Р Е Ш Е Н И Е

№ 273

гр.Добрич 07.12.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На седми декември 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:……………………….

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №536 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от А.Н.И. с ЕГН ********** и М.Ю.И. с ЕГН **********,***,в качеството на длъжници по изпълнението срещу постановления за разноски изх.№3876 и изх.№3859 от 13.08.2018 г. по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Д.И.-К.с район на действие ДОС в частта,с която в тежест на длъжниците е начислено изплатено от взискателя адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1 500 лв.Изложени са доводи за незаконосъобразност на горните постановления в обжалваната част,като се настоява за отмяната им.Сочи се,че изплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до размер от 400 лв.

Писмени възражения по реда на чл.436 ал.3 от ГПК от взискателя по изпълнението Ф.М.Х. с ЕГН ********** ***,с настоящ адрес в Р.Турция,не са подадени,т.е. взискателят не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

За атакуваните постановления жалбоподателите са уведомени с нарочно съобщение,връчено на всеки от тях на 17.08.2018 г.Жалба вх.№04689/27.08.2018 г. е подадена по пощата на 23.08.2018 г. според клеймото върху плика на лист 7 от делото на ДОС,т.е. по смисъла на чл.62 ал.2 от ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл на 24.08.2018 г.Предвид горното и като насочена от активно легитимирани лица /длъжници по изпълнението/ срещу актове на съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК /относно разноските по изпълнението/,за които процесуалният закон регламентира изрично обжалваемост,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Изп.д.№*** по описа на ЧСИ Д.И.-К.с район на действие ДОС е образувано по повод молба на Ф.М.Х. с ЕГН ********** ***,с настоящ адрес в Р.Турция,въз основа на приложен изпълнителен лист №39/23.03.2018 г.,издаден на база решението по в.гр.д.№574/2017 г. на ДОС,съгласно който А.Н.И. с ЕГН ********** и М.Ю.И. с ЕГН **********,***,са осъдени да предадат на взискателката Ф.М.Х. владението върху реална част от поземлен имот с №025015 по КВС на землището на с.П.Г.,общ.Тервел при очертани граници на тази реална част съгласно скица-неразделна част от съдебното решение.

Въводът във владение е насрочен първоначално за дата 12.06.2018 г.,но не е осъществен и е отложен за 21.06.2018 г.,когато принудителното изпълнение е приключено.Това са единствените предприети изпълнителни действия.В изпълнителното производство взискателката е представлявана от Адвокатско дружество „Ф.,*** частност от адвокатите Е.Ф. от САК и Р.Б.от ДАК.Представена е проформа-фактура №173/27.03.2018 г.,издадена от горното адвокатско дружество,обективираща начислено възнаграждение за процесуално представителство по изп.дело в размер на 1 500 лв,от които 200 лв за образуване на изп.дело и 1 300 лв за процесуално представителство по последното.

Начисленото адвокатско възнаграждение е прекомерно.Изпълнителното производство не се отличава с някаква особена правна и фактическа сложност.Същото се изчерпва с извършването на едно единствено изпълнително действие-въвод във владение.Дори и дейностите по трасиране на предадената реална част от поземлен имот да са били трудоемки и сложни,то същите не са извършени от адвоката-процесуален представител,а от вещо лице.Дейността на адвоката се изчерпва с изготвяне и подаване на молба за образуване на делото и в процесуално представителство по време на извършване на въвода.Горното обосновава основателност на възражението за прекомерност,което следва да бъде уважено.

Според разпоредбата на чл.10 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за образуване на изпълнителното дело на адвоката се полага минимално възнаграждение в размер на 200 лв.За осъщественото процесуално представителство при въвод във владение съгласно чл.10 ал.1 т.3 от Наредбата се полага възнаграждение в размер на 1/2 от размера на възнаграждението по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата,определено на база стойността на имота.При данъчна оценка на целия имот №025015 с площ от 34,336 дка в размер на 4 037,90 лв,данъчната оценка на предаваемата реална част с площ от 17,167 дка от горния имот се равнява на 2 018,83 лв.На тази база адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата се равнява на 371,32 лв,а 1/2 от него е в размер на 185,66 лв.Така общо дължимото минимално адвокатско възнаграждение по изп.дело е в размер на 385,66 лв.Очевидно начисленото такова в размер на 1 500 лв е прекомерно и надвишава почти четири пъти минималното.Заплащането на възнаграждение в размер на 1 500 лв е неоправдано предвид липсата на някаква правна и фактическа сложност на проведения изпълнителен процес.Адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 400 лв.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановления за разноски изх.№3876 и изх.№3859 от 13.08.2018 г. по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Д.И.-К.с район на действие ДОС в частта,с която в тежест на длъжниците А.Н.И. с ЕГН ********** и М.Ю.И. с ЕГН **********,***,е начислено изплатено от взискателя адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1 500 лв,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимото от длъжниците А.Н.И. с ЕГН ********** и М.Ю.И. с ЕГН **********,***,в полза на взискателя Ф.М.Х. с ЕГН ********** ***,с настоящ адрес в Р.Турция по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Д.И.-К.с район на действие ДОС адвокатско възнаграждение от 1 500 лв на 400 лв /четиристотин лева/ като прекомерно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.