Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

гр.Д. 25.01.20** год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На шестнадесети януари 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №211 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.С влязло в сила определение №330/04.06.2018 г. на ДОС по настоящото дело е оставена без разглеждане и върната /респ. е прекратено въззивното производство в тази част/ на подателката Ф.М.Х. въззивна жалба вх.№276/01.02.2018 г. по описа на Т.ския районен съд,респ. вх.№3047/15.05.2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд,в частта,в която е насочена срещу решение №2,т.І,стр.13/02.01.2018 г. по гр.д.№436/2017 г. на Т.ския районен съд в частта,с която е оставен без разглеждане като недопустим и е прекратено производството по делото по предявен от въззивницата срещу Е.Х.Х. *** иск за установяване по отношение на ответника,че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 1 280 кв.м,съставляващо УПИ ***,кв.** по ПУП на с.Б.,общ.Т.,ведно с построената върху него къща.Предмет на въззивното производство остава и подлежи на разглеждане въззивната жалба на Ф.М.Х. от Р.Т. срещу решение №2,т.І,стр.13/02.01.2018 г. по гр.д.№436/2017 г. на Т.ския районен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу А.Ю.М. *** иск по чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 1 280 кв.м,съставляващо УПИ ***,кв.** по ПУП на с.Б.,общ.Т.,ведно с построената върху него къща,и за осъждане на ответника да й предаде владението върху тази 1/2 ид.ч. от имота.Сочи се от въззивницата,че обжалваното решение в посочената част било неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано.Следвало да се приеме от съда,че предварителният договор с предмет процесния имот-СИО,сключен между съпруга на въззивницата Е.Х.Х. като продавач и ответника по делото А.Ю.М. като купувач,е недействителен като сключен без участието на въззивницата.Този договор не пораждал действие за неучаствалия в сделката с общ недвижим имот съпруг.Въззивницата се легитимирала като собственик на 1/2 ид.ч. от имота,поради което се настоява първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено,а предявеният иск по чл.108 от ЗС да бъде уважен.Претендират се и сторените от въззивницата разноски по делото.

Отговор на въззивната жалба не е подаден от въззиваемия А.Ю.М..В хода на въззивното производство същият изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата в разглежданата част е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила чрез упълномощения си адвокат Е.В. препис от първоинстанционното решение на 19.01.2018 г.,а жалбата е подадена по пощата на 31.01.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 02.02.2018 г./.Жалбата е процесуално допустима в разглежданата част предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение в частта за отхвърляне на ревандикационния иск срещу А.Ю.М..Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Гр.д.№436/2017 г. на ТРС е образувано по повод искова молба,уточнена с молба вх.№5856/25.09.2018 г. по описа на ДОС /на лист 41 от делото на ДОС/ в частта на единия от предявените искове-предмет на настоящото въззивно производство.Касае се за предявен на основание чл.108 от ЗС от Ф.М.Х. с ЕГН **********,живуща в Р.Т.,срещу А.Ю.М. с ЕГН ********** *** ревандикационен иск за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 1 280 кв.м,съставляващо УПИ ***,кв.** по ПУП на с.Б.,общ.Т.,ведно с построените върху него сгради-жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м и прилежащо мазе със застроена площ от 12 кв.м,гараж със застроена площ от 16 кв.м и навес с оградни стени със застроена площ от 40 кв.м,и за осъждане на ответника да й предаде владението върху тази 1/2 ид.ч. от имота.Изложено е в исковата молба,в частност в уточняващата я такава /на лист 41 от делото на ДОС/,че ищцата се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от описания недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба с предмет процесния имот,сключен по време на брака на ищцата със съпруга й Е.Х.Х..Като придобит възмездно и съвместно от съпрузите по време на брака им имотът съставлявал СИО между тях.Съпругът на ищцата Е.Х.Х. се разпоредил еднолично и без знанието и съгласието на съпругата си с целия имот в полза на ответника А.Ю.М. чрез предварителен договор за покупко-продажба,сключен на 21.04.1995 г.По смисъла на чл.24 ал.4 от СК разпоредителната сделка,извършена с обща недвижима вещ от единия съпруг,била относително недействителна и не пораждала действие за неучаствалия в нея съпруг.В този смисъл очевидно се навежда,че ищцата е запазила правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Ответникът А.Ю.М. не е подал писмен отговор на исковата молба в рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК.Същият не е изразил становище по иска и в хода на първоинстанционното производство.Във въззивната инстанция е оспорил основателността на иска срещу него,без да излага конкретни доводи по наведените от ищцата обстоятелства.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

Ищцата Ф.М.Х. е сключила граждански брак с Е.Х.Х. на 12.08.1968 г.,видно от удостоверението на лист 6 от делото на ТРС.На 21.04.1995 г. между съпруга на ищцата Е.Х.Х. в качеството на продавач и ответника А.Ю.М. в качеството на купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот в с.Б.,общ.Т. /листи 9-10 от делото на ТРС/.С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №5,т.V,рег.№1963,д.№301/2005 г. на нотариуса Р.Д.с район на действие ТРС /на лист 12 от делото на ТРС/ съпругът на ищцата Е.Х.Х. е признат за изключителен собственик на процесния недвижим имот /дворното място и построените върху него сгради,описани като едноетажно,еднофамилно жилище със застроена площ от 65 кв.м,изградено през 1965 г.;лятна кухня със застроена площ от 25 кв.м,изградена през 1970 г.,и навес със застроена площ от 45 кв.м,изграден през 1970 г./,като според отразеното в акта последният е издаден въз основа на нотариално завещание №34,нот.д.№1130/1970 г. на Районен съд-гр.Д..Цитираното в акта завещание е представено пред въззивната инстанция /на лист 78 от делото на ДОС/.Със същото на дата 24.07.1970 г. завещателят Х. *** се разпорежда за след смъртта си в полза на своя син Е.Х. А.с дворно място от 1 385 кв.м заедно с построената върху него къща-имот в с.Б.,съставляващ парцел І,пл.№125 в кв.** по регулационния план на селото.С оглед горната индивидуализация очевидно предмет на завещанието е процесният недвижим имот.

Трудно може да се определи с категоричност дали завещанието е универсално или частно,защото не е ясно дали завещаният имот изчерпва цялото имущество на завещателя или в активите му е имало и други имоти,които не са предмет на завещателното разпореждане.

Ако се касае за универсално завещание /отнасящо се до цялото имущество на завещателя/,което по смисъла на чл.16 ал.1 от ЗН придава на лицето,в чиято полза е направено,качеството на наследник /универсален правоприемник/,следва да се приеме,че съпругът на ищцата Е.Х. А./Х./ е придобил правото на собственост върху имота по наследяване по завещание.Ако е придобил правото на собственост по наследяване по завещание,породило действие очевидно след 24.07.1970 г.,т.е. по време на брака между ищцата Ф. М.Х. и съпруга й Е. Х.Х.,то имотът не е СИО,а е индивидуална собственост на съпруга Е. Х.Х. по смисъла на чл.22 ал.1 изр.1 от СК от 2009 г.,приложима разпоредба за имуществата по заварените бракове по смисъла на §4 ал.1 от ПЗР на СК от 2009 г.

Ако се приеме,че се касае в случая за частно завещателно разпореждане /завет,отнасящ се до конкретно имущество/,което не прави облагодетелстваното лице наследник,а му придава качеството на заветник /частен правоприемник/ съгласно разпоредбата на чл.16 ал.2 от ЗН,придобиването на правото на собственост върху процесния имот по време на брака на ищцата и съпруга й не е по наследяване,което изключва директното приложение на разпоредбата на чл.22 ал.1 изр.1 от СК от 2009 г.Придобиването на собствеността обаче е по силата на едностранна безвъзмездна сделка подобна по характеристики на дарението,извършена в полза на съпруга на ищцата,който неин характер изключва придобиването на собствеността от съпрузите в режим на СИО по смисъла на чл.21 ал.1 от СК и оборва презумпцията за съвместен принос на съпрузите в придобиването по чл.21 ал.3 от СК.Съвместен принос се изключва поради безвъзмездния характер на едностранната сделка на разпореждане,поради което,макар и придобито по време на брака,правото на собственост върху процесния имот принадлежи единствено на съпруга-заветник.

