Р Е Ш Е Н И Е

№ 1, гр. Добрич, 03.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 516 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, въззивна жалба, вх. № 2542/ 06.08.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответника Р.Д.Г., с ЕГН **********, против решение № 72/ 13.07.2018 г., постановено по гр. д. № 270/ 2018 г. по описа на РС гр. Ген. Т., с което е било признато за установено, че извършените процесуални действия с молба, с вх. № 1972 от 24.03.2015 г. за оттегляне на въззивна жалба по в. гр. д. № 120/ 2015 г. на Апелативен съд В. и молба, с вх. № 1973 от 24.03.2015 г. за отказ от предявените искове по гражданско дело № 506/ 2014 г. на Окръжен съд Добрич и въззивно гражданско дело № 120/2015г. на Апелативен съд В. от общия на ищците наследодател В.Г.К.са недействителни и подлежат на унищожаване, поради невъзможността му да разбира и ръководи действията и постъпките си, което е опорочило процесуалните действия „оттегляне на въззивната жалба и отказ от исковете“ по предявените искове с правно основание чл. 44 във вр. с чл. 31 от ЗЗД от ищците Г.С. Г., с ЕГН **********, С.М.С., с ЕГН **********, К.Т.К., с ЕГН **********, С.Т.К., с ЕГН **********, П.Д.М., с ЕГН **********, М.П.П., с ЕГН **********, В.П.Д., с ЕГН **********, К.Т.К., с ЕГН **********, А.К.А., с ЕГН **********, М.Д.К., с ЕГН **********, И.Д.П., с ЕГН **********, К.Д.В., с ЕГН **********, В.Д.Г., с ЕГН **********, С.Н.А., с ЕГН **********, З.Н.М., с ЕГН **********, Е.К.Д., с ЕГН **********, И.К.Д., с ЕГН **********, Е.Х.В., с ЕГН **********, Р.Х.К., с ЕГН **********, В.Х.П., с ЕГН **********, В.Д.П., с ЕГН **********, Я.Г.С., с ЕГН **********, Д.Д.Д., с ЕГН **********, Г.Д.Д., с ЕГН **********, И. Д.Д., с ЕГН **********, С.Д. С., с ЕГН ********** и Х.С.В., с ЕГН **********, срещу Р.Г.Д., с ЕГН ********** ***. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като Районният съд не обсъдил всички ангажирани по делото доказателства, превратното им и извадено от контекста тълкуване. Неправилно съдът се позовал на заключение по СПЕ, което е дадено по друго производство. Не съобразил, че по гр. д. № 506/ 2014 г. наследодателят на ищците бил извършил множество процесуални действия, включително подаването на иск, които по този начин биха били невалидни. От значение за уважаване на иска било състоянието на В.Г.К.към момента на извършване на съответното процесуално действие. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на ищцовите претенции.

Постъпила е частна жалба, рег. № 3183/ 18.10.2018 г., подадена от процесуалия представител на ответницата Р.Г.Д. против определение № 366/ 10.10.2018 г. по гр. д. № 270/ 2018 г. по описа на ГТРС, с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на последната за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, относно възлагането на сторените от ищците разноски в полза на жалбоподателката.

По реда на чл. 263 ал. 1, съответно чл. 276 ал. 1 от ГПК ответните по въззива страни чрез общия им процесуален представител са депозирали писмени отговори против въззивната и частната жалби, в който са се противопоставили на възведените в тях оплаквания и настояват за потвърждаване на решението и определението.

