О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 694 03.12.2018 год. гр.Добрич

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На трети декември 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д.№ 506/2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с чл.28 изр.ІІ-ро от Кодекса на международното частно право по жалба на адв.П.С.,като процесуален представител на “***“ООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № 26 в качеството му на домоуправител на Етажната собственост на Жилищно-търговски и рекреативен комплекс “***“, гр. Б., ул.“***“ № 8 срещу определение № 531/05.09.2018 год. по гр.д.№ 592/018 год. на Районен съд Б.,с което е :1./прогласено , че българският съд-РС Б. не е компетентен да разгледа исковете, чийто предмет са вземания за управление и поддръжка на общи части и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ и по чл.86 ЗЗД, предявени от Етажна собственост на Жилищно-търговски рекреативен комплекс “***“, гр. Б., ул. „***“ № 8 против И.К., родена на *** год., Р. и Ф.А.К., роден на *** год., Р., двамата с адрес Р., Б., ул. ***№ 8, сектор 1, в условия на солидарност на обща сума от 11 752.19 лв. за вноски за управление и поддържане на общите части и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 2016 год. до 2018 год. включително, на сградата в режим на Етажна собственост, заедно със законната лихва и по чл.86 от ЗЗД и е 2./прекратено производството по гр. дело № 592 /2018 год. на Районен съд Б..

При данни,че определението е било връчено на 28.09.2018 год.,жалба рег.№ 3714/09.10.2018 год.,изпратена по пощата на дата 04.10.2018 год. е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С искова молба рег.№ 3101/14.08.2018 год. Етажната собственост на Жилищно-търговски и рекреативен комплекс “***“, гр. Б., ул.“***“ № 8 е заявила срещу И.К., родена на *** год., Р. и Ф.А.К., роден на *** год., Р., двамата с адрес Р., Б., ул. ***№ 8, сектор 1, в условия на солидарност осъдителна претенция за суми,за заплащането на които са взети решения на Общото събрание на Етажната собственост.Поради неизпълнение на задълженията на ответниците към Етажната собственост ,като собственици на недвижим имот в сградата и произтичащи от ЗУЕС са предявени искове за паричните вноски за три годишен период от време 2016 год.-2018 год.,черпещи правното си основание в разпоредбите на чл.6 ал.1 т. 9 и 10,във връзка с чл.38 ал.1 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД.

Обжалваното определение е неправилно. Българският съд има компетентността да реши спор по иск срещу етажен собственик с местоживеене на територията на друга държава членка относно вземания за поддръжка и управление на общите части в сграда, намираща се на територията на страната. Съгласно чл. 288 ДФЕС /предишен чл. 249, ал. 2 Д./ Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

С Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела е уредена обща, специална и изключителна компетентност за спорове с различен предмет. Негова цел според посоченото в /15/ и /16/ е правилата за компетентността да са във висока степен предвидими и основани на принципа за определянето й по местоживеенето на ответника. Когато съществуват алтернативни основания за компетентност, тогава те са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или са с оглед да се улесни доброто правораздаване. Според общата компетентност определена в чл. 4.1 искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. В раздел 2 Специална компетентност, чл. 7- чл. 9 са уредени различни хипотези на предявяване на искове в друга държава членка срещу лице, което има местоживеене в държава членка. Така в чл. 7.1, "а" и "б", втора хипотеза, е предвидено по дела, свързани с договор, това да става в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение, а в случая на предоставяне на услуги- по мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. В раздел 6, чл. 24.1 е уредена изключителната компетентност по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот на съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът, независимо от местоживеенето на страните.

Макар и относно общата система на данъка върху добавената стойност с Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1042/2013 г. на Съвета от 7.10.2013 г. за изменение на Регламент на изпълнение /ЕС/ № 282/2011 г. по отношение на мястото на доставка на услуги, Подраздел 6а Доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, чл. 31а. 1- услуги, свързани с недвижими имоти, както е посочено в чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с такива имоти. Те се разглеждат като услуги, които имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, в следните примерни, относими към настоящия казус случаи по чл. 31а . 1"б" и . 2- "б", "к", "л", "о": когато се предоставят за недвижими имоти или са насочени към недвижими имоти с цел правно или физическо изменение на тези имоти, а именно: предоставянето на услуги по надзор на обекта или охранителни услуги; поддръжката, ремонта и поправката на сграда или части от сграда, включително дейности като почистване, поставяне на плочки, тапети и паркет; поддръжката, ремонта и поправката на постоянна инфраструктура като тръбопроводни системи за газоснабдяване, водоснабдяване, канализация и други подобни; управлението на имоти, различно от управлението на портфейл на инвестиции в недвижими имоти. Съгласно чл. 47 от Директива 2006/112/ ЕО на Съвета за място на доставка на услуги свързани с недвижима вещ се счита мястото, където се намира недвижимата вещ.

Във вътрешното ни право обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях са уредени със ЗУЕС- чл. 1. Според чл. 6, ал. 1, т. т. 8, 9 и 10 от закона, етажните собственици са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно чл. 11, т. 5 и т. 7 общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и за фонд "Ремонт и обновяване". Решенията на общото събрание на етажната собственост имат характера на многостранни сделки, приемат се при осъществяване на специална процедура и обвързват всички титуляри на право на собственост върху обекти в сградата. Те са особен вид многостранен акт, приет от неперсонифицирана група лица етажни собственици, който когато се стабилизира става задължителен за всеки етажен собственик, независимо дали е взел участие при приемането му и дали е дал съгласието си. Съгласно чл. 23, ал. 3 председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. Той като законен представител на етажните собствениците, изразяващ волята на тази неперсонифицирана група, сключва договорите, респективно договорите за доставка на услуги свързани с недвижим имот от вида на посочените по-горе, по поддръжката на общите части на етажната собственост, с трети лица. Припадащия дял за всеки етажен собственик за заплащане на даденото изпълнение се определя с решение на общото събрание. При този сложен фактически състав отделният етажен собственик се явява договорно обвързан опосредствено, чрез представителството на управителя и чрез стабилизираното решение на общото събрание за припадащия му дял. Мястото на изпълнение е там, където се изпълняват задълженията по договорите, съответно мястото, където се намира недвижимия имот. Налице са следователно условията за специална компетентност на българския съд по чл. 7 от Регламента. Тази компетентност е предвидима за етажен собственик с местоживеене в друга държава членка и е основана на тясната връзка с българския съд и доброто правораздаване при извършване на процесуални действия по разглеждане на правен спор относно задължението му за заплащане на разходи за поддръжка на общите части.Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че предмет на делото е задължение, произтичащо от съсобственост /чл. 2, т. 2, б. "ii" от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на ЕП и ЕС/ и тъй като съдът следва да установи вещното право на съсобственост, а изключителна компетентност за това има съдът по местонахождение на имота, съгласно чл. 24 от Регламент /ЕО/1215/2012 на ЕП и ЕС, то съдът по местонахождение на имота ще е компетентен да установи и самото задължение, произтичащо от съсобственост. При този отговор на поставения въпрос следва, че определението на въззивния съд е неправилно, а българският съд има международната компетентност да се произнесе по предявения за разглеждане пред него иск.

Процесуалните действия на въззивния съд са неправилни и на още едно основание. Компетентността на българския съд може да бъде и мълчаливо учредена съгласно чл. 26.1 от Регламента, ако ответникът по делото с международен елемент не оспори своевременно компетентността на съда на държавата членка пред която е отнесен за разглеждане. Институтът на пророгация на компетентност е особено проявление на автономията на волята на страните. Тя е ограничена само при изключителна компетентност за решаване на споровете по чл. 24 от Регламента, която не може да бъде дерогирана. Останалите правила за определяне на международната компетентност не съставляват ограничение за мълчаливо учредяване на компетентност. Ответниците имат местоживеене в Р., а искът е предявен пред съд на друга държава-членка на ЕС, в която те притежават недвижим имот в индивидуална собственост и прилежащи общи части от сградата, в която се намира. Спорът не е изключен от компетентността на българския съд на основание чл. 24 от Регламента. По тази причина той не следва да се обявява служебно за некомпетентен, преди да връчи препис от исковата молба и приложенията й на ответниците и да изчака явяването им.

В тази насока са определение № 3834/22.11.2017 год. по ч.гр.д.№ 3834/2017 год. на ВКС, ІІІ г.о. , определение № 12/11.01.2018 год. по ч.гр.д.№ 4784/2017 год. на ВКС,ІІІ г.о. и определение № 217/07.04.2015 год. по ч.гр.д.№ 522/2015 год. на ВКС,ІІІ г.о.За пълнота на изложението следва да се посочи,че понастоящем по тези въпроси е висящо дело на Съда в Люксембург под № С-25/2018 год. ,образувано въз основа на отправено от Окръжен съд Благоеврград по в.ч.гр.д.№ 802/2017 год. преюдициално запитване по реда на Глава петдесет и девета от ГПК.

По изложените съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 531/05.09.2018 год. по гр.д.№ 592/018 год. на Районен съд Б. и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2