Р Е Ш Е Н И Е

№ 7

гр. Добрич, 15.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На седемнадесети декември година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

гражданско дело номер 222 по описа за 2015 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЗД“***“АД – гр.С.срещу С.Г.Н. ***, с която е предявен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 120 000 лева, част от 420 000 лева, която ищецът е осъден и платил като застраховател на *** за обезщетение на претърпените от тях неимуществени вреди, следствие смъртта на наследодателя им, настъпила при пътно-транспортно произшествие, предизвикано от наследодателя на ответницата.

Ищецът твърди, че на 18.07.2013г. при управление на лек автомобил наследодателят на ответницата М. Г. Н.нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал пътно транспортно произшествие, при което загинал Е. Ю. А.. Наследниците на загиналия *** предявили срещу ЗД“***“АД преки искове по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за обезщетения за неимуществените вреди, които са им причинени от смъртта на наследодателя им от деянието на наследодателя на ответницата, дължими от застрахователя по договор за застраховка „гражданска отговорност“. Исковете били предмет на разглеждане по гр.д.№17/2014г. на СГС.

Ищецът твърди още, че наследодателят на ответницата управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимото.

При така изложените обстоятелства ищецът иска ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата 120 000 лева, съставляваща част от 420 000 лева, които ищецът е осъден и е платил по преките искове за неимуществени вреди срещу него като застраховател на увредените от деянието на наследодателя на ответницата. Претендира и законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на извършеното плащане.

Ответницата С.Г.Н. оспорва иска като неоснователен. Признава, че е приела наследството на съпруга си, но възразява, че не е единствен негов наследник. Твърди, че съпругът й не е управлявал автомобила, както и не е бил употребил алкохол. Той страдал от диабет и веднага след произшествието й било обяснено, че е получил „инсулинова кома“. Химическото изследване било извършено въз основа на проба, доставена в лабораторията два месеца след произшествието – не било ясно кой е доставил пробата, от кого, къде и при какви условия е била съхранявана тя междувременно. Претендираните за обезщетяване неимуществени вреди на наследниците на починалия при произшествието Е. Ю. А. били прекомерно завишени.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С решение №2008/28.03.2017г. по гр.д.№17/2014г. на СГС застрахователно дружество „***“АД е осъден на осн.чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ да заплати обезщетения за неимуществени вреди във връзка със смъртта на Е. Ю. А., настъпила на 19.07.2013г. следствие на ПТП от 18.07.2013г., както следва: на Ю.А.Ю– сумата 110 000 лева, на С.Г.А.– сумата 120 000 лева и на А.Е.Ю.– сумата 130 000 лева. С решението застрахователното дружество е осъдено да заплати и обезщетения по чл.86 ал.1 от ЗЗД за забава на присъдените главни парични задължения за периода 19.07.2013г. – 27.12.2013г. в размери съответно от 4 959.31 лева, 5 410.15 лева и 5 861 лева, както и законната лихва върху присъдените главни парични задължения, считано от 27.12.2013г. до окончателното им заплащане. Решението е влязло в сила на 27.04.2018г.

Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист срещу застрахователното дружество и е образувано изпълнително дело №*** на ЧСИ с рег.№410 и район на действие ДОС. Видно от представените покана за доброволно изпълнение, платежни документи и справка /л.52 – л.64 и л.87/, „***“АД е платил на ищците по гр.д.№17/2014г. на СГС, взискатели по изпълнителното дело, присъдените им суми; сумите са преведени по сметка на взискателите и изпълнителното дело е прекратено на 13.07.2018г.

За да постанови решение №2008/28.03.2017г. по гр.д.№17/2014г. на СГС, съдът е приел, че на 18.07.2013г. М. Г. Н.управлявал по пътя с.К.– с. Т., обл.Добрич, лек автомобил „***“ с ДК №***. При управлението на автомобила същият нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал пътно – транспортно произшествие. Пътуващият в автомобила Е. Ю. А. получил наранявания при произшествието, следствие които починал.

При настъпване на събитието за автомобила бил сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество „***“АД.

Починалият Е. Ю. А. имал близки, които са ищците по гр.д.№17/2014г. на СГС, а именно: баща Ю.А.Ю., съпруга С.Г.А.и син А.Е.Ю.. Следствие смъртта на своя син, съпруг и баща, те претърпяли неимуществени вреди – страдания, психоемоционален дискомфорт, промени в начина им на живот.

Прието е при тези данни, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД и при наличието на сключен с него договор за застраховка „гражданска отговорност“ за управлявания от деликвента автомобил, застрахователното дружество дължи на осн.чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ да обезщети ищците за причинените им от виновното противоправно деяние на М. Г. Н.неимуществени вреди. Прието е, че справедливите обезщетения възлизат съответно на 110 000 лева, 120 000 лева и 130 000 лева. Прието е и, че починалият Е. Ю. А. не е знаел деликвентът да е употребил и да е управлявал автомобила след употреба на алкохол, следователно не е допринесъл за настъпването на вредите и обезщетенията за тях се дължат от застрахователя в пълния им посочен размер.

Видно от приложената справка от НБД“Население“ и от удостоверение за наследници №11-02-57/1/22.09.2018г., управлявалият автомобила М. Г. Н.е починал на 18.07.2013г. Към датата на смъртта му ответницата в настоящото производство С.Г.Н. е била негова съпруга. Решение №2008/28.03.2017г. по гр.д.№17/2014г. на СГС е постановено при участието на С.Г.Н., като подпомагаща застрахователното дружество „***“АД страна. В съответствие с чл.223 ал.2 от ГПК горните констатации и изводи на съда в мотивите на решението по гр.д.№17/2004г. на СГС са задължителни в отношенията помежду им и не подлежат на преразглеждане.