Така и в двете хипотези ищцата Ф.М.Х. не е придобила право на собственост върху процесния имот вследствие действието на завещанието.

Дори и с оглед факта,че в завещанието се съдържа противен на закона модалитет-вменено в тежест на заветника задължение да се грижи за завещателя и съпругата му до тяхната смърт,да се приеме,че с оглед извършване на едностранната сделка при условия,влизащи в противоречие с безвъзмездния характер на същата,завещанието е нищожно по смисъла на чл.42 ал.1 б.”в” от ЗН и не е породило правно действие,то и в тази хипотеза ищцата Ф. М.Х. не се легитимира като собственик на процесния имот.Не е оспорен фактът,че процесният имот е бил собственост на бащата на съпруга на ищцата Х. А.Х..При нищожност на извършеното от последния завещание в полза на съпруга на ищцата Е. Х.Х. имотът би преминал по наследяване в собственост на всички наследници на завещателя Х. А.Х.,в чийто кръг ищцата не попада.Съпругът на ищцата,който е наследник по закон на завещателя /негов син според неоспореното отбелязване в завещанието/,е жив /същият е бил и страна в производството в първата инстанция,респ. в съдебно заседание на 16.01.2019 г. пред ДОС процесуалният представител на ищцата-въззивник е обяснил,че бракът на ищцата и съпруга й съществува понастоящем,т.е. не е прекратен с развод или поради смърт на съпруг/.В този случай ищцата Ф. М.Х. не би могла да се легитимира като собственик на ид.ч. от имота и по наследствено правоприемство от своя съпруг,каквито права би могла да придобие при негова смърт след тази на наследодателя му-негов баща.

Ищцата се е позовала за удостоверяване на свое право на собственост върху имота конкретно единствено на придобивно основание договор за покупко-продажба,сключен по време на брака й с Е. Х.Х..Това твърдение обаче не се поддържа от същата,видно от изявлението на процесуалния й представител в съдебно заседание на 16.01.2019 г. пред ДОС.В крайна сметка такъв възмезден договор не се доказва да е сключен по време на брака и не се твърди да е сключен,поради което и възникване на право на собственост на двамата съпрузи в режим на СИО по смисъла на чл.21 ал.1 от СК върху процесния имот не е доказано.

Дори и да бе удостоверено съществуването на право на собственост на ищцата и съпруга й върху имота в режим на СИО,за да възникне твърдяното право на собственост на ищцата Ф. М.Х. върху 1/2 ид.ч. от имота,бездяловата СИО следва да е била прекратена по някой от способите,визирани в разпоредбата на чл.27 ал.1-5 от СК,и трансформирана в обикновена дялова съсобственост между съпрузите при техни равни дялове в съсобствеността.Безспорно е установено по делото,че бракът между ищцата и съпруга й не е прекратен с развод и съществува понастоящем,т.е. бездяловата СИО не е прекратена и ищцата не би могла да се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот.Не се твърди прекратяване на СИО и по някой от останалите способи по чл.27 от СК.

След като не е доказано съществуването още на първия елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.108 от ЗС,а именно ищцата да се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот,предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.Решението на първоинстанционния съд по този иск е правилно като краен резултат,но следва да се отмени,като се постанови нов по-прецизен диспозитив за отхвърляне на иска с оглед допълнителната индивидуализация на имота,извършена от ищцата във въззивното производство по реда на чл.129 ал.2 от ГПК.

