О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 76 , гр. Добрич, 25.01.2019 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 21 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано на основание чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 407 ал. 1 от ГПК, по частна жалба, вх. № 24497/ 20.12.2018 г., подадена от ищеца Р.Р.М., чрез процесуалния му представител, против разпореждане № 16128/ 18.12.2018 г., постановено по гр. д. № 3210/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е оставено без уважение искането му за издаване на изпълнителен лист. Изложени са твърдения, че невлезлите в сила осъдителни решения на въззивния съд подлежат на предварително изпълнение, поради което районният съд следвало да разпореди издаването на изпълнителен лист.

По реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответната по частната жалба страна Г. Л.Р., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на възведените в жалбата оплаквания с възраженията, че производството било с предмет иск по чл. 108 от ЗС, който не съдържал осъдително искане.

Препис от обжалваното определение е било връчено на молителя чрез процесуалния му представител на 19.12.2018 г. Частната жалба, подадена на 20.12.2018 г., попада в срока по чл. 407 от ГПК и като депозирана от легитимирано лице, насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

От представената справка от деловодната система на ДРС, тъй като по гр. д. № 3210/ 2017 г. е било образувано въззивно производство № 257/ 2018 г. по описа на ДОС, приключило с решение № 209/ 24.10.2018 г., с което първоинстанционното решение е било потвърдено, е изпратено във ВКС по компетентност, става ясно, че първоинстанционното производство е било образувано по предявени от Р.Р.М. против Г.Л.Р. иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на жилищна сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Добрич със застроена площ от 51кв.м., ведно с правото на строеж върху общинското дворно място, в което е изградена сградата – поземлен имот с идентификатор ***, като ответницата бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху собствения му недвижим имот. Производството е приключило с решение № 333/16.04.2018 г. по гр. д. № 3210/2017 г. на ДРС, с което исковата претенция е уважена. По подадена от Г.Л.Р. въззивна жалба е било образувано в. гр. д. № 257/ 2018 г. по описа на ДОС, по което с решение № 209/ 24.10.2018 г. първоинстанционното решение е било потвърдено.

На 30.10.2018 г. ищецът е подал до Районен съд гр. Добрич молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 405 ал. 2 от ГПК, по невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд. С атакуваното разпореждане № 16128/ 18.12.2018 г. ДРС приел, че не е налице основание за издаването на изпълнителен лист, тъй като съдебното решение не е влязло в сила, поради което оставил искането без уважение.

Производството по издаване на изпълнителен лист е уредено в чл. 405 от ГПК. Съдът, пред който се подават молбите за издаване на изпълнителен лист въз основа на актове по чл. 404, т. 1 ГПК е първоинстанционният съд / според чл. 405 ал. 2 ГПК/. Като изключение от неговата компетентност са актовете, които подлежат на незабавно изпълнение и заповедта за изпълнение. В тази случаи молбите се подават до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.

В настоящата хипотеза ищците, в чиято полза е постановено въззивно решение, невлязло в сила, е настоял Районният съд да издаде изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 404 ал. 1 т. 1 пр. 2 ГПК, на принудително изпълнение подлежи невлязлото в сила осъдително решение, т. е. постановеното от въззивния съд решение по искове за парично вземане или друго притезание, включително и за предаване владение върху недвижим имот, което решение, освен със сила на пресъдено нещо, се ползува и с изпълнителна сила. С такава сила се ползва и въззивното решение, което макар да няма собствен осъдителен диспозитив, потвърждава първоинстанционно решение, което осъжда ответника да изпълни свое парично или друго задължение към ищеца. Компетентен да разгледа молбата обаче е не първоинстанционният, а въззивният съд. Независимо, че страната неправилно е адресирала молбата си по чл. 405 ал. 1 от ГПК до Районен съд гр. Добрич, с оглед нейното съдържание да се издаде изпълнителен лист по невлязъл в сила осъдителен съдебен акт на въззивния съд, последният е следвало да прекрати производството пред себе си и да изпрати молбата за разглеждане в ДОС. Произнасяйки се по същество на молбата с отхвърляне искането на ищеца, той е постановил процесуално недопустим, като нарушаващ правилата на родовата подсъдност съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за надлежното и администриране до компетентния въззивен съд.

Предвид изложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 16128/ 18.12.2018 г., постановено по гр. д. № 3210/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, като ВРЪЩА молбата на Р.Р.М., чрез процесуалния му представител, за издаване на изпълнителен лист по невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд, на Районен съд гр. Добрич за надлежното и изпращане по компетентност на ДОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.