О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 736

гр.Добрич 20.12.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесети декември 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №553 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.130 ал.1 изр.2 от ГПК.Подадена е частна жалба от Н. Ч.,*** гражданка от гр.***,Р.***,с *** идентификационен номер ***,чрез пълномощника й адв.Т.Г. от ДАК срещу определение №298/05.12.2018 г. по гр.д.№543/2018 г. на ***ския районен съд,с което е върната на жалбоподателката като недопустима подадена от същата молба по чл.542 ал.1 от ГПК за установяване факта на раждането й на *** ***,съдържаща и искане да се разпореди на Община-*** да състави акт за раждане на молителката,като производството по гр.д.№543/2018 г. на ТРС е прекратено.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение,като се навежда необоснованост на извода на районния съд,че с придобиване на турско гражданство молителката-частен жалбоподател била придобила всички права,вкл. й бил издаден и акт за раждане в Р.***.Сочи се наличието на правен интерес от молбата за установяване факта на раждане,тъй като по делото било представено удостоверение,издадено от Община-***,че акт за раждане на молителката не е бил съставен.Настоява се за отмяна на обжалваното определение.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че жалбоподателката е уведомена за атакуваното определение на 10.12.2018 г.,подадената на 11.12.2018 г. частна жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 17.12.2018 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-молител в охранителното производство,прекратено от районния съд,с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК,подлежащо на самостоятелен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Гр.д.№543/2018 г. на ТРС е образувано по повод молба на Н. Ч. /***/,гражданка на Р.***,на основание чл.542 ал.1 от ГПК за установяване факта на раждането й на *** г. на територията на Р.България в с.Бонево,общ.***,обл.Добрич,съдържаща и искане да се разпореди на Община-*** да състави акт за раждане на молителката.Първоинстанционният съд е преценил горната молба за недопустима и е прекратил производството по делото по съображения,че молителката вече имала издаден акт за раждане от ***та държава и че била вписана в ***те регистри като родена в България на 01.07.1946 г.,поради което и липсвал правен интерес от подадената молба.

Горният извод на районния съд е необоснован.Нито един от депозираните ведно с молбата документи на *** език,придружени с превод на български език,няма съдържанието на акт за раждане на молителката,който да е съставен от ***та държава.Депозирано е извлечение от *** семеен регистър,идентичен по съдържание на българските регистри на населението по смисъла на чл.22 и сл. от ЗГР,в който са посочени данни за имена,родство,дата и място на раждане,семейно положение и пр. събития,касаещи гражданското състояние на лицата.От данните в този регистър не може да се извлече извод,че в Р.*** е съставен акт за раждане на молителката.Депозиран е и изселнически паспорт №5289 от 06.03.1951 г.,издаден от Дирекция на Народната милиция-гр.Сталин /Варна/,с който се разрешава на Мехмед Изетов Мустафов от с.Бонево,ок.***ска да се изсели в ***,придружен от съпругата си и своите деца.Нито един от тези документи няма характеристика на акт за раждане,съставен нарочно за удостоверяване факта на раждане и съдържащ данни за дата,място на раждане,родители на лицето.В този смисъл изводът на районния съд е необоснован.

Производството за установяване на факти е охранително и цели да се замести със съдебно установяване несъставеният или унищоженият /изгубен/ официален свидетелстващ документ,предвиден от закона за удостоверяване на съответния факт с правно значение-в случая факта на раждане,който се удостоверява с нарочен акт за раждане.Производството по чл.542 и сл. от ГПК е допустимо,когато 1./предвиденият от закона документ за факта не е бил съставен и не може вече да бъде съставен или 2./съставеният съобразно закона документ е бил унищожен или изгубен без да има възможност да бъде възстановен от органа,който е компетентен да го издаде.

В случая е очертана от молителката Н. Ч. първата хипотеза,т.е. се твърди,че акт за раждане изобщо не е бил съставен.Липсата на съставен акт за раждане е удостоверена надлежно от Община-гр.*** с издадено от последната удостоверение от 17.09.2018 г. /на лист 3 от делото на ТРС/.Вече е невъзможно директно съставяне по административен ред на акт за раждане на лицето от длъжностното лице по гражданското състояние поради изтичане на сроковете за това,предвидени в чл.42 ал.1 и чл.44 ал.1 от ЗГР.Според разпоредбата на чл.44 ал.2 от ЗГР такъв акт понастоящем може да се състави от длъжностното лице единствено въз основа на съдебно решение.В този смисъл правният интерес от провеждане на охранителното производство е налице и молбата е допустима.Незаконосъобразно последната е върната на молителката и производството е прекратено.Атакуваното определение на ТРС следва да бъде отменено и делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №298/05.12.2018 г. по гр.д.№543/2018 г. на ***ския районен съд и

ВРЪЩА делото на ***ския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.