За яснота следва да се отбележи,че ответникът А. Ю.М. не е претендирал в рамките на производството свое право на собственост върху имота.Представеният по делото предварителен договор от 21.04.1995 г. няма прехвърлително действие,същият е с характер на „обещание” за сключване на бъдещ окончателен договор.Той няма характер на разпоредителна сделка с транслативен ефект,поради което и правилата на чл.24 от СК за разпореждане с общо имущество на двамата съпрузи не намират приложение спрямо него.От клаузата на чл.1 от предварителния договор става ясно,че от датата на сключването му съпругът на ищцата Е. Х.Х. е предал на ответника по делото А.Ю.М. владението върху имота.За този договор няма данни по делото да е обявен за окончателен по съдебен ред чрез предявяване на иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД,нито се твърди да е бил сключен доброволно между страните по него окончателен договор за продажба /забел. сочените от ищцата и въззивник влезли в сила съдебни решения по гр.д.№178/2006 г. на ТРС-лист 92 от делото на ДОС,по в.гр.д.№567/2007 г. на ДОС и по гр.д.№712/2008 г. на ВКС-на листи 15-22 от делото на ТРС-не са постановени по иск на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД и не касаят обявяване на предварителния договор за окончателен/.Така че ответникът А.М. не се легитимира като собственик на имота по силата на такова деривативно придобивно основание-договор за покупко-продажба.Същият не се е позовал и на друго придобивно основание в своя полза.Липсата на удостоверени права на ответника върху имота обаче е ирелевантна за изхода по спора,след като ищцата не е доказала своето твърдяно право на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота,което е достатъчно да обоснове неоснователност на ревандикационния иск.

При този изход от спора ищцата и въззивник Ф. М.Х. няма право на разноски за първата инстанция и правилно районният съд не й е присъдил такива.Същата няма право на разноски и за въззивната инстанция и такива не следва да й се присъждат.Право на разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК има ответникът по иска и въззиваем А. Ю.М.,каквито същият е претендирал във въззивната инстанция с молба вх.№7397/27.11.2018 г. /на лист 79 от делото на ДОС/.Не са представени обаче доказателства за реално сторени от същия разноски във въззивното производство и такива не следва да му се присъждат за настоящата инстанция.Въззивният съд не е оправомощен да се произнася за дължимост на разноски в полза на ответника за първоинстанционното производство при същия изход от спора в тази инстанция,след като районният съд не му е присъдил такива.Ответникът е могъл да защити интереса си по разпределяне на отговорността за разноски в първата инстанция по реда на чл.248 от ГПК,от което производство не се е възползвал.При това положение е процесуално недопустимо за първи път въззивният съд да се произнася по искане за присъждане на разноски за първата инстанция.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2,т.І,стр.13/02.01.2018 г. по гр.д.№436/2017 г. на Т.ския районен съд в частта,с която е отхвърлен предявен от Ф.М.Х. срещу А.Ю.М. иск по чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 1 280 кв.м,съставляващо парцел І с пл.№125 в кв.** по плана на с.Б.,общ.Т.,ведно с построената върху него къща,и за осъждане на ответника да й предаде владението върху тази 1/2 ид.ч. от имота,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Ф.М.Х. с ЕГН **********,живуща в Р.Т.,със съдебен адрес-***,пл.***,офис ***-адв.Е.В.,срещу А.Ю.М. с ЕГН ********** *** за установяване придобито по силата на договор за покупко-продажба,сключен по време на брака на Ф.М.Х. с Е.Х.Х.,право на собственост на ищцата Ф.М.Х. върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот,включващ дворно място с площ от 1 280 кв.м,съставляващо УПИ ***,кв.** по ПУП на с.Б.,общ.Т.,обл.Д.,ведно с построените върху него сгради-жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м и прилежащо мазе със застроена площ от 12 кв.м,гараж със застроена площ от 16 кв.м и навес с оградни стени със застроена площ от 40 кв.м,и за осъждане на ответника А.Ю.М. да й предаде владението върху 1/2 ид.ч. от описания имот.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.