Р Е Ш Е Н И Е

№ 288 , гр. Добрич, 19.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание, проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

С участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 498 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 4 630/ 20.07.2018 г., подадена от ответника „***АД със седалище и адрес на управление гр. Д., с ЕИК ***, против решение № 701/ 04.07.2018 г., постановено по гр. д. № 209/ 2018 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е било признато за незаконно и отменено уволнение на Д.И.А. ***, с ЕГН **********, извършено със Заповед № ЛС – 05 – 1238/ 27.11.2007 г. на изпълнителния директор на „***“ АД гр. Добрич, издадена на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, като възстановява Д.И.А. на длъжността „ревизор“ в ответното дружество, като в тежест на последното са били възложени заплащането на сторените по делото разноски и държавна такса.

Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът не оценил обективно доказателствата относно законосъобразното извършване на подбора. Не съобразил, че длъжността на ***била записана по различен начин, но той изпълнявал същите трудови функции като останалите двама служители, поради което законосъобразно участвал в извършения подбор. Това се признавало и от самия ищец в исковата молба. Тримата служители са имали един и същ пряк ръководител, който дал оценка на техните професионални качества. Неправилни били изводите на РС, че с поставянето на еднакви оценки и на трите се препятствало възможността да се установи кой работи по – добре.

Подадена е и въззивна жалба, вх. № 17 685/ 18.09.2018 г., подадена от ответника „***“ АД гр. Добрич против допълнително решение № 875/ 03.09.2018 г., с което е било признато за установено по отношение на него, че е извършило спрямо ищеца Д.И.А. нарушение по чл. 4 ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 21 от с. з. на основата на признак „увреждане“, поставяйки го в по – неблагоприятно положение в сравнение с останалите работници и служители в ответното дружество по повод прекратяване на трудовото правоотношение.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в материалноправен аспект. Не била налице сочената от ищеца дискриминация, самият ищец не е посочил конкретни прояви на дискриминационно отношение. Неправилни били изводите на съда за наличие на дискриминация при преназначаването на ищеца на длъжността „отчетник измервателни уреди“ за срок от 45 дни, което било наложено от производствена необходимост. Липсвали доказателства относно здравословното състояние на ищеца и неравноправното му третиране в сравнение с останалите служители на тази длъжност.

Настоява се за отмяна на решенията и отхвърляне на предявените претенции, претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение пред две съдебни инстанции.

Въззиваемият Д.И.А., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмени отговори против въззивните жалби по реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК, в които изразява становище за тяхната неоснователност. Настоява за потвърждаване на решенията, претендира разноски.

Всяка от жалбите е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д.И.А. *** искове за признаване незаконността на уволнението му, извършено със Заповед № ЛС – 05 – 1238/ 27.11.2007 г. на изпълнителния директор на ответното дружество и за отмяна на уволнителния акт, за възстановяване ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението и за установяване на нарушение на чл. 4 ал. 1, вр. чл. 21 от Закона за защита от дискриминация, претендирани са сторените по делото разноски. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, работодателят не изпълнил задължението си да изиска от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Добрич предварително разрешение за уволнението му, предвид заболяванията, от които ищецът страдал и които осигурявали предварителната му закрила съобразно чл. 333 т. 1, вр. т. 3 от КТ. Освен това работодателят не извършил подбор между служителите, заемащи идентична длъжност, а ако такъв бил проведен, същият бил формален. На ищеца не била предложена друга подходяща работа като трудоустроено лице. Работодателят издал заповед № Н 32/ 31.07.2017 г., с която и на основание чл. 120 ал. 1 от КТ преназначил ищеца на длъжността „Отчетник измервателни уреди“ за срок от 45 дни. Последният възразил против заповедта предвид заболяванията, които не му позволявали да изпълняват трудовите функции на тази длъжност. След тази дата работодателят започнал да осъществява тормоз по отношение на ищеца, упреци, че не се справя с работата си, като едновременно с това били предприети действия по съкращаване в щата, което довело до уволнението на Д.И.А. и които действия представлявали дискриминационно отношение спрямо него. Настоява се за уважаване на исковете, претендирани са разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответното „***“ АД гр. Добрич, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявените претенции с възраженията, че трудовото правоотношение между страните е прекратено поради съкращение в щата. За целта работодателят извършил промяна на щатното разписание и извършил подбор между лицата, които заемали длъжността „ревизор“, при който комисията, натоварена от работодателя, дала становище, че следва да бъде съкратен ищецът. Спазени били всички изисквания при извършване на подбора. Работодателят спазил изискването за получаване на предварително съгласие от Дирекция „Инспекция по труда“ по реда на чл. 333 ал. 1 от КТ. Исковете били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, че между страните съществува трудово правоотношение по трудов договор № 22/ 30.03.2015 г., по силата на който ищецът изпълнявал длъжността „ВВФК“ към Централно управление на „***“ АД гр. Добрич, а считано от 13.07.2015 г. – длъжността „ревизор“.

Със заповед № КЗ 2/ 31.07.2017 г. на ищеца е било възложено от работодателя преминаване на длъжността „отчетник измервателни уреди“ за срок от 45 календарни дни, считано от 01.08.2017 г. до 14.09.2017 г. В тази връзка последният представил предложение до изпълнителния директор на „***“ АД на 01.08.2017 г., в което посочил, че поради здравословни проблеми, включително диабет, диабетна полиневропатия, дискова херния и др. не е в състояние да изпълнява новата длъжност, поради което работодателят следвало да му предложи друга подходяща работа или да го съкрати на основание чл. 331 от КТ. В тази връзка е и представеното експертно решение № 2948/ 26.09.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ гр. Добрич, с което на ищеца били определени 49 % трайно намалена работоспособност. Работодателят изискал и получил на 23.11.2017 г. предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич за прекратяването на трудовото правоотношение с Д.И.А. на длъжността „ревизор“ на основание чл. 333 ал. 1 т. 2 от КТ.

Със заповед № ЛС – 05 – 1238/ 27.11.2017 г. трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, след получено разрешение от ИА „Инспекция по труда“, като на основание чл. 220 ал.1 от КТ следва да му бъде заплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазено предизвестие.

От представените от ответника – работодател доказателства е видно, че с длъжностно разписание за Централно управление, АТР, автотранспорт, изпитвателна лаборатория и т. н., в сила от 05.05.2017 г., в дружеството били разкрити 5 щатни бройки за длъжността „ревизор“. С ново щатно разписание, в сила от 01.07.2017 г. тези щатни бройки са били редуцирани до една. Със заповед № РД – 03 – 139/ 10.07.2017 г. една незаета щатна бройка „ревизор“ е била съкратена, съкратени са били две заети щатни бройки „ревизор“ при Централно управление и една е била трансформирана в щатна бройка „икономист обществени поръчки“. Със заповед № РД – 03 – 140/ 10.07.2017 г. работодателят създал комисия, която да изготви и предложи за утвърждаване критерии за подбор на персонала на „***“ АД гр. Добрич, като самият подбор бъде извършен до 14.07.2017 г. На комисията било възложено да прилага утвърдените критерии за подбор, за вземе мнението на прекия ръководител/ началник района при оценка на показателите за изпълнение на преките служебни задължения, който трябва писмено да даде мнението си за работата на персонала. На 13.07.2017 г. комисията извършила подбор по реда на чл. 329 от КТ между трима служители, заемащи длъжността „ревизор“: Д.И. ***, Д.И.А. и **. Видно от протокола, Д.И. *** получил обща оценка 81 точки поради поставяне на 6 точки за професионален опит, по отношение на който показател останалите двама служители получили по 8 точки. Д.И.А. получил обща оценка 83 точки, а ***– 86 точки, тъй като получил допълнително 3 точки за допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност. Представено е и в табличен вид мнението на прекия ръководител по отношение на горепосочените трима служители, като и на тримата е поставена отлична оценка за умения за работа в екип и взаимоотношения с колеги, граждани и фирми. Представен е формуляр за оценка на всеки от тримата служители, заемащи длъжността „ревизор“. Във формуляра са включени показатели за оценка на квалификацията, свързани с образователна степен, свързана със заеманата длъжност, допълнителни квалификации, свързани със заеманата длъжност, като най – голяма тежест е придадена на второто висше образование, свързано със заеманата длъжност – 4 точки, следвало от една или повече следдипломни квалификация за период, по – голям от 6 месеца, свързани със заеманата длъжност – 3 точки и успешно преминати курсове, школи и семинари – 2 точки. По отношение на професионалния опит най – голяма тежест е придаден на същия над 15 години, придобит на същата или сходна длъжност – 4 точки, следван от такъв до 15 години – 3 точки, до 10 години – 2 точки и до 5 години – 1 точка. Видно от формуляра на Д.И. *** получил 25 точки за образователна степен магистър, 6 точки за професионален опит до 15 години и два пъти по 25 точки за спазване изискванията на Кодекса на труда. Ищецът Д.И.А. е получил 25 точки за образователна степен магистър, 8 точки за професионален опит над 15 години и два пъти по 25 точки за спазване изискванията на КТ. ***е получил 25 точки за образователна степен магистър, 3 точки за една или повече следдипломни квалификации за повече от 6 месеца, свързани със заеманата длъжност и два пъти по 25 точки за спазване изискванията на КТ. И тримата служители са имали един и същ пряк ръководител Д. Радушев, който е дал максимални оценки за спазване изискванията на КТ на всеки един от тях.

