Р Е Ш Е Н И Е

№ 231

гр. Добрич, 18.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 339/2018 г. по описа на ***кия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 339/2018 г. по описа на Окръжен съд – *** е образувано по въззивна жалба на „***“ ЕООД гр. С. против Решение № 805/01.08.2018 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 820/2018 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд отхвърлил предявения от „***“ ЕООД срещу „И.****“ ЕООД гр. *** иск за плащане на сумата от 20 000.00 лв., предявен като частичен, целият за 40 000.00 лв., подлежаща на връщане на отпаднало основание по развален договор от м. май 2017 г. за покупко-продажба на пшеница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2017 г., до окончателното плащане, като е присъдил на ответника сторените по делото разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да уважи предявения иск.

Ответникът не представя отговор на въззивната жалба.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 269 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са свързани със служебно произнасяне по въпросите за валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и К.петентност, поради което е и валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Предявеният иск е с правно снование от разпоредбата по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД поради разваляне на договора при неизпълнение, следва ищецът съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи при условията на пълно и главно доказване надлежно упражнено право на разваляне на договора за покупко – продажба от месец май 2017 г. със сочения от него предмет ( доставка на 120.000 т. пшеница ) и произтичащото от разваляне на договора кондикционно право на изправната страна да реституира даденото на отпаднало основание.

По делото не се установи сключен между ***“ ЕООД като купувач и „И.****“ ЕООД като продавач договор за покупко-продажба от месец май 2017г. със сочения в исковата молба предмет – 120.000 т.пшеница. Представеното то ищеца писмено доказателство - платежно нареждане от 03.07.2017 г. за сумата от 40 000.00 лв. с вписано основание „по ф. 000000512“ – не доказва наличието на договор за търговска продажба между страните по делото.

Установено е по делото, че процесното плащане е извършено по друга сделка - договор за покупко-продажба на слънчоглед от 20.09.2016 г., по който е издадена фактура №512/29.09.2016 г. на стойност 412 210.80 лв. Посочената във фактурата сума надвишава значително стойността на извършеното плащане. Ищецът не доказа наличието на първата предпоставка на фактическия състав по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – наличие на договор със соченото в исковата молба съдържание, поради което предявеният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Настоящият състав на Съда, съобразявайки се с ръководните и задължителни положения на Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да присъди адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на1 000.00 лв.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 805/01.08.2018 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 820/2018 г.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД гр. С., бул. „Ш.П.“ № **, ПС „Е.“, ет. 4, ЕИК *** да заплати на „И.****“ ЕООД гр. ***, ул. „К.“ № *, вх. *, ет. *, ЕИК *** сумата от 1 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.