О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 691 ,03.12.2018година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав :

Председател: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА ч.гр.д. №525/2018година, намира следното :

Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК, по частната жалба вх.№18488/01.10.2018Г., подадена от С.К.А. с ЕГН ********** ***, чрез адв.А.А.-ДАК, срещу определение №3078/19.09.2018г. по гр.д.№1199/2018г.на ДРС, с което производството по предявените от него срещу Прокуратурата на Република България искове по чл.49 от ЗЗД е прекратено и делото изпратено на местно компетентния Районен съд – гр.София.

Доводите, обосноваващи незаконосъобразността на обжалвания акт се свеждат до приложимостта на чл.7 от ЗОДОВ за определяне на местната подсъдност по избор на ищеца, който избор обосновава с постоянното си и настоящо местожителство ***, с влошено здравословно състояние, напреднала възраст, липсата на парични средства за пътуване до гр.София.

Ответникът по жалбата Прокуратурата на РБългария, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата .

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК/жалбоподателят е освободен от държавна такса/, изпълнена е процедурата по чл.276 от ГПК, допустима е, но разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№1199/2018г.на ДРС е образувано по искова молба от С.К.А. против Прокуратурата на РБългария, с която са предявени искове за заплащане на следните суми: 17000 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконното задържане като веществено доказателство по досъдебно производство на собствен на ищеца автомобил „***“, която вреда е изчислена на база придобивната стойност на вещта; 2017,19 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от заплатени за незаконно задържания автомобил „***“ местни данъци и 982,81 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – уронване на доброто име на ищеца, стрес, срам и пр., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.06.2012г..

Правната квалификация на исковете като такива по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД се извежда от изложените в исковата молба обстоятелства, свеждащи се до твърдения за право на собственост върху МПС- автомобил „***“ с ДК №***, доброволно предаване на автомобила на територията на гр.София на органите на досъдебното производство и задържане на същия като веществено доказателство по ПП №29834/2012г.на Софийска районна прокуратура, образувана срещу неизвестен извършител, отказ на СРП да върне автомобила, претърпени в резултат на неправомерното отнемане и задържане на автомобила имуществени и неимуществени вреди. Липсват обстоятелства, относими към коя да е от хипотезите на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, т.е.основанието за търсене на обезщетение за вреди не е обусловено от качеството на ищеца на страна в наказателно-процесуалното правоотношение, а от фактически действия и бездействия на органите на досъдебното производство, което изключва приложението на специалния закон в случая. Следователно местната компетентност на съда в случая се определя от нормите на ГПК, а не на ЗОДОВ.

Когато се търси обезщетение за непозволено увреждане в хипотезата на чл.45 и сл. от ЗЗД, ищецът избира пред кой съд да предяви иска си- по постоянния адрес/седалище на ответника/обща подсъдност по чл.105 от ГПК/ или пред съда по местоизвършване на деянието/чл.115 от ГПК/, т.е. мястото, където е извършено вредоносното действие/бездействие, а не мястото на настъпване вредите. Специфичен вид обща подсъдност, която се предопределя от особеното качество на ответника, каквото е налице в случая, е предвидена в чл.108, ал.2 от ГПК-пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора.

В случая, според изложените от ищеца обстоятелства правният спор е възникнал във връзка с извършени действия/бездействия на служители на Софийска районна прокуратура на територията на гр.София, поради което и компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е Софийски Районен съд, при съвпадение и на критериите относно определянето на местната подсъдност по предявените искове за непозволено увреждане по чл.115 от ГПК.

Законът не допуска правилата на местната подсъдност да бъдат променяни с оглед възраст, здравословно състояние или финансово състояние на страната. Обжалваното определение като законосъобразно следва да се потвърди.

При този изход на делото, искането на ответника по чл.78, ал.3 от ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Като израз на отговорността му за разноски, а не в изпълнение на задължение за внасяне на дължими към съда такси и разноски, от изпълнение на което е освободен, жалбоподателят следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определен на основание чл.78, ал.8 от ГПК съобразно чл. 25а от Наредбата за заплащане на правната помощ.

С оглед гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх.№18488/01.10.2018Г., подадена от С.К.А. с ЕГН ********** ***, чрез адв.А.А.-ДАК, срещу определение №3078/19.09.2018г. по гр.д.№1199/2018г.на ДРС, с което производството по предявените от него срещу Прокуратурата на Република България искове по чл.49 от ЗЗД е прекратено и делото изпратено на местно компетентния районен съд – гр.София.

ОСЪЖДА С.К.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на Прокуратурата на Република България юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.