Р Е Ш Е Н И Е

№_216_____/ 06.12.2018 год. гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На осми ноември 2018 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело №197 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба от търговско дружество „Б.Е.В.”ГМБХ/ООД/ регистр.№ *** със седалище и адрес на управление “И.“ 1-7/5/2,А-3400,К.,А. ,чрез пълномощник адв.С.Ч.Л.- САК срещу „А.***” ЕООД ЕИК- ***,гр.Добрич,с която са предявени искове за заплащане на сумата от 11 328,25 евро,представляваща неплатен остатък от главница по Договор за доставка на втора газова линия от 30.08.2013 г. и сумата в общ размер от 44 437,92 евро,представляваща възнаградителна лихва в размер на 10 % върху неплатените суми,съгласно Договор от 26.06.2014 г.

Твърди се в исковата молба,че на 09.08.2012г. между страните е сключен договор BG-2012-01-052, за изграждане на биогазова инсталация,с цена 1 841 000 евро.На 30.08.2013г. страните са подписали приложение № 8 към договора,съгласно което е договорено,че ищецът ще достави вторичен газопровод за природен газ/втора газ линия/ срещу заплащане на сумата от 16 294 евро,за което е издадена фактура АR14/02/АТ/002.

На същата дата, с подписаното към договора Приложение № 10, страните са договорили да намалят с 60% стойността на позиция 0211140101В8 от 18 413.40 евро на 11 048.40 евро,за което е издадена фактура № AR/13/12/АТ/048.

На 12.03.2014г. страните са подписали и договор за заем ,по силата на който ответникът като заемател е получил от ищеца заемна сума в размер на 56 737.73 евро, за финансиране на проекта по основния договор,със срок за връщане на сумата 31.05.2014г.

Ищецът твърди ,че е изпълнил задълженията си по договорите ,за което са подписани приемно-предавателни протоколи.

Поради неточно изпълнение на задълженията от ответника, е подписан договор от 26.06.2014 г.,съгласно който ответникът поел ангажимент да плати на ищеца сумата от 373 741.52 евро ,по Приложение 1 от договора;сумата от 56 737.73 евро по договора за заем и уговорената в този договор възнаградителна лихва в размер на 10% върху неплатените фактури,описани в Приложение 1.

Издавани били фактури всеки месец за възнаградителната лихва.На 15.03.2016г. с нотариална покана ответникът бил поканен да заплати неизплатените фактури в размер на 109 733.07 евро,като в отговор на поканата ответникът посочил причини,поради които не извършва плащане.

Претендира се ответникът да заплати сумите 11 328.25 евро представляваща неплатен остатък от главница по ф-ра № AR14/02/АТ/002 за доставка на втора газ линия по Приложение № 8/30.08.2013г. и 44 437.92 евро, представляващи възнаградителна лихва в размер на 10% за ползване на отсрочка при заплащане на неплатени от ответника суми по договор от 26.06.2014г. и фактури по опис,заедно със законна лихва върху общата сума от 55 766.17 евро, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,ведно с разноските по делото и адвокатския хонорар.

В срока по чл.367 от ГПК,ответникът твърди,че по отношение на сумата с произход възнаградителна лихва по Договора за заем от 12.03.2014 г., искът е недопустим,предвид уговорката по пар.5 от Договора за заем ,че съдебни спорове ще се разглеждат във Виена.Сочи,че претенциите вероятно са основателни,като оспорва размера на възнаградителната лихва с правно основание Договор от 26.06.2014 г.Предлага спогодба на ищеца за разсрочено плащане.

В срока по чл.372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба,в която твърди,че претендира възнаградителната лихва на основание сключения на 26.06.2014 г. договор,като дължимостта й била призната от ответника в отговора на нотариалната покана.Лихвата не се претендирала по договора за заем и било приложимо българското,а не австрийското законодателство.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба,ответникът чрез адв.Д.М. –ДАК оспорва твърденията на ищеца от допълнителната искова молба,с довод,че договорките от 26.06.2014 г. са нищожни.Основният договор бил подчинен на австрийското законодателство,поради което и измененията по него следвало да се подчинени на това законодателство.Измененията следвало да се извършат с отделни анекси към всеки договор,а не да се преуреждат отношенията в един договор,с който променят подсъдността.

Добрички окръжен съд,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представените по делото доказателства,че търговските взаимоотношения между страните са започнали с подписването на Договор BG- 2012-01-052 за доставка и изпълнение от 09.08.2012 г. /лист 15 от делото/, с предмет изграждане на биогазова инсталация, с обща цена по договора 1 841 000 евро,която е получена като сума от цената на етапи на изпълнение.Плащането е договорено като авансово и в срок от 14 дни по месечни частични фактури, според развитието на доставните и монтажните срокове.С приложение от 30.08.2013 г. към Договора за доставка и изпълнение /лист 23 от делото/,страните са приели/подписали/ допълнения към договора,касаещи вторичен газопровод,неговите технически характеристики и параметри,а така също цени и начини на плащане.

На 12.03.2014 г. страните по делото са сключили Договор за заем/лист 27 от делото/,по силата на който ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 56 737,73 евро,с лихва от 1% на година и срок за изпълнение 31.05.2014 г.Договорено е,че в случай на неизпълнение,лихвеният процент се увеличава на 10 %.Договорено е също така,че договорът за заем се подчинява на австрийското законодателство и споровете по него ще се водят във Виена.

Представено е по делото съглашение,наименовано „Договор“,в което страните са определени като възложител/за ответника/ и като изпълнител/за ищеца/,сключено на 26.06.2016 г..Съглашението съдържа три договорености:

1/.-че клиентът ще изплати на изпълнителя неплатените фактури на стойност 373 741,52 евро,плюс лихва,не по-късно от 10.08.2014 г.;2/.-че клиентът се съгласява да плати кредита от 03.12.2014 г. на стойност 56 737,73 евро,не по-късно от 07.09.2014 г. и 3/.че за ползуването на отсрочката за плащането,изпълнителят ще начислява лихва в размер на 10 %.

С нотариална покана от 15.03.2016 г. ищецът е поканил ответника да заплати неизплатените си частични задължения по договора за изграждане на биогазова инсталация;полученият заем,както и лихвата върху неплатените суми по двата договора,въз основа на новият им договор от 26.06.2014 г. ,общо в размер на 109 733,07 евро,като с поканата на ответника е даден седмодневен срок за плащане на дължимата сума/лист 42 от делото/.

С отговор от 25.03.2016 г. на получената нотариална покана,ответникът е оспорил претендираната сума по основния договор и по споразумението за втора газ линия ,като по отношение на претендираните лихви по забавени плащания е възразил,че лихви не са договорени по втората газова линия,каквото твърдение не е поддържано в настоящият процес.

Назначената по делото икономическа експертиза установява,че размерът на начислената възнаградителна лихва върху сумите по просрочените фактури е 26 934,73 евро,а начислената възнаградителна лихва по договора за заем е в размер на 17 503,19 евро.

Представени са по делото доказателства за извършени от ответника плащания в хода на делото,които не се оспорват от ищеца.В писмената защита,представена по делото,ищецът признава,че първата искова претенция за сумата от 11 328,25 евро ,представляваща остатък по фактура АR14/02/АТ/002 е погасена изцяло чрез извършените в хода на процеса плащания,а по втората претенция са погасени 12 471,75 евро или остават непогасени 31 966,17 евро.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът направи следните изводи:

Страните са обвързани от възникнали валидни облигационни отношения,с правопораждащ юридически факт-сключени договор за доставка и изработване на биогазова инсталация за биомаса и втори договор за заем.Съответно исковите претенции имат правното си основание в разпоредбата на чл.258 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД,като претенцията по първия договор е за заплащане на неизплатен остатък от цената на договора,ведно с договорена лихва,а по договора за заем се претендира договорена лихва.

