Решение по Търговско дело 283/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№___3____/ 10.01.2019 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На осемнадесети декември 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело № 283 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано по подадена молба от ЕООД „***“,ЕИК-*** срещу ЕООД „***“,ЕИК *** ,с която са предявени искове за заплащане на сумата от сумата от 32 810,12 лв.,представляваща стойността на доставен некачествен слънчоглед по договори от 18.12.2015 г. и 04.01.2016 г. и лихви за забава върху главницата,в размер на 5 593,62 лв. за периода 25.01.2016 г. -03.10.2017 г.

Твърди се в исковата молба,че страните са сключенили договор за продажба 08.12.2015 г. на 200 т. слънчоглед ,реколта 2015 г. по 765 лв. за тон и договор от 04.01.2016 г. за продажба на 1 420 т. слънчоглед по 765 лв. за тон.

Ищецът твърди,че веднага е препродал закупеният от ответника слънчоглед и същият бил директно предаден на новия купувач «***»ООД,както страните по делото се били договорили,без да постъпва в складове на ищеца,поради което и договореното местоизпълнение било на пристанище Б..

Доставеният слънчоглед не е бил с договореното качество,което се потвърждавало от направените проби- 25.01.2016 г. изготвени от „СЖС ***“ЕООД,с протокол от 29.01.2016 г.;и на 26.01.2016 г. от „***“ гр.К.,с доклад от 05.02.2016 г.Съгласно първият протокол за изпитване,поради разлика в масленото съдържание на слънчогледа и констатираните примеси,съгласно изчисленията за бонификация,цената на цялото доставено количество от 566,72 мт,следвало да се намали с 24 755,18 лв.

Съгласно вторият протокол за изпитванена 1 054,040 тона,при проба 327 поради повишен процент на масленост ,се получавал положителен резултат,но при примесите имало разлика,поради което се получавало завишение на цената от 3 039,75 лв.При проба 328 поради по-ниско съдържание на масленост и по-високо на примеси,се получавало намаление от 32 810,12 лв./заявление на лист 151-гърба от делото/.

Общото количество некачествен слънчоглед било 1 120,76 тона от общо доставените 1 620 тона. по двата договора.

За разликата в качеството на доставения слънчоглед между страните била водена електронна кореспонденция.

Некачественото количество слънчоглед по двата договора било 1 120,76 т.,което давало на ищеца правото да намали цената на доставения слънчоглед и поради което ответникът му дължал сумата от сумата от 32 810,12 лв.,представляваща стойността на доставеното некачествено количество слънчоглед по договорите от 18.12.2015 г. и 04.01.2016 г.

На 25.08.2017 г. с писмо с обратна разписка ответното дружество било уведомено за разликата в качеството на доставеният слънчоглед и за претенцията на ищеца.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът оспорва предявеният иск.Посочва,че е изпълнил задълженията си по договорите, оспорва твърдението,че е доставил некачествен слънчоглед.

Оспорва твърдението в исковата молба,че между страните е била постигната договорка,че слънчогледът ще бъде предаден на „***“ООД,както и че не предавал на „***“ООД слънчогледът,предмет на договорите му с ищеца.Твърди,че не са му известни последващите действия на ищеца с продаденият му слънчоглед ,а е престирал съобразно подписаните-приемно-предавателни протоколи.

Оспорва като невярно твърдението,че протоколи за направени изпитвания за качеството на доставения слънчоглед са предавани лично на управителя му.

Оспорва като неистински представените протоколи за изпитване ,товарителници и кантарни бележки и моли за откриване на производство по чл.193 от ГПК,както и за привличане като помагач на трето лице «***»ООД.Оспорва,че има нещо общо с вземането на проби.

В срока по чл.372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба ,в която не са наведени нови твърдения.

Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искома молба.В първото съдебно заседание е направил възражение,че искът е погасен по давност.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Установява се от Договор от 18.12.2015 г. /лист 211 от делото/,че ЕООД „***“ се е задължило да прехвърли на ЕООД „***“ 200 т. слънчоглед с цена по 765 лв. на тон,с краен срок 31.01.2016 г.Съгласно чл.2 от Договора,слънчогледът трябва да отговаря на следните качествени показатели:маслено съдържание-база-44 %,мин.42 %,бонификация/редукция в съотношение 1:1,5;влага- база 9%,макс.11 %,като за всеки % над базата,цената се намалява с 1%;чужди примеси-база 2 %,макс.4 %. като за всеки % над базата,цената се намалява с 1%.

В договора не е посочено място на доставка.Записано е,че при предаване на стоката се представя пътно-прехвърлителна разписка или товарителница,която трябва да съдържа задължително:товарен и разтоварен пунк;получател“***“;производител с посочена фирма;номер на автомобил;ЕГН и име на шофьора;вид на стоката;количество;име и ЕГН на лицето,оформило товарните документи.

С приемо-предавателен протокол от 30.12.2015 г./лист 213 от делото/ е прието количество от 145,30 тона.Протоколът е подписан от управителите на двете фирми.В него са посочени датите на доставка,номерата на камионите,количествата,мястото на товарене и мястото на разтоварване-склад Ветрен.

Установява се от Договор от 04.01.2016 г./лист 195 от делото/ че ЕООД „***“ се е задължило да прехвърли на ЕООД „***“ 1 420 т. слънчоглед с цена по 765 лв. на тон,с краен срок на доставка-30.01.2016 г. .Съгласно чл.2 от Договора,слънчогледът трябва да отговаря на следните качествени показатели:маслено съдържание-база-44 %,мин.42 %,бонификация/редукция в съотношение 1:1,5;влага- база 9%,макс.11 %,като за всеки % над базата,цената се намалява с 1%;чужди примеси-база 2 %,макс.4 %. като за всеки % над базата,цената се намалява с 1%.

С приемо-предавателен протокол от 22.01.2016 г./лист 197 от делото/,подписан от управителите на двете фирми, е прието количество от 1475,440 МТ слънчоглед,което е доставено за периода 15.01.2016-22.01.2016 г..В протокола са записани датите,количествата,камионите,с които е доставен слънчогледът,като е записано мястото на товарене и място на разтоварване- в силози на пристанище Б..

Представени са 51 броя товарителници/от лист 319-до лист377 /,в които като изпращач е посочено : или „Одисей Грей“ чрез „Нара“ или „Одисей чрез „Нара“ или „Одисей –***“ или“***“,а в 11 броя /л.336,340,341,342,343,343,354,355,356,365 и 379 от делото/ като изпращач са посочени неизвестни за делото фирми. Като получател е посочено или „АДМ“ или „***“ или„*** чрез АДМ“ или „Одисей ***“ или „*** ***“ или „АДМ чрез ***“ или „Бул Пит чрез Бултрейд Глобъл чрез *** за ***“.

Товарителниците не съдържат подпис за изпращач и за получател.В няколко от товарителниците има печати на „БМФ ПОРТ Б.“ или „КРИДО 90“ ЕООД на мястото за изпращач.

Представено е уведомително писмо/лист 22 от делото/ ,изпратено на 24.08.2017 г. от ищеца,получено от ответника на 25.08.2017 г.,ищецът го уведомява,че съгласно «сертификатите за качество на закупения слънчоглед» се наблюдавали големи отклонения в качеството,описано в договорите и предвид лошите показатели ищецът търпял финансови санкции от купувача на същият слънчоглед «***»ООД,поради което продавачът ЕООД „***“ следвало да издаде кредитно известие за сумата от 32 891,72 лв.

В писмото се твърди,че на 05.02.2016 г. сертификатите за качество са били предадени лично на управителя на ЕООД „***“ и въпреки многократните напомняния,още не било издадено съответното кредитно известие.

Представен е нотариално заверен отговор на това писмо от ЕООД „***“ /лист 208 от делото/,с която се оспорват наведените в писмото твърдения,връчен на ищеца на 18.09.2017 г.

По делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, която имаше за задача да направи проверка на счетоводствата на страните по делото и да установи какви записвания има при тях относно договорите за продажба на слънчоглед.Вещото лице установява,че договорените между ищеца и ответника количества са доставени ,фактурирани и заплатени.Съответно също такива количества са били предмет на договори между ищеца и третото лице.При разпита му в съдебно заседание,вещото лице посочи,че без да е имала задачата на проверява съответствие ,счита,че същото количество слънчоглед,което е доставено от ЕООД „***“ на ЕООД „***“,впоследствие е препродадено на третото лице „***“ООД ,и е стигнало до „***“ООД без да е било претоварено в бази на ЕООД „***“,който извод извежда от посочването на едни и същи номера на камионите,с което е извършена доставката .

