Р Е Ш Е Н И Е
№2
гр.Добрич, 08.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички
окръжен съд, наказателно
отделение, публично съдебно
заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета
година,
Председател: Атанас Каменски,
Членове: Милена Хараламбиева и Калиптен Алид,
прокурор Виолета Великова, съдебен секретар Елица
Александрова, разгледа
н.ч.д. №415/2018г. на Окръжен съд-гр.Добрич, докладвано
от съдия Хараламбиева
Производството е образувано по реда на чл. 16
от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за
пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд –
гр.Добрич
на Удостоверение по чл. 6
от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008г. за прилагане
на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с
оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издадено от съдебните власти на Р. и засягащо българския гражданин
И.Г.И. с ЕГН **********.
В
съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище за признаване
на решението за налагане на пробационни мерки, съобразени като вид и
продължителност с изискванията на българското законодателство. Счита, че са
налице законовите предпоставки за признаването на наказателно решение,
постановено от Съда в Крайова, Република Румъния и съобразно правилото на чл. 67, ал. 3 от НК настоява да бъде
наложена само една от пробационните
мерки за срок от три години.
Засегнатият
И., редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. И. заявява, че е
уведомен за постановеното от румънския съд решение.
Защитникът му изразява становище за уважаване на искането,
като се присъединява към становището на прокурора.
С
Удостоверение по чл.
6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008г. за прилагане
на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с
оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, е
представена за признаване и изпълнение Наказателна присъда № 2613 от
04.08.2017г., влязла в сила на 18.04.2018г., постановена от Съд в Крайова,
Република Румъния по дело № 29518/215/2016, с която на българския гражданин И.Г.И.,
роден на ***г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, е наложено
наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок
от три години, през който срок е постановено осъденият да търпи посочените в
присъдата пробационни мерки.
От
представената Наказателна присъда № 2613 от 04.08.2017 г., влязла в сила на
18.04.2018 г., постановена от Съд в Крайова, Република Румъния по дело №
29518/215/2016 се установява, че на българския гражданин И.Г.И., за извършено на
15.07.2014г. престъпление, квалифицирано от румънските съдебни власти като
непредумишлено убийство по смисъла на
чл. 192, ал. 1 и 2 от НК на Румъния– причинена по непредпазливост смърт при управление
на моторно превозно средство, е наложено наказание две години лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, през който срок на И.
са наложени за срок от три години следните пробационни мерки: да се яви
пред Пробационната служба в общината, където живее – гр.Г.Т., обл.Д.,ул.“Х.
С.“ № 11, на сроковете, посочени от тази; да приеме посещения на назначения
контролиращ пробационен служител; да съобщава предварително за преместването му
в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава 5 дневен период; да съобщава за
промяната на работното си място; да съобщава информация и документи,
позволяващи контрол на средствата му за препитаване; да посещава една или
повече програми за социална реинтеграция, осъществени от пробационната служба
или организирани в сътрудничество с институции на общността; да полага труд в
полза на обществото /в полза на кметството на община Ген.Тошево/ за период от
80 дни.
Наказателна присъда № 2613 от 04.08.2017г., постановена по наказателно дело
№
29518/215/2016 по описа на Съд Крайова, Румъния, е влязла в законна
сила на 18.04.2018г.
По силата на
Рамково решение чл.
6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008г. за прилагане
на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с
оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции Република
България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на влязло
в сила съдебно решение по наказателно дело, постановено от чуждестранен съд и за изпълнение на наложените
с този акт пробационни мерки.
Удостоверението
е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в
писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и
отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС. Изпратеното
в Окръжен съд– гр.Добрич удостоверение на румънски език с превод на български
език съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното
наказателно решение, чието признаване се иска. Същото е представено на румънски
език с превод на български език, ведно с мотивите в надлежно заверени копия.
Касае се за
наказателно решение за налагане на пробационни мерки, което съгласно нормата на
чл. 3, ал.1, б."б" от ЗПИИСРРПУНПМАС се явява съдебно решение с
наложено наказание "лишаване от свобода", изпълнението на което е
спряно и е заменено с определени за търпене пробационни мерки за определен
срок. Актът е на съдебен орган и се отнася за извършено на територията на издаващата държава престъпление.
В
удостоверението и наказателната присъда се съдържа описание деянието на И..
Осъждането е за деяние, реализирано на територията на Р Румъния /издаващата
държава/, което се изразява в следното: причиняване на смърт по непредпазливост
при управление на моторно превозно средство, квалифицирано като непредумишлено
убийство по чл. 192, ал.1 и 2 от НК на Р Румъния.
Посоченото деяние
се явява наказуемо и по чл. 343,
ал. 1, б. „в“ от НК на Р България, т.е. налице е изискуемата двойна наказуемост
по чл. 14, ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
И. е
български гражданин, с постоянен и настоящ
адрес ***, т.е. спазено е изискването на чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
В нормата на
чл. 15, ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС са уредени основанията за отказ от признаване и
изпълнение. Съобразявайки данните в
удостоверението, наказателната присъда, както и събраните по делото
доказателства, съдът приема, че не е налице нито една от законово регламентираните
предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението на румънските
съдебни власти, визирани в чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
Съобразявайки
характеристиките на наложените пробационни мерки, съдът намира, че на
адаптиране към българското законодателство подлежат пробационната мярка "Да се яви пред Пробационната служба в общината, където
живее – гр.Ген.Тошево, обл.Добрич, ул.“Христо Смирненски“ № 11, на сроковете,
посочени от тази", която се обхваща от пробационните мерки, предвидени в чл.