Въпросът, по който в мотивите на решението по гр.д.№17/2014г на СГС не е направен категоричен извод, е дали М. Г. Н.е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация над допустимото. Изключващият съпричиняването на вредите извод за незнанието на Е. Ю. А. деликвентът да управлява автомобила след употреба на алкохол, не е равнозначен на това, деликвентът наистина да е управлявал автомобила, без да е употребил алкохол.

За доказване на твърдяното от него по този въпрос ищецът „***“АД се позовава на протокол №170/25.09.2013г. на специализираната лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ“Св.Анна – Варна“АД. Съгласно удостовереното в протокола, на 25.09.2013г. в лабораторията е извършено химическо изследване за алкохол на кръвна проба, взета от трупа на М. Г. Н.. Пробата била изпратена за изследване от ОДМВР – Добрич, 2-ро РПУ, като е донесена „на ръка“ в лабораторията на 13.09.2013г. Пробата била опакована в съответствие с изискванията на Наредба №30/2001г. и при отваряването й имала мирис, специфичен за кръв. Изследването е показало концентрация на алкохол 1.47 промила.

Видно от прокотол №93/2013г., пробата е взета от трупа на М.Г.Н.на 19.07.2013г. от съдебен лекар, извършил аутопсията.

Данните от двата протокола установяват, че изследването от 25.09.2013г. е извършено на кръвна проба, взета от трупа на М. Г. Н., което обстоятелство и не се спори от ответницата.

Възраженията й са за това, че консатираният при изследването резултат от 1.47 промила не може да бъде отнесен и възприет като концентрация на алкохол в кръвта на Н. към момента на смъртта му при настъпване на произшествието на 18.07.2013г. – защото изследването е извършено два месеца след вземане на пробата и няма яснота дали междувременно тя е правилно съхранявана, а после правилно транспортирана до лабораторията, както и кой е извършил последното. Възраженията са неоснователни. С оглед отбелязаното в протокола, пробата е изпратена в лабораторита от органите на досъдебното производство и не е от съществено значение, кой точно служител е извършил фактическата доставка. Същественото е, че обработката на пробата веднага след вземането й от трупа на Н., съхраняването й и транспортирането й до лабораторията са извършени в съответствие с изискванията. Изводът следва от факта, че при отварянето й, пробата е имала мирис на кръв, съгласно заключението и разясненията в съдебно заседание на назначеното по делото вещо лице - специалист по клинична токсикология, професор.

Неоснователно е и възражението на ответницата за получена от Н. „инсулинова кома“. Въпреки дадените й указания, ответницата не е ангажирала доказателства съпругът й да е страдал от диабет. Данни за такова заболяване не се установяват нито по настоящото, нито в приложеното гр.д.№17/2014г. на СГС; такива не са установени и от вещото лице, което е изключило Н. да е страдал от диабет и да е получил хипогликемична кома преди произшествието.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че установената от лабораторното химическо изследване концентрация от 1.47 промила алкохол в кръвната проба от трупа на М. Г. Н.съставлява алкохолна концентрация, с която той е управлявал автомобила при произществието на 18.07.2013г. Така установената концентрация надхвърля допустимата норма от 0.5 промила.

Следователно налице са предпоставките по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ и ищецът „***“АД има регресното право да получи от застрахования М. Г. Н., управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, обезщетението, което по силата на договора за застраховка „гражданска отговорност“ е платил на пострадалите за неимуществени вреди, причинени им от виновното противоправно деяние на Н.. Тъй като последният е починал, задължението за възстановяване на платеното от застрахователя обезщетение е в тежест на наследниците на починалия застрахован.

Видно от горепосочените справка от НБД“Население“ и удостоверение за наследници, М. Г. Н.не е оставил низходящи и възходящи. Оставил е съпругата си С.Г.Н., с която бил в брак от 1982г; оставил е още и един брат и една сестра. В съответствие с чл.8 ал.1 и чл.9 ал.2 от ЗН негови законни наследници са съпругата, братът и сестрата, като съпругата получава 2/3 от наследството, а останалата 1/3 се придобива от брата и сестрата в равни части.

Така ответницата С.Г.Н. отговаря спрямо застрахователя за 2/3 от платените от него обезщетения за неимуществени вреди на пострадалите. С оглед установеното по-горе, застрахователят е платил за неимуществените вреди общо 360 000 лева, за 2/3 от които, а именно за 240 000 лева регресната отговорност е на ответницата. Следователно частично предявената срещу нея претенция в размер на 120 000 лева е основателна и следва да бъде удовлетворена в пълен размер.

В съответствие с чл.86 ал.1 от ЗЗД на ищеца следва да се присъди и обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение от 120 000 лева в размер на законната лихва върху него, считано от погасяване на задължението му към пострадалите 18.07.2018г., до окончателното погасяване на главното му вземане от ответницата.

С оглед резултата по делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разходите за водене на делото, изразяващи се в платената държавна такса от 4 800 лева и разноски за вещо лице от 164.22 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.Г.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати на застрахователно дружество „***“АД – гр.С., сумата 120 000 лева, претендирана като част от 420 000 лева, съставляваща част от изплатеното от застрахователя по договор за застраховка „гражданска отговорност“ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от наследодателя на ответницата на 18.07.2013г. при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото по закон, ведно с обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение от 120 000 лева в размер на законната лихва върху него, считано от 18.07.2018г. до окончателното му погасяване.

ОСЪЖДА С.Г.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати на застрахователно дружество „***“АД – гр.С., платените от ищеца за водене на делото държавна такса в размер на 4 800 лева и разноски за вещо лице в размер на 164.22 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: