О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 12

гр. Добрич, 22.01.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ДИМИТРОВА

МИЛЕНА ХАРАЛАМБИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия К.Димитрова в.ч.н.д. № 403 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Производството е образувано по протест на Районна прокуратура – Добрич срещу Определение № 581 от 26.11.2018г., постановено по ч.н.д. № 1321/2018г. по описа на РС – Добрич, с което е отменено постановление на РП – Добрич от 11.10.2018г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 217/2017г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич, образувано и водено за престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

Протестът е депозиран в законоустановения за това срок и е допустим. Разгледан по същество същият е ОСНОВАТЕЛЕН.

Добричкият окръжен съд, след като направи цялостна проверка на приложените към делото материали, както и на изложеното в жалбата, установи следното :

Досъдебно производство № 217/2017г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич е образувано на 10.08.2017г. с постановление на наблюдаващия прокурор за това, че на 08.08.2017г. в с.С., обл.Д. „Неизвестен извършител“ отнел чужди движими вещи - лек автомобил марка „И*** 38 Т – П”, с рег. № ****ХР от владението на М.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство, липсва привлечено лице в качество на обвиняем.

По делото са събрани всички възможни доказателства които изясняват релевантните обстоятелства, с които се установява, че действително деянието не съставлява престъпление и това е било подробно коментирано в акта на ДРП.

По делото се установява следната фактическа обстановка :

Свидетелят М.Н.Д., в качеството си на управител на „Р.” ЕООД с.С. бил регистриран като земеделски производител и се занимавал със земеделие, а именно отглеждане и добив на пшеница. За целите на дейността си използвал складова база в с.С..

През лятото на 2017г., в началото на месец юли, св.М.Д. се уговорил със св.М. Т. Д. - собственик и управител на фирма „Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Б., да закупи от него два броя товарни автомобила /седлови влекачи/ - т.а.„И.*** Т П”, с рег. ТХ ***ХР и т.а.„***”, рег.ТХ ****ТХ, както и един брой ремарке тип „гондола”. Св.М.Н.Д. бил запознат с техническото състояние на посочените товарни автомобили, тъй като вече бил използвал услугите на свидетеля М. Т. Д. във връзка с извозване на пшеница.

По отношение т.а.„И.**** Т П”, с рег. ТХ ****, Мл.Д. и М.Д. се договорили за цена от 11 000 лв. От счетоводителката на фирмата – св.Г. К., М.Д. разбрал, че товарният автомобил има остатъчна стойност по документи от 4 000 лв. По този въпрос двамата свидетели се уговорили, М. Д. да пусне проформа фактура за 4 000 лв. без ДДС, а остатъка от цената М.Д. да заплати на ръка. Така, съобразно постигнатата между страните уговорка, на 03.07.2017г. от страна на „Т**** - 96” ЕООД била издадена проформа фактура № ***2017г. на представляваното от св.М.Д. дружество „Р. ЕООД с.С.. Свидетелите Д. и Д. се уговорили, че останалата част от сумата ще бъде изплатена от „купувача” в края на месец юли, след приключване на жътвата, тъй като Мл.Д. имал финансови затруднения. Още същия ден, свидетелят М.Д. превел по банков път сумата от 4 800лв. с ДДС по сметката на „Т*- 96” ЕООД.

На следващия ден - 04.07.2017г., след като получил посочената по - горе сума св.М. Д. закарал т.а.„И. Т П”, с рег. **** ХР в базата в с.С., стопанисвана от „Р.” ЕООД, като по пътя минал през с.Б. обл.Д., откъдето взел и едно ремарке тип „гондола”, което също закарал на св.М. Д. по негова молба.

На 06.07.2017г. св.М. Д. отново се обадил на св.Митко Д.. В разговор помежду им, Мл.Д. попитал М.Д. дали продава и другия камион „**”, рег. ТХ *** ТХ, като последният му обяснил, че този автомобил се продава в комплект с гондола „Л. СК 2427” и, че за същите иска общо 30 000лв. Двамата свидетели постигнали консенсус за продажба на двете превозни средства на цена от 27 000 лв. Тъй като данъците за двата товарни автомобила не били платени за текущата година, М. Д. казал на М.Д., че той ще плати данъците за 2017г., а впоследствие при прехвърляне на собствеността при нотариус, М.Д. ще възстанови половината сума от данъците. Свидетелите М.Д. и Мл.Д. се уговорили за ремаркето и влекача да бъде пусната проформа фактура за символичната сума от 3 000 лв. без ДДС. Д. изрично обяснил на М.Д., че проформа фактурата не е документ, че същата не го прави собственик и, че ако в края на месеца не си получи парите и не прехвърлят собствеността на моторните превозни средства, ще му пусне фактура за наем. Още същият ден, М. Д. превел сумата от 3 600 лв. с вкл. ДДС по сметка на „Т.****” ЕООД.

На следващия ден - 08.07.2017г., М.Д., неговият шофьор и баща му Н. Д. посетили отново базата на св.М.Д. в гр.Б., за да огледат и да вземат т.а. „М”, рег. **** ТХ, ведно с ремаркето. Докато били там, М. Д. обяснил всичко на тримата мъже за товарния автомобил - как работи, както и че маслото и филтрите са за смяна. Същият предал на св.Мл.Д. само малките талони за превозните средства, а големите задържал при себе си до прехвърляне на собствеността по надлежния ред – с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите.

Двадесет дни по-късно св.М.Д. се обадил по телефона на св.М.Д.. В разговор помежду им, Мл.Д. заявил на М.Д., че моторът на т.а. „Ман”, рег. **** е гръмнал и му казал да отиде до базата и да си прибере „боклуците“. От своя страна, М. Д. заявил, че двамата не са имали такава уговорка, а че са имали уговорка до края на месеца да си оправят сметките и да прехвърлят собствеността. Така двамата не успели да постигнат консенсус.

След този разговор св.М. Д. започнал да търси св.М.Д., за да си уредят взаимоотношенията. Всички разговори, обаче, били неуспешни, тъй като св.Мл.Д. заявял, че не го интересува както и, че си иска парите обратно.

Между двамата свидетели не бил сключен договор за покупко-продажба на процесните МПС. Не бил налице и предварителен договор, който да регламентира гражданско-правните им отношения по някакъв начин. А видно от приложените по делото доказателства – между свидетелите вече липсвало съгласие за финализиране на планираната по-рано сделка – покупко-продажбата на двата процесни товарни автомобила и ремаркето тип „гондола“.

Така на датата 06.08.2017г., около 18.30 часа св.М. Д. отишъл до базата в с.С., където бил паркиран т.а. „И.”, с рег. ***** ХР. Използвайки резервния ключ, подкарал посочения товарен автомобил ведно с гондолата и ги закарал в базата си в гр.Б.. В същия ден, М.Д. отишъл до базата в с.С. и установил, че т.а.„И.П”, с рег. **** ХР и гондолата ги няма. В тази връзка същият депозирал жалба до РП - Добрич, в която изложил твърдения за евентуално извършено престъпление по чл.194 ал.1 НК, поради което било образувано досъдебно производство № 217/2017г. по описа на Второ РУ на МВР – гр. Добрич, по пр. пр. № 1440/2017г. по описа на РП – гр. Добрич.

На 17.10.2017г. М.Н.Д. в качеството си на управител на „Р.“ ЕООД с.С., отправил посредством нотариус О.Об. нотариална покана до „Т**** ЕООД гр.Б., представлявана от М. Д., с която настоявал да върне на М. Д. „стоката“ – т.а. „**”, рег. ТХ ** ТХ, а той от своя страна да възстанови на Мл.Д. заплатената за товарния автомобил сума от 2 000лв.

Два дни по-късно, на 19.10.2017г., М. Д. депозирал жалба в Районна прокуратура - град Добрич, като посочил, че според него с поведението си М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл.206 ал.1 от НК и чл.209 ал.1 от НК.

На 12.11.2017г. св.Митко Д., минавайки покрай стопанския двор в с.С. видял, че неговият т.а. „**”, рег. ТХ**00 ТХ е оставен без надзор на плаца. Същият се притеснил, че камионът е с вода и при ниски температури може да замръзне и да спука блока или скоростна кутия, която струвала 3 000 лв. втора употреба, поради което решил да влезе в базата и да си вземе товарния автомобил, за да не настъпят щети по него.

През м. януари 2018г., М.Д. завел гражданско дело в Районен съд – гр. Балчик, в което предявил иск за сумата от 2 000 лв. спрямо М. Д..

Съобразно заключението на вещото лице по назначената и изготвена автотехническа експертиза, пазарната стойност на процесните товарни автомобили и ремарке била както следва:

- т.а. „И.**** Т П” с рег. № ТХ 3***- 13 500 лв.;

-т.а. „М*, рег. ТХ*** - 16 400 лв.

и гондола „Л**** СК 24 27” - 13 400 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на разпитаните свидетели.

За да прекрати наказателното производство по ДП № 217/2017г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич наблюдаващият прокурор е приел, че разследваните деяния не съставляват престъпления, като са обсъдени хипотезите на чл.194 ал.1 от НК, чл.323 ал.1 от НК,чл.206 и чл.209 от НК. В резултат на това прокурорът е приел, че досъдебното производство следва да бъде прекратено, тъй като при проведеното разследване не са събрани категорични доказателства за извършено престъпление от общ характер.

От своя страна Районният съд не споделя мотивите на прокурора относно липсата на престъпление по чл.323 ал.1 от НК. В обжалваното определение са изложени доводи за наличието на правен спор между свидетелите Д. и Д. досежно процесните товарни автомобили, който спор именно обуславял наличието на елементи от фактическия състав на престъплението „самоуправство“. Дадени са задължителни указания, състоящи се в изясняване на въпроси, касаещи волята на Мл.Д. да върне и двата автомобила на св.М.Д.. Указано е провеждането на очна ставка за установяване наличието или липсата на предхождащ спор между двамата свидетели относно съществуването или не, развалянето или не, на постигнатата неформална договорка за продажба на товарния автомобил „Ивеко“ и ремаркето „гондола“. Дали е имало изявление на М.Д. преди 06.08.2017г. към М. Д. да си вземе и двата автомобила или то е касаело само повредения товарен автомобил „Ман“.

Въззивната инстанция не споделя мотивите на ДРС, довели до отмяната на постановеното от РП – Добрич прекратяване на наказателното производство по ДП № 217/2017г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич, като съображенията за това са следните:

Няма спор по отношение липсата на елементи от фактическия състав на чл.194 ал.1 от НК – кражба. Безспорно установено по делото е, че процесните товарни автомобили са собственост на фирмата, представлявана от М. Д. – „Т***6“ ЕООД гр.Б.к. Дори и поради известни причини, същите да са се намирали във фактическата власт на М.Д., а техен собственик е бил Д., който правомерно се е разпоредил със своите движими вещи.

Що се касае до престъплението по чл.323 ал.1 от НК – самоуправство. За да е осъществен престъпния състав на това престъпление, законодателят е предвидил задължителното наличие на правен спор между страните. Деецът следва да е страна по правоотношение, а правото му да се оспорва от насрещната страна. При липсата на такъв правен спор, предхождащ осъществяването на инкриминираното деяние, наказателна отговорност не може да възникне, тъй като подобно действие не би нарушило непосредствения обект на престъплението „самоуправство“ – обществените отношения, свързани с правно регламентирания ред за разрешаването на имуществен спор. Видно от материалите по делото, макар и да са имали известни преговори по отношение покупко-продажбата на товарните автомобили и полуремаркето, в действителност свидетелите М.Д. и М. Д. не са придали на отношенията си изискваната от закона форма. Между тях не е сключен писмен договор за покупко-продажба, който да е бил нотариално заверен. Не е налице дори предварителен писмен договор, регламентиращ намеренията им. Д. е превел на фирмата на Д. определена сума пари по силата на проформа фактури, които не притежават какъвто и да било вещно-правен ефект в конкретния случай и не прехвърлят собствеността върху процесните товарни автомобили. Съгласно чл.144 ал.1 и ал.2 от ЗДвП покупко-продажбата на МПС се осъществява посредством писмен договор, както и с нотариална заверка на подписите. Вместо да предаде на Д. владението на автомобилите след извършване на покупко-продажбата, Д. е направил това предварително. Предал е автомобилите във владението на М. Д., който е започнал да ги използва по тяхното предназначение. В действителност обаче, автомобилите са се намирали във фактическата власт на Д. без правно основание за това – факт, който е бил известен и на двете страни и който страните не оспорват. Въззивният съд намира за иррелевантно по отношение на разследването, установяването на факта дали Д. е изразил воля, Д. да прибере и двата автомобила или не. Между свидетелите не е налице действително облигационно отношение. Дори ползването на товарните автомобили не е облечено в законосъобразна форма. Между двамата не е сключван договор за ползване на автомобилите. Именно неформалният характер на взаимоотношенията между Д. и Д. основава нищожността на същите, тъй като в конкретния случай се касае за правна сделка /покупко-продажба на МПС/, по отношение на която законодателят е предвидил определена форма като условие за действителност, а именно – писмен договор с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл.26 от ЗЗД договорите, при които липсва предписаната от закона форма, са нищожни.

На практика между свидетелите М.Д. и М.Д. липсва каквото и да било облигационно правоотношение, за да може да се приеме, че с действията си М.Д. е осъществил фактическия състав на престъплението „самоуправство“. Дори и в определен момент товарните автомобили да са се намирали във фактическата власт на Д., не е налице правно основание, което да му дава право да осъществява тази фактическа власт върху автомобилите.

На теория, за да е осъществен съставът на престъплението "самоуправство" е необходимо деецът да внесе в съществуващото фактическо положение противоправна промяна. Като това трябва да стане самоволно и под предлог, че осъществява едно оспорено му от другиго право. Извършване на престъпление по чл.323 ал.1 от НК ще е налице тогава, когато претендираното от дееца право на собственост върху конкретно определена вещ бъде оспорено от владелеца на тази вещ и деецът отнеме владението върху вещта в отклонение от установения законов ред, преди разрешаването на спора върху нея с влязло в сила решение. В процесния случай не е налице спор относно имуществено право. Страните по делото не спорят относно наличието или липсата на годни облигационноправни отношения помежду си. И двамата свидетели са наясно, че между тях покупко - продажба на процесните товарни автомобили и ремарке не е осъществена и същите са собственост на търговското дружество, управлявано и представлявано от М. Д. – „Т.6“ ЕООД гр.Б.. Транспортирайки процесните автомобили от базата на Мл.Д. в своята база, М.Д. е извършил акт на ползване – правомощие, произтичащо от пълноправното му право на собственост върху тези автомобили.

Действията на М. Д. биха осъществили фактическия състав на престъплението самоуправство, ако между свидетелите Д. и Д. съществуваше предварителен или окончателен договор, в предписаната от закона форма, който да регламентира отношенията им спрямо процесните товарни автомобили и ремарке.

Видно от гореизложеното, отношенията между двамата свидетели са изцяло от гражданскоправно естество и следва да намерят удовлетворение на своите искови претенции по съответния гражданскопроцесуален ред.

Тези фактически положения са установени въз основа на преценката на всички доказателства, събрани по реда предвиден в НПК и при спазване разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК. Установени са всички обстоятелства, имащи значение за предмета на доказване, съобразно чл.102 от НПК. Изложени са подробни съображения на направените доводи, като не се установява по делото процесуалните права на участниците в наказателното производство да са нарушени с факта на прекратяване на същото. В хода на разследването, в пределите на своята компетентност по смисъла на чл.13 от НПК прокурорът и разследващите органи са взели всички необходими мерки за разкриване на обективната истина. По досъдебното производство са проведени множество разпити на свидетели и други процесуално-следствени действия. Въпреки това, не са събрани категорични доказателства които да установяват, че разследваните деяния съставляват престъпления. При това положение, на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК прокурорът правилно и законосъобразно е прекратил образуваното наказателно производство. Гореизложеното указва на всестранно и обосновано разследване. По тези съображения и като споделя изводите на прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени протестираното определение и потвърди постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Воден от изложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение № 581 от 26.11.2018г. по ч.н.д. № 1321/2018г. по описа на ДРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление от 11.10.2018г. на прокурор при ДРП, с което е прекратено наказателното производство по д.п. № 217/2017г. по описа на Второ РУ на МВР гр.Добрич, водено срещу „Неизвестен извършител” за извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2..