Р Е Ш Е Н И Е

№ 230

гр. Добрич, 18.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ разгледа т. д. № 25 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 25/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба рег. вх. № 614/25.01.2018 г. на „***“ ЕООД гр. В., с която срещу П.Л.П., при условията на обективно евентуално съединяване са предявени следните искове:

Главен иск за сумата от 53 264.40 лв., част от сумата от 85 233.04 лв., представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, претендиран на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Евентуален иск за сумата от 53 264.40 лв., част от сумата от 85 233.04 лв., представляваща неплатена сума по договор, претендиран на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска - 25.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на сторените по делото разноски, в т. ч. и адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Страните по делото са земеделски производители. Във връзка със създаване на уедрени площи за обработване на земеделска земя през стопанската 2014/2-15 г., страните устно са се споразумели ответникът да обработва земеделски земи, находящи се в землището на гр. Ш. и с. Г., собствени или арендувани от ищеца, в общ размер от 1 065.288 дка, като ответникът предостави на ищеца други земеделски земи, находящи се в други землища. Установено е по делото, че ответникът не декларирал пред ОСЗ предоставените му земеделски земи и не е извършил необходимите действия за сключване на споразумения по чл. 37в ЗСПЗЗ. От доказателствата по делото – гласни, събрани чрез разпита на свидетелите на страните по делото и от заключенията на вещите лица по съдебно-счетоводната експертиза и допълнителната задача към ССЕ, се установява, че ответникът е ползвал процесните земеделски земи, подробно описани в исковата молба.

По делото не се събраха доказателства ответникът да е платил на ищеца дължимото обезщетение за ползване в размер на исковата сума. Според експертното мнение на вещото лице по приетата по делото допълнителна задача към съдебно-счетоводната експертиза, средното рентно плащане в района на гр. Ш. и с. Г. за стопанската 2014/2015 г. възлиза на сумата от 80.00 лв./дка.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверстният въпрос по делото е относно наличието на вземане на ищеца към ответника, произтичащо от неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД.

Фактическият състав, уреден в чл. 59 ЗЗД носи името „неоснователно обогатяване за чужда сметка“, като включва следните елементи: обогатяване, обедняване, връзка между тях, липса на основание и липса на друг иск за защита на обеднелия.

В теорията и практиката правилото на чл. 59 ЗЗД е известно като общ фактически състав на неоснователното обогатяване или общ иск за неоснователно обогатяване. То е субсидиарно правило, което се изключва от всички други норми, предвиждащи права за защита на обеднелия – нормите на чл. 55-58 ЗЗД, както и други правила, които са продиктувани от принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване ( вж. чл. 72, 74, 96 ЗС; чл. 12, ал. 2 ЗН; чл. 29, ал. 3, 30, ал. 1 СК; чл. 61, ал. 2 ЗЗД; чл. 534 ТЗ ).

Логическото и систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 55-58 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, налага извода, че за да попадне под хипотезиса на чл. 59 ЗЗД дадено обогатяване не трябва да е резултат от „даване на нещо“ ( разбирано като действие, насочено към изпълнение на задължение, с което solvens предоставя благо, което има имуществена стойност на accipiens ), присъщ на кондикциите по чл. 55-58 ЗЗД. Релевантни за състава на чл. 59 ЗЗД са действия на обеднелия, които не са „даване“, действия на обогатения, поведение на трето лице или юридическо събитие. Връзката между обогатяването и обедняването не е нужно да бъде причинна. Обедняването и обогатяването по принцип са обща последица на някакво трето обстоятелство. Разместването на имуществените блага трябва да е осъществено без основание. Липсата на основание се дефинира от доктрината и практиката като отсъствие на валиден юридически факт или правоотношение, оправдаващи обогатяването.

В процесния казус, горепосочените елементи от фактическия състав на налице. Ответникът, ползвайки процесните земеделски земи, на които е имал право ищеца, се е обогатил за негова сметка. Между страните по делото не е налице валидно правоотношение, оправдаващо обогатяването. Споразумението между страните по чл. 37в ЗСПЗЗ е с незавършен фактически състав, тъй като не са изпълнени съответните действия от страна на ответника. Въпросното спарозумение като сделка с незавършен фактически състав не е произвела съответното правно действия. Независимо от това, ответникът е ползвал процесните земеделски земи, които ищецът би следвало да ползва и върху кои има легитимни права на ползване – право на собственост или право на ползване възоснова на договори за аренда в земеделието. Ответникът ползвайки без основание чужди имуществени права се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Неоснователното ползване на чужди блага поражда компенсационното задължение на обогатеното лице да върне на обеднялото лице онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването – чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Размерът на компенсацията по чл. 59 ЗЗД се равнява на средното рентно плащане за земеделските земи в землището на гр. КаВ. и с. Г. в размер на 80.00 лв./дка. В случая ищецът не разполага с друг иск ( облигационен, вещен, деликтен или кондикционен ) за защита на накърнените си имуществени права.

С оглед изложените съображения се налага изводът за основателност на исковата претенция. Искът като основателен следва да се уважи до заявения размер на частичния иск.

С оглед уважаване на главната искова претенция, Съдът не дължи произнасяне по евентуалната искова претенция.

Настоящият състав на Съда, съобразявайки се със задължителната сила на Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С - 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор, счита, че следва да уважи искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на сумата от 2 430.58 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000.00 лв.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П.Л.П. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, да заплати на „Я.“ ЕООД гр. В., ЕИК ** сумата от 53 264.40 лв., част от сумата от 85 233.04 лв., представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска - 25.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на сумата от 2 430.58 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000.00 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: