Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№2

 

гр.Добрич, 08.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички  окръжен  съд,   наказателно  отделение, публично  съдебно заседание на осми януари две хиляди  и деветнадесета година, 

Председател: Атанас Каменски,

Членове: Милена Хараламбиева и Калиптен Алид,

прокурор Виолета Великова, съдебен секретар Елица Александрова, разгледа

н.ч.д. №415/2018г. на Окръжен съд-гр.Добрич, докладвано от съдия Хараламбиева

 

         Производството е образувано по реда на чл. 16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/   за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Добрич на Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издадено от съдебните власти на Р. и засягащо българския гражданин И.Г.И. с ЕГН **********.

В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище за признаване на решението за налагане на пробационни мерки, съобразени като вид и продължителност с изискванията на българското законодателство. Счита, че са налице законовите предпоставки за признаването на наказателно решение, постановено от Съда в Крайова, Република Румъния и съобразно правилото на  чл. 67, ал. 3 от НК настоява да бъде наложена  само една от пробационните мерки за срок от три години.

Засегнатият И., редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. И. заявява, че е уведомен за постановеното от румънския съд решение.

         Защитникът му изразява становище за уважаване на искането, като се присъединява към становището на прокурора.

С Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, е представена за признаване и изпълнение Наказателна присъда № 2613 от 04.08.2017г., влязла в сила на 18.04.2018г., постановена от Съд в Крайова, Република Румъния по дело № 29518/215/2016, с която на българския гражданин И.Г.И., роден на ***г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, през който срок е постановено осъденият да търпи посочените в присъдата пробационни мерки.

От представената Наказателна присъда № 2613 от 04.08.2017 г., влязла в сила на 18.04.2018 г., постановена от Съд в Крайова, Република Румъния по дело № 29518/215/2016 се установява, че на българския гражданин И.Г.И., за извършено на 15.07.2014г. престъпление, квалифицирано от румънските съдебни власти като непредумишлено убийство  по смисъла на чл. 192, ал. 1 и 2 от НК на Румъния– причинена по непредпазливост смърт при управление на моторно превозно средство, е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, през който срок на И. са наложени за срок от три години следните пробационни мерки:  да се яви  пред Пробационната служба в общината, където живее – гр.Г.Т., обл.Д.,ул.“Х. С.“ № 11, на сроковете, посочени от тази; да приеме посещения на назначения контролиращ пробационен служител; да съобщава предварително за преместването му в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава 5 дневен период; да съобщава за промяната на работното си място; да съобщава информация и документи, позволяващи контрол на средствата му за препитаване; да посещава една или повече програми за социална реинтеграция, осъществени от пробационната служба или организирани в сътрудничество с институции на общността; да полага труд в полза на обществото /в полза на кметството на община Ген.Тошево/ за период от 80 дни.

Наказателна присъда № 2613 от 04.08.2017г., постановена по наказателно дело № 29518/215/2016 по описа на Съд Крайова, Румъния, е влязла в законна сила на 18.04.2018г.

По силата на Рамково решение чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на влязло в сила съдебно решение по наказателно дело, постановено от  чуждестранен съд и за изпълнение на наложените с този акт пробационни мерки.

Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС. Изпратеното в Окръжен съд– гр.Добрич удостоверение на румънски език с превод на български език съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното наказателно решение, чието признаване се иска. Същото е представено на румънски език с превод на български език, ведно с мотивите в надлежно заверени копия.

Касае се за наказателно решение за налагане на пробационни мерки, което съгласно нормата на чл. 3, ал.1, б."б" от ЗПИИСРРПУНПМАС се явява съдебно решение с наложено наказание "лишаване от свобода", изпълнението на което е спряно и е заменено с определени за търпене пробационни мерки за определен срок. Актът е на съдебен орган и се отнася за извършено на територията на  издаващата държава престъпление.

В удостоверението и наказателната присъда се съдържа описание деянието на И.. Осъждането е за деяние, реализирано на територията на Р Румъния /издаващата държава/, което се изразява в следното: причиняване на смърт по непредпазливост при управление на моторно превозно средство, квалифицирано като непредумишлено убийство по чл. 192, ал.1 и 2 от НК на Р Румъния.

Посоченото деяние се явява наказуемо и по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК на Р България, т.е. налице е изискуемата двойна наказуемост по чл. 14, ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.

И. е български гражданин, с  постоянен и настоящ адрес ***, т.е. спазено е изискването на чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПУНПМАС.

В нормата на чл. 15, ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС са уредени основанията за отказ от признаване и изпълнение. Съобразявайки  данните в удостоверението, наказателната присъда, както и събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е налице нито една от законово регламентираните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението на румънските съдебни власти, визирани в чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.

Съобразявайки характеристиките на наложените пробационни мерки, съдът намира, че на адаптиране към българското законодателство подлежат пробационната  мярка "Да се яви  пред Пробационната служба в общината, където живее – гр.Ген.Тошево, обл.Добрич, ул.“Христо Смирненски“ № 11, на сроковете, посочени от тази", която се обхваща от пробационните мерки, предвидени в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 о НК Р България, а именно: "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител"  и пробационната мярка "Да полага труд в полза на обществото, в полза на кметството – Ген.Тошево за период от 80 дни“, която съответства на пробационната мярка, предвидена в чл. 42а, ал. 2, т.6 и чл. 42б, ал. 5 от НК на Република България, а именно: "безвъзмезден труд в полза на обществото".

Мярката "Да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава период от 5 дни" не съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 42б, ал. 3 от НК на Р България, изразяваща се в "Ограничения в свободното предвижване", която включва забраната за посещение на точно определение места, райони и заведения, за напускане на населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от пробационнен служител или прокурора, за напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието. Това е така, защото наложената пробационна мярка от румънския съд има уведомителен характер, докато по същността си пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК на Р България има характеристиките на ограничаваща и забранителна мярка. В този смисъл адаптиране на пробационната мярка "Да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава период от 5 дни" не следва да се допусне, тъй като същото би влошило наказателно-правното положение на осъденото лице и би подменило волята на решаващия съд.

По отношение на останалите пробационни мерки, наложени от румънския съд: да приеме посещения на назначения контролиращ пробационен служител; да съобщава за промяната на работното си място; да съобщава информация и документи, позволяващи контрол на средствата му за препитаване; да посещава една или повече програми за социална реинтеграция, осъществени от пробационната служба или организирани в сътрудничество с институции на общността, не би могло да се допусне адаптиране, тъй като същите не съответстват на пробационните мерки, визирани в чл. 42а, ал. 2 от НК на Р България.

 С оглед изложеното, съдът намира, че следва да постанови признаване и изпълнение единствено на определената в наказателната присъда пробационна мярка "Да се яви  пред Пробационната служба в общината, където живее – гр.Г..Т., обл.Д., ул.“Х. С.“ № 11, на сроковете, посочени от тази". Прилагайки нормата на чл. 5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, т.е. чрез адаптирането на пробационната мярка към българското законодателство, в частност към чл. 42а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението се установява, че тази  мярка се обхваща от пробационните мерки, предвидени в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 о НК Р България, а именно: "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител". Съобразявайки разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК на Р България -„Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко то шест месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки  по чл. 42а, ал. 2, т.1-4 през изпитателния срок.“, съдът постанови единствено мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от три  години, с периодичност на явяване на подписване пред пробационния служител или определеното от него длъжностно лице два пъти седмично.

С оглед на изложените фактически и правни изводи, ОС-гр.Добрич намира, че следва на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, да уважи искането като постанови признаване и изпълнение на наказателното решение на румънските съдебни власти с посоченото адаптиране на пробационните мерки, поради което:

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА Наказателна присъда № 2613 от 04.08.2017г., влязла в сила на 18.04.2018г., постановена по дело № 29518/215/2016 на Съд К., област Д. Република Румъния, с която на българския гражданин И.Г.И., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, ЕГН**********, за престъпление  непредумишлено убийство по чл. 192, ал. 1 и 2 от НК на Р.Р., извършено на 15.07.2014г., около 22:45 часа по Национален път № 6 от Крайова към Каракал, е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години и са наложени пробационни мерки през периода на наблюдение за срок от три години, а именно: да се яви  пред Пробационната служба в общината, където живее – гр.Г..Т., обл.Д.,ул.“Х. С.“ № 11, на сроковете, посочени от тази; да приеме посещения на назначения контролиращ пробационен служител; да съобщава предварително за преместването му в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава 5 дневен период; да съобщава за промяната на работното си място; да съобщава информация и документи, позволяващи контрол на средствата му за препитаване; да посещава една или повече програми за социална реинтеграция, осъществени от пробационната служба или организирани в сътрудничество с институции на общността; да полага труд в полза на обществото /в полза на кметството на община Ген.Тошево/ за период от 80 дни.

ПОСТАНОВЯВА изпълнение на Наказателна присъда № 2613 от 04.08.2017 г., влязла в сила на 18.04.2018 г., постановена по дело № 29518/215/2016 на Съд К., област Д., Република Р., като АДАПТИРА съдържанието на наложените пробационни мерки на българския гражданин И.Г.И. към чл. 42а и сл. от НК на Република България, както следва:

- "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от три  години, с периодичност  на явяване на подписване пред пробационния служител или определеното от него длъжностно лице два пъти седмично;

На основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, препис от решението след влизането му в сила незабавно да се изпрати на компетентния орган на издаващата държава и на Министерство на правосъдието.

Препис от решението да се връчи на засегнатото лице!

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в петдневен срок, считано от днес.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                   2.