О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№51

гр. Добрич, 21.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр д. № 42/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Въззивно частно гражданско дело № 42/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по частна жалба на „***“ ЕООД гр. Добрич срещу Определение № 3207/31.12.2018 г. на Добричкия районен съд по ч. гр. д. № 5163/2018г.

С атакуваният съдебен акт, първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на бъдещ осъдителен иск на „***“ ЕООД гр. Добрич срещу „***“ ЕООД гр. Добрич за плащане на сумата от 19 609.60 лв., дадена на отпаднало основание по см. на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като е наложил обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на длъжника в 20 търговско банки, при условията на преминаване от сметка в сметка до общото еднократно достигане на горепосочената сума, при условие на внесена по специалната сметка на Добричкия районен съд от молителя парична гаранция в размер на 2 000.00 лв.

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа се, че представените доказателства са убедителни и не се изисква представянето на парична гаранция.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт в частта, в която съдът е задължил молителя да внесе парична гаранция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 396 във вр. чл. 278, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК. Частната жалба е подадена от ответника в установения от чл. 396, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от деня, в който му е връчено съобщението.

Въззивната инстанция съобразно разпоредбата на чл. 269 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК следва да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалвания в цялост първоинстанционен съдебен акт, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в частната жалба по отношение на пороците, водещи до неправилност на определението.

Постановеният съдебен акт е издаден от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Относно правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция приема следното:

В разглеждания случай, изводите на първостепенния съд за допускане на обезпечението на бъдещия иск са правилни и законосъобразни. Съдът е установил наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск в полза на ищеца, констатирал е обезпечителната нужда на ищеца, преценил е, че бъдещият иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства, чиято преценка води до извод за вероятната им основателност. Съобразно разпоредбата на чл. 391, ал. 2 ГПК, Съдът е задължил ищеца да представи парична гаранция. Решаващият съд има суверенно право да задължи ищеца да представи парична гаранция и в случаите, когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. По делото е ирелевантен фактът, че срещу ищеца е образувано дело за откриване производство по несъстоятелност – т. д. № 307/2018 г. по описа на ОС – Добрич, което е висящо към настоящия момент.

Атакуваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен и като съвпадащ с приетото от въззивната инстанция следва да се потвърди.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3207/31.12.2018 г. на Добричкия районен съд по ч. гр. д. № 5163/2018 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.