О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2

гр.Добрич 02.01.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На втори януари 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №560 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК.Подадена е частна жалба от К.П.К. *** срещу определение №2500/29.10.2018 г. по гр.д.№3740/2018 г. на Добричкия районен съд,с което производството по цитираното дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-гр.С..Настоява се за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно и за връщане делото на Добричкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмен отговор на жалбата насрещната страна Т.В. *** изразява становище за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на обжалваното определение.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че жалбоподателят е получил препис от атакуваното определение на 09.11.2018 г. съгласно съобщението на лист 50 от делото на ДРС,частна жалба вх.№21955/16.11.2018 г. е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№3740/2018 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени от К.П.К. *** срещу Т.В. *** обективно съединени искове на основание чл.127 ал.2 от СК във връзка с чл.59,чл.142 и чл.143 от СК за определяне местоживеене на родените от съвместното съжителство на страните малолетни деца Д. и И. при бащата и предоставяне родителските права спрямо децата на бащата,определяне режим на лични контакти с майката и присъждане в полза на децата на месечна издръжка,платима от майката,в размер на 130 лв,считано от датата на предявяване на исковете,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.Според разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК специалната местна подсъдност по спора е по настоящ адрес на децата.По смисъла на т.15 от ДР на Закона за закрила на детето под настоящ адрес следва да се разбира адрес,на който детето пребивава,т.е. се има предвид обичайното му фактическо пребиваване,а не регистрираният по административен ред настоящ адрес по смисъла на ЗГР.В самата искова молба,подадена в съда на 19.09.2018 г.,ищецът К. П.К. е заявил,че ответницата Т. В.В. е напуснала дома им в гр.Добрич заедно с двете деца на 26.08.2018 г. и временно тримата са били настанени в Кризисен център за жертви на домашно насилие към Фондация „SOS-семейства в риск”-Варна,т.е.преди предявяване на исковете двете малолетни деца са напуснали гр.Добрич и местопребиваването им в гр.Добрич е променено,като такова в гр.Добрич след 26.08.2018 г. не е налице към датата на подаване на исковата молба 19.09.2018 г. и до настоящия момент.Последният факт,признат от К. и установен от приложените към делото писмо от цитираната фондация изх.№Ф-2071/04.10.2018 г./на лист 19 от делото на ДРС/,направления за ползване на социални услуги №НП/Д-В-515 и 516/27.08.2018 г. на ДСП-Варна/на листи 21,22 от делото на ДРС/,заповед №СУ/Д-В/279-1/29.08.2018 г. на ДСП-Варна/на лист 23/,дерогира при всички случаи подсъдността на спора на Районен съд-Добрич.Релевантно за подсъдността е къде е обичайното местопребиваване на децата към датата на предявяване на исковете.Със заповеди №306,307 и 308 от 18.09.2018 г. на управителя на Фондация „SOS-семейства в риск” /листи 24-26 от делото на ДРС/ договорът за предоставяне на социалната услуга в кризисния център-Варна е прекратен спрямо майката Т.В. и двете деца,считано от 19.09.2018 г.Не е спорно между страните,че след напускане на кризисния център на 19.09.2018 г. майката и децата повече не са се връщали в гр.Добрич,а са отпътували за гр.С.-роден град на майката,където пребивават и до настоящия момент.Видно от представените с отговора на частната жалба служебни бележки /на листи 27 и 28 от делото на ДОС/ двете деца посещават съответно И. детска градина,а Д. училище,в гр.С..С оглед осъщественото в рамките на деня на подаване на исковата молба пътуване на децата от гр.Варна до гр.С. и настаняването им в същия ден до настоящия момент на адрес в гр.С.,който указва без промяна тяхното обичайно местопребиваване от датата на подаване на исковата молба до сега именно в гр.С.,спорът по чл.127 ал.2 от СК е местно подсъден на Районен съд-гр.С..Тази подсъдност максимално ще защити правата на децата в рамките на исковото производство и ще улесни упражняването на тези права по мястото на тяхното пребиваване,респ. ще улесни и дейността на самия съд,разглеждащ спора,предвид евентуална нужда от изслушване на децата и предвид законово регламентираната необходимост от социално проучване и изготвяне на социален доклад за условията на живот,отглеждане и възпитание на децата на територията на гр.С..

С оглед горното съдът намира атакуваното определение за правилно и следва да го потвърди.Страните не са претендирали разноски за настоящото производство,поради което отговорност за разноски не следва да се разпределя.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №2500/29.10.2018 г. по гр.д.№3740/2018 г. на Добричкия районен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.