По делото управителят на третото лице даде обяснения/лист 271 от делото/ от които се установява,че „***“ООД е приело за контролна, организацията ,предложена от последващият купувач на стоката „АДМ“ ;че пробите са вземани от тази контролна организация,без присъствие на страните по сделката.Също така обясни,че записването протокола ,че се взема проба от камиони на ЕООД „***“ е записано от представителя на контролната фирма;че готовите резултати от изпитанията са били получавани 15-20 дни след вземане на пробите по електронен път и че след получаването на сертификатите,“***“ са уведомили ЕООД „***“,но не и ЕООД „***“.Обяснението на управителя е,че те нямат взаимоотношения с ЕООД „***“ .

Представен е Протокол за изпитване №672А от 29.01.2016 г./лист 35 и 306 от делото/ ,издаден от лаборатория „СЖС ***“ЕООД“,направено по поръчка на „ИНСПЕКТОРАТ ***“ЕООД гр.Б.,на количество от 2 кг. слънчоглед,в пластмасова опаковка.Записано е ,че пробата е от 25.01.2016 г. и е взета от клиента.Записано е,че пробата е взета от 566,72 мт-„Камиони-фирма Одисей за ***“,че пробата е „представителна“ и е унищожена при анализа.Установен е резултат 41,8 % плюс минус 0.80 маслено съдържание.В протокола е записано,че „записаните констатации не гарантират каквато и да е представителност на пробата…а се отнасят стрикно и само до анализираната проба“.

Представен е Доклад за изпитване №89 от 05.02.2016 г./лист 317 от делото/ ,издаден от „*** „гр.К./представен в последното съдебно заседание от ищеца,без превод на български,което съдът констатира с оглед големия обем представени доказателства,без превод на български.Незаверен превод от протокола се намира на лист 36-37 от делото/.

Заявител на изпитанието отново е „ИНСПЕКТОРАТ ***“ЕООД гр.Б..Посочено е,че са изследвани два полиетиленови плика със съдържание от 1,78 и 1,89 кг.,като според етикетите на поръчващият пробата е взета на 20-22.01.2016 г. от количество 1 054,040 МТ на продавач „***“ за купувач“АДМ“ от пристанище Б.,от Моторен кораб „Стара планина“ и е получена в лабораторията на 26.01.2016 г.Установеният резултат е съответно 45,7 % и 42,8 % масленост.

В доклада е записано,че“докладът се отнася само за изпитваните проби,но не се отнася за цялата партида“.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът направи следните изводи:

Между страните по делото е сключен договор за продажба на слънчоглед.

В сключения договор за покупко-продажба,страните не са уговорили срок,ред и условия за рекламационно производство при констатиране на недостатъци на доставената стока,поради което следва да намерят приложение разпоредбите на чл.324 от ТЗ във врзъка с чл.193-197 от ЗЗД.

След получаване на стоката,задължение на купувача е да я прегледа.При всички случаи обаче,след откриване на недостатъци-явни или скрити,купувачът следва незабавно да уведоми продавача за тях.В този смисъл е императивна разпоредбата на чл.194,ал.1 от ЗЗД,като ако купувачът не уведоми незабавно продавача,правата му се преклудират.

Съгласно чл.2 от Договора,при отклонение на масленото съдържание на слънчогледа се извършва бонификация/редукция в съотношение 1:1,5.Договорено е,че при констатирана влага над базата и примеси над базата,се намалява цената с 1%.

Договорено е,че в седмодневен срок от получаването на сертификата,продавачът се задължава да издаде съответно кредитно или дебитно известие,както и че при скрити недостатъци,съществуващи преди продажбата на стоката,ще подмени съответното количество,с ново,съответстващо на качеството по чл.2 от договора.Т.е. намаляване на цената е договорено само при отклонение във влагата и примесите.При отклонение в масленото съдържание ,е договорена подмяна на съответното количество,но не и намаление на цената,поради което ищецът има правото да търси изпълнение по договора,а не намаление на цената.

Съгласно указаната доказателствена тежест,ищецът е следвало да докаже твърденията си,че страните са имали извъндоговорно съглашение за директно предаване на договорения слънчоглед на „***“,че твърдяните проби за качество са взети именно от доставеният от „***“ ООД слънчоглед и че е уведомил незабавно ответника за некачествения слънчоглед,както и размерът на претендираното намаление на цената на продажбите.

Исковете са неоснователни и недоказани,по следните съображения:

1.Не се представиха по делото доказателства,че ищецът е уведомил своевременно ответника за недостатъци в качеството на доставения слънчоглед.

При данни,че предаването на стоката е станало в периода 18.12.2015 г. -30.12.2015 г. и 15.01.2016 г.-22.01.2016 г. ,уведомяването на ответника за претенции в качеството 1 година и осем месеца след това/на 25.08.2017 г./,не може да бъде преценено като незабавно поради което предадената стока следва да се приеме за приета,с оглед разпоредбата на чл.324 от ТЗ.

При липсата на доказателства за незабавновното уведомяване,неотносими към спора са доказателствата, че страните са имали извъндоговорно съглашение за директно предаване на договорения слънчоглед на „***“,и че твърдяните проби за качество са взети именно от доставеният от „***“ ООД слънчоглед.

Независимо от това,преценката на представените по делото доказателства също налага извода за неоснователност и недоказаност на главния иск.

С отговора на исковата молба ответникът оспори като неистински представените протоколи за изпитване ,товарителници и кантарни бележки и моли за откриване на производство по чл.193 от ГПК,като оспорва верността и съдържанието им.Поддържа искане за представяне на документите в оригинал по чл.183 от ГПК.Тъй като въпреки,че беше задължен,ищецът не представи оригиналите на исканите документи,процесуалният представител на ответника поддържа в съдебни заседания искане за изключването им от доказателствата по делото,съгласно разпоредбата на чл.183 от ГПК.

Документите,за представянето на оригиналите на които следва да отговаря ищеца,могат да бъдат само такива,с които той следва да разполага.

Такива следва да бъдат оригиналите на получените от ответника товарителници,съгласно поетите с договора между страните задължения и съгласно търговската практика.

Ищецът не представи оригиналите на товарителниците,с обяснението,че същите се намирали при крайния купувач. Не са наведени в исковата молба твърдения,поради което и не са били предмет на доказване по делото,че доставеният на ищеца и препродаден на „***“ слънчоглед ,впоследствие е бил препродаден от „***“ на друга фирма „АДМ“,поради което и не е било предмет на доказване ,че е идентичен с доставения от ответника,съответно-пробите са взети от същите количества слънчоглед.

Ищецът представи не товарителниците по договора му с ответника,а изпратени му товарителници от ЕООД“АДМ ***“ за доставен им от „***“ слънчоглед,с които иска да установи по делото идентичност на доставените му от ответника количества слънчоглед,с този по представените товарителници. Това означава,че на ищецът не може да се вмени във вина непредставянето на оригиналите на тези товарителници,поради което същите не подлежат на изключване от доказателствата по делото,на основание чл.183 от ГПК.

От обясненията на управителя на третото лице стана ясно,че изпитания на качеството на препродавания слънчоглед е поръчвано от последната фирма във веригата от продажби-«АДМ».Това означава,че на ищецът не може да се вмени във вина непредставянето на протокол от изпитанието,поради което изпратеният от «АДМ» Доклад за изпитване №89/05.02.2016 г. не подлежи на изключване от доказателствата по делото,на основание чл.183 от ГПК.

Другият оспорван Протокол за изпитване № 672 А/29.01.2016 г. ,в нотариално заверен вид бе изпратен на съда от «СЖС ***»ЕООД,извършило изпитването.По изложените по-горе съображения,той също не подлежи на изключване от доказателствата по делото,на основание чл.183 от ГПК.

Свидетелстващите документи/частни и официални/разполагат с материална доказателствена сила,но тя има обвързващо съда действие единствено при официалните свидетелстващи документи.Представените документи са частни свидетелстващи документи.

Оспорване по смисъла на чл.193 ГПК на частен документ е налице,когато се цели отпадане обвързващата му доказателствена сила. Частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства/стига да няма забрана за тях/,но съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото.Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила,ако бъдат оспорени удостоверените в тях факти,последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК-чл.153,154 и 155,а не по тези за производството по чл.193 ГПК.

Представените товарителници от ищеца,с твърдението,че същите установяват идентичност на доставените количества слънчоглед по веригата на продажбите,не могат да се ценят като годни доказателства за удостоверените в тях факти.Товарителниците не съдържат задължителни реквизити.Те следва да се съставят и да са подписани от изпращача-в случая,това следва да бъде ответника «***» ЕООД.Нито една от тях не е подписана –липсва какъвто и да е подпис или печат.Не може да се цени като доказателство по делото и изводът на вещото лице за ивентичност на доставените количества,тъй като не е бил предмет на по поставена му от съда задача.

Представеният Доклад за изпитване №89/05.02.2016 г. и Протокол за изпитване № 672 А/29.01.2016 г. не могат да се ценят като доказателство,че пробите са взети именно от камионите,в които е било натоварено предаденото от ответника на ищеца количество слънчоглед.Освен това не се установи по делото кой е взел пробите.Според обясненията на управителя на третото лице,това би трябвало да сторят представители на лабораториите,но видно от записванията в протокола и доклада е,че пробите са взети и заявени от ЕООД»ИНСПЕКТОРАТ ***» гр.Б. и от «КОНТРОЛ ЮНИЮН ***»,за които няма никакви данни по делото за връзката им с казуса.

Освен това и в двата документа е записано изрично,че посочените в тях резултати се отнасят само за качеството на представените им и изледвани проби,но не и за целите количества,от които са взети.А това е така,защото те не гарантират за вземането на пробите.

Налага се извода,че по делото не са представени годни доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца за констатирано лошо качество на доставения му от ответника слънчоглед по двата процесни договора.

По възражението за погасителна давност

Доколкото уредбата на търговската продажба в ТЗ не съдържа изрични разпоредби за продажбата на стоки със скрити недостатъци,приложение в случая следва да намерят разпоредбите в ЗЗД.

При продажба на вещ с недостатъци, съгласно чл. 195 от ЗЗД, купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор.

Според разпоредбата на чл. 197 от ЗЗД обаче, исковете на купувача по чл. 195 от ЗЗД се погасяват с изтичане на една година при продажба на недвижими имоти и на шест месеца – при продажба на движими вещи, като давностният срок за погасяване на вземанията започва да тече от момента на предаване на вещта. Цитираната разпоредба е специална, приложима е при договори за продажба, т.е. явява се специална спрямо общите разпоредби на ЗЗД, уреждаща давностните срокове.Предаването на стоката по двата договора е от 18.12.2015 г. до 30.12.2015 г.,когато са предадени 145,30 т.,а от 15.01.2016 г. до 22.01.2016 г. ,когато са предадени общо 1 475 т.Шест месечният срок по чл.197 от ЗЗД е изтекъл съответно на 30.12.2015 г. и на 22.01.2016 г.,а искът е заведен на едва на 03.10.2017 г.Искът е погасен по давност.

С оглед неоснователността на главния иск,неоснователен е и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК,ищцовото дружество следва да се осъди ,да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски.Ищецът изразява становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 3 100 лв..Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при водения иск,следващото се минималното дължимо адвокатско възнаграждение е в размер на 1 776 лв.Като съобрази фактическата и правна сложност на воденият иск,извършената правна работа и пътуването от гр.Б. намира,че договореният адвокатски хонорар не е прекомерен.С оглед на това, ответникът следва да се осъди за разноски ,съобразно представения списък на разноските в размер на 3 100 лв.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕООД „***“,гр.Балчик,ЕИК-*** срещу ЕООД „***“,гр.Б.,ЕИК *** искове за заплащане на сумата от сумата от 32 810,12 лв.,представляваща стойността на доставен некачествен слънчоглед по договори от 18.12.2015 г. и 04.01.2016 г. и лихви за забава върху главницата,в размер на 5 593,62 лв. за периода 25.01.2016 г. -03.10.2017 г.

ОСЪЖДА ЕООД „***“,гр.Балчик,ЕИК-*** да заплати на ЕООД „***“,ЕИК *** гр.Б. да заплати ,сумата от 3 100 лв. съдебно-деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на ответника ,както следва: „***“ ООД,ЕИК-*** със седалище и адрес на управление:гр.Шумен,ул.”Ришки проход“ №72,представлявано от управителя Н.З.Р..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: