О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 65

ГР.ДОБРИЧ 23.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ЯНУАРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 49/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.В.,представлявано от Н.Й.Н.,К.Т.И.,Р.Г.Л.,чрез адв.Л.М.,АК-гр.Велико Търново,частна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 3884/2018г.по описа на ДРС Определение № 2837/28.11.2018г.,с което са оставени без уважение възраженията на ответника за неподведомственост и местна неподсъдност на делото.

В частта,с която е оставено без уважение възражението на ответника по гр.д.№ 3884/2018г.по описа на ДРС за неподведомственост на повдигнатия спор на гражданския съд,частният жалбоподател намира обжалваното определение за недопустимо,тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по направеното възражение на основание,различно от соченото от ответната страна,поради което прави искане на основание чл.270,ал.3 от ГПК делото да се върне на ДРС за произнасяне по предявеното възражение на соченото от страната основание.

В случай,че въззивната инстанция намери обжалвания съдебен акт за допустим,то частният жалбоподател оспорва определението като неправилно.Според жалбоподателя,незаконосъобразни са изводите на първостепенния съд,че предметът на делото касае взаимоотношенията между страните по два договора от 18.11.2013г.,но не и по повод договора от 24.03.2014г.,както и че в договорите от 18.11.2013г. е посочено,че всички спорове между страните ще бъдат решавани от компетентния съд по реда на ГПК.По отношение оставянето без уважение на възражението за неподсъдност на спора,жалбоподателят оспорва като неправилен извода на ДРС,че в случая е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК,като тази приложимост произтича от §1,т.41б,б“а“ от ДР на ЗЕ.Излагат се доводи,че ищецът не е потребител по чл.113 ГПК,тъй като е юридическо лице,а легалната дефиниция на това понятие е дадена в разпоредбата на § 13,т.1 от ДР от Закона за защита на потребителите и тя ограничава кръга на лицата до физическите лица,ползващи енергия за битови цели.Ищецът няма качеството на потребител на енергийни услуги и по смисъла на § 1,т.41б,б“а“ от ДР на Закона за енергетиката,тъй като ползваната от него ел.енергия е за осъществяване на стопански цели.С оглед изложените съображения,жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно и изпрати делото за разглеждане от Арбитражен съд-гр.Варна при сдружение „ППМ“.В случай,че приеме,че спорът е подведомствен на граждански съд,то искането е делото да се изпрати за разглеждане по правилата на местната подсъдност на РС-гр.Варна.

Прави се искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски,съобразно представен списък.

В депозиран писмен отговор насрещната по жалбата страна - ищецът по гр.д.№ 3884/2018г.по описа на ДРС - ООД „ ***“,ЕИК ***,с.П.,общ.Добричка,чрез пълномощника си - адв.М.П.,оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Добричкият окръжен съд,въз основа на изложените в жалбата съображения и като се запозна с материалите по делото,приема за установено следното:

Производството по гр.д.№ 3884/2018г.по описа на ДРС е образувано въз основа на искова молба от ООД „ ***“,ЕИК ***,с.П.,общ.Добричка,против АД „ ***“ / АД„***“-старо наименование/,ЕИК ***,гр.Варна,с искане да се признае за установено,че ищецът не дължи на ответника начисляваните:за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. по фактура № ***.;за периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. по фактура № ***.;за периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г.по фактура № ***.задължения за пренос до ниско напрежение и за достъп на ниско напрежение в размер на 6 635.14 лв.,от които 5 256.65 лв. за такса „пренос“ и 1 378.49 лв. за такса „ достъп ниско напрежение“

В исковата молба е налице изрично упражнено от ищеца право на избор с позоваване на разпоредбата на чл.113 ГПК.

В срока за отговор ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора на граждански съд и за неподсъдност на иска на РС-гр.Добрич,тъй като ищецът е ЮЛ,поради което спрямо него е неприложима разпоредбата на чл.113 ГПК.

ДРС не е уважил направените възражения,като е приел,че ищецът има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на §1,т.41б от ДР на Закона за енергетиката,поради което арбитражната клауза е неприложима по смисъла на чл.19,ал.1 от ГПК,а ищецът има възможността да избере подсъдност по реда на чл.113 от ГПК,което право той е упражнил с исковата молба.

Въз основа на така установената фактическа обстановка,съдът достига до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1,вр. с чл.62,ал.2,изр.1 ГПК,от надлежна страна,против подлежащ на съдебен контрол акт,поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Определението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо,а по същество-правилно.

В специалния за дейността на ответника закон - ЗЕ в §1,т.41б от ДР е дадена легална дефиниция на понятието „ Потребител на енергийни услуги“:а/Краен клиент,който купува енергия или природен газ и/или б/Ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Според посочената дефиниция ищецът се явява потребител на енергийни услуги,а ответник е електроразпределителното дружество,което е монополист на пазара на енергетиката в този район.

Спорният по делото въпрос е могат ли потребителите на енергийни услуги,вкл.ЮЛ такива,да се ползват от изборната подсъдност по чл.113 ГПК.В обхвата на понятието „ потребител“ по чл.113 ГПК изброяването не е лимитативно и не е предвидена обусловеност на изборната подсъдност от вида на потребителите.По този въпрос е налице съдебна практика на ВКС,постановена в производство по чл.274,ал.3,т.2 от ГПК,според която изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима и към искове във връзка с потреблението на ел.енергия,предявени от потребителите на енергия,поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК,общата местна подсъдност по чл.108,ал.1 ГПК се дерогира.В този смисъл са:Определение № 359/13.05.2011г.по ч.т.д.№ 335/2011г.на ВКС,ТК,I т.о.;Определение № 268/09.04.2010г.на ВКС по ч.т.д.№ 148/2010г.,ТК,II т.о.;Определение № 507/05.07.2011г.на ВКС по ч.т.д.№ 83/2011г.,ТК, II т.о.Приложимостта на чл.113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове произтича от разпоредбата на §1,чл.41б,б.“а“ от ДР на ЗЕ,съгласно която разпоредба,потребител на енергийни услуги е всеки краен клиент,като понятието включва не само ФЛ,но също така и ЮЛ и ЕТ.Ето защо и изборната подсъдност по чл.113 ГПК се отнася не само за ищците-физически лица,но и за ищците-юридически лица.След като се касае за иск,предявен от потребител,макар и не в тесния смисъл на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП,то арбитражната клауза е неприложима по смисъла на чл.19,ал.1 от ГПК.

По гореизложените съображения обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.Съгласно т.9,б.“в“ от ТР № 1/09.12.2013г.по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС,настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 3884/2018г.по описа на ДРС Определение № 2837/28.11.2018г.,с което са оставени без уважение възраженията на ответника за неподведомственост и местна неподсъдност на делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2