Р Е Ш Е Н И Е № 223

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 11.12.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на тридесети ноември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Е.И.

Г.ПАВЛОВ

при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева........В.т..д.№336

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,бул.“***“№49,чл.53Е,вх.В,чрез пълномощника си Р.И. срещу Решение №128/24.07.2018г. по гр.д.№105/2018г.на РС гр.Каварна, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя по чл.422 от ГПК,предявен срещу К.П.Ж. ЕГН ********** ***.

Въззивната жалба е допустима,депозирана е в законоустановения срок и подлежи на разглеждане по същество.

В срок от ответника по жалбата е постъпил писмен отговор,в който оспорва основателността й.

В жалбата си въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение,както следва:

Съдът неоснователно и неправилно е констатирал,че сключения договор за кредит не отговора на изискванията на чл.11,т.9,т.11,т.12,т.15,т.16 и т.20 от ЗПК.

При решаване на делото не са отчетени законодателни изменения на ЗПК,въведени на 23.07.2014г. –въведен е максимален размер на ГПР .Към датата на сключване на процесния договор за кредит ,той е отговарял на изискванията на закона.Според жалбоподателя договорът има характер на търговска сделка за кредитора по него -чл.286 от ТЗ,което обуславя приложимостта на търговските сделки и за другата страна-чл.287 от ТЗ.Лихвата,която потребителят по договора за кредит заплаща не е ограничена по размер от добрите нрави.Договорите за кредит са възмездни,поради което възнаградителна лихва по тях се дължи.Такава е разпоредбата на чл.9 от ЗПК.Страните могат да уговорят размера на възнаградителната лихва,но не могат да изключат задължението за заплащането й изобщо.

На длъжниците е представен погасителен план,от който са видни размера,броя ,периодичността и датите на погасителните вноски.

В Раздел VІ на договора са упоменати всички параметри,отнасящи се до процесния договор.В приложените по делото общи условия ясно и недвусмислено са изложени последиците при просрочие на длъжника,както и лихвения процент и начина на начисляване на лихвите за забава.

С оглед изложеното се настоява атакуваното съдебно решение да бъде отменено ,а предявения иск-уважен.

В подадения от въззиваемата страна писмен отговор се оспорва основателността на подадената въззивна жалба със следните аргументи:

На първо място-счита се ,че по отношение на ответника е изтекъл срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД,който е краен и преклузивен.

Уговорената възнаградителна лихва в размер на 76,85 % и ГПР от 101,59% многократно надвишават ОЛП на БНБ за горния период.Такава уговорка за лихва,надвишаваща повече от три пъти законната лихва е недействителна.

Налице е позоваване на правилата на чл.11 от ЗПК и на чл.146 от ЗЗП.

Уговарянето на възнаградителна лихва в размер на седем пъти над законната ,значително надхвърля размера на действителните вреди.Нарушени са изискванията на добросъвестността при уговаряне на клаузите за възнаградителна лихва.

Претендираната неустойка също е нищожна,на основание чл.143 от ЗЗП и чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

С тези и други ,подробно изложени в отговора мотиви се настоява решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Иска се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание чрез депозирани молби страните поддържат становището си във въззивната жалба и в отговора.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните ,прие за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,постановен от съда в рамките на правораздавателната му компетентност,който не страда от пороци ,водещи до неговата нищожност или недопустимост.

По заявление от 20.10.2017г. е образувано ч.гр.д.№621/2017г.по описа на РС гр.Каварна,издадена е Заповед за изпълнение №307 от 20.10.2017г. ,на основание чл.410 от ГПК.В срок от длъжника по делото е постъпило възражение,поради което с Разпореждане №71 от 26.01.2018г.съдът е дал едномесечен срок на ищеца да предяви иска по чл.422 от ГПК.Разпореждането е съобщено на ищеца на 08.02.2018г.,а искът е предявен на 08.03.2018г.-в срок.Спазен е срока за завеждане на предявения установителен иск,поради което е допустимо и неговото разглеждане.Налице е идентитет в предмета на заповедното и исковото производство.

Във въззивното производство проверката на съда е ограничена до посоченото във въззивната жалба.

По делото не се спори,че на 13.10.2011г.между ищеца и *** е сключен договор за револвиращ заем№**.Сумата ,предмет на заема е 1 200 лв.,платим за 48 месеца,на вноски в размер на 81 лв.Като съдлъжник по договора е вписана К.П.Ж..ГПР е в размер на 101,59 %, а годишния лихвен процент е в размер на 76,85 лв. или дневен лихвен процент в размер на 0,21 %.

Не се спори и по факта,че с уведомление от 06.11.2013 г. ответницата е уведомена,че договорът е прекратен поради неизпълнение,както и че следва да изплати неплатените задължения и неустойка за прекратяването на договора.

В съдебно заседание от 28.06.2018г. районният съд е дал указания на ищеца,че доказването на размера на претенцията е в негова доказателствена тежест,включително заплатени и незаплатени месечни вноски,както и размера на претендираната договорна неустойка за забава.

В първоинстанционното производство ищецът не е ангажирал специални експертни познания за доказване на размера на задължението си.Само на това основание ,искът като недоказан по своя размер подлежи на отхвърляне.

На следващо място правилно и законосъобразно районният съд е приел,че са основателни възраженията на ответницата по делото,основани на чл.22 от ЗПК,в редакцията му към 2010г.,действаща към момента на сключване на договора.Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК,в редакцията му към 23.07.2014г.,тъй като към момента на сключване на договора тази разпоредба не е действала.

Дори да се приема,че в ОУ към договора за кредит е уреден размера на договорното възнаграждение,представляващо дължима договорна лихва ,то не са представени доказателства,че на клиента е връчен погасителен план,от който да е видно каква част от дължимата месечна вноска е главница и каква част представлява възнаградителна лихва,представляващо нарушение на чл.11 ал.1- т.11 и т.12 от ЗПК,регламентиращ задължението на кредитодателя да уреди в договора условията за издължаване на кредита от потребителя,включително погасителен план ,съдържащ информация за размера,броя ,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и пр.

Липсва ясно и недвусмислено предупреждение за последиците при просрочие на вноските-чл.11 ал.1 т.16 от ЗПК.

Правилен и законосъобразен е извода на съда,досежно липсата на задължителни реквизити на договора за потребителски кредит,водещи до неговата недействителност.

Отделно от това кредитополучателят е потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ЗЗП,тъй като използва кредита за дейности,който не са предназначени за извършване на търговска и професионална дейност,поради което ползва закрилата на закона при сключване на сделки,включително процесната.Тази законова закрила следва да се ползва и от съдлъжника,който е солидарно отговорен с кредитополучателя по договора и също не е търговец,а физическо лице.

Съгласно чл.143 т.5 от ЗЗП,неравноправна е клаузата в договор,сключен с потребител,която задължава потребителя,ползувател на финансова услуга при неизпълнение на неговите задължения да заплати на кредитора необосновано високо обезщетение или неустойка.Неравноправните клаузи са нищожни,освен ако не са индивидуално уговорени-чл.146 ал.1 от ЗЗП.Не са индивидуално уговорени клаузите ,когато са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,особено при договори с общи условия.В настоящия случай,макар в договора да е записано ,че на кредитополучателя е предоставен безплатно на хартиен носител ,в ясна и разбираема форма,на български език –информация във форма на стандартен европейски формуляр 2,така попълнения формуляр не е представен като писмено доказателство по делото.

Тежестта на доказване на индивидуално договаряне тежи върху ищцовата страна.Целта на закона е да компенсира съществуващото неравновесие между възможностите на потребителя,като икономически по-слабата страна и търговеца –специалист да се договарят като равноправни участници в пазара.

В случая предвидената в договора годишна лихва в размер на 76,85% годишно или 0,21%дневно представлява неравноправна клауза ,на основание чл.143 т.5 от ЗЗП и като такава не поражда действие между страните.

Неоснователно е искането ,основано на разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД,предвид наличието на специалната разпоредба на чл.23 от ЗПК,съгласно която ,когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,следва да се дължи чистата стойност на кредита,но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Като е достигнал до аналогични фактически и правни изводи районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено.

Претендират се разноски във въззивното производство на въззиваемата страна.Предвид изхода на спора ,те се дължат от въззивника.Налице са доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 750лв.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №128/24.07.2018г. по гр.д.№105/2018г.на РС гр.Каварна.

ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,бул.“***“№49,чл.53Е,вх.В,чрез пълномощника си Р.И. да заплати на К.П.Ж. ЕГН ********** ,с адрес *** сумата от 750 лв./седемстотин и петдесет лева/-адвокатски хонорар,представляващ сторени съдебно деловодни разноски във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.