О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 364

гр.Д., 17.12.2018г.

Д.ки окръжен съд, наказателно отделение, закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година,

Председател: Атанас Каменски,

Членове: Милена Хараламбиева и Калиптен Алид,

в.н.ч.д. № 363/2018г. на ОС-гр.Д.

 

Производството е образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК, по жалба, депозирана от повереника на Г.К.П.. Оспорва се законосъобразността и обосноваността на определение №127/09.10.2018г. по н.ч.д.№265/2018г. на РС-гр.Б., с което по реда на чл.243, ал.6 от НПК е потвърдено постановление с изх.№304/2016 от 28.08.2018г. на РП-гр.Б. за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, на ДП№193/2016г. по описа на РУ на МВР-Б., образувано срещу „Неизвестен извършител” за престъпление по чл.134, ал.1 от НК.

Възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя са свързани с пълнотата на проведеното разследване, оценката на приобщената доказателствена съвкупност, фактическите констатации и правните изводи, залегнали в оспорваните актове. Претендира се за отмяна на обжалваното определение и на потвърденото с него постановление, както и за връщане на делото в РП-гр.Б. за повторно упражняване на правомощията по чл.226 от НПК.

Относно фактите:

Г.П. и съпругата му В.П. живеят в с.Г., общ.Б.. Към м.юни 2016г. жалбоподателят е бил на 68 години. Съгласно медицинската документация страдал от хипертонична болест-III степен и исхемична болест на сърцето-със значителна давност и с прекаран в миналото инфаркт на миокарда.

На 17.06.2016г., около 20:35 часа, в НС“112“ е подаден сигнал от В.П., че съпругът и е с високо кръвно налягане-220/140mmHg и общо неразположение. Малко по-късно идентичен сигнал е подаден и от сина на жалбоподателя /л.96, т.2 от ДП/.

В 20:50 часа на адреса пристига екип на Спешна помощ - м.ф.В.Н.и шофьора на линейката - Н.П.. П. твърди, че пред фелдшера изложил оплаквания за високо кръвно налягане, тежест и силни болки в гърдите, задух, повръщане и обилна студена пот /л.1, т.2 от ДП/. Според П. изричните оплаквания били за кръвно налягане над 200/100, тежест и болки в гърдите, придружени от повръщане /л.3, т.2 от ДП/.

В показанията си Симеонов сочи, че съпругата съобщила за поява на болки в корема след като жалбоподателят преял с готвено зеле и чесън, а употребил и ракия. Самият П. се оплакал единствено от коремни болки, без да сподели наличие на сърдечна симтоматика. При измерване кръвното налягане било 145/90 при сърдечна честота 80, палпаторно било потвърдено наличието на болка в коремната област. /л.5, т.2 от ДП/. На пациента била поставена инжекция със спазмолитици, след което екипът посетил още два адреса в гр.Б. и се върнал във ФСМП, където били изготвен фишът за оказаната на П. медицинска помощ. В документа са отразени амнестичните данни за нарушен диетичен режим, като причина за поява на коремни болки. Фелдшерът уведомил диспечера за случаите, като за П. докладвал, че е установил болки в корема и стойността на измереното кръвно налягане /л.9, т.3 от ДП/.

Видно от проведената очна ставка /л.68, т.2 от ДП/, П. съществено е променил показанията си, като е заявил, че пред фелдшера споделил единствено за болки „под лъжичката“. Подобен е резултатът от очната ставка с П. /л.70, т.2 от ДП/, която потвърдила представянето на оплаквания единствено за коремни болки. Свидетелката отрекла единствено да е подавала данни за употреба на алкохол.

На 18.06.2016г. в 05:50 часа в НС “112“ е подаден нов сигнал от В.П., че съпругът и отново е с високо кръвно налягане-200/120mmHg, спаднало до 185 след приема час по-рано на таблетка „Небилет“. Сигналът е приет от м.с.М.С. от РКЦ-гр.Д.. При изходните данни от предното посещение на медицинския екип и очакваното по-късно въздействие на приетия медикамент С. отказва да изпрати екип от ФСМП-Б. на адреса и дава указания за приемане на „Хлофазолин“ или „Хлофадон“, с препоръка за повторно обаждане, ако предписаното няма ефект. При последващо обаждане от П. е потвърдена възможността цитираните медикаменти да бъдат заменени с „Амблобакс“. Видно от разпечатките обаждащата се е изразила задоволство и благодарност за консултациите /л.107, т.2 от ДП/.

Същия ден, в 11:24 часа П. подава нов сигнал до НС “112“, че съпругът и е със затруднено дишане и кръвно от порядъка на 215/110. На адреса в 11:40 часа пристига изпратения м.ф.М.Х., придружаван от шофьора на линейката-Г. Г.. По негово настояване П. бил транспортиран до ФСМП-гр.Б. в 12:19 часа.

В показанията си жалбоподателят и П. твърдят, че въпреки оплакванията за високи стойности на кръвното налягане и за болки в гърдите Х. нито извършил преглед, нито предприел някакво лечение. Транспортирането до Б. било извършено единствено поради „благоволението“ на шофьора.