В исковата молба се твърди,че поради неизпълнение по двата договора,страните са «преуредили отношенията си» с Договор от 26.06.2014 г.

Такова преуреждане няма.Няма сключен трети договор между страните нито пък новация на старите договори.Така наименованият договор не урежда нови правоотношения между страните,нито въвежда разлика между старото и новото отношения ,която да засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане със споразумение между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото задължение и то при изрично и недвусмислено изразено в споразумението новационно намерение.Без значение е обстоятелството,че в един документ,страните са приели изменения на два договора.Същественото е,че от съдържанието на договорените клаузи ясно личи постигнатата договореност и кои части от договорите касаят.

Независимо от посоченото наименование „Договор“,страните са постигнали споразумение/клауза/ в представения акт,с което ответникът признава сумите ,които дължи по Договора за доставка и изпълнение и се задължава да ги плати до 10.08.2014 г.,респ. се удължават сроковете за плащане,договорени на 09.08.2012 г. в първия договор.Доколкото се предоговаря елемент от съществуващ договор,цитираното споразумение е част от основния договор,а не нов такъв.

Такова е и третото споразумение,за заплащане на 10 % лихва върху неплатените фактури,т.е. тя е елемент от договорената цена по основния договор.Доколкото ищецът има вземане към ответника,въз основа на така постигнатото споразумение,искът в тази му част следва да се уважи в размер на 14 462,98 евро, съгласно заключението на вещото лице и направеното признание за погасяване на суми в хода на процеса .Обстоятелството,че има противоречие в посочване основанието на иска в петитума на исковата молба , като договор от 26.06.2014 г.,а не договор от 09.08.2012 и допълнение към него от 26.06.2016 г.,е несъществено,тъй като не е в противоречие с изложените факти и обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба.

Второто споразумение от 26.06.2014 г. касае Договора за заем между страните от 12.03.2014 г./друг е въпросът,че е посочена дата 03.12.2014 г./.В договора за заем от 12.03.2014 г. е договорен краен срок за връщането му 31.05.2014 г.С второто съглашение от 26.06.2014 г.,обективирано в същият документ,страните са договорили удължаване на срока за връщане на заема до 07.09.2014 г.,т.е.-удължили са го с три месеца,поради което постигнатото съглашение следва да е неразделна част от Договора за заем,а не друг договор.Доколкото договорът за заем е подчинен на австрийското законодателство и е договорено отнасяне на споровете по него пред Виенски съд,предявеният иск за заплащане на лихви по този договор не е подсъден на българските съдилища и настоящият съд не е компетентен да се произнесе по спора,поради което производството по този иск следва да бъде прекратено.

Като последица от изхода на спора,съобразно отхвърлената част ,на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1 894,24 лв.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА производството по делото за сумата от 17 503,19 евро претендирана възнаградителна лихва в размер на 10 % върху неплатените суми по договор за заем от 12.03.2014 г.,поради недопустимост на иска.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.Е.В." ГМБХ (ООД), регистрирано в А., per. № *** срещу „А.***" ЕООД, ЕИК *** гр.Добрич за сумата от 11 328,25 евро,представляваща остатък по фактура № AR14/02/АТ/002,като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА „А.***" ЕООД, ЕИК *** да заплати на ищеца „Б.Е.В." ГМБХ (ООД), регистрирано в А., per. № ***,сумата от 14 462,98 евро, представляваща начислена и неплатена възнаградителна лихва в размер на 10 % върху неплатени суми по договор за изработка и доставка на биогазова инсталация.

ОСЪЖДА „А.***" ЕООД, ЕИК *** да заплати на ищеца „Б.Е.В." ГМБХ (ООД), регистрирано в А., per. № *** сумата от 1 894,24 лв. съдебно деловодни разноски.

Решението,в прекратителната му част,с характер на определение,подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Варненски апелативен съд от връчването му на страните.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: