О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 68

гр.Добрич 24.01.2019г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на двадесет и четвърти януари

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева

ЧЛЕНОВЕ:Е.Иванова

Г.Павлов

при секретаря …………...................................................... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.........Ч.гр.д.№32

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от ДФ“**“,гр.С.,представляван от изпълнителния директор,чрез пълномощника Д.Б.,старши юрисконсулт при Областна дирекция Варна на ДФ „**“,с адрес за призоваване и съобщения-В.ЖД на ДФ „**“ срещу Разпореждане №13667 от 29.10.2018г.по ч.гр.д.№1317/2018г.по описа на ДРС,с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на Разпореждане от 03.05.2018г. по делото за определяне на държавна такса по подадената жалба срещу Разпореждане №4506 от 02.04.2018г.,с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу наследници на Г.К.П.,бивш жител на гр.Добрич,починал на ***.,а именно Й.Т.П.ЕГН **********,К.Г.К.ЕГН ********** и И.Г.К.ЕГН ********** за сумите 16 160 лв.-главница по Договор №01136029 от 17.12.2008г.,ведно със законна лихва ,считано от 30.03.2018г.до окончателното изплащане на главницата,както и лихви за забава по анексите към договора за кредит,посочени в разпореждането и са отхвърлени претенциите за разноски в заповедното производство.

Жалбата е подадена в срок.

От ответниците по жалбата е постъпил отговор,в който се застъпва становище,че жалбата е неоснователна ,а обжалваното разпореждане правилно и законосъобразно.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,приема за установено следното:

По делото е подадено Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 30.03.2018г.срещу наследниците на починалия Г.К.П.,кредитополучател по Договор№08136029 от 17.12.2008г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фуражи и/или фуражни компоненти/и анекси към него.

Районният съд е приел,че не са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение,а именно редовност на документа по чл.417 т.2 ГПК от външна страна.

Подадена е частна жалба срещу разпореждането,която е оставена без движение до внасяне на сумата 231,18 лв.-държавна такса върху обжалваемия материален интерес -Разпореждане от 03.05.2018г.

С Молба от 21.05.2018г. жалбоподателят моли съда да преразгледа разпореждането си за размера на държавната такса и да определи сумата от 15 лв.дължима такса по подадената частна жалба на основание чл.19 от Тарифата за държавните такси,събирани от съдилищата по ГПК,който жалбоподателят счита за приложим в настоящия случай.

С писмо от 28.05.2018г. държавната такса,определена от съда е внесена и делото е изпратено на Добрички окръжен съд за произнасяне по съществото на жалбата.

С Определение №397 от 25.07.2018г. Добричкият окръжен съд е потвърдил обжалваното разпореждане№4506/02.04.2018г.по ч.гр.д.№1317/2018г.на ДРС.

С молба от 25.10.2018г. ДФ“**“ е поискало първоинстанционния съд да се произнесе по искането за промяна на размера на определената държавна такса от 231,18 лв.на 15 лв.,както и да върне частта от внесената над дължимите 15 лв.сума,като неправилно определена.

С обжалваното разпореждане съдът е приел,че в случая,когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено с мотиви по съществото му,се прилага разпоредбата на чл.12 от Тарифата –а именно половината от внесената пред първоинстанционния съд държавна такса изчислена като процент върху интереса по делото.

Съдът е съобразил константната съдебна практика ,която е в следния смисъл:Определената в т.19 от Тарифата държавна такса от 15 лв. е дължима в случаите,когато предмет на частната жалба е разпореждане на районния съд,с което поради процесуални нарушения заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество.В настоящия случай е преценено,че заявлението самият документ по чл.417 г.2 от ГПК не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу наследниците,неправилно като страна е посочен починалия наследодател,не е направено разграничение на дължимите от всеки от наследниците му суми,адресът в поканата за доброволно изпълнение до една от наследниците е непълен и пр.Или е извършена преценка по съществото на заявлението.В този случай ВКС приема,че приложима по отношение на размера на държавната такса при обжалване на разпореждането е разпоредбата на т.18 от Тарифата-така Определение №225 от 05.03.2010г. по ч.т.д.№144 /2010г.на ВКС Първо ТО.

Като е развил аналогични правни доводи съдът е постановил правилно разпореждане ,което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Окръжният съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №13667 от 29.10.2018г.по ч.гр.д.№1317/2018г.по описа на ДРС..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.