Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          № 222

                                      Гр.ДОБРИЧ  10.12.2018г.

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на  СЕДМИ ДЕКЕМВРИ 2018г.в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

  

  При участието на секретаря  Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното т.д.№ 296/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

  Производството по делото е образувано по искова молба на Б.П.К.,ЕГН:**********,***,срещу ЕООД „ ***“,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.Д.,представлявано от управителя Н.Х.Д.,с която е предявен иск с правно основание чл.517,ал.4 от ГПК.

  Претенцията си за прекратяване на ответното дружество ищецът  мотивира със следните твърдения:

  На 01.12.2014г.Окръжен съд,гр.Добрич,Търговско отделение,е издал на Б.К. изпълнителен лист,с който М.А.Д.,ЕГН:**********,*** е осъдена да й заплати сумата от 10 350 лв.,представляваща присъдени в условията на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата адвокатски възнаграждения за осъществено процесуално  представителство на Й.К.Д.по съдебни дела,а именно: 3 450 лв.-адвокатско възнаграждение по т.д.№ 37/2010г.на ДОС; 3 450 лв.-адвокатско възнаграждение по вз.т.д.№ 99/2013г.на АС,гр.Варна; 3 450 лв.-адвокатско възнаграждение по к.т.д. № 4024/2013г. на ВКС.

  На 04.12.2014г.ищецът е представил изпълнителния лист на ЧСИ Н.Ж.,който е образувал изп.д.№ **.След поканата за доброволно изпълнение М. Д. не е  превела дължимата сума по сметка на съдебния изпълнител.ЧСИ Ж. е възбранил  притежаваните от Д.  идеални части в 15 броя недвижими имоти.По изпълнителното дело не са постъпили плащания от длъжника,не са събрани суми за погасяване на задължението по изпълнителния лист и чрез принудително изпълнение,поради което с молба взискателя от 06.02.2018г.делото е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК,след което са вдигнати наложените възбрани и на 20.03.2018г.изпълнителният лист е върнат на К..

  На 21.03.2018г.ищцата е  представила изпълнителния лист на ЧСИ В.Р.,която е образувала изп.д.№ **.След получаване на новата покана за доброволно изпълнение М.А.Д. отново не е направила плащане по сметка на съдебния изпълнител.

  След извършено по изпълнителното дело проучване на имущественото състояние на длъжника е установено,че той е едноличен собственик на капитала на ЕООД „ ***“.Това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 30.10.2017г.Собствеността върху всички дружествени дялове от капитала на ответното дружество Д. е  придобила в резултат на прехвърлителна сделка по чл.129 от ТЗ,сключена с  прехвърлителя А.К.М.на 24.10.2017г.,която е датата на нотариалната заверка на подписите.ЧСИ Р. е наложил запор върху всички дялове,притежавани от длъжника в ЕООД „ ***“,като е изпратил запорно съобщение до Агенцията по вписванията.След получаване на запорното съобщение на 28.03.2018г. длъжностното лице към Агенция по вписванията е вписало запора,който е втори поред  и има действие,считано от датата на вписването.На 11.09.2018г.ЧСИ Р. е издала Постановление,с което е овластила ищцата да предяви иск пред Окръжен съд,гр.Добрич за прекратяване на ЕООД „ ***“,ЕИК ***,гр.Добрич.

  Предвид изложените обстоятелства,ищецът претендира съдът да постанови решение за прекратяване на ответното дружество.

  Заявена е претенция за присъждане и на сторените в настоящото производство разноски.

  В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,ответникът изразява становище,че искът е допустим,но неоснователен.

  Според ответника,не са налице кумулативно дадените законови предпоставки за уважаване на  претенцията,защото:

  Дружеството ответник,считано от м.юли 2018г.е  прекратило дейността си;

  Понастоящем дружеството не разполага с дълготрайни и краткотрайни материални активи;

  В банковата сметка на дружеството не се съдържат средства предвид неналичието на търговска или друга дейност;

  Промяната в личността на управителя и собственика на капитала на дружеството датира от м.октомври 2017г.;

  Съобразно устава на дружеството неговото имущество е разделно от това на едноличния собственик на капитала;

  Налице са задължения от публичен ред,които са с преимущество при евентуално удовлетворяване на вероятните кредитори на дружеството.

  Очевидната цел на ищеца с предявения иск е при последвалата ликвидация на дружеството да насочи изпълнението върху ликвидационния дял на длъжника.В настоящия случай при конкретното имуществено положение на дружеството ответник тази цял няма как да бъде постигната.

  Допълнителна искова молба не е депозирана от ищеца.

  Добричкият окръжен съд,като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено от  фактическа и правна страна следното:

  Видно от събраните по делото доказателства,ищецът се легитимира като кредитор на М.А.Д.,ЕГН:**********,респ.като нейн  взискател по изп.д.№ ** на ЧСИ В.Р.,с рег.№ **на КЧСИ,с район на действие-Окръжен съд,гр.Добрич.Изпълнителното дело е образувано на основание издаден на 01.12.2014г. от Добрички окръжен съд,Търговско отделение,изпълнителен лист/стр.5/,с който М.А.Д.,ЕГН:**********,***,е осъдена да заплати на адв.Б.К., сумата от 10 350 лв.,представляваща присъдени в условията на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата адвокатски възнаграждения за осъществено процесуално  представителство на Й.К.Д.по съдебни дела,а именно: 3 450 лв.-адвокатско възнаграждение по т.д.№ 37/2010г.на ДОС; 3 450 лв.-адвокатско възнаграждение по вз.т.д.№ 99/2013г.на АС,гр.Варна;3 450 лв.-адвокатско възнаграждение по к.т.д. № 4024/2013г. на ВКС.Съгласно учредителен акт от 24.10.2017г./стр.11-13/,длъжницата М. Д.  е едноличен собственик на капитала на ЕООД „ ***“,ЕИК ***,гр.Добрич.Собствеността върху всички дружествени дялове от капитала на ответното дружество Д. е  придобила в резултат на договор от 24.10.2017г.за  продажба по на дружествени дялове по чл.129 от ТЗ,с нотариална заверка на подписите /стр.9/,сключен с  прехвърлителя А. К. М.,ЕГН:**********.Справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество/стр.7/удостоверява,че това обстоятелство е вписано в ТР на 30.10.2017г.По молба на взискателя по изп.д.№ ** на ЧСИ В.Р.,принудителното изпълнение за събиране на дължимите по изпълнителния лист суми  е било насочено върху дяловете на М. Д. в ЕООД „ ***“,ЕИК ***,гр.Добрич.Върху притежаваните от длъжника 1 000 дружествени дяла по 1.00 лв.всеки,представляващи 100% от капитала на това дружество,с Разпореждане от 21.03.2018г. ЧСИ В.Р. е наложил запор по реда на чл.517.Запорът е вписан в Търговския регистър под № * на 28.03.2018г.Въпреки предприетите действия по принудително изпълнение,погасяване на вземането на ищеца не е последвало.Поради това,с  Постановление,изх.№ 01872/11.09.2018г. ЧСИ В.Р. е овластил  взискателя по изп.д. № **,ищец по настоящото,да предяви иск пред Окръжния съд по седалището на ЕООД „***“,ЕИК ***,за прекратяване на дружеството.Видно от съдържанието на представеното от ищеца и прието като доказателство по делото./стр.14/Постановление,към датата на издаването му задължението на длъжника не е погасено.По делото не се събраха доказателства това задължение да е изплатено и до момента.

  В хипотезата на чл.517,ал.4 от ГПК,законодателят е предвидил отпадане единствено на необходимостта от връчване от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за  прекратяване участието на длъжника в дружеството и изчакване на посочения срок,каквото задължение е предвидено в чл.517,ал.3 от ГПК.Този извод следва от редакцията на нормата на чл.517,ал.4 от ГПК,която хипотеза е специална,и  е обоснована с факта на насочване на изпълнението върху всички дялове в дружеството,собственост на длъжника.

  Процесуалните предпоставки за допустимост  на конститутивния иск по чл.517,ал.4 от ГПК са:наличието на висящо изпълнително производство,по което ищецът има качеството на взискател,а търговското дружество - на  трето задължено лице,както и изрично овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви конститутивния иск за прекратяване на дружеството.Тези предпоставки в случая са налице.

  Съгласно чл.517,ал.4,изр.второ от ГПК,съдът отхвърля предявения иск,ако се установи,че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключване на първото по делото заседание.Възражение от ответника в този смисъл не е направено,съответно ответникът не е ангажирал доказателства за удовлетворяване на  ищеца - взискател по изпълнителното дело чрез плащане на вземането му в пълен размер по издадения изпълнителен лист.Предвид гореизложеното,предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

  Несъстоятелни са оплакванията на ответника за липса на интерес от водения иск и неоснователност на същия,поради това,че считано от м.юли 2018г.ответното дружество било прекратило дейността си,като понастоящем не разполагало с дълготрайни и краткотрайни материални активи,както и с парични средства,а имало и задължения от публичен ред,които са с преимущество при евентуално удовлетворяване на вероятните кредитори на дружеството.Така направените възражения са правно ирелевантни за допустимостта и основателността на иска.Законова предпоставка за отхвърляне на иска е единствено удовлетворяване вземането на взискателя преди първото по делото заседание,каквото в случая липсва.

  С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят,предвид наличието на надлежно искане в тази насока,и направените по делото разноски,в размер на сумата от 30.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото.

  Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                              Р     Е     Ш     И :

 

  ПРЕКРАТЯВА на основание чл.517,ал.4 от ГПК  ЕООД „ ***“,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.Д.,представлявано от управителя Н.Х.Д..

  ОСЪЖДА  ЕООД „ ***“,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.Д.,представлявано от управителя Н.Х.Д.,да заплати на Б.П.К.,ЕГН:**********,***,сторените по делото разноски,в размер на сумата от 30.00 лв./тридесет лева/-заплатена държавна такса за образуване на делото.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на служебно вписване в Търговския регистър,на основание чл.517,ал.4 от ГПК,поради което СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА препис от решението на основание чл.14 от ЗТР да се изпрати на Агенция по вписванията за вписването му в Търговския регистър по партидата на дружеството и за започване на процедура по ликвидация.

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: