РЕШЕНИЕ№ 6

гр.Добрич,11.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на единадесети януари през 2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №556 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№8763/12.11.2018г. от Т.Х.Ж. с ЕГН ********** ***, срещу действията на ЧСИ С.С.с рег.№*на КЧСИ с район на действие –района на Окръжен съд Добрич, изп.дело №*** по налагане на запор върху трудовото възнаграждение , получавано от „***“ЕООД гр.Добрич.

Доводите за незаконосъобразност на обжалваното действие се свеждат до несеквестируемост съгласно чл.446, ал.1 от ГПК на вземането и за трудово възнаграждение, което сочи да е в размер на 649лева по основното трудово правоотношение и в размер на 103.88лева по допълнителното трудово правоотношение със същият работодател, като счита в този си размер да е под визирания в нормата на чл.446, ал.1 от ГПК , като излага и, че няма непълнолетни деца които да издържа.

Ответната страна – ОББ АД гр.София-взискател, оспорва жалбата , като счита сезирането за нередовно по причина, че жалбоподателката не сочи какъв размер от доходите си счита за несеквестируеми, не ангажира доказателства, че децата и са пълнолетни. Намира за неправилен анализа на жалбоподателката на нормата на чл.446, ал.1 от ГПК, определяща несеквестируемия минимум в размер на минималната за страната работна заплата от 520лева към момента. Излага и че запорът не можел да се изпълнява по причана, чче жалбоподателката била освободена от работа считано от 05.11.2018г.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за секвестируемост на 1/3част от трудовото възнаграждение на жалбподателката, както и, че жалбата е безпредметна, тъй като по жалбоподателката е освободена от работа.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело изп.дело №***. по описа на ЧСИ С.С.с рег.№*на КЧСИ с район на действие –района на Окръжен съд Добрич, е образувано по молба на „ОББ“АД и изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение №243 по ч.гр.д.№2610/2015г. ДРС, срещу Т.Х.Ж. с ЕГН ********** ***, за събиране паричното вземане на банката от 95 225.29лева, неизпълнена главница по договор за ипотечен кредит от 01.08.2008г. и допълнително споразумение №1/08.12.2010г., ведно със законната лихва от 19.07.2015г. до окончателното плащане, сумата от 34 142.73лева договорна лихва за периода 15.11.2013г.- 15.07.2015г., сумата от 8 441.99лева наказателна лихва за просрочени главници за периода 15.1.2013г.-15.07.2015г. и разноски в заповедното производство- 2 756.20лева държавна такса и 3 200.59лева адвокатско възнаграждение.

Предприети са действия по проучването на имотното състояние на длъжницата и събиране на така установените парични вземания чрез осребряване на недвижимо имущество.

С молба вх.№08428/22.102018г./л.524/ пълномощника на взискателя е насочил изпълнението върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение от „***“ЕООД по „два трудови договора –основен и допълнителен“, като е поискал налагане на запор върху вземанията и. Към молбата няма приложени документи, удостоверяващи получаването от длъжника на доходи от трудово възнаграждение. Няма данни и за проучване от ЧСИ по повод молбата на тези факти. Такова е извършено много преди това,непосредствено след образуване на изпълнителното дело, като получената справка касае осигуряването на длъжника за периода 2005-2016г. С разпореждане от 22.10.2018г. е постановено от ЧСИ налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника , получавано от „***“ЕООД до размера на дълга. Запорно съобщение е изпратено на третото лице- търговското дружество, сочено като работодател, по електронен път на 26.10.2018г. при липса на данни за съдържанието на същото. Липсва и обратно съобщение по чл.508 от ГПК. Повторно ЧСИ е връчил запорно съобщение на „***“ЕООД на 31.10.2018г., с което на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508, във връзка с чл. 446 от ГПК е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до погасяване на задълженията към взискателя, с посочване на техния размер и указанието, че удръжките следва да се правят ежемесечно и при спазване правилата на чл. 446 от ГПК, а сумите да се превеждат по сметка на ЧСИ. На 05.12.2018г. по електронен път третото лице е уведомило ЧСИ, че Т.Х.Ж. е освободена от „***“ЕООД на 05.11.2018г. и, че последен ден в осигуряването и е 04.11.2018г. Извършената от съда справка по реда на Споразумение за взаимовръзка с осигуряването на достъп на органите на съдебната власт до електронни услуги на НАП относно актуално състояние на трудовите договори на длъжника, установяват твърдяния от третото лице факт относно прекратяването на трудовото правоотношение, считано от 05.11.2018г.. В този смисъл и приложеното от длъжника към жалбата удостоверение, удостоверяващо и размера на получаваното трудово възнаграждение – 649лева по основен трудов договор и 103.88лева по допълнителен .

Изпратеното до жалбоподателката-длъжник уведомление за наложения запор не е надлежно връчено при което следва да се приеме, че е спазен срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Жалбата изхожда от лице с право и интерес да обжалва конкретното действие на съдебния изпълнител. При тези данни съдът намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Според правилото на чл. 446, ал. 1 от ГПК, трудово възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми. В този смисъл наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода, опредлена след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/чл.446, ал.2/ и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа. Съобразно посоченото по-горе, с препращане към нормата на чл.446 от ГПК ЧСИ е указал, че запорът касае секвестриуемата част от трудовото възнаграждение на длъжника. В случай, че длъжника няма деца, които да издържа, съобразно правилото на чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК, секвестриуемата част от трудовото му възнаграждение, което е в размер между минималната работна заплата/към изследвания момент 510лева/ и двукратния размер на минималната работна заплата/към изследвания момент 1020лева/ е 1/3част. Изцяло несеквестируемо е възнаграждение или пенсия, които са в размер до минималната работна заплата/чл.446, т.1от ГПК/.

Няма данни по делото за реално изпълнение на наложения запор. Няма и данни за размера на задължителни осигурителни вноски и данъци върху трудовото възнаграждение, респ. дали дохода на жалбоподателката от трудово възнаграждение в удостоверения размер е формиран след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данъци. Принципно несеквестируемият доход се преценява не само към момента на налагането на запора, а и впоследствие с оглед на променливостта на трудовото възнаграждение с оглед отработеното време в месеца, за който се дължи, до крайния момент, при който се осъществява този изпълнителен способ. В случая обаче за времето, за което е било възможно прилагането на този изпълнителен способ/от налагането му на 31.10.2018г.до прекратяването на трудовото възнаграждение, считано от 05.11.2018г./, дори и да се приеме, че удостоверения от жалбоподателката доход от трудово възнаграждение /649лева по основен трудов договор и 103.88лева по допълнителен/ е формиран след приспадане на данъка и осигурителните вноски, очевидно вземането и за трудово възнаграждение за отработените от налагането на запора до прекратяване на трудовото и правоотношение дни/при липса на данни за наличие на вземане за трудово възнаграждение към 31.10.2018г. и предвид обичайното плащане на трудово възнаграждение в срок до кроя на месеца, за който се дължи-чл.270, ал.2 от КТ/, няма как да надхвърли размера на минималната работна заплата. В този смисъл следва да се приеме, че с наложения запор е засегнато несеквестируемо вземане на жалбоподателката.

Съобразно изложеното по-горе подадената жалба следва да се уважи като се отмени обжалваното изпълнително действие.

С оглед гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ запора върху вземането на Т.Х.Ж. с ЕГН ********** ***, от „***“ЕООД гр.Добрич, за трудовото възнаграждение, наложен със запорно съобщение изх.№11018/25.10.2018г. на ЧСИ С.С.с рег.№*на КЧСИ с район на действие –района на Окръжен съд Добрич, по изп.дело №*** .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.