Р Е
Ш Е Н
И Е
№
236
Гр.Д. 28.12. 2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ОСЕМНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 2018г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от Председателя т.д.№
171/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от Т.Г.Д.,ЕГН:**********,***,в качеството си на син и пълномощник на Г.К.Д.,ЕГН:**********
и Н.Н.Д.,ЕГН:**********,двамата с адрес:г***,чрез
Адвокатско дружество „ Я. и съдружници“,Булстат ***,със
седалище и адрес на управление:гр.***,представлявано от управителите адвокат М.Я.
и адвокат В.З.,срещу ЗК „ ***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.С.
1000,районЛ.ц,п.код 1407,***,представлявано от М.С.,П.В.Д.,Г.Н.,искова
молба,с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
всеки един от двамата ищци сумата от по 150 000.00 лв.,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие
смъртта на техния син К. Г.Д.,виновно причинена от водача И.М.Г.,при управление
на седлови влекач „ ***“,с рег.№ ***,ведно със
законната лихва върху претендираните обезщетения за
периода от датата на предявяване на
застрахователната претенция до ответното дружество - 28.09.2017г.,до
окончателното им изплащане.
Прави се искане за присъждане и на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски,в това число и адвокатско възнаграждение
на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.В представения по делото
списък на разноски по чл.80 от ГПК/стр.252/ се претендира присъждане на основание чл.38,ал.2 от Закона
за адвокатурата на адвокатско възнаграждение в размер от по 5400.00 лв. с ДДС за защитата на всеки
един от двамата ищци.Ответникът,чрез процесуалния си представител - адв.К.Р.,прави
възражение за прекомерност на така претендираното
адвокатско възнаграждение.
Обстоятелствата,на които се основават
исковите претенции:
На 19.09.2017г. около 6:10-6:15 часа на път II 29 гр.Д.-гр.В. по
посока на гр.В. се е движил седлови влекач „ **“,с
рег.№ ***,с прикачено полуремарке „ **“,с рег.№ ***,управляван
от К. Г.Д..В същото време в противоположна посока се е движел седлови влекач „ ***“,с рег.№ ***,с прикачено полуремарке „ **“,с рег.№ ***,управляван от И.М.Г..На около
Във връзка с възникналото ПТП от служител на
„СПП“ при ОД на МВР-Д. е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ ***.
За събитието е образувано ДП № 261/2017г.по
описа на Второ РУ “П.“ при ОД на МВР-Д..
Според ищците,причината за настъпване на ПТП
се корени във субективните възприятия на водача на товарния автомобил „ ***“,с
рег.№ ***,с прикачено полуремарке „ **“,с рег.№ *** -
И.М.Г.,който виновно е нарушил чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП и с това е причинил смъртта на К. Г.Д.-водач на товарния
автомобил „ **“,с рег.№ ***,с прикачено полуремарке „
**“,с рег.№ ***.
Ищците са родители на загиналия К. Д..Същите
са живеели в едно домакинство с него и връзката между тях е била изключително
силна.Внезапната и трагична смърт на сина им К. е съсипала психически и
емоционално ищците,които не намират утеха за мъката си.Травмата от загубата е
оставила трайна следа в ежедневието и бита на пострадалите,които не могат да
спят спокойно,изпитват чувство на тревожност,депресия,загуба на интерес към
заобикалящия ги свят,като значително са ограничили социалните си контакти.К. е
бил млад мъж,в разцвета на силите си,като родителите му са очаквали с
нетърпение моментът,в който той е щял да създаде семейство и ще ги дари с
внуци.Ищците са разчитали изключително много на сина си К. да ги подкрепя,гледа
и издържа в дните на техните старини,когато останат немощни.До края на дните си
те няма да могат да се възстановят емоционално и ще изпитват чувства на
тъга,мъка и безутешност.
Товарният автомобил „ ***“,с рег.№ ***,при
управлението на който виновно е
причинено ПТП,е застрахован по риска
„ГО на автомобилистите“ в ЗК „ ***“АД,ЕИК***,гр.С.