Работодателят е представил пълните досиета на участвалите в подбора служители. Видно е, че ***е заемал длъжността „Организатор, отдел вътрешен контрол“. Ищецът, като очертаваш предмета на спора с исковата молба, е въвел като твърдения за незаконосъобразност на уволнението неизвършването на подбор, какъвто очевидно е извършен, или формалното му провеждане. Нито в исковата молба, нито по реда на чл. 143 ал. 1 от ГПК в първото съдебно заседание преди доклада по делото е навел твърдения, че в подбора не са участвали всички лица, заемащи идентична длъжност. Първото по делото заседание е крайния срок, до който всяка от страните може да изчерпи твърденията си по предявения иск, от който момент настъпва процесуална преклузия и всички наведени в последствие в хода на процеса твърдения и възражения са преклудирани. Следователно в подбора са участвали всички лица, заемащи същата или сходна длъжност. От представеното досие на ***става ясно, че е започнал работа при ответника на 03.01.2014 г., като в трудовия му договор е посочено, че има трудов стаж 33 г. 11 м. 10 дни, в това число по специалността. Колко обаче е стажът му по специалността, заради който получава максималния брой точки за професионален опит над 15 години по специалността, не може да се установи нито от трудовото му досие, нито от формуляра за оценка. За да му даде 3 допълнителни точки за една или повече следдипломни квалификации за повече от 6 месеца, свързани със заеманата длъжност, комисията по подбора е взела предвид два предвид представена от служителя ***диплома, издадена от „СИМБА“, придружена от хорариум на часовете по проведените курсове, които са в областта на международния мениджмънт, стратегически и тактически маркетинг, принципи на банкирането и финансите, промоции, реклама, бизнес етика и пр. В досието на ***се съдържат данни за защитен дипломен проект на тема „Насоки за развитие на туризма в България при условията на пазарна икономика“ в гр. Тампа, Флорида, САЩ, през 1991 г. Така проведените следдипломни квалификации не са в пряка връзка със специалността му и изпълнението на ревизорски функции.

