Р Е Ш Е Н И Е

№ 264

гр.Добрич 05.12.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На пети декември 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:……………………….

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №529 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от ***в качеството на длъжник по изпълнението срещу разпореждане от 21.09.2018 г. на ДСИ при Районен съд-гр.Балчик по изп.д.№89/2018 г. по описа на СИС при БРС в частта,с която е разпоредено сума от 3 503,04 лв от събрана по делото обща сума от 57 076,86 лв да остане по сметка на СИС при БРС като дължима държавна такса по чл.53 ал.1 от ТДТКССГПК.Изложени са доводи за незаконосъобразност на горното разпореждане в обжалваната част,като се настоява за отмяната му.Сочи се,че държавният съдебен изпълнител не е осъществил действия по принудително събиране на горната сума;по делото не били събрани парични средства,а само наложени обезпечителни мерки;действието на ДСИ по приемане на преведената сума не било действие по събиране на дълга,а по неговото обезпечаване.

Писмени възражения по реда на чл.436 ал.3 от ГПК от взискателя по изпълнението ***не са подадени,т.е. взискателят не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

За атакуваното разпореждане жалбоподателят ***е уведомен с нарочно съобщение,връчено на 02.10.2018 г.Жалбата е подадена по пощата на 09.10.2018 г. според клеймото върху плика на лист 8 от делото на ДОС,т.е. по смисъла на чл.62 ал.2 от ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл на 09.10.2018 г.Предвид горното и като насочена от активно легитимирано лице /длъжника по изпълнението/ срещу акт на съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК /относно разноските по изпълнението/,за който процесуалният закон регламентира изрично обжалваемост,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Изп.д.№89/2018 г. по описа на СИС при Балчишкия районен съд,преобразувано от изп.д.№72/2018 г. на СИС при Каварненския районен съд,е образувано по молба на ***по повод приложен изпълнителен лист №59/07.03.2018 г.,издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №82/2018 г. по описа на КРС,съгласно който ***е осъдена да заплати на ***сумата от 344 654,07 лв,представляваща главница по Споразумение №269/24.03.2016 г. между ***,***и Община-Шабла,сключено на основание Договор №918/02.10.2015 г.,подписан между *** и „Претоварна станция“ ООД,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,както и сумата от 6 893,08 лв платена държавна такса.

ДСИ при КРС отправя покана за доброволно изпълнение изх.№1448/16.04.2018 г. до длъжника ***,връчена му на 17.04.2018 г.В указания двуседмичен срок по чл.428 ал.1 от ГПК не е последвало доброволно изпълнение от длъжника.На 03.05.2018 г. е подадена молба от взискателя ***,с която е уточнен способът за принудително изпълнение,визиран още в молбата за образуване на делото,а именно запор върху банкови сметки на длъжника,като е конкретизирано върху сметки в коя банка /ЦКБ-клон Каварна/ да се насочи изпълнението.С разпореждане от 03.05.2018 г. ДСИ при КРС разпорежда налагане на запор върху банковите сметки в лева и валута на длъжника ***в „ЦКБ” АД и изпращане на запорно съобщение до третото задължено лице,респ. уведомление до длъжника за наложения запор.На 09.05.2018 г. ДСИ при КРС спира принудителното изпълнение въз основа на определение №198/08.05.2018 г. по ч.гр.д.№82/2018 г. на КРС за спиране на незабавното изпълнение на основание чл.420 ал.1 от ГПК-поради представено надлежно обезпечение за кредитора.

Видно от извлечението от набирателната сметка на КРС /на лист 107 от изп.д./,на 21.05.2018 г. по сметката на съда е постъпила от сметка на длъжника ***сума от 57 076,86 лв по процесното изпълнително дело.

Запорът върху вземания на длъжника се прилага в изпълнителното производство в две проявни форми-като обезпечителна мярка в изпълнителното производство и като способ за принудително изпълнение на парични притезания.Като обезпечителна мярка запорът върху вземания обезпечава изпълнението,като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника,осуетява погасяването на вземането чрез плащане,извършено в полза на длъжника,и насочва третото задължено лице да предаде дължимата престация на съдебния изпълнител,за да може той в последващ момент да удовлетвори взискателя.Сумата,внесена по сметка на съдебния изпълнител от третото задължено лице,е на длъжника,докато не бъде изплатена на взискателя.Запорът върху вземане се превръща в способ за принудително изпълнение,когато преведената на съдебния изпълнител сума бъде изплатена от последния на взискателя.Плащането се смята получено от взискателя,респ. вземането се счита събрано изцяло или частично,от деня на постъпване на сумата по сметка на взискателя.

Процесната сума от 57 076,86 лв е постъпила по сметката на ДСИ при КРС на 21.05.2018 г. след спиране на изпълнителното производство,вследствие на което съдебният изпълнител не е бил оправомощен да предприема действия по принудително изпълнение,в това число и да изплаща на взискателя постъпилата вследствие наложения запор сума по сметката му.Така горната сума по сметката на ДСИ е останала принадлежност на длъжника ***,а наложеният запор е имал функцията на обезпечителна мярка до възобновяване на изпълнителното производство.

С разпореждане от 23.05.2018 г. ДСИ при КРС се отвежда от изп.д.№72/2018 г. по описа на СИС при КРС.Съгласно определение №334/04.06.2018 г. по в.ч.гр.д.№246/2018 г. на ДОС делото е изпратено за разглеждане на ДСИ при Районен съд-Балчик и е преобразувано на 08.06.2018 г. в изп.д.№89/2018 г. по описа на СИС при БРС,което също е спряно с разпореждане от 11.06.2018 г. на ДСИ при БРС и последният не е извършвал никакви действия по принудително събиране на суми от длъжника ***в полза на взискателя ***.Преведената по сметка на ДСИ при КРС сума от 57 076,86 лв не е била изплатена на взискателя ***.На 31.08.2018 г. взискателят *** подава молба вх.№305,с която заявява,че поради доброволно погасяване на по-голямата част от задължението от страна на длъжника ***,постъпването на дължимите суми по сметка на *** и сключено споразумение между страните №433/30.08.2018 г. настоява за вдигане на наложените по делото обезпечителни мерки и за спиране на производството на основание чл.432 ал.1 т.2 от ГПК,т.е. по искане на взискателя.С разпореждане от 31.08.2018 г. ДСИ при БРС вдига наложения запор върху банкова сметка *** „ЦКБ” АД.С молба вх.№306/03.09.2018 г. длъжникът ***отправя искане за връщане на сумата от 57 076,86 лв,постъпила по сметката на ДСИ,по банковата сметка на ***.Следва и втора молба в този смисъл от ***вх.№336/21.09.2018 г.С молба вх.№337/21.09.2018 г. и самият взискател *** отправя до ДСИ при БРС искане постъпилата по негова сметка сума да бъде върната на длъжника,т.е. той сам се отказва от предприетото изпълнение и от предложения от него изпълнителен способ.С разпореждане на ДСИ при БРС от 21.09.2018 г. е постановено от сумата от 57 076,86 лв част в размер на 53 473,82 лв да бъде върната /възстановена/ на длъжника ***и да се задържи по сметка на съдебния изпълнител сума от 3 603,04 лв,включваща 100 лв разноски на взискателя и 3 503,04 лв държавна такса по чл.53 ал.1 от ТДТКССГПК.

Очевидно съдебният изпълнител не е извършил плащане на постъпилата сума в полза на взискателя ***,като запорът върху банковата сметка е бил вдигнат и сумата върната обратно по сметка на длъжника ***,т.е. изпълнителният способ,посочен от взискателя,не е бил реализиран.Принудително изпълнение спрямо горната постъпила сума не е осъществено,каквото щеше да е налице при превеждане на сумата по сметка на взискателя ***.В този смисъл не е налице осъществено принудително събиране на дължима сума в полза на взискателя,поради което и държавната такса по чл.53 ал.1 от Тарифата не е дължима от длъжника.

Предвид изложеното жалбата на ***се явява основателна и следва да бъде уважена.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпореждане от 21.09.2018 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-гр.Балчик по изп.д.№89/2018 г. по описа на СИС при БРС в частта,с която е разпоредено сума от 3 503,04 лв от събрана по делото обща сума от 57 076,86 лв да остане по сметка на СИС при БРС като дължима от длъжника ***държавна такса по чл.53 ал.1 от ТДТКССГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.