Фелдшерът сочи, че линейката била посрещната в селото от П.. Не забелязал видими данни за болестно състояние, а жалбоподателят категорично отказал да бъде прегледан в дома му и настоявал единствено да бъде заведен в ФСМП. Поради тази причина в съставения фиш за ДМП не са били отразени находки от евентуалния преглед на място /л.12, т.2 от ДП/, а като диагноза било отразено „Хипертонична болест на сърцето“.

Във филиала Х. установил, че пациентът е с кръвно налягане 155/96 и поставил инжекция с „Флурантрил“. П. съобщил за болки в областта на епигастрията, след като предната вечер преял и употребил алкохол. Болките продължавали въпреки поставените при предходното посещение спазмолитици. Поради съмнения за панкреатит били пуснати кръвни проби. Извършено е и ЕКГ, което отразило значителни изменения. Като окончателна диагноза в амбулаторния журнал е вписано „Съмнение за ОМИ“. Поради тази диагноза, в 13:15 часа пациентът бил транспортиран до МБАЛ-гр.Д., където бил приет в 14:05 часа. Показанията на Х. в тази насока изцяло се потвърждават от тези на П.С.-м.ф. във ФСМП-Б., дежурна на смяна същия ден /л.11, т.2 от ДП/. При последвалите очни ставки /л.70, л.71 от т.2 на ДП, жалбоподателят и съпругата му отново са променили показанията си в насока, значително по-близка до тези на М.. П. изрично е признал, че пред фелдшера се оплакал единствено от високо кръвно налягане, както и че действително е отказал да се върне в дома си, за да бъде прегледан. В тази връзка е разпитан и шофьора Г., чиито показания в значителна степен дискредитират първоначалните твърдения на семейство П..

При приемането на жалбоподателя в МБАЛ-гр.Д. е поставена окончателна диагноза за претърпян „Остър обширен преден миокарден инфаркт със СТ елевация. Триклонова коронарна болест“. След проведено лечение П. е изписан на 22.06.2016г. без оплаквания с препоръки за домашно лечение и контролни прегледи.

След повторните разпити на лицата, оказвали медицинска помощ на жалбоподателя, както и с оглед показанията на свидетелите Г. и Р. от МБАЛ-гр.Д., безспорно се установява и причината за несъответствията във времевите сигнатури на приложените в т.1 от ДП кардиограми. Очевидно е, че не се касае за умишлени действия, като на практика евентуално проявената в тази връзка небрежност е ирелевантна към предмета на казуса и преекспонирането на въпроса от процесуалния представител на жалбоподателя е несъстоятелно и безпредметно.

Видно от изложените фактически констатации, вследствие на проведените на 12.09.2017г. очни ставки, жалбоподателят и съпругата му коренно са променили показанията си, отстъпвайки от твърденията, залегнали в основата на изводите от приложения по делото доклад на комисията при ИА “Медицински одит“ към МЗ от м.октомври 2016г. Новите показания на практика изключват вменяваното на м.ф.В.Н., м.д.М.С.и м.ф. М.Х. неправомерно бездействие, квалифицирано от одиторите съответно като:

-нарушения по чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ относно достатъчността на медицинската помощ и задължението за прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии по чл.79 от ЗЗ, свързвани с Н.и М.;

-нарушение по т.2.1.5 „Спешен първичен транспорт“ от Наредба №12/30.12.2015г. на МЗ, при условията на данни по т.2.1.6.16 за „малигнена хипертензия“, свързвано със С..

В тази връзка, приложените по делото заключения по едноличната и тройната СМ експертизи правилно са били кредитирани от РП-гр.Б. и първоинстанционния съд. Извън опроверганите от останалите свидетели, от приложените аудиозаписи и чрез извършените очни ставки първоначални твърдения на жалбоподателя и неговата съпруга, на практика по делото липсват доказателства, годни да опровергаят заключението, че П. е получил своевременна, адекватна и достатъчна по обем медицинска помощ. Следва да се подчертае, че доколкото правилността на диагностицирането предполага  конкретни симтоми-споделени от пациента и/или открити в резултат на дължимо обследване по повод изрични оплаквания, очевидно не може да се претендира за проявено при проведените прегледи незнание или немарливо изпълнение, довело до несвоевременното установяване на заболяването, а от там и до процесния резултат.

С оглед изложените констатации и съображения съдът счете депозираната жалба за неоснователна. Цялостната проверка на поднадзорните актове и процесуални действия категорично опровергава твърденията на жалбоподателя за допуснато избирателно кредитиране на отделни източници или превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Не са налице и други основания за отмяна или изменение на атакуваното първоинстанционно определение, поради което и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Потвърждава определение №127 от 09.10.2018г. по н.ч.д. №265/2018г. на РС-гр.Б., с което по реда на чл.243, ал.6 от НПК е потвърдено постановление с изх.№304/2016 от 28.08.2018г. на РП-гр.Б. за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, на ДП№193/2016г. по описа на РУ на МВР-Б..

Определението не подлежи на обжалване.

 

Председател: ..………            Членове:………….           …………