Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

гр. Добрич, 13.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 282/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 282/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 6605/17.10.2017 г. на регистратурата на Добричкия окръжен съд, с дата на пощенското клеймо 16.10.2017 г., на „***“ ЕООД гр. София, с която при условията на обективно съединяване срещу „***“ ЕООД с. С., общ. Добричка, област Добрич, са предявени следните искове:

Иск за плащане на сумата от 26 895.01 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изпълнение на СМР от 22.11.2013 г., сключен между „***“ ЕООД от една страна като поръчващ и „***“ ЕООД от друга страна като изпълнител, документирано с ф-ра № 178/01.12.2015 г., прехвърлено от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 16.10.2017 г., до окончателното й изплащане, претендиран на осн. чл. 99 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Иск за плащане на сумата от 5 135.24 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата ( 01.12.2015 г. – 06.01.2017 г. ).

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 22.11.2013 г. между „***“ ЕООД като поръчващ и „***“ ЕООД като изпълнител е възникнало облигационно отношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл., по силата на което изпълнителят се задължил за свой риск и отговорност да извърши следните СМР – изграждане на склад за селскостопанска продукция, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение в размер на сумата от 144 486.00 лв.

Работата е приета без възражения от поръчващия, видно от доказателствата по делото – Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, обр. 15 от 22.12.2014 г.

От доказателствата по делото – потвърждение от 23.02.2016 г. – се установява, че „***“ ЕООД признава задължението си към „***“ ЕООД в размер на сумата от 26 895.01 лв.

Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, в счетоводните регистри на „***“ ЕООД всички фактури по договора за изработка са надлежно осчетоводени в с/ка 703 за отразяване на приходи от извършени услуги и в с/ка 4532 за отразяване на начисления ДДС върху данъчната основа на сделките. В счетоводните регистри на „***“ ЕООД всички цитирани фактури са надлежно осчетоводени в с/ка 402 за отразяване на разчети с доставчици по аванси и с/ка 4531 за отразяване на начисления ДДС върху данъчната основа на сделките. Фактурите са включени в дневника за продажби и справки-декларации по ЗДДС на „***“ ЕООД за съответния период от време, респ. включени в дневника за покупки и справки-декларации по ЗДДС на „***“ ЕООД за съответните периоди. Вещото лице е констатирало, че „***“ ЕООД е упражнил правото за приспадане на данъчен кредит по ф-ра № 178/01.12.2015 г. в размер на сумата от 4 482.50 лв. , представляваща 20 % върху данъчната основа от 22 412.51 лв. Претендираната от ищеца сума е в размер на 26 895.01 лв., представляваща неплатена сума по ф-ра № 178/01.12.2015 г., равняваща се на сумата от окончателно остойностените СМР по договора за изработка и приспаднатите аванси по него. Размерът на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлиза на сумата от 5 135.24 лв.

По силата на договор за цесия от 20.12.2016 г., „***“ ЕООД прехвърля на „***“ ЕООД вземане в размер на сумата от 26 895.01 лв. към „***“ ЕООД, представляваща неплатено възнаграждение по договор за изпълнение на СМР от 22.11.2013 г., отразено във ф-ра № 178/01.12.2015 г. , заедно с всички акцесорни вземания, произтичащи от описаното правоотношение, включително, неустойки, лихви разноски.

На 27.12.2016 г. цедентът е изпратил съобщение за извършената цесия, адресирана до физическото лице, управител на „***“ ЕООД.

На 27.02.2017 г. цесионерът е изпратил чрез куриер до длъжника уведомление за извършената цесия. Служител на куриера е посетил седалището и адреса на управление на длъжника на датите 07.03.2017 г. и 10.03.2017 г. , като служители на „***“ ЕООД са отказали да го получат.

Процесните суми до датата на предявяване на иска не са платени от длъжника.

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверстният въпрос по делото е относно наличието на вземане на цесионера към цедента.

Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно вземане ( цедент ) го прехвърля на трето лице ( цесионер ).

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, цесията поражда действие спрямо длъжниците и спрямо третите лица, от деня, когато прехвърлянето бъде съобщено на длъжниците от цедента.

В разглеждания случай, на 27.12.2016 г. цедент е изпратил съобщение за извършената цесия лично на физическото лице, управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД. Съдът счита, че така осъщественото уведомление е недействително, тъй като физическото лице не е длъжник на „***“ ЕООД. Цесията не е породила действие за длъжника „***“ ЕООД на тази дата.

На 27.02.2017 г. цесионерът е изпратил чрез куриер до длъжника уведомление за извършената цесия. По делото липсват данни уведомлението да е връчено на длъжника. В конкретния случай, цесията не е надлежно съобщена на длъжника, тъй като съгласно чл. 3 от договора за цесия от 201.2.2016 г., цедентът се задължава да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По делото не се събраха доказателства цедентът да е упълномощил цесионера да изпрати съобщението.

Съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД може да се получи и в хода на висящо дело, ако е приложено към исковата молба – вж. р. 123-2009-II ТО, р. 3 – 2014 - I ТО, р. 78 – 2014 – II ТО. С оглед изложените съображения, Съдът счита, че длъжникът е уведомен за цесията от датата на получаване на исковата молба – 22.12.2017 г.

Спорен въпрос е делото са инвокираните от длъжника възражения относно пълно неизпълнение и неточно изпълнение на работата от страна на изпълнителя. При цесията съдържанието на правоотношението се запазва и длъжникът не губи възраженията си, основаващи се на отношенията му с цедента – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, с. 540.

В конкретният случай възраженията на длъжника за пълно изпълнение, респ. неточно изпълнение на работата от страна на цедента са неоснователни. Видно от доказателствата по делото - Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, обр. 15 от 22.12.2014 г., работата е била приета без възражения от страна на длъжника. Недопустимо е едва в настоящото съдебно производство, три години след приемането на работата, да се навеждат възражнения за неизпълнение на договора за изработка от страна на изпълнителя. Фактите на отразяването на процесната фактура в счетоводството на длъжника, включването й в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението на длъжника и доказват неговото съществуване. Налице е извънсъдебно признание от страна на длъжника на задължението му за плащане на договореното възнаграждение, обективирано в писмо от 23.12.2016 г., адресирано до изпълнителя.

С оглед изложените съображения се налага извода за наличие на изискуемо вземане на цесионера към длъжника, произтичащо от неплатено възнаграждение от страна на длъжника към цедента по договор за изработка, прехвърлено от цедента на цесионера по силата на договор за цесия.

Искът е основателен и следва да се уважи в пълен размер.

Настоящият състав на Съда, съобразявайки се с ръководните и задължителни положения на Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С - 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред настоящата инстанция, счита, че следва да уважи искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на сумата от 1 781.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 500.00 лв.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „***“ ЕООД с. С., ул. „**“ № 34, общ. Добричка, област Добрич, ЕИК *** да заплати на „***“ ЕООД гр. София, ул. „**“ № 9а, партер, офис № 9, ЕИК *** следните суми: 26 895.01 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изпълнение на СМР от 22.11.2013 г., сключен между „***“ ЕООД от една страна като поръчващ и „***“ ЕООД от друга страна като изпълнител, документирано с ф-ра № 178/01.12.2015 г., прехвърлено от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 16.10.2017 г., до окончателното й изплащане; 5 135.24 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата ( 01.12.2015 г. – 06.01.2017 г. ), както и 1 781.00 лв. разноски и 1 500.00 лв. адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: