Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

гр.Добрич, 18.01.2019г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав с председател К.Димитрова, членове А.Каменски и М.Хараламбиева,

при участието на прокурор С.Костова и съд.секретар Е.Александрова,

разгледа в.н.ч.д. №12/2019г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

Производството е образувано по реда на чл.163 от ЗЗ, по жалба на П.В.К. срещу решение №5/04.01.2019г. по н.ч.д.№1603/2018г. на РС-гр.Добрич, с което и на основание чл.162, във в-ка с чл.146, ал.1, т.2 от ЗЗ, по отношение на жалбоподателя е постановено задължително лечение от стационарен тип за срок от три месеца, което да се проведе в ДПБ-с.Ц.. Изразяването на информирано съгласие за лечението е възложено на представител от Общинска служба по здравеопазване-гр.Ш., респективно-на лице, определено от кмета на общината по местонахождение на лечебното заведение. Допуснато е предварително изпълнение, доколкото първостепенният съд е разпоредил, че обжалването не спира изпълнението.

В съдебно заседание П.В.К. оспорва изцяло приетата от първоинстанционния съд необходимост от провеждане на задължително лечение. Защитникът претендира за преминаване от стационарен към амбулаторен тип грижи.

Представителят на ОП-гр.Добрич пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

След като обсъди и прецени приложените материали, както и становищата и доводите на страните, настоящият състав установи:

Първоинстанционното производство е било инициирано по искане на управителя на „Ц****“-гр.Д., където П.В.К. е бил настанен по спешност на 17.12.2018г., въз основа на разпореждане на РП-гр.Каварна за оказване на спешна медицинска помощ. След изслушване на предложеното лице и лекуващия психиатър, с определение от 27.12.2018г. районният съд е назначил СПЕ при стационарни условия, като мярката не е била обжалвана по реда на чл.161 от ЗЗ.

Видно от заключението на експерта, П.В.К. се води на отчет в ЦПЗ-гр.Добрич от 2001г. и страда от параноидна шизофрения. Въпреки множеството предходни хоспитализации, към момента липсва съзнание за болест, наблюдава се персистираща некритичност и недооценъчност, предопределящи и невъзможността за формиране на съгласие за лечение. Предложеният е с фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията, с реална опасност от афект-несъответен или пристъпен, създаващи непредвидим риск от отключване на агресия спрямо близките и околните. На тази основа и с оглед показанията на свидетеля А. К. е прието, че е налице опасност от извършване на друго общественоопасно деяние, което предполага принудителното лечение да бъде проведено в психиатрична болница с нужното ниво на сигурност, каквато се явява ДПБ-с.Ц. Наред с това, К. е с нарушени базисни психични годности да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си, респективно, същият не е в състояние да изразява валидно информирано съгласие за лечението си.

Въз основа на тези констатации и съображения, законосъобразно и обосновано първостепенният съд е преценил, че са налице кумулативните изисквания на закона, а именно-наличие на психично разстройство по чл.146, ал.1, т.2 от ЗЗ, както и наличие на поведение, създаващо опасност от самоувреждане и застрашаващо живота и здравето на околните. Предвид установения конфликт на интереси с близките, правилно първоинстанционният състав е приел, че тъй като освидетелстваният не може сам да дава информирано съгласие по смисъла на чл.162, ал.2 от ЗЗ, отговорността за това следва да се възложи по реда на чл.162, ал.3, пр.2 от ЗЗ.

Воден от изложеното съдът намери жалбата на П.В.К. за неоснователна. При постановяване на атакуваното решение първата инстанция е спазила процесуалните правила и не е допуснала нарушение на материалния закон, които да налагат отмяната или изменение на проверявания акт, поради което и на основание чл.163 от ЗЗ, настоящият състав

Р Е Ш И:

Потвърждава изцяло решение №5 от 04.01.2019г. по н.ч.д. №1603/2018г. на РС-гр.Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: ……… Членове: ...…….. ……….