Р Е Ш Е Н И Е

№ 215

гр. Добрич, 05.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар ПАВЛИНА ПЕНЕВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 263/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 263/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивни жалби на „***“ ЕООД гр. Добрич и на Г.С.Д. срещу решение № 696/04.07.2018 г. по гр. д. № 3784/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич в неизгодните за страните части.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е осъдил Г. *** Д. да заплати на „***“ ЕООД сумата от 383.97 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени през периода 20.10.2016 г. – 10.10.2017 г., равняващо се на законната лихва за забава върху неоснователно наложената обезпечителна мярка „залог в пари“ на сумата от 3 882.50 лв. по допуснато обезпечение по чл. 390 ГПК по ч. гр. д. № 1910/2016 г. по описа на РС-Добрич и приключило исково производство по гр. д. № 2404/2016 г. по описа на РС-Добрич, по което са предявени обезпечените искове, по отношение на частта, в която същите са отхвърлени като неоснователни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата от 383.97 лв. до 500.00 лв. и е осъдил страните да заплатят сторените разноски.

Страните навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което молят за неговата отмяна и решаване на спора по същество от настоящата инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 269 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са свързани със служебно произнасяне по въпросите за валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е и валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Видно от доказателствата по делото, с определение № 1375/09.08.2016 г. по ч. гр. дело № 1910/2016 г. Районен съд – Добрич е допуснал обезпечение на бъдещите осъдителни искове за заплащане на сумите от: 1) 4 760.00 лв., представляваща дължимо обезщетение за неправомерно ползване през стопанската 2013/2014 г. на посочените в съдебния акт недвижими имоти; 2) 1 130.11 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от 05.03.2014 г. до 15.06.2016 г., които искове следва да бъдат предявени от Г.С.Д. ЕГН ********** *** срещу „***” ЕООД гр. Добрич със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Добрич, ул. „***” № 8, вх. В, ап. 3, ЕИК ***, представлявано от управителя ***, като е наложена обезпечителна мярка „възбрана ” върху недвижим имот, собственик на ответника, при условията на внесена по специалната сметка на съда от молителя парична гаранция в размер на 590.00 лв.

С преводно нареждане от 23.08.2016 г. определената парична гаранция е внесена от молителя.

С молба от 20.10.2016 г. ответникът по молбата за обезпечение е предявил искане за замяна на допуснатата мярка с друга, а именно: „залог в пари”, чрез внасяне на сумата от 6 000.00 лв. по сметка на съда.

С определение № 1808/21.10.2016 г. съдът е допуснал замяна на наложената с определение № 1375/09.08.2016 г. по ч. гр. дело № 1910/2016 г. по описа на Районен съд – Добрич обезпечителна мярка „възбрана” със „залог в пари на сумата от 6 000.00 лв., внесени с преводно нареждане от 20.10.2016 г. по сметка на Районен съд - Добрич, като е отменил наложената обезпечителна мярка „възбрана” върху описания по-горе имот.

Обезпечените искове са били частично уважени с влязло в законна сила решение, поради което е неоправдано обезпечението да продължи да съществува за разликата над уважената искова претенция до целия размер на внесената като залог парична сума.

С решение № 370/24.04.2017 г. по гр. дело № 2404/2016 г. Районен съд – Добрич е осъдил „***” ЕООД да заплати на Г.С.Д. сумите от: 512.,72 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание за това през периода от 12.07.2013 г. до 01.10.2013 г. на посочените в акта недвижими имоти след прекратен договор за аренда; 512.72 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание за това през периода от 12.07.2013 г. до 01.10.2013 г. на посочените в акта недвижими имоти след прекратен договор за аренда, ведно със законната лихва върху главните парични задължения от подаване на исковата молба – 25.08.2016г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за горницата от 1 025.44 лв. до претендирания размер от 6 460.00 лв., както и за присъждане на обезщетение за периода от 01.10.2012 г. до 11.07.2013 г. и иска за заплащане на сумата от 1 623.63 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главното парично задължение за периода от 05.03.2014 г. до 23.08.2016 г., като е присъдил в полза на ищеца сторените по делото разноски.

С решение № 134/21.09.2017 г. по в. гр. дело № 157/2017 г. Окръжен съд – Добрич е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, а в останала необжалваема част решението на първостепенния съд е влязло в сила.

На 30.10.2017 г. и на 01.11.2017 г. по ч. гр. дело № 1910/2016 г. на ДРС са постъпили запорни съобщения, от които се установява, че по изпълнително дело № *** по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 737 на КЧСИ с район на действие при Окръжен съд - Добрич е наложен „запор” върху вземането на длъжника „***” ЕООД за внесения по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД паричен залог залог в пари, до размера на вземането по изпълнителното дело, възлизащо към 01.11.2017 г. на сумата от 2 117.50 лв.

На основание чл. 402, ал. 2 ГПК с определение № 2015/01.11.2017 г. по ч. гр. дело № 1910/2016 г., влязло в сила на 16.11.2017 г., първостепенният съд е отменил обезпечителната мярка „залог в пари” на сумата от 3 882.50 лв., представляваща горницата от 2 117.50 лв. – дължими от „***” ЕООД в качеството му на длъжник по горепосоченото изпълнително дело, до сумата от 6 000.00 лв.

Според експертното мнение на вещото лице съдебно-счетоводната експертиза вещото лице, в счетоводството на „***” ЕООД няма отразени собствени приходи в периода от налагането на възбраната на имота до нейното заличаване.

В разглеждания случай са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК: наложена обезпечителна мярка; някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК или отмяна на обезпечението от въззивния съд и наличието на вреди, причинени от обезпечителната мярка.

В резултат на неоснователно наложения запор на вземането на ищеца, възлизащо на сумата от 3 882.50 лв., последният е претърпял имуществени вреди, които се съизмерват с размера на законната лихва за горепосочения време отрязък. Посоченият размер възлиза на сумата от 383.97 лв. Изложените по-горе съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е основателен и доказан до размер от 383.97 лв., а за горницата до 590.00 лв. подлежи на отхвърляне.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Настоящият състав на Съда, с оглед разпоредбата на чл. 633 ГПК, съобразявайки се с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на Европейския съюз - Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че не следва да уважи искането на страните за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като уговореното и полученото от процесуалните представители възнаграждение е достатъчно и за въззивната инстанция.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 696/04.07.2018 г. по гр. д. № 3784/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.