Всяка от жалбите е депозирана в законоустановения срок, подадени са от легитимирано лице и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, приложена по гр. д. № 33/ 2018 г. по описа на ДОС, с която са предявени от ищците Г.С. Г., с ЕГН **********, С.М.С., с ЕГН **********, К.Т.К., с ЕГН **********, С.Т.К., с ЕГН **********, П.Д.М., с ЕГН **********, М.П.П., с ЕГН **********, В.П.Д., с ЕГН **********, К.Т.К., с ЕГН **********, А.К.А., с ЕГН **********, М.Д.К., с ЕГН **********, И.Д.П., с ЕГН **********, К.Д.В., с ЕГН **********, В.Д.Г., с ЕГН **********, С.Н.А., с ЕГН **********, З.Н.М., с ЕГН **********, Е.К.Д., с ЕГН **********, И.К.Д., с ЕГН **********, Е.Х.В., с ЕГН **********, Р.Х.К., с ЕГН **********, В.Х.П., с ЕГН **********, В.Д.П., с ЕГН **********, Я.Г.С., с ЕГН **********, Д.Д.Д., с ЕГН **********, Г.Д.Д., с ЕГН **********, И. Д.Д., с ЕГН **********, С.Д. С., с ЕГН ********** и Х.С.В., с ЕГН **********, срещу Р.Г.Д., с ЕГН ********** ***, искове за унищожаване на процесуалноправни действия, изразяващи се в процесуални действия с молба, с вх. № 1972 от 24.03.2015 г. за оттегляне на въззивна жалба по въззивно гражданско дело № 120/ 2015 г. на Апелативен съд В. и молба, с вх. № 1973 от 24.03.2015г. за отказ от предявените искове по гражданско дело № 506/2014г. на Окръжен съд Добрич и въззивно гражданско дело № 120/2015г. на Апелативен съд В., поради невъзможност на наследодателя на ищците В.Г.К.да разбира и ръководи действията си и постъпките си. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, наследодателят на ищците В.Г.К.сключил с ответницата Р.Г.Д. договор за прехвърляне на недвижими имоти, като през 2014 г. инициирал съдебно производство за прогласяване на неговата нищожност на договора за покупко - продажба като привиден и разваляне на прикрития договор за покупко – продажба поради издръжка и гледане поради неизпълнение от страна на ответницата - приобретател на задължението да гледа и издържа прехвърлителя. С решение по гр. д. № 506/ 2014 г. по описа на ДОС договорът бил признат за нищожен, като искът за разваляне на прикрития договор бил отхвърлен. Всяка от страните по спора обжалвала първоинстанционното решение в неизгодните за нея части, по които жалби било образувано в. гр. д. № 120/ 2015 г. по описа на Апелативен съд гр. В.. На 24.03.2015 г. В.Г.К.подал две молби по образуваното въззивно производство: с вх. № 1972 за оттегляне на въззивната жалба и с вх. № 1973 за отказ от предявените искове. В съдебно заседание на 08.04.2015 г. и двете молби били уважени, като въззивният съд обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото. На 20.04.2015 г. една от ищците – В.Д.П. подала молба за поставянето на В.Г.К.под пълно запрещение, по която било образувано гр. д. № 246/ 2015 г. по описа на ДОС. С решение № 281/ 08.10.2015 г. молбата била изцяло уважена и наследодателят на ищците бил поставен под пълно запрещение поради невъзможността да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да се грижи за делата си. При тези съображения ищците намират, че техният наследодател не е бил дееспособен още към момента на депозиране на двете молби от 24.03.2015 г., поради което тези процесуално действия следва да бъдат унищожени. Настояват за уважаване на исковете, претендират разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата Р.Г.Д., чрез процесуалния и представител, е депозирала писмен отговор, приложен по гр. д. № 788/ 2018 г. по описа на РС гр. Добрич, в който се е противопоставила на основателността на заявените претенции с твърденията, че В.Г.К.към момента на депозирането на въпросните две молби не е бил поставен под запрещение, решението за това имало действие занапред. Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Ишците са наследници по закон от пета съребрена линия, съгласно чл. 8 ал. 4 от ЗН, на В.Г.К., б. ж. на гр. Ген. Т., починал на 03.01.2017 г.

По силата на н. а. за покупко – продажба на недвижими имоти със запазване на вещно право на ползване № ***, т. **, рег. № ****, н. д. № ***/ 18.06.2010 г. на нотариус с район на действие РС гр. Ген. Т., вписан под № ***при НК гр. С., В.Г.К.прехвърлил на ответницата Р.Г.Д., собствеността върху слените поземлени имоти: поземлен имот с административен адрес гр. Ген. Т., ул. „О.“№ *, представляващ дворно място с площ от 1 075 кв. м. по нот. акт, а по скица с площ от 1 090 кв. м., съставляващо имот с пл. № ***от квартал **по устройствения план на гр. Г.Т., от които 645 кв.м. съставляват УПИ ХХХ-***в кв. **по устройствения план на гр. Г.Т., ведно с построените в УПИ XXIX-***полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м., състояща се от три стаи, кухня и салон и второстепенна сграда със застроена площ от 31, 00 кв.м., ведно с всички приращения и извършени подобрения в дворното място; нива с площ от 19. 400 дка, ІІІ категория, имот с № 150065 по КВС на с. И., общ. Ген. Т.; нива с площ от 11, 250 дка, ІІІ категория, имот с № ***по КВС на с. И., общ. Ген. Т.; нива с площ от 29, 500 дка, ІІІ категория, имот с № ***по КВС на с. И., общ. Ген. Т.; нива с площ от 60, 000 дка, ІV категория, имот с № ***по КВС на с. С., местност „И.п.“, общ. Ген. Т. и нива с площ от 20, 000 дка, ІV категория, имот с № ***по КВС на с.С., местност „И.п.“, общ. Г.Т..

На 13.01.2014 г. В.Г.К.подал искова молба, по която било образувано гр. д. № 12/ 2014 г. по описа на ГТРС, преобразувано в гр. д. № 596/ 2014 г. по описа на ДОС. С нея предявил против приобретателя по горепосочения договор Р.Г.Д. искове за прогласяване нищожността на сключения между тях договор за покупко – продажба на недвижим имот поради неговата привидност. Освен това е претендирано развалянето на прикрития договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение от страна на приобретателката на задълженията по него. С решение № 435/ 03.12.2014 г. ДОС било признато за установено, че сключеният между В.Г.К.и Р.Г.Д. договор за покупко – продажба на недвижими имоти със запазване на вещно право на ползване е нищожен, тъй като прикрива договор за прехвърляне на имотите срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя, като предявеният иск за разваляне на прикрития договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане е бил отхвърлен като неоснователен. По подадени от всяка от страните жалби против неизгодните за тях части на решението по гр. д. № 506/ 2014 г. на ДОС било образувано в. гр. д. № 120/ 2015 г. по описа на Апелативен съд гр. В.. На л. л. 34 и 35 от въззивното производство са депозирани молби, подадени от В.Г.К., както следва: с вх. № 1972 – за оттегляне и на основание чл. 264 ал. 1 от ГПК на подадената от него въззивна жалба и с вх. № 1973 – за отказ и на основание чл. 233 от ГПК от предявените против Р.Г.Д. искове. С определение от съдебно заседание, проведено на 08.04.2015 г. първоинстанционното решение било обезсилено, а производството по в. гр. д. № 120/ 2015 г. на АпС гр. В. – прекратено.

На 20.04.2015 г. В.Д.П., ищца в настоящото производство, депозирала в ДОС молба за поставянето на В.Г.К.под запрещение, по която било образувано гр. д. № 246/ 2015 г. С решение № 281/ 08.10.2015 г. наследодателят на ищците бил поставен под пълно запрещение.

В хода на първоинстанционното производство всяка от страните ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения:

Св. Р.М., съседка на наследодателя на ищците, е заявила, че от 2015 г. В.Г.К.западнал здравословно и умствено. Първоначално отношенията му с Р. били много добри, но в последствие се оплаквал, че тя го „ограбила“. Свидетелката присъствала когато една сутрин го качили в автомобил, в последствие В.К.признал, че насила го завели до гр. В., за да подаде молба за прекратяване на делото. Според свидетелката той не знаел какво прави, нямал представа за нищо.

Св. А.А.е заявил, че от началото на 2015 г. В.Г.К.извършвал видимо неадекватни действия – през февруари бил по чорапи на пазара. Споделял, че го е страх да не го ограбят. Неадекватността му се засилвала във времето.

Св. А.П.споделил, че още от дете В.Г.К.бил глуповат, немарлив, но от 2015 г. започнал да се държи неадекватно, не можел да се грижи сам за себе си, трудно се ориентирал в града. Бил податлив на заблуди, говорел заваляно.

Св. П.С.е посочила, че В. и Р.живеели заедно, а в последствие Р.се оплакала, че В. я изгонил. Докато живеел с нея той изглеждал добре, поддържан и обгрижван. Бил адекватен. Говорел бавно, но перфектно, не изглеждал да страда от някакво заболяване.

Окръжният съд е назначил СПЕ, от заключението по която се установява, че прекарани от В.Г.К.в детството заболявания – детска церебрална парализа и малария, придружена с менингоенцефалит са оказали патологично влияние върху психофизиологичното му развитие във времето поради нарушения на структурата и физиологичните особености на мозъчната тъкан. През 2015 г., по повод производството по поставянето му пад запрещение, вещото лице е освидетелствало наследодателят на ищците и е установило наличието на значителни дементни промени в цялостното му психично състояние, чиято давност е датирала няколко години преди освидетелстването му през 2015 г. Бил е лекуван в „Неврологично отделение“ при МБАЛ гр. Д., поставена му била диагноза „Мозъчно съдова болест. Световъртеж от централен произход“. От направените към този момент образни изследвания се установявали умерено изразена мозъчна атрофия, както и дифузни атеросклеротични промени при УЗДС. Налице е бил дементен процес с хроничен ход, който е съществувал и към 24.03.2015 г. Страдал е от деменция при заболявания, класифицирани другаде, а дементното му поведение, съществувало и към 24.03.2015 г., е обусловило невъзможността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, да се грижи сам за делата си и да защитава интересите си.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените от всички ищци против Р.Г.Д. искова с правно основание чл. 44, вр. чл. 31 от ЗЗД са процесуално допустими, предвид следното:

Независимо от неточното формулиране в петитума на исковата молба и намерило отражение в диспозитива на първоинстанционното решение, че се настоява за унищожаването на процесуалните действия, извършени от наследодателя на ищците на 24.03.2015 г. – подаването на молби с рег. №№ 1972 и 1973 по в. гр. д. № 120/ 2015 г. на Апелативен съд гр. В., се претендира унищожаване на едностранните волеизявления, извършени от В.Г.К.с посочените две молби: за оттегляне на въззивната жалба и за отказ от предявените против ответницата искове. Съгласно чл. 44 от ЗЗД, правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Волеизявленията, направени от В.Г.К.и обективирани в горецитираните молби са от категорията на правопрекратяващите, тъй като прекратяват правото му на обжалване и на разглеждане на исковите му претенции, следователно може да се претендира тяхното унищожаване, включително и поради невъзможността направилият ги да разбира и ръководи действията си.

Исковете за унищожаването им са допустими, тъй като предявените искове са конститутивни, а не установителни, и ищците разполагат с правен интерес от провеждането им поради липса на друг път за защита.

Най – сетне страните са легитимирани да участват в процеса. По повод изявленията на ищците – въззиваеми С.Т.К. и К.Т.К., че не следва да участват в процеса, тъй като са много далечни роднини на В.Г.К.. От представените удостоверения за наследници става ясно, че след смъртта си последният не е оставил низходящи, братя или сестри или възходящи, включително от втора или по – горна степен, следователно по правилото на чл. 8 ал. 4 от ЗН призовани към наследяване са роднини по съребрена линия до шеста степен включително. Ищците са роднини по съребрена линия от пета степен, съгласно представените удостоверения за наследници и това им качество не е оспорено от ответницата, поради което са активно легитимирани да участват в процеса.

При тези съображения Окръжният съд намира исковете за процесуално допустими.

Относно основателността им, Окръжният съд намира следното:

Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Важното е към момента на извършване на сделката, респективно едностранното волеизявление съгласно чл. 44 от ЗЗД, лицето да не е действало съзнателно и разумно. Разпоредбата на чл. 31 ЗЗД предполага лицето да е юридически дееспособно към момента на извършване на сделката, но да е било в състояние, което не му позволява да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е налице невъзможност да се волеобразува по причини, дължащи се на душевна болест, когато лицето формално се води дееспособно, като е без значение продължителността на това състояние.

От доказателствата по делото става ясно, че В.Г.К.е бил поставен под запрещение с влязло в сила на 29.10.2015 г. решение по гр. д. № 246/ 2015 г. по описа на ДОС. Едностранните волеизявления на последния, обективирани в молби, както следва: с вх. № 1972 – за оттегляне и на основание чл. 264 ал. 1 от ГПК на подадената от него въззивна жалба, инициирала образуването на в. гр. д. № 120/ 2015 г. на АпС гр. В. и с вх. № 1973 – за отказ и на основание чл. 233 от ГПК от предявените против Р.Г.Д. искове, предмет на разглеждане на това въззивно производство и на първоинстанционното гр. д. № 506/ 2014 г. по описа на ДОС, са направени на 24.03.2015 г., следователно от значение за уважаване на ищцовите претенции е установяването, дали към този момент В.Г.К., формално дееспособен, е бил в състояние да формира воля. От заключението на вещото лице по назначената от Окръжния съд СПЕ се установява, че от деменция при заболявания, класифицирани другаде, а дементното му поведение, съществувало и към 24.03.2015 г., е обусловило невъзможността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, да се грижи сам за делата си и да защитава интересите си. Това сочи, че наследодателят на ищците не е разбирал и не е могъл да ръководи постъпките си, респективно волеизявленията му, обективирани в горепосочените молби, следва да бъдат унищожени. Исковете са основателни и подлежат на уважаване, в каквато посока са и мотивите на първоинстанционния съд. Въззивният съд констатира, че диспозитива на решението на Районния съд е неточен и следва да бъде коригиран при настоящото произнасяне.

По отношение разноските ответницата – въззивница е депозирала частна жалба против определение определение № 366/ 10.10.2018 г. по гр. д. № 270/ 2018 г. по описа на ГТРС, с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на последната за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, относно възлагането на сторените от ищците разноски в полза на жалбоподателката. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед броя на ищците и размера на възнаграждението. В договора за правна защита е записано, че се отнася за всички ищци, съответно заплатеният адвокатски хонорар от 2 000 лв. се разпределя съответно на техния брой. В този смисъл частната жалба е неоснователна.

При настоящото разглеждане на спора са сторени разноски от всички въззиваеми е в размер на 2 641 лв. съобразно представения списък. Същите следва да им бъдат присъдени, с изключение на оттеглилите пълномощията си въззиваеми С.Т.К. и К.Т.К.. Не е налице основание за редуцирането им поради прекомерност поради припадането им съразмерно на всеки от тях.

Предвид изложеното, Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 72/ 13.07.2018 г., постановено по гр. д. № 270/ 2018 г. по описа на РС гр. Ген. Т., с което са били уважени претенциите на Г.С. Г., с ЕГН **********, С.М.С., с ЕГН **********, К.Т.К., с ЕГН **********, С.Т.К., с ЕГН **********, П.Д.М., с ЕГН **********, М.П.П., с ЕГН **********, В.П.Д., с ЕГН **********, К.Т.К., с ЕГН **********, А.К.А., с ЕГН **********, М.Д.К., с ЕГН **********, И.Д.П., с ЕГН **********, К.Д.В., с ЕГН **********, В.Д.Г., с ЕГН **********, С.Н.А., с ЕГН **********, З.Н.М., с ЕГН **********, Е.К.Д., с ЕГН **********, И.К.Д., с ЕГН **********, Е.Х.В., с ЕГН **********, Р.Х.К., с ЕГН **********, В.Х.П., с ЕГН **********, В.Д.П., с ЕГН **********, Я.Г.С., с ЕГН **********, Д.Д.Д., с ЕГН **********, Г.Д.Д., с ЕГН **********, И. Д.Д., с ЕГН **********, С.Д. С., с ЕГН ********** и Х.С.В., с ЕГН **********, срещу Р.Г.Д., с ЕГН ********** ***, за унищожаване на едностранните волеизявления, направени от В.Г.К., б. ж. на гр. Ген. Т., починал на 04.01.2017 г. и обективирани в молба, с вх. № 1972/ 24.03.2015 г. за оттегляне и на основание чл. 2**ал. 1 от ГПК на подадената от него въззивна жалба, инициирала образуването на в. гр. д. № 120/ 2015 г. на Апелативен съд гр. В., и с вх. № 1973/ 24.03.2015 г., за отказ и на основание чл. 233 от ГПК от предявените от него против Р.Г.Д. искове, предмет на в. гр. д. № 120/ 2015 г. по описа на Апелативен съд гр. В. и гр. д. № 506/ 2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, депозирани по в. гр. д. № 120/ 2015 г. на Апелативен съд гр. В., поради невъзможността да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи.

Потвърждава определение № 366/ 10.10.2018 г. по гр. д. № 270/ 2018 г. по описа на ГТРС.

ОСЪЖДА Р.Г.Д., с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.С. Г., с ЕГН **********, С.М.С., с ЕГН **********, П.Д.М., с ЕГН **********, М.П.П., с ЕГН **********, В.П.Д., с ЕГН **********, К.Т.К., с ЕГН **********, А.К.А., с ЕГН **********, М.Д.К., с ЕГН **********, И.Д.П., с ЕГН **********, К.Д.В., с ЕГН **********, В.Д.Г., с ЕГН **********, С.Н.А., с ЕГН **********, З.Н.М., с ЕГН **********, Е.К.Д., с ЕГН **********, И.К.Д., с ЕГН **********, Е.Х.В., с ЕГН **********, Р.Х.К., с ЕГН **********, В.Х.П., с ЕГН **********, В.Д.П., с ЕГН **********, Я.Г.С., с ЕГН **********, Д.Д.Д., с ЕГН **********, Г.Д.Д., с ЕГН **********, И. Д.Д., с ЕГН **********, С.Д. С., с ЕГН ********** и Х.С.В., с ЕГН **********, сторени от тях разноски във въззивното производство в размер на 2 641 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.