42а, ал. 2, т. 1 и 2
от НК вр. чл.
42б, ал. 1 и 2 о НК Р България, а именно: "задължителна регистрация по
настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен
служител" и пробационната мярка "Да
полага труд в полза на обществото, в полза на кметството – Ген.Тошево за период
от 80 дни“, която съответства на пробационната мярка, предвидена в чл.
42а, ал. 2, т.6 и чл.
42б, ал. 5 от НК на Република България, а именно: "безвъзмезден труд в
полза на обществото".
Мярката
"Да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което
надвишава период от 5 дни" не съответства на пробационната мярка по чл.
42а, ал. 2, т. 3 вр. с чл.
42б, ал. 3 от НК на Р България, изразяваща се в "Ограничения в
свободното предвижване", която включва забраната за посещение на точно
определение места, райони и заведения, за напускане на населеното място за
повече от 24 часа, без разрешение от пробационнен служител или прокурора, за
напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието. Това
е така, защото наложената пробационна мярка от румънския съд има уведомителен
характер, докато по същността си пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2,
т. 3 от НК на Р България има характеристиките на ограничаваща и
забранителна мярка. В този смисъл адаптиране на пробационната мярка "Да
съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава
период от 5 дни" не следва да се допусне, тъй като същото би влошило
наказателно-правното положение на осъденото лице и би подменило волята на
решаващия съд.
По отношение
на останалите пробационни мерки, наложени от румънския съд: да приеме посещения
на назначения контролиращ пробационен служител; да съобщава за промяната на
работното си място; да съобщава информация и документи, позволяващи контрол на
средствата му за препитаване; да посещава една или повече програми за социална
реинтеграция, осъществени от пробационната служба или организирани в
сътрудничество с институции на общността, не би могло да се допусне адаптиране,
тъй като същите не съответстват на пробационните мерки, визирани в чл.
42а, ал. 2 от НК на Р България.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да
постанови признаване и изпълнение единствено на определената в наказателната присъда
пробационна мярка "Да се яви пред
Пробационната служба в общината, където живее – гр.Г..Т., обл.Д., ул.“Х. С.“ №
11, на сроковете, посочени от тази". Прилагайки нормата на чл. 5 от
ЗПИИСРРПУНПМАС, т.е. чрез адаптирането на пробационната мярка към българското
законодателство, в частност към чл. 42а
и следващите от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението се
установява, че тази мярка се обхваща от
пробационните мерки, предвидени в чл.
42а, ал. 2, т. 1 и 2
от НК вр. чл.
42б, ал. 1 и 2 о НК Р България, а именно: "задължителна регистрация по
настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен
служител". Съобразявайки разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК на Р България
-„Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко то шест месеца,
съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.1-4 през изпитателния
срок.“, съдът постанови единствено мярката „задължителна регистрация по настоящ
адрес" за срок от три години, с
периодичност на явяване на подписване пред пробационния служител или
определеното от него длъжностно лице два пъти седмично.
С оглед на
изложените фактически и правни изводи, ОС-гр.Добрич намира, че следва на
основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, да уважи искането като
постанови признаване и изпълнение на наказателното решение на румънските
съдебни власти с посоченото адаптиране на пробационните мерки, поради което:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
Наказателна присъда № 2613 от 04.08.2017г., влязла в сила на 18.04.2018г.,
постановена по дело № 29518/215/2016 на Съд К., област Д. Република Румъния, с
която на българския гражданин И.Г.И., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, ЕГН**********,
за престъпление непредумишлено убийство
по чл. 192, ал. 1 и 2 от НК на Р.Р., извършено на 15.07.2014г., около 22:45 часа
по Национален път № 6 от Крайова към Каракал, е наложено наказание две години
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години и са
наложени пробационни мерки през периода на наблюдение за срок от три години, а
именно: да се яви пред Пробационната
служба в общината, където живее – гр.Г..Т., обл.Д.,ул.“Х. С.“ № 11, на сроковете,
посочени от тази; да приеме посещения на назначения контролиращ пробационен
служител; да съобщава предварително за преместването му в ново жилище и всяко
пътуване, което надвишава 5 дневен период; да съобщава за промяната на
работното си място; да съобщава информация и документи, позволяващи контрол на
средствата му за препитаване; да посещава една или повече програми за социална
реинтеграция, осъществени от пробационната служба или организирани в
сътрудничество с институции на общността; да полага труд в полза на обществото
/в полза на кметството на община Ген.Тошево/ за период от 80 дни.
ПОСТАНОВЯВА
изпълнение на Наказателна присъда № 2613 от 04.08.2017 г., влязла в сила на
18.04.2018 г., постановена по дело № 29518/215/2016 на Съд К., област Д.,
Република Р., като АДАПТИРА съдържанието на наложените пробационни мерки на
българския гражданин И.Г.И. към чл. 42а
и сл. от НК на Република България, както следва:
-
"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от три години, с периодичност на явяване на подписване пред пробационния
служител или определеното от него длъжностно лице два пъти седмично;
На основание
чл. 16, ал. 8 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, препис от решението след влизането му в сила
незабавно да се изпрати на компетентния орган на издаващата държава и на
Министерство на правосъдието.
Препис от
решението да се връчи на засегнатото лице!
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в петдневен срок, считано от
днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.