по силата на полица №**,сключена на 30.08.2017г.,валидна от 30.08.2017г. до
30.08.2018г.
Съгласно чл.380,ал.1 от КЗ ищците са
предявили срещу застрахователя претенция с вх.№ 11100/28.09.2017г.за изплащане
на застрахователни обезщетения за претърпени от описаното деяние неимуществени
вреди.Въз основа на заведената претенция при ответното дружество е образувана
преписка по щета №**/28.09.2017г,по която застрахователната компания не се
е произнесла в законоустановения
по чл.496,ал.1 от КЗ срок.
Изложената фактическа обстановка обуславя правния
интерес на ищците от предявяване по съдебен ред на искове по чл.432 от КЗ за
обезщетяване от страна на застрахователя на претърпените вреди.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК
писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№4932/31.07.2018г./стр.100/ответникът,чрез
пълномощника си – адв.С.Р.,САК,изразява становище за
допустимост,но неоснователност на предявените искове,като ги оспорва изцяло,по
основание и размер.От своя страна претендира присъждане на направените в производството разноски,вкл.адвокатско
възнаграждение.
Ответникът оспорва механизма на настъпилото
ПТП,както и обстоятелството,че е настъпило с оглед единствено и само виновното
и противоправно поведение на И.М.Г. като водач на
влекач „***“ с прикачено към него полуремарке.Счита,че произшествието е настъпило при
условията на съпричиняване от страна на К. Д.,който също е нарушил
правилата на ЗДвП и е следвало да се съобрази с разстоянието до другото МПС и с
неговата скорост на движение.Съпричиняването съгласно
чл.51,пред.2-ро от ЗЗД е основание за намаляване на евентуално присъдения
размер на обезщетение.
Ответникът оспорва и всички твърдения на
ищците за характера,интензитета и продължителността на описаните в исковата
молба неимуществени вреди,като счита,че същите са предявени в завишен размер и не отговарят на
действително претърпените вреди,не кореспондират с установената трайна съдебна
практика по сходни съдебни казуси,както и със социално-икономическата
обстановка в страната.
По аргумент за неоснователност на главните
искове,ответникът оспорва и претенциите по акцесорните
искове за присъждане на лихва от 28.09.2017г.
В допълнителна искова молба,вх.рег.№ 6287/10.10.2018г./стр.112,113/ищците поддържат изцяло изложените в
исковата молба твърдения за причината за настъпване на процесното
ПТП,като оспорват възраженията на ответника за наличие на съпричиняване
от страна на К. Д. на вредоносния резултат,както и тези относно
размера,интензитета и продължителността на претърпените от тях неимуществени
вреди.
В допълнителен
отговор,вх.рег.№7020/13.11.2018г./стр.117,118/,ответникът поддържа становището
си,че ПТП е настъпило при условията на съпричиняване
от страна на К. Д.,като твърди,че от представените от ищците писмени
доказателства се установява,че в изследваната проба кръв от трупа на К. Д. е
установено наличие на 0.31 промила етилов алкохол.Това алкохолно повлияване
всякога понижава бързината на всички възприятия и рефлекси.Поддържат се и
всички останали,направени в отговора на исковата молба възражения.
Съдът,като обсъди становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените главни осъдителни искове за
заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди черпят правното си основание от разпоредбата на
чл.432,ал.1,във вр. с чл.477,ал.1 от КЗ/ в сила от
01.01.2016г./,във вр. с
чл.45,чл.51,ал.1 и чл.52 от ЗЗД,а акцесорните за
обезщетения за забавено плащане черпят правното си основание от разпоредбата на
чл.86 от ЗЗД.
Предявените искове са подсъдни на
ДОС и са допустими съгласно разпоредбите на чл.432,ал.1 и чл.498,ал.1 и ал.З от
К3,тъй като към исковата молба са представени доказателства относно
изпълнението на задълженията на ищците по чл.380 от КЗ.Същите са предявили
срещу ответника претенция с вх.№ 11100/28.09.2017г./стр.22,23/ за изплащане на
застрахователни обезщетения за претърпени от описаното деяние неимуществени
вреди,като се приложили към нея съответните относими
документи.В законоустановения по чл.496,ал.1 от КЗ
срок не е налице произнасяне от ответната застрахователна компания.
Доказателствената
тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК,като
всяка страна носи тежестта да докаже положителните твърдения за фактите,от
които извлича благоприятните за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си.
Съобразно характера на предявените искове в
тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
отговорността на ответника:валиден застрахователен договор;настъпило по време
на действие на застрахователния договор застрахователно събитие,представляващо покрит от застраховката риск;противоправност
на поведението на застрахования водач на МПС,в резултат на което е причинено
ПТП;Обстоятелството,че вследствие извършеното ПТП ищците са претърпяли
вреди – в случая неимуществени,както и размерът им;Причинно-следствена връзка
между поведението на застрахования и претърпените вреди.
Ответникът следва да установи наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия К. Д.,както и останалите релевирани от него възражения.
Не се спори възникването на описаното в
исковата молба ПТП.Същото се установява безспорно и от представените от ищците и приети като доказателства по делото заверени
преписи от материалите по ДП № 261/2017г.по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Д.
и Пр.Пр. № 923/2017г.на Окръжна прокуратура-Д./стр.151-225/.
Спорни по делото са въпросите,свързани с причините
за настъпване на произшествието. Наказателното производство по ДП №
261/2017г.по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Д. е прекратено с постановление от
20.04.2018г./стр.223-225/.Поради липса на произнасяне на наказателен съд и на
влязла в сила присъда,задължителна за гражданския съд относно изчерпателно
посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства,въпросите за авторството на деянието и
вината за инцидента следва да бъдат установени в настоящото производство.
Събраните по делото доказателства категорично
сочат,че пътно транспортното
произшествие е настъпило с оглед единствено и само на виновното и противоправно
поведение на И.М.Г., водач на седлови влекач „ ***“,с
рег.№ ***,с прикачено полуремарке „ЛАГ“,с рег.№ ***.
Във връзка с установяване механизма на произшествието по делото беше назначена АТЕ.
От неоспореното от страните и прието от съда
като обективно и компетентно заключение на вещото лице Е.Ж./стр.226-244/,изготвено
след запознаване с протокола за оглед,фотоалбума към него,свидетелските
показания и останалите материали от досъдебното производство и
прокурорската преписка и придружено с
детайлна скица на ПТП,се установява,че механизмът на произшествието е следният:
На 19.09.2017г.
около 06.10 ч.- 6.15ч. по път II 29 гр.Д.-гр.В.
по посока на гр.В. се е движил седлови влекач „ **“,с рег.№ ***,с прикачено полуремарке „ **“,с рег.№ ***,управляван от К. Г.Д..В
същото време в противоположна посока,от
гр.В. към гр.Д.,се е движел седлови влекач „ ***“,с
рег.№ ***,с прикачено полуремарке „ЛАГ“,с рег.№ ***,управляван от И.М.Г..Когато
съставът от превозни средства е наближил
мястото на произшествието,на около
Предвид тези констатации на вещото лице и
подробните му обяснения в съдебно заседание недоказано е възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на К. Д.,тъй като той също бил нарушил правилата на ЗДвП и не бил
съобразил разстоянието до другото МПС и неговата скорост на движение.От
оставените от управлявания от Д. товарен автомобил следи се установява,че
непосредствено преди произшествието К. е изтеглил автомобила си максимално в
дясното платно за движение,но не би могъл да избегне удара,тъй като опасната му
зона за спиране е била по-голяма от отстоянието му от
мястото на удара.Съставът „ Даф“ се е намирал на
разстояние 31.38м. преди мястото на удара,в момента,в който предната лява част
на седловия влекач „ Волво“
е пресякла осевата линия и е започнала
да навлиза в неговата лента за движение.За състава „ Даф“
с прикачено полуремарке разрешената скорост за
движение за този участък е 70км/ч.Той се е движил със скорост 75.92 км/ч.И в
двата случая обаче,и при разрешената и при действителната скорост,опасната му
зона за спиране е по-голяма от отстоянието му от мястото на удара,а именно- при скорост на
движение 75.92 км/ч. опасната зона за спиране е имала дължина от около
86.36м.,а при скорост на движение от
70км/ч.- 76.38м.,поради което дори и да реагира своевременно в момента,в който
влекача „ Волво“ с ремарке започва да навлиза в
неговата лента за движение,К. Д. не е имал техническа възможност да спре
автомобила си преди мястото на удара.Като се имат предвид параметрите на платното за движение,както
и широчината на всеки от съставите превозни средства от по 2.50 метра,то не е
било възможно и разминаването на двата автомобила в лентата за движение по
посока гр.В..
Недоказано е с оглед заключението на АТЕ е и
възражението и ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на К. Д.,поради установено наличие на алкохол в
кръвта му,което е понижило бързината на възприятията и рефлексите му.Видно от
експертизата,в кръвта на К. Д. е установено наличие на алкохол с концентрация
0.31 промила,която,предвид конкретните условия,при които е настъпило процесното ПТП-движение извън населено място,при нисък
интензитет на движещи се превозни средства,времето за реакция на водача,по
никакъв начин не е повлияла на бързината
на неговите възприятия и рефлекси.
С оглед констатациите на АТЕ съдът приема за
безспорно установено по делото,че настъпването на ПТП 19.09.2017г.се дължи на противоправно деяние на И.М.Г.,ЕГН:**********,управлявал седлови влекач „ ***“,с рег.№ ***,с прикачено полуремарке „ЛАГ“,с
рег.№ ***,който е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно -
чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП,регламентиращ,че: „ На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно
средство е забранено:1.Когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,освен при изпреварване или
заобикаляне“.
Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД,вината се предполага до доказване на противното.Тази
законова презумпция в случая не е опровергана.
Недоказано е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия
К. Д..Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51,ал.2
от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия,дори и когато то не съответства на
предписаното от закона,а само това,чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена последица за произлезлите вреди.Съгласно съдебната практика,обективирана в редица постановени по реда на чл.290 ГПК
решения на ВКС,като напр.Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г.,II т.о.;Решение 206/12.03.2010г.по т.д.№ 35/2009г.,II т.о.;Решение № 159/24.11.2010г.по т.д.№ 1117/2009г.,II т.о.;Решение № 58/29.04.2011г.по т.д.№ 623/2010г.,II т.о.,;Решение № 169/28.02.2012г.по т.д.№ 762/2010г.на
ВКС,II т.о.,при преценката за съпричиняване
на настъпилите в резултат на ПТП вреди,следва да се отчита не само факта на
извършеното от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по
пътищата,но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.Релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,без
който не би се стигнало,наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане неправомерно поведение,до вредоносния резултат.
Предвид изложеното,обстоятелството,че
пострадалият К. Д. е карал със около 6км/ч. над разрешената за участъка скорост
или е имал концентрация на алкохол в кръвта,която е под допустимата по закон от 0.5 промила,не
обосновава извод за принос по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД,тъй като с поведението
си нито е създал предпоставки за осъществяването на деликта,нито
е улеснил механизма на увреждането.
По
делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза/стр.247-250/.От
неоспореното от страните и прието като доказателство заключение на вещото лице
се установява,че причина за смъртта на К. Г.Д. е несъвместима с живота черепно
мозъчна травма-разкъсване и размачкване на главния мозък.Установените
травматични увреждания са резултат от много силен удар със или върху твърди
тъпи предмети с голяма маса и тези увреждания са в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 19.09.2017г.ПТП.
По делото е приета като доказателство/стр.145,146/писмена
справка,издадена от Гаранционен фонд,гр.С.,под изх.№ 24-01-858/21.11.2018г.,удостоверяваща
наличието към 19.09.2017г. на задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност“ при ответника за влекач „ ***“,с рег.№ ***,обективирана
в застрахователна полица**,сключена на 30.08.2017г.,валидна до 30.08.2018г.
Предвид гореизложеното,съдът приема,че е
налице непозволено увреждане,чийто състав е осъществен от водач на
автомобил,застрахован при ответника по застраховката „ Гражданска отговорност“.По
силата на застрахователното правоотношение ответникът е поел задължение да
обезщети вредите-имуществени и неимуществени,причинени на увредените лица от
водача на застрахованото превозно средство.
Ищците твърдят,че вследствие описаното ПТП за
тях са настъпили значителни неимуществени вреди,изразяващи се претърпени болки
и страдания в резултат от загубата на сина им К. Д..Твърденията им се подкрепят
от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетелиД.И.Д..,А.С.Н.и
А.Р.Г...Видно от тези показания, К.,брат му Т. и техните родители-ищците Г.Д. и
Н.Д.,са живеели заедно в общ дом.Семейството е било много сплотено и задружно,не
са имали конфликти,помагали са си и са разчитали един на друг.Така според показанията на св.Д.,съсед
на К.,израснал заедно с него:“Никога не са се карали,помагали са си,сплотено
семейство бяха.Като цяло си помагаха и четиримата,в смисъл,тримата
работиха,бащата и синовете,а майката е безработна.Когато някой остане без пари,другият му помага,като едно домакинство
са разчитали един на друг“.Според свидетеля Н.,който също познава К. от дете и
е израснал с него:“ Като семейство бяха добри,помагаха си,винаги са си помагали
като искат да направят нещо.“Свидетелят Г.,много близък приятел на К. от шест годишна възраст,дава
показания в смисъл,че са били много добро семейство,живеели са в мир и
разбирателство,никога не е чувал К. да каже нещо лошо за родителите си,напротив,винаги
се е съобразявал с тях,особено с майката.Съгласно показанията и на тримата
свидетели,К. мечтаел да си купи камион и
осъществил тази мечта с помощта на баща си,който работил заедно с него в чужбина,за да изплатят
камиона.След изплащането,К. започнал да работи с камиона,като станал финансова
опора на родителите си,тъй като майка му била от години безработна,а баща му
сезонен работник. Според св.Г.:“К. беше стълба в семейството и основният
източник на доходи.Предният ден преди инцидента се видяхме и каза,че за момента
много добре върви,изхранвам си семейството,няма нужда майка да си намира
работа.“ Според показанията и на тримата свидетели родителите на К. били
съкрушени от внезапната и трагична загуба на своя син.Според св.Д.:“По-рядко се
виждам с родителите на К. след смъртта му,защото като отида в тях,пак стават
четири човека и им става мъчно,тежко,започват да плачат.Много тежко преживяха
загубата на К.,дори първите три вечери след смъртта оставах да спя при тях,плачеха
денонощно.Този шок няма как да го преодолеят,опитват се да се държат пред
мен,но е много трудно и тежко,плачат си.По никакъв начин не показват,че са
превъзмогнали загубата.Вижда се тъга в очите им,просто не са същите хора,от случката
не съм ги виждал по никакъв начин да са по-ведри или весели,винаги са тъжни.“
Показанията на св.Н.:“ След смъртта на К. не съм виждал майка му,баща му като
ме види и се разстройва още повече.Последният път като ме видя започна да плаче“.Свидетелят
Г.:“Бях на погребението,вечерта се видях
с цялото семейство,но не е гледка,на която някой да присъства.Майката за година
и половина сигурно остаря с петнадесет години.Поне веднъж в месеца посещавам
дома им.Не мога да кажа,че се възстановяват,като ме видят плачат,разстроени са,К.
им липсва много,вече няма да бъде това,което беше.Няма го смеха,няма ги
празниците,вече хората мислят за съвсем други работи,за помен,за такива неща.Нямат обяснения за себе си как
ще продължи живота им,все още не могат
да повярват,че това нещо се е случило.Като ми отворят вратата,като ме видят и
започват да плачат.Постоянно майка му е облечена в черно,всеки път плачат.С
баща му се виждам повече на улицата,пред блока,с автомобилите се разминаваме
понякога,ситуацията е абсолютно същата,няма по смеха,настроението,не е това,което беше.Не може да се обясни и изрази
с суми загубата.“
С оглед свидетелските показания съдът намира
за доказан по делото обема и интензитета на претърпените от ищците болки и
страдания,вследствие смъртта на сина им.Свидетелите нямат родствена връзка с
ищците,показанията им са непосредствени, безпротиворечиви
и последователни,тези показания не се опровергават от ангажирани от ответната
страна доказателства,поради което съдът няма основание да не ги кредитира като обективни
и достоверни.Несъстоятелно е становището на пълномощника на ответната страна за
наличие на противоречие в показанията на свидетелите Д. и Г.,в смисъл,че при Д.
родителите на К. не плачели,а при Г. започвали да плачат от вратата.Не би могло
да се очаква хората да реагират по един и същ начин винаги.Обстоятелството,че
понякога родителите овладяват мъката си и не плачат,за да не натоварват
околните,не означава нито,че са в
състояние всеки път да правят това,нито,че когато не плачат,не тъжат и са
превъзмогнали болката си.
Преценката за размера на дължимото по чл.52
от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,като понятието
справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички специфични
за конкретното дело обстоятелства и доказателства.Необходимо е да се отчете
действителният размер на моралните вреди,като се съобразят характера и тежестта
на уврежданията,интензитетът,степента,продължителността на болките и
страданията,дали същите продължават или са
приключили,както и икономическата конюнктура в страната на съответния
етап от развитие на обществото във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите.В този смисъл е
даденото разрешение в практиката на ВКС:Решение № 83/06.07.2009г.по т.д.№
795/2008г.на ВКС,ТК,II т.о.;Решение № 1/26.03.2012г.по т.д.№ 299/2011г.на
ВКС,ТК,II т.о.;Решение № 189/04.07.2012г.по т.д.№ 634/2010г.на
ВКС,ТК,II т.о.;Решение № 95/24.10.2012г.по т.д.№ 916/2011г. на
ВКС,ТК,I т.о.;Решение № 121/09.07.2012г.по т.д.№ 60/2012г. на
ВКС,ТК, II т.о.; Решение №
27/15.04.2015г.по т.д.№ 457/14г.на ВКС,II т.о и др.съдебни актове.
С оглед
определяне справедлив размер на дължимото в случая обезщетение за
неимуществени вреди,съдът съобрази следното:
Вследствие
на настъпилия на 19.09.2017г.трагичен инцидент с К. Г.Д. ищците загубват сина
си,починал само на 36 години.До смъртта му те са живели заедно като едно
задружно и сплотено семейство в общ дом,взаимно са си помагали и
подкрепяли.Преждевременната смърт на К. лишава ищците от възможността за в
бъдеще да разчитат на неговата подкрепа и помощ-както финансова,така и
морална,чисто човешка,с оглед много близките и топли взаимоотношения в
семейството.Свидетелските показания удостоверяват,че внезапната смърт на К. е
голям шок за тях,от който те не могат да се отърсят,мъката,страданията и
психическата травма продължават и към момента.Съдът съобразява
обстоятелството,че за един родител няма по тежка загуба от загубата на
дете,която остава завинаги.Болката и страданието от тази загуба ще съпътства
ищците до края на дните им.При определяне на обезщетението освен обема на
вредите следва да се отчете и динамично променящата се икономическа
конюнктура,намираща отражение в непрекъснато нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „ Гражданска
отговорност“ на автомобилистите,от която произтича отговорността на ответника –
застраховател.
Предвид гореизложените съображения,съдът счита
за справедливо да бъде присъдено обезщетение в размер от по 125 000.00
лв.за всеки един от двамата родители.За тази сума претенциите се явяват основателни,като до
пълния размер от по 150 000.00 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.
Предвид основателността на главните
претенции,като основателни следва да бъдат уважени и акцесорните
искове за присъждане на законна лихва върху дължимите като обезщетения за
неимуществени вреди суми.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ,отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането.При задължение от непозволено увреждане,деликвентът
се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането-чл.84,ал.3
от ЗЗД.Разпоредбите на новия КЗ/в сила от 01.01.2016г./обаче предвиждат,че застрахователят дължи лихва за
забава от един по-късен момент.Съгласно изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от
КЗ,застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение,ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3;2.изтичането на срока по
чл.496,ал.1,освен в случаите,когато увреденото лице не е представило доказателства,поискани от застрахователя
по реда на чл.106,ал.3.
В случая,ищците са предявили по реда на
чл.380 от КЗ срещу застрахователя претенция,вх.№
11100/28.09.2017г.по входящия регистър на ЗК „ ***“АД,гр.С.,за заплащане на обезщетение
за претърпени от описаното деяние неимуществени вреди в размер на по
150 000.00 лв.за всеки от двамата ищци,като към претенцията са представени
съответните доказателства.Липсват твърдения и данни след сезирането на
ответника да са били необходими допълнителни доказателства и застрахователят да
е изисквал такива.При това положение,следва да се приеме,че приложените
към претенцията документи са били достатъчни за застрахователната компания,за
да се произнесе.След като с
уведомлението от 28.09.2017г.са представени всички доказателства по чл.106 от
КЗ,то срокът по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ от 15 работни дни е изтекъл на
18.10.2017г.Не са установи ответникът да е изпълнил изцяло или частично задължението си да заплати на ищците
претендираните от тях суми,поради което върху
главниците,представляващи обезщетения за неимуществени вреди,ответникът дължи
законна лихва за забава,считано от 19.10.2017г.,до окончателното изплащане на сумите.В
частта за заплащане на лихва за забава върху присъденото обезщетение за периода
от 28.09.2017г.,до 18.10.2017г.,претенцията като неоснователна предвид
специалната норма на чл. чл.497,ал.1 от КЗ следва да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноски по
чл.80 от ГПК/стр.252/ ищците претендират присъждане на заплатените депозити на
вещите лица за изготвените по делото САТЕ и СМЕ,както и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата в размер от по 5400.00 лв. с ДДС за защитата на всеки
един от двамата ищци,което ответникът,чрез пълномощника си,намира за прекомерно.
Видно от представените към исковата
молба/стр.6,7/ и към списъка за разноски/стр.253/ договори за правна защита и
съдействие,представляващите ищците по делото - Адвокатско дружество „Я. и съдружници“,представлявано
от управителите адв.М.Я. и адв.В.З.,са
предоставили на ищците безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание
чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.В този случай и на основание
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокатското дружество минимално възнаграждение съгласно
чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,при съобразяване уважения
размер на предявените искове.Минималното възнаграждение по чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата
съобразно уважения размер на предявените искове възлиза на 4 836.00 лв.с
дължимия по закон ДДС за защитата на всеки един от двамата ищци,или общо на 9 672.00
лв.
Направените от ищците разноски за изготвяне
на експертизите по делото възлизат на общата сума от 940.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищците разноски
в размер на сумата от 783.33 лв.
Ответникът също прави искане за присъждане на
разноски.Съобразно представен списък по чл.80 от ГПК/стр.255/,същите възлизат
на сумата от 50.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещото лице по САТЕ.
Съгласно чл.78,ал.3 от ГПК такива му се
следват съобразно отхвърлената част от исковете и възлизат на сумата от 8.33
лв.
Ответникът следва да бъде осъден да внесе по
сметка на ДОС и дължимата държавна
такса.Доколкото в настоящото производство ищците са освободени от заплащане на
държавна такса при завеждане на делото,а то е решено в тяхна полза,съгласно
чл.78,ал.6,във вр. с чл.83 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ДОС
сумата от 10 000 лв.,представляваща държавна такса от 4% върху уважения
размер на предявените искове.
Воден
от гореизложените мотиви, ДОС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ ***“ АД,ЕИК***,със
седалище и адрес на управление:гр.С. 1000, район Л.ц,п.код 1407,***,представлявано
от М.С.,П.В.Д.,Г.Н.,ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Д.,ЕГН:**********,***,по
следната банкова сметка,*** „**“ ЕАД: ***,IBAN : ***,BIG:***,сумата от 125 000.00
лв./сто двадесет и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие смъртта на
неговия син К. Г.Д.,ЕГН:**********,настъпила в резултат на ПТП на 19.09.2017г.,причинено
И.М.Г.,ЕГН:**********,като водач на седлови
влекач „***“,с рег.№ ***,застрахован по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ при ответното дружество,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от 19.10.2017г.,до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за РАЗЛИКАТА над сумата от 125 000.00 лв.,до пълния предявен
размер от 150 000.00 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лихва за забава
върху присъденото обезщетение от 125 000.00 лв. за периода от
28.09.2017г.,до 18.10.2017г.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ ***“ АД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:гр.С. 1000, район Л.ц,п.код 1407,***,представлявано от М.С.,П.В.Д.,Г.Н.,ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Д.,ЕГН:**********,***,по
следната банкова сметка,*** „Ю.Б.“:BIG:**;IBAN: ***,сумата от 125 000.00
лв./сто двадесет и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие смъртта на нейния
син К. Г.Д.,ЕГН:**********,настъпила в резултат на ПТП на
19.09.2017г.,причинено И.М.Г.,ЕГН:**********,като водач на седлови
влекач „***“,с рег.№ ***,застрахован по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ при ответното
дружество,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 19.10.2017г.,до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за РАЗЛИКАТА над сумата от 125 000.00 лв.,до пълния
предявен размер от 150 000.00 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лихва за забава
върху присъденото обезщетение от 125 000.00 лв. за периода от
28.09.2017г.,до 18.10.2017г.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ ***“ АД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:гр.С. 1000, район Л.ц,п.код 1407,***,представлявано от М.С.,П.В.Д.,Г.Н.,ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.1 от ГПК на Г.К.Д.,ЕГН:**********,***,и
на Н.Н.Д.,ЕГН:**********,***,общо сумата от 783.33
лв./седемстотин осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/,представляваща
сторените по делото разноски съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ ***“ АД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:гр.С. 1000, район Л.ц,п.код 1407,***,представлявано от М.С.,П.В.Д.,Г.Н.,ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско
дружество „ Я. и съдружници“,Булстат ***,със седалище
и адрес на управление:гр.***,представлявано от управителите адвокат М.Я. и
адвокат В.З., сумата от общо 9 672.00
лв./девет хиляди шестстотин седемдесет и два лева/,представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците по т.д.№
171/2018г. по описа на ДОС,определено съобразно уважения размер на предявените
искове по реда на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ ***“ АД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:гр.С. 1000, район Л.ц,п.код 1407,***,представлявано от М.С.,П.В.Д.,Г.Н.,ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6,във вр. с чл.83 от ГПК,в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ДОС сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/,представляваща държавна такса от 4% върху уважения размер на
предявените искове.
ОСЪЖДА
Г.К.Д.,ЕГН:**********,***,и на Н.Н.Д.,ЕГН:**********,***,да
заплатят на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:гр.С. 1000,районЛ.ц,п.код 1407,***,представлявано
от М.С.,П.В.Д.,Г.Н.,сумата от 8.33 лв./осем
лева и тридесет и три стотинки/,представляваща
дължими разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред АС,гр.В. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на пълномощниците на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: