О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 689 03.12.2018 год. гр.Добрич

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На трети декември 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д.№ 532/2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК въз основа на подадена от И.В.И.,ЕГН **********,като баща и законен представител на детето Х. И.В.,ЕГН **********,***21 жалба срещу определение № 2329/12.10.2018 год. по гр.д.№ 650/2018 год. на Добричкия районен съд,с което e оставена без разглеждане молбата му с правно основание чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решение № 762 от 18.07.2018 год. по гр.д. № 650/2018 год. по описа на ДРС в частта за разноските като недопустима. Жалбата е основана на твърдения за недопустимост на обжалваното определение,постановено вместо по направеното искане от страната за допълване на решението в частта за разноските,по такова за изменение на решението в частта за разноските,каквото искане не било заявено.При условие,че съдът не се е произнесъл с диспозитив в постановения от него съдебен акт,то изключена била възможността да се прави изменение на това,което въобще липсва.Горното било от съществено значение с оглед нуждата да се представя списъка по чл. 80 от ГПК и преценка за приложимостта на постановките на т.8 и т.9 от тълкувателното решение №6/2012 год. по тълкувателно дело №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника определение му е връчено на дата 16.10.2018 год.,жалба рег.№ 20089/23.10.2018 год. е депозирана в указания в разпореждането двуседмичен срок и е допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение,което произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК.По отговорността за разноски съдът се произнася при постановяване на решението,като процесуалния закон вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските-чл. 236 ал.1 т.6 от ГПК,т.е. произнасянето в диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за разноски.При неоснователност на искането за разноски,съдът излага съображения единствено в мотивите на съдебния акт.

Решение № 762 от 18.07.2018 год. по гр.д. № 650/2018 год. на ДРС е постановено по искове във връзка със спор относно родителски права по чл.127 ал.2 от СК и по иск за издръжка за минало време по чл.149 от СК .ДРС е определил производството като такова по спорна съдебна администрация .Поради особеностите му,вкл. относно правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора и след позоваване на практика на ВКС е отказал да присъди разноски в полза на страните по делото.Това становище на ДРС е отразено в мотивите на съдебния акт,като съобразно посоченото по-горе, не е постановен нарочен отхвърлителен диспозитив.

Подадената от жалбоподателя молба рег.№ 14462/20.07.2018 год. с искане за допълване на решението е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и от легитимирано лице-ищеца,но е недопустима.

Разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Първата хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай , допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Не такъв е настоящият случай-съдът е формирал воля за неоснователност на искането за разноски и изрично я е отразил в акта си.

Втората хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите ,в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им.В този случай , искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото .По реда на изменението ,съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това-така определение № 234/14.09.2016 год. на по ч. гр. д. № 2904/2016 год. на ВКС, I г. о.Именно такъв е настоящият случай,поради което правилно ДРС е заключил,че молба рег.№ 14462/20.07.2018 год. макар да съдържа искане за допълване на решението в частта за разноските, по своята същност е такава за изменението му . Законосъобразно е разгледал молбата ,като основана на разпоредбата на чл.248 ал.1 пр.2-ро от ГПК и съответно е приложил правилото на чл.80 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 80 изр. 2 ГПК е с императивен характер,урежда условие, от което зависи съществуването и надлежното упражняване на процесуалните права,т.е. е предпоставка за допустимост на искането до съда.Липсата на представен списък за разноските,води до извод за недопустимост на искането за изменение на решението.

Поради липса на списъка по чл.80 ГПК и разрешението дадено в т.9 на тълкувателно решение №6/2012 год. по тълкувателно дело №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС,молбата следва да бъде оставена без разглеждане,а обжалваното определение потвърдено.

По тия съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2329/12.10.2018 год. по гр.д.№ 650/2018 год. на Добричкия районен съд.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването с частна жалба пред ВКС по реда на чл.274 ал.3 от ГПК и при наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.