От приложените по делото доказателства, че ищецът има диплома за висше образование от ВИНС „Д. Благоев“ гр. Варна /понастоящем Икономически университет/, специалност „Икономика на вътрешната търговия“. Представена е диплома за преквалификация по специалността „Банков мениджмънт“, издадена от ВФСИ „Д. А. Ценов“ гр. Свищов /понастоящем Стопанска академия Д. А. Ценов/. Представен е и сертификат за владеене на английски език, ниво А 1, както и удостоверение за компютърна грамотност. Тези документи са били предоставени на работодателя, но не са били изобщо взети предвид при провеждане на подбора.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените от Д.И.А. против работодателя „***“ АД гр. Добрич искове за признаване незаконността на уволнението и възстановяване на заеманата преди това длъжност, както и за установяване на дискриминационно отношение от страна на работодателя, са допустими, страните са легитимирани да участват в процеса, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността му Окръжният съд намира следното:

По исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ:

Правото на уволнение подлежи на съдебен контрол, както и правото на подбор като част от него. Съдебният контрол е контрол за законосъобразност и елемент от конституционно прокламираното право на закрила на труда, чиято уредба се съдържа в нормите на чл. 16, чл. 48, ал. 1, чл. 56 от Конституцията на Република България и намира по-нататъшно развитие в чл. 1, ал. 3 КТ чрез очертаване целите на правно регулиране на трудовите отношения, както и в чл. 21 от Закона за защита срещу дискриминацията. Закрилата на труда намира проявление в съдебния контрол за законност на подбора. При неговото осъществяване от работодателя, за работника или служителя се поражда правото да го оспори. Правото да се оспори законността на уволнението, съответно законността на подбора се упражнява чрез публичното преобразуващо право на иск, което в зависимост от вида на търсената защита се развива в четири претенции, изчерпателно изброени в чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ. Съдебната защита се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението. Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност, прокламиран в чл. 5 ГПК не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. Като субективно право, упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел - да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно посочени резултати - да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

В конкретния случай се установява, че работодателят е злоупотребил с правото на подбор, тъй като е взел предвид данните за следдипломни квалификации на участвалия в подбора служител **, като да са проведени за срок по - голям от 6 месеца и да са свързани със специалността му, като по този начин е поставил на този служител 3 допълнителни точки в графа „допълнителни квалификации“ във формуляра за оценка. Липсват данни за конкретния размер на трудовия му стаж по специалността и дали надвишава 15 години, което би било съответно на поставения му максимален брой точки за професионален опит. От друга страна, данните за следдипломните квалификации на ищеца, включително наличието на второ висше образование, изобщо не са били съобразени от комисията при подбора. Това сочи, че извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен, което от своя страна води до незаконност на уволнението на ищеца. Предявеният от него иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е основателен и правилно и законосъобразно е бил уважен от първостепенния съд. В този смисъл решението не страда от пороци, които да налагат отмяната му относно произнасянето по главния иск. Уважаването на последния влече удовлетворяване и на акцесорната претенция за възстановяването му на длъжността, която е заемал преди уволнението. Следователно обжалваното решение № 701/ 04.07.2018 г., постановено по гр. д. № 209/ 2018 г. по описа на РС гр. Добрич е правилно и следва да бъде потвърдено.

По иска с правно основание чл. 21, вр. чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр.:

С допълнително решение № 875/ 03.09.2018 г. по гр. д. № 209/ 2018 г. Районен съд гр. Добрич е допълнил решение № 701/ 04.07.2018 г., като е признал за установено, че работодателят „***“ АД гр. Добрич е извършил нарушение на чл. 4 от ЗЗДискр на основата на признак „увреждане“, поставяйки ищецът в по – неблагоприятно положение в сравнение с останалите работници и служители в дружеството – ответник по повод прекратяване на трудовото му правоотношение. В мотивите си Районният съд е приел, че е налице пряка дискриминация, тъй като по отношение на ищеца била предприета процедура по уволнение в следствие на съкращаване на щата, което представлявало форма на неблагоприятно третиране.

Тези мотиви не се споделят от настоящата съдебна инстанция:

От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Не всички несполуки в живота на един човек могат да се обяснят с дискриминационно отношение към него – вж. решение № 586 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2008 г., IV г. о. За да е налице пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. ищецът трябва да е бил по-неблагоприятно третиран на основата на посочения от него признак, в случая „увреждане“, отколкото е било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Определянето на жалбоподателя за уволнение е извършено след провеждане на задължителния в случая подбор съгласно изискването на чл. 329 КТ, в който не е включен признак „здравословно състояние“. Определянето на подлежащите на уволнение служители е станало при спазване на законовите изисквания без да е използван дискриминационен критерии при извършването на подбора. В този смисъл са и показанията на св. * член на комисията, извършила подбора. Не е извършена и непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. чрез поставяне на ищеца в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерии или практика.

С разпоредбата на чл. 9 на ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск – в този смисъл изрично Решение № 511 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 587/2009 г., III г. о. Следователно ищецът не е установил, че е жертва на дискриминация. Изводите на Районния съд в противната посока са незаконосъобразни и неправилни, поради което допълнително решение № 875/ 03.09.2018 г. следва да бъде отменено, а исковата претенция по чл. 21, вр. чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

Първоинстанционният съд е възложил в тежест на ответника сторените от ищеца разноски в размер на 1 100 лв., както и 100 лв. държавна такса. С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането единствено на държавна такса по иска с правно основание чл. 344 ал. 1 от КТ, в размер на 50 лв. С оглед отхвърляне на претенцията по чл. 21 от ЗЗДсикр., държавна такса за този иск не се дължи. От сторените в първоинстанционното производство разноски от страна на ищеца следва да му бъдат присъдени 550 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно разрешението на исковете от въззивния съд. В тази връзка във въззивното производство следва да му бъдат присъдени 1100 лв. разноски за адвокат, предвид положителното решение по исковете за незаконно уволнение. По иска за дискриминация разноски за адвокат не следва да бъдат присъждани.

Ответникът – въззиваем не е представил списък с разноски в първоинстанционното производство. Във въззивната жалба е претендирал разноски и адвокатско възнаграждение, но няма доказателства относно неговия размер и изплащането му от въззивника. Следователно и с оглед изхода по въззивния процес, следва да му бъде присъдено заплащането на държавна такса в размер на 25 лв.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 701/ 04.07.2018 г., постановено по гр. д. № 209/ 2018 г. по описа на РС, с което е било признато за незаконно и отменено уволнение на Д.И.А. ***, с ЕГН **********, извършено със Заповед № ЛС – 05 – 1238/ 27.11.2007 г. на изпълнителния директор на „***“ АД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „***“ № 59, с ЕИК ***, издадена на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, като възстановява Д.И.А. на длъжността „ревизор“ в ответното дружество.

ОТМЕНЯ допълнително решение № 875/ 03.09.2018 г. по гр. д. № 209/ 2018 г. Районен съд гр. Добрич, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.А. ***, с ЕГН **********, против „***“ АД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „***“ № 59, с ЕИК ***, иск за признаване на установено, че дружеството – ответник е извършил нарушение на чл. 4 от ЗЗДискр на основата на признак „увреждане“, поставяйки Д.И.А. в по – неблагоприятно положение в сравнение с останалите работници и служители в дружеството – ответник по повод прекратяване на трудовото му правоотношение.

ОТМЕНЯ решение № 701/ 04.07.2018 г., постановено по гр. д. № 209/ 2018 г. по описа на РС в частта му, с която „***“ АД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „***“ № 59, с ЕИК ***, е било осъдено да заплати по сметка на Районен съд гр. Добрич държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за иска по чл. 21, вр. чл. 4 от ЗЗДискр.

ОТМЕНЯ решение № 701/ 04.07.2018 г., постановено по гр. д. № 209/ 2018 г. по описа на РС в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ***“ АД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „***“ № 59, с ЕИК ***, да заплати на Д.И.А. ***, с ЕГН **********, да заплати сторени от него разноски за адвокат в размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ в първоинстанционното производство и в размер на 1100 лв. /хиляда и сто лева/ във въззивното производство.

ОСЪЖДА Д.И.А. ***, с ЕГН **********, да заплати на „***“ АД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „***“ № 59, с ЕИК ***, сумата от 25 лв. разноски за държавна такса във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.