О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр.Добрич ,24.01.2019 година
ДОБРИЧКИ
окръжен съд,Гражданско отделение,в закрито съдебно
заседание,проведено на двадесет и четвърти януари,две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
като разгледа докладваното от съдията Адриана
Панайотова
въззивно частно гражданско дело № 46 по описа
за 2019 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.
№4610/05.12.2018г. по описа на РС - Балчик на „****ООД, ЕИК *****, със седалище
гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.А., срещу Разпореждане №728/06.11.2018г.
на РС - Балчик, постановено по ч.гр.д. №559/2018г. по описа на същия съд, с което
е отхвърлено искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу
Д.С. Д., ЕГН ********** *** за сумата от 413,58лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение.
В
частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в производството
по чл. 410 от ГПК не се проверява дали вземането
съществува. Преценката на съда в производството по чл.410 от ГПК се ограничавала
единствено до наличието на надлежна индивидуализация на вземането съобразно изложените от заявителя факти, а
основателността на претенцията е предмет на евентуалния исков процес по чл.422
от ГПК. Тя се простирала до там, доколкото въз основа на тези факти може да се
установи едно индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще
бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. В този смисъл,
като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на проверка
в заповедното производство, заповедният съд бил превишил своите правомощия.
По
същество се излагат доводи за валидност на клаузата за неустойка, доколкото
целта, с която същата е уговорена, била да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението
на задължението за предоставяне на обезпечение - поръчител, отговарящ на
конкретно зададени критерии. При този тип неустойка не би могло да се коментира
нейната обезпечителна и обезщетителна функция, тъй
като това не е неустойка за забава, а има съвсем друг характер. Не била налице съдебна практика, която да
определя максимално допустимия размер на такъв тип неустойка, както и да
посочва, че същата е неравноправна клауза. По тези съображения се моли за отмяна на
обжалваното разпореждане и постановяване на друго, с което да се разпореди
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната неустойка в
пълен размер, както и за сторените в заповедното производство разноски в
частта, в която искането е отхвърлено съразмерно на уважената част от
заявлението.
Добрички
окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди изложеното в
частната жалба, намира за установено следното :
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
по ч.гр.д. №559/2018г. по описа на РС - Балчик е образувано по заявление на „****ООД,
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д.С. Д., ЕГН ********** *** за
следните суми, посочени в т.9 от зявлението: 522.48 лева – главница; 62.64 лева
– договорна лихва за периода 04.10.2017г.-02.04.2018г.; 413.58 лева – неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение; 36 лева – разходи
за извънсъдебно събиране на задължението; 23.51 лева – законна лихва за периода
03.04.2018г.- 19.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното му плащане, произтичащи от
неизпълнение по договор за паричен заем №*** от 01.09.2017г. Вземането е
придобитио от „****ООД по силата на Приложение №1 от 01.06.2018г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен с
предходния кредитор – цедент „***” АД, ЕИК ***.
Съгласно изложени в т. 12 от заявлението
твърдения заемателят по процесния договор Д.С.Д. се е задължил в тридневен срок от
подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора чрез поръчителство или банкова гаранция при условия, подробно описани
в заявлението. Поради неизпълнението на това договорно задължение в уговорения
срок, на длъжника е начислена еднократно неустойка в размер на 482.51 лв.
За да
постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлено искането на „****ООД,
ЕИК *****, със седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.С.
Д., ЕГН ********** *** за сумата от 413,58лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, заповедният съд е приел, че подаденото заявление по
реда на чл.410 от ГПК не отговоря на изискванията за редовност визирани в
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Вземането за неустойка срещу длъжника не било
индивидуализирано в достатъчна степен, не било ясно как е формиран размера му.
На второ място размерът на търсената неустойка спрямо размера на заемната сума
бил необосновано висок, което основавало нищожността на клаузата съгласно чл.
143, т.5 от ЗЗП.
Добричкият окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по
следните съображения:
Заповедното производство по
реда на чл. 410 от ГПК е уредено като строго формална процедура. Редовността на заявлението от външна страна е
абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според
приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва
да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Не е налице
нормативно изискване да се представят доказателства за вземането, но в заявлението
претенцията следва да се конкретизирана по основание и размер. Следователно
заявителят следва да посочи всички обстоятелства, касаещи индивидуализацията на
вземането и в частност неговото възникване, съществуване и изискуемост. В
настоящия случай предявеното вземане, претендирано като неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, не е надлежно
индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от които същото
произтича. В заявлението не е посочена конкретната клауза от договора, в която
е уговорено задължението на длъжника за предоставяне на обезпечение, нито тази,
която въвежда санкцията за неизпълнението му. Липсват данни за начина на
формиране размера на неустойката – дали е абсолютно определен в договора или
определяем (например като процент от главния дълг), както и относно условията,
при които настъпва изискуемостта на задължението и датата, на която е
начислено. От друга страна се констатира противоречие между обстоятелствена
част и петитум по отношение размера на вземането - в т. 9 и в т.12 от
заявлението са посочени различни
стойности на претендираната неустойка. Налице е неяснота относно действително претендирания
размер на вземането.
По изложените съображения Добричкият
окръжен съд приема, че заявлението подлежи на отхвърляне в частта, касаеща
неустойката, тъй като същата е нередовна.
Видно
от горното обжалваният съдебен акт, постановен от РС – Балчик е правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Като
се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №728/06.11.2018г. на РС - Балчик, постановено по ч.гр.д. № 559/2018г.
по описа на същия съд, с което е отхвърлено искането на „****ООД, ЕИК *****,
със седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.С. Д., ЕГН
********** *** за сумата от 413,58лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.