВА решение № 134/24.07.2018 год. по гр.д.№ 474/2017 год. на Районен съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под № 112 т.1 стр.174-177 в  частта на отхвърляне на незаявен насрещен иск от  В.П.П., ЕГН ********** *** срещу А.Д.М., ЕГН **********,*** по чл.124 ал.1 от ГПК за право на собственост  за разликата над 61.50 кв.м. до 109 кв.м. от  втори етаж от еднофамилна жилищна с идентификатор *****.***.****.*; сграда с идентификатор *****.***.****.* със застроена площ от 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор *****.***.****.*със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение  друг вид сграда за обитаване и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.

ОТМЕНЯ решение № 134/24.07.2018 год. по гр.д.№ 474/2017 год. на Районен съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под № 112 т.1 стр.174-177 в частта за отговорността за разноски,като вместо това постановява :ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.П., ЕГН ********** *** сумата 502.70 лв.,съставляваща сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ал. и 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                         2.