Р Е Ш Е Н И Е № 5

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 11.01.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на десети януари

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Е.ИВАНОВА

при секретаря …………...................................................... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.........в.гр.д.№14

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Е.Н.К. ***-длъжник по изп.д.*** по описа на ЧСИ Н.Н. ,вписан под №811 при КЧСИ,с район на действие Добрички окръжен съд, срещу действия,състоящи се в насочване на принудително изпълнение,на именно насрочване на публична продан срещу недвижим имот,който се счита от страна на жалбоподателя за несеквестируем,а именно 1 250 кв.м. в идеална част от ПИ с идентификатор №***,находящ се в с.К.,местността Л.,целият с площ от 5000 кв.м.,при описаните в жалбата граници и съседи.

Производството е по чл.435 ал.2 от ГПК във вр.с чл.444 т.5 от ГПК.

Длъжникът в жалбата си сочи,че притежава два недвижими имота,единият от които е ипотекиран в полза на взискателя по делото „Про Кредит банк“АД,а другият е единственият притежаван от него недвижим имот.

В срок от ответната по жалбата страна е постъпил писмен отговор ,в който се оспорва допустимостта й,като подадена след изтичане на срока за обжалване,евентуално основателността й.Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Съдът ,като се запозна с доказателствата по приложеното изп.д.№ *** по описа на ЧСИ Н.Н.,приема за установено следното:

Делото е образувано по молба на „ПРОКРЕДИТ БАНК/БЪГАРИЯ/АД ,гр.София за заплащане от страна на длъжниците,един от които жалбоподателя по делото дължими по изпълнителен лист от 21.11.2011г.на Варненски районен съд суми

С молба от 02.08.2018г. взискателят е поискал насрочване на нова публична продан на продаваните по делото недвижими имоти,поради това,че предходна публична продан на същите имоти е обявена за нестанала.Съдебният изпълнител е обявил нова продан на имотите,съгласно изготвените по делото експертни оценки за периода от 21.12.2018г.до 21.01.2019г.

Длъжникът е уведомен за насрочване на проданта на 11.11.2018г.Жалбата е депозирана при ЧСИ Н.Н. на 16.11.2018г. или в едноседмичен срок от уведомяване за предприемане на изпълнението срещу недвижимия имот.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.Съгласно ТР №2/2013г.на ОСГТК на ВКС срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ,тече от връчване на съобщениието за насрочване на проданта.

Провеждането на предходни публични продани не съставлява основание за връщане на жалбата като просрочена,доколкото настоящата публична продан съставлява самостоятелно процесуално действие и като такова подлежи на самостоятелно обжалване.За несеквестируемостта на имота съдът е длъжен да следи служебно,тъй като нормата е с императивен характер и е предназначена да брани длъжника от увреждащи го действия,насочени срещу негово несеквестируемо имущество.

Разгледана по същество подадената жалба е неоснователна по следните съображения:

Нормата на чл.444 т.5 от ГПК има за цел да гарантира лицата,чието занятие в свързано със земеделското производство като основано средство за препитанието им,бранейки имуществото им,чрез което изпълняват тази дейност.

В Закона за подпомагане на земеделските производители и издадената въз основа на него Наредба №3/29.01.1999г.за създаване и поддържане на регистър за земеделските производители на регистрационен режим,стопанисващи земеделска земя и /или осъществяващи производство на земеделска продукция са дадени легални определения за понятията „земеделски производител“ и „земеделски стопанин“-пар1 т.1 от Допълнителните разпоредби към закона и пар.1 т.23 от ДР към закона.Според дадените в закона легални определения земеделски производител е лице,което извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната.Разликата в двете понятия е в това,че земеделският производител произвежда земеделска продукция с цел печалба,а за земеделския стопанин това изискване не е налице.

Или законът защитава физически лица,земеделски стопани,осигуряващи препитанието си чрез тази дейност,но не с цел печалба ,а за задоволяване нуждите си от храна и доходи за обичаен живот.

В настоящия случай по делото липсват каквито и да е писмени доказателства,че жалбоподателя може да се категоризира като земеделски стопанин по смисъла на чл.444 т.5 от ГПК,поради което и да ползва защитата ,предвидена от този текст.

С тези мотиви съдът намира жалбата за неоснователна и я оставя без уважение.

В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 240 лв.сторени по делото съдебно деловодни разноски.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от Е.Н.К. ***-длъжник по изп.д.*** по описа на ЧСИ Н.Н. ,вписан под №811 при КЧСИ,с район на действие Добрички окръжен съд, срещу действия,състоящи се в насочване на принудително изпълнение,а именно насрочване на публична продан срещу недвижим имот,който се счита от страна на жалбоподателя за несеквестируем, с площ от 1 250 кв.м. в идеална част от ПИ с идентификатор №***,находящ се в с.К.,местността Л.,целият с площ от 5000 кв.м.,при описаните в жалбата граници и съседи.

ОСЪЖДА Е.Н.К. *** да заплати на „ПРОКРЕДИТ БАНК/БЪЛГАРИЯ/ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.С.,чрез адв.А.Б.-Д.,съдебен адрес-*** сумата от 240 л./двеста и четиридесет лева/-сторени съдебно деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.