Р Е Ш Е Н И Е

№ 219

гр. Добрич, 07.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 326/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело. № 326/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „***“ ЕООД гр. Варна, срещу решение № 778/23.07.2018г. по гр. д. № 1813/2017г. по описа на Районен съд – Добрич. С атакувания съдебен акт първостепенният съд е отхвърлил предявените от „***“ ЕООД гр. Варна искове срещу А.Д. и И.Р. за връщане на предоставен за ползване по силата на договор за наем от 01.12.2012 г. лек автомобил „ОПЕЛ ЗАФИРА“ с рег. № ***, както и заплащане на сумата в размер на 5 250.00 лв., представляваща дължима цена за ползване на автомобила за периода 01.05.2014г. – 01.04.2017 г. Недоволен от така постановения съдебен акт ищецът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли същият да бъде отменен от въззивната инстанция, която да реши правния спор по същество, като уважи предявените искови претенции.

Ответниците чрез особения си представител са подали отговор на въззивната жалба, в която изразяват становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт и молят за потвърждаването му от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 269 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са свързани със служебно произнасяне по въпросите за валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е и валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Безспорно установено е по делото, че „***“ ЕООД е собственик на процесния автомобил. Доказателствата по делото не установяват по несъмнен и безспорен начин наличието на облигационно отношение по договор за наем, обвързващо страните по делото. Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, в счетоводните книги на дружеството не са налице каквито и да е данни за отразяването на договор за наем на процесния лек автомобил. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на търговския директор на ищцовото дружество, не се установява наличие на облигационна обвързаност между ищеца и ответниците. Искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Настоящият състав на Съда, съобразявайки се с ръководните и задължителни положения на Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да присъди адвокатско възнаграждение на особения представител в размер на 600.00 лв. платимо от ищеца по сметка на въззивния съд.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 778/23.07.2018г. по гр. д. № 1813/2017г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД гр. Варна, ул. „**“ № 36, ет. 2, ЕИК ** да заплати по сметка на ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 600.00 лв., представляваща възнаграждение за особения представител на ответниците за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.