Р Е Ш Е Н И Е № 226

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 12.12.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на четвърти декември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Е.ИВАНОВА

при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА........... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева........В.т..д.№344

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община Балчик,представлявана от Кмета **,чрез пълномощника Ж. М. срещу Решение №117 от 20.07.2018г. по гр.д.№426/2017г.по описа на РС гр.Балчик,с което е осъдена Община гр.**да заплати на сдружение „**“,представлявано от ** сумата от 8 484 лв.-необходими разходи във връзка с дейността по залавяне,кастрация лечение и престой на бездомни кучета на територията на общината и сумата от 2 371,33 лв.-лихва за забава от възникване на задължението за плащане до завеждане на исковата молба.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост на съдебното решение,тъй като ищецът не е активно легитимиран в съдебното производство и е неправосубектен.Активно легитимирано по делото следва да бъде единствено Сдружение“ *“,с която Община ***е имала правоотношения-договорни и извъндоговорни за периода май-ноември на 2014г.

Искът е счетен за недопустим.Липсва упълномощаване от страна на Сдружение“ **“ на ищцовото сдружение да защитава техните интереси.

Неправилно е изтълкуван материалния закон и фактическата обстановка.

Налице са нарушения на процесуални норми..

Правоприемство между двете дружества не следва да се доказва със свидетелски показания и съдебни решения,по които жалбоподателят не е бил страна.Закона изисква писмена форма за доказване на тези обстоятелства.Няма данни правоприемството да е настъпило по уредените от закона начини-вливане,сливане,отделяне и разделяне.Тези обстоятелства подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ,съгласно чл.18 ал.1 т-7 от ЗЮЛНЦ.

Решението е лаконично и необосновано.Съдът не е обвързал правните си изводи с действителната фактическа обстановка.

С тези мотиви се настоява атакуваното съдебно решение да бъде обезсилено,респективно отменено,а предявения иск отхвърлен.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

Постъпил е писмен отговор на подадената въззивна жалба,в който се излага следното:

Съдебното решение е правилно ,допустимо и обосновано и следва да бъде потвърдено.

С въззивната жалба се излагат нови основания за обезсилване,респективно отмяна на решението,в сравнение със защитната позиция на ответника в първата съдебна инстанция.

Фактическата обстановка е правилно установена.Искът ,основан на чл.62 от ЗЗД е напълно доказан.

Извършената работа е отчетена и приета от жалбоподателя,като Община *,чрез директора на БКС е напълно запозната с отчетите и отчетените в тях по размер разходи и приема работата.

С тези и други подробно развити в отговора мотиви въззиваемата страна настоява като правилно и законосъобразно съдебното решение да бъде потвърдено.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото ,прие за установено следното:

По допустимостта на постановеното съдебно решение:

За да обоснове твърдението си за недопустимост на предявения иск,жалбоподателят изхожда от твърдението си ,че взаимоотношенията по повод извършваната дейност се осъществявали,въз основа на договор с друг правен субект,а именно Сдружение“*“,представлявано от управител М.*.Доколкото между ищцовото дружество и съконтрагента по сключения на 15.10.2010г. с ответника договор липсвало универсално правоприемство,то настоящият ищец не бил легитимиран да предяви прететнциите си по изпълнение на договора от името на представляваното от него Сдружение с нестопанска цел „Обич за обич“,гр.Добрич,а легитимиран бил друг правен субект-страната по сключения договор от 2010г.

Предявеният иск се явява допустим и е правилно квалифициран от районния съд като такъв по чл.60-62 от ЗЗД,уреждащи правилата на водене на чужда работа без пълномощие.В този смисъл у ищцовото дружество е налице правен интерес да установи,че през процесния период е водил работата на ответника по делото,тя е била приета и следва да бъде заплатена.

В този смисъл постановеното съдебно решение е допустимо,постановено при наличие на положителните и отсъствие на отрицателните процесуални предпоставки за провеждане на предявения иск.

Не е спорно ,че работата по представените по делото протоколи е приета от представител на общинската администрация при Община гр.Балчик.В тази насока са и свидетелските показания на св.Е.Стоянова.

Договор №357 от 15.10.2010г.,сключен между Община ***и Сдружение „*“ е с едногодишен срок на действие-чл.2.1 от същия и може да бъде подновен по изрично съгласие на страните.Няма данни договорът да е бил подновен.Следователно той е преустановил действието си на 15.10.2011г.След този период между страните няма установена договорна връзка.

С Договор №467 от 24.11.2014г. ,сключен между страните по делото си,те са договорили дейността по чл.1 от същия,да бъде извършвана от ищцовото сдружение.

Или през периода от м.май до м.ноември на 2014г. дейността по залавяне ,транспортиране,обезпаразитяване ,кастриране и пр. е извършвана от ищцата без договорно основание и без мандат от страна на ответната община.Т.е. ,както правилно е квалифициран иска от първоинстанционния съд ,касае се за водене на чужда работа без мандат-отношенията между страните се развиват на плоскостта на неоснователното обогатяване.Отбелязването върху протоколите,че животните са кастрирани в СНЦ“ГБПЖ“ не променя извода за отсъствие на договорна връзка между общината и соченото сдружение.

Безспорно услугите са извършвани в приюта в гр.Добрич,като след извършването им кучетата са били връщани и пускани на свобода, а тези,които не са били физически пригодни са оставали за отглеждане в приюта.

Липсват доказателства за универсално правоприемство между двете сдружения ,поради отделяне или разделяне или друг способ,но със свидетелските показания,които според настоящата инстанция са допустими относно тези факти,се установява,че по уговорка между управителните органи на двете сдружения имуществото,принадлежащо към приюта в гр.Добрич е оставено за използване от ищцовото сдружение/възмездно или не, не е предмет на настоящия правен спор/,със съгласието на немското сдружение-показанията на св.*,който е бил в течение на работите на двете сдружения и заместник председател на Германо-блъгарското дружество за защита на животните.Средствата за издръжка на приюта са с произход дарения от немската страна,но сдружението е развило и собствена дейност,от която е следвало да реализира приходи,необходими за издръжката на приюта.

Не е оспорено приемането на работата от страна на ответника,нито стойността на извършените услуги.Не е налице и противопоставяне на Общината срещу действията ,предприети от ищеца по делото в неин интерес.Приложима е разпоредбата на чл.61 от ЗЗД,съгласно която лицето ,в чиито интерес е водена работата следва да обезщети водилия я за направените необходими и полезни разноски,ведно с дължимата лихва за забава.

Като е достигнал до аналогични фактически и правни изводи,съдът е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.

От въззиваемата страна се претендират разноски в размер на 650лв.-адвокатски хонорар за въззивната инстанция,за което възнаграждение са представени доказателства.Сторените в настоящата инстанция разноски са дължими на ответника по жалбата,предвид изхода на спора.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №117 от 20.07.2018г. по гр.д.№426/2017г.по описа на РС гр.Балчик.

ОСЪЖДА Община гр.***да заплати на Сдружение с нестопанска цел „*“,БУЛСТАТ * сумата от 650 лв./шестстотин и петдесет лева/-сторени съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.