О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 701 ,5.12.2018 година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На пети декември две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно част-но гражданско дело номер 518 по описа за 2018 година, намира следното :

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 20505/ 29.10.2018 г. ( по регистратурата на ДРС ) на ответника „ ***” ЕООД, град Варна срещу определение № 2297/ 11.10.2018 г. на Добричкия райо-нен съд по гр.д.№ 2985/2018 г. по подсъдността, с което е оставено без ува-жение неговото възражение за неподсъдност на делото .

Частният жалбоподател поддържа, че сезираният с исковете на ра-ботника И.П.И. въз основа на избор по член 115 от ГПК Добрички районен съд не е местнокомпетентен. Мястото, в което считано от 2014 г. ищецът е изпълнявал трудови функции като „ производствен ди-ректор” е в град Варна и то е различно от посоченото в трудовия договор . Позовава се на обстоятелства, заявени в декларацията от 2017 г. по член 15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и на въведената към 1.12.2014 г. организационна структура на дружеството , сочещи на то-ва, че преобладаващата част от производствената дейност на работодателя се извършва в град Варна от повече на брой ( 69 ) работници, а не в поделе-нието му в град Добрич от останалите на брой ( 30 ) работници . Иска от-мяна на определението и постановяване на друго за уважаване на отвода му за липса на местна подсъдност.

В отговор на частната жалба ищецът И.П.И. *** я оспорва със съображения, че ответникът не е представил доказа-телства, че мястото на обичайно полагания от ищеца труд не е в град Доб-рич. Иска частната жалба срещу определението да се остави без уважение .

Частната жалба е подадена от заинтересования ответник, за когото обжалваното определение по подсъдността е неизгодно. Правото си на частна жалба той е упражнил редовно, в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 22.10.2018 г.

Ищецът е сезирал Добричкия районен съд с искове срещу бившия си работодател „***” ЕООД, град Варна за парични вземания от трудово възнаграждение, обезщетения за забава и за неползван платен годишен от-пуск, въз основа на избор на подсъдност по член 114 от ГПК – по мястото на полагания от него обичайно труд.

Според съдебната практика – определение № 336 от 7.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2794/2016 г. и определение 115 от 6.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 701/ 2017 г., двете на ІV, г.о на ВКС - мястото на полагания от ищеца труд е фактическо положение, което може да не съвпада с уговореното в трудо-вия договор място на работа. При възражение по член 119,ал.1 от ГПК от-ветникът следва да докаже , че то е различно от посоченото от ищеца. С декларацията по член 15 от ЗЗБУТ и документа за организационната стру-ктура на дружеството , приложени към отговора на ответника, такова до-казване не е проведено. Установеното с тях извършване на преобладаваща-та част от производствената дейност от неясно в какъв персонален състав работници , с посочен само общ брой , „ на производствената площадка ” на адреса в град Варна не изключва мястото на полагания от него труд да е в поделението на работодателя в град Добрич . Обжалваното определение, с което отводът за липса на местна подсъдност по член 114 от ГПК е оста-вен без уважение, е правилно .

С оглед на горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2297/ 11.10.2018 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 2985/2018 г. по подсъдността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България с частна жалб***дноседмичен срок от съобщаването му на страните на основание член 274,ал.1,т.2 от ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.