Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

Гр.ДОБРИЧ 22.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на СЕДЕМНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното т.д.№ 212/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“,код по БУЛСТАТ:***със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“ Княз Ал.Дондуков“ № 3,представлявано от Изпълнителния директор Р.М.М.,срещу АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ Калиакра“ № 57,представлявано от Изпълнителния директор С.Д.Щ.,молба с правно основание чл.625,във вр. с чл.608,ал.1,т.4 от ТЗ.

Поддържа се,че ответникът е неплатежоспособен търговец по смисъла на чл.608,ал.1,т.4 от ТЗ,като се излагат следните твърдения:

При упражняване на контролните си функции по спазване на трудовото законодателство ИА „ГИТ“,действаща чрез териториалното си поделение-Дирекция „ Инспекция по труда“ Добрич,за периода от м.април 2018г.,до м.юни 2018г.,е извършила две проверки на ответното дружество.При проверките е обследвано изпълнението от страна на дружеството,в качеството му на работодател,на задължението му да заплаща трудовите възнаграждения на работниците си за периода от м.май 2015г.,до м.декември 2017г.вкл.В резултат на констатираните при проверките обстоятелства Агенцията приема,че ответното дружество е неплатежоспособно,по следните съображения:

За всеки един от месеците октомври и ноември 2017г. в АД „***“ са работили по трудов договор 28 лица.Към повече от една трета от тях са налице неплатени трудови възнаграждения.Горното е констатирано с Протокол за извършена проверка,изх.№ ПР 1815113/21.05.2018г.,с който спрямо ответника са приложени принудителни административни мерки,задължаващи работодателя да изплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите,в т.ч и за месеците октомври и ноември 2017г. Протоколът от проверката е връчен на представляващия ответното дружество на 22.05.2018г.В периода от 06.06.2018г.,до 15.06.2018г. Агенцията е извършила проверка на изпълнението на приложените принудителни административни мерки.Констатирано е неизпълнение на дадените предписания,удостоверено в констативната част на Протокол за извършена проверка,изх.№ ПР 1819100/15.06.2018г.,както и неплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите,работещи в АД „***“ за месеците октомври и ноември 2017г.Протокол,изх.№ ПР 1819100/15.06.2018г. е връчен на Изпълнителния директор на ответното дружество на 19.06.2018г.

От изложеното следва,че към датата на изготвяне на молбата,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,ответникът,в качеството си на работодател,е забавил с повече от два месеца изплащането на изискуеми трудови възнаграждения за м.октомври и ноември 2017г. на повече от една трета от работниците си.Работниците и неплатените на всеки от тях трудови възнаграждения за процесните два месеца са изрично посочени в табличен вид в раздел II на молбата.Неизпълнението на тези задължения продължава и след дадените от страна на Агенцията предписания за изплащането им,от което може да се направи извод,че невъзможността за изплащане на възнагражденията е обективно и трайно състояние на работодателя-търговец,т.е,че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност.Предвид горното,молителят претендира съдът да постанови решение,с което да обяви неплатежоспособността на ответника,да определи началната й дата,да открие производство по несъстоятелност на АД „***“,като определи и дата на първото събрание на кредиторите.Прави искане за присъждане в негова полза и на сторените по настоящото дело разноски.

Ответникът оспорва молбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Съдът,след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявената претенция с правно основание чл.625 от ТЗ е процесуално допустима.За молителя е налице правен интерес от предявяването й пред Добрички окръжен съд,като съд по седалището на търговеца ответник,при наличие на твърдение за неизпълнение от АД „ ***“ на задължение,предвидено в специалната разпоредба на чл.608,ал.1,т.4 от ТЗ.Ответникът длъжник не е измежду кръга на търговците и ЮЛ,изброени в разпоредбата на чл.612 от ТЗ,по отношение на които е неприложим института на несъстоятелността.Това дава основание на съда да счете,че не са налице нередовности във връзка с активната и пасивна легитимация по иска.

Уважаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в казус като настоящия се обуславя от наличието на следните предпоставки:ответникът да е търговец работодател;същият да има изискуеми и неизпълнени задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите си;неизпълнението да е за повече от два месеца.Състоянието на неплатежоспособност се преценява от съда към момента,в който той формира своето решение,поради което към този момент следва да са налице посочените предпоставки.

Според съда в настоящия случай не са налице материално правните предпоставки на чл.608,ал.1,т.4 от ТЗ за неплатежоспособност на ответника.

Безспорен факт е качеството на търговец и работодател на ответното дружество.

Безспорно установен по делото е и броя на лицата,работещи по трудов договор в АД „ ***“ през процесните месеци.В изпълнение на правомощията си по чл.402,ал.4 от КТ,ИА“ГИТ“ е изискала от НАП и по делото е приложена/стр.8,9/ справка за броя на регистрираните от ответника като работодател трудови договори.Видно от нея,в периода 01.10.2017г. - 31.10.2017г. в ответното дружество са работили на трудов договор 28 лица,толкова - 28 души,са били заети по трудово правоотношение и в периода 01.11.2017г.-30.11.2017г.

От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно основно заключение на ССЕ/стр.141-182/ се установява,че при ответника задълженията му към персонала се водят общо,не са разделени на задължения за трудови възнаграждения и такива за трудови обезщетения,поради което вещото лице е извършило презапис на разплащателните ведомости,като е посочило за всяко от лицата,работили през м.октомври и м.ноември 2017г.,какви са начислените трудови възнаграждения,формирани от основна заплата,клас прослужено време,нощен труд,вътрешни разпределения и др.,и в отделна колона какви са начислените обезщетения.Така,на стр.177,178 от заключението подробно са посочени изискуемите и неплатени към датата на изготвяне на заключението суми към всяко едно от посочените в таблицата в раздел II от молбата лица.В последната колона от Приложение № 1/стр.160 и сл./ е вписан дължимия и неплатен остатък от трудовото възнаграждение.Видно от посочените данни,основателно е възражението на ответника,че не всички,посочени в раздел II от молбата на ИА „ ГИТ“ суми са такива за дължими и неизплатени трудови възнаграждения.Така,по отношение на лицето по т.1 от списъка - ** за м.ноември 2017г. фигурира обща сума за получаване в размер на 6898.44 лв.По делото се установи,че със заповед № 00005/15.11.2017г./стр.84/,считано от 15.11.2017г. трудовия договор на * е прекратен,поради което дължимия и неплатен остатък от трудовото й възнаграждение за м.ноември 2017г. е в размер на сумата от 242.19 лв.,докато разликата до 6898.44 лв.,или сумата от по 6656.25 лв.представлява дължимо обезщетение по КТ.Неоснователно е възражението на ответника,че изискуемостта на вземанията за трудови възнаграждения не била доказана,поради липса на представени от молителя трудови договори или вътрешни правила на работната заплата,в които е определен падежът на заплатата за всеки месец.При липса на твърдения и доказателства за други договорки,приложение намира разпоредбата на чл.270,ал.2 от КТ,съгласно която трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти.Експертизата приема/стр.145/,че общоприето е дължимото/изискуемо задължение към всеки от работниците за всеки от месеците да бъде изплащано до 25-то число на месеца,следващ месеца на дължимост.

В случая обаче не са налице останалите,визирани в чл.608,ал.1,т.4 от КТ предпоставки,а именно-неизпълнено за повече от два месеца задължение за изплащане на трудови възнаграждения за м.октомври и ноември 2017г. към най-малко една трета от работниците и служителите.

В проведеното на 22.11.2018г.съдебно заседание пълномощникът на ответната страна представя и по делото са приети като доказателства /стр.121-125/ декларации от лицата под № 3,5,7,8,9,10,11,12,13,14,че изцяло са им изплатени дължимите трудови възнаграждения за месеците октомври и ноември 2017г.,в размерите,посочени в таблицата в раздел II от молбата,поради което те нямат никакви имуществени претенции относно неплатени трудови възнаграждения за посочените месеци.Възражения от ищеца относно верността на декларираното няма заявени,поради което представените декларации следва да бъдат ценени като доказателства по делото.Става дума за частни свидетелстващи документи,в които са декларирани неизгодни за съставилите и подписалите ги лица обстоятелства.Чрез тези изявления е направено признание за неизгодни за деклараторите факