Р Е Ш Е Н И Е

№225

гр. Добрич, 11.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 312/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 312/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивна жалба на „А.“ ООД гр. Д. против Решение № 841/17.08.2018 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 4370/2017 г.

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „А.“ ООД срещу „А. Г“ ЕООД , иск за установяване вземания-предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 3424/2017 г. по описа на РС –Добрич за следните суми: 9 019.20 лв., представляваща стойността на извършен ремонт на селскостопанска техника – самаразтоварващо се ремарке Umega, модел GPP23, сер. № UM******** по ф-ра № 69159/01.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2017 г. до окончателното плащане, 1 109.57 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2016 г. – 15.09.2017 г., като е присъдил на ответника сторените по делото разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да уважи исковата претенция.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за потвърждаването му от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за изработка по см. на чл. 258 и сл. ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение - арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1 ЗЗД, а поръчващият - да заплати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане на възнаграждението за изпълнение на възложената работа, включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличие на облигационна връзка; 2. изпълнение на облигационното задължение и 3. уговорено възнаграждение.

Контроверсният въпрос по делото относно дължимостта на договореното възнаграждение по договора за изработка, сключен между страните по делото.

От доказателствата по делото се установява, че движимата вещ е ремонтирана от продавача извън рамките на гаранционния срок и извън гаранционните условия на Договора за покупко-продажба от 26.06.2015г. Видно от експертното мнение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, настъпилата авария не е резултат от наличието на фабричен дефект, а на неправилна експлоатация от страна на купувача. В процесния случай, продавачът не носи рекламационна отговорност за недостатъци.

По делото е безспорно установена валидността на сключения договор, изпълнението и приемането на работата, размера на договореното възнаграждение. Купувачът, в качеството на поръчващ, следва да заплати уговореното възнаграждение по сключения между страните неформален договор за изработка – чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Размерът на възнаграждението се установява от събраните по делото писмени доказателства – проформа – фактура, приемо-предавателен протокол - работна карта, складова разписка.

Искът е основателен и следва да се уважи.

Решението на първостепенния съд, като несъвпадащо с приетото от въззивната инстанция, следва да се отмени, като се постанови друго, с което се уважи предявения иск.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски пред първа и въззивна инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата от 749.04 лв.

Настоящият състав на Съда, съобразявайки се с ръководните и задължителни положения на Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С - 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да уважи частично искането на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, като му присъди адвокатско възнаграждение за двете инстнации общо в размер на сумата от 1000.00 лв.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 841/17.08.2018 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 4370/2017 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А. ООД гр. Д., ул. „Х.Т.“ № ***, ЕИК ****** и „А*****“ ЕООД с. С****, ул. „П.“ № 34, общ. Д., област Д., наличието на вземане на „А.“ ООД гр. Д., ул. „Х.Т.“ № 176, ЕИК ***** срещу „А.3“ ЕООД с. .С, ул. „П.“ № 34, общ. Д., област Д. за сума в общ размер от 11 561.50 лв., представляващо възнаграждение, цена на резервни части, вложен труд по договор за изработка и мораторни лихви, по Заповед № 1872 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3424/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич, както и сумата от 991.54 лв., представляваща разноски и адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

ОСЪЖДА „А.Г“ ЕООД с. С., ул. „П.“ № **, общ. Д., област Д. да заплати на „А****“ ООД гр. Д., ул. „Х.Т.“ № ***, ЕИК ****** сумата от 749.04 лв., представляваща разноски пред първа и въззивна инстанция, както и сумата от 1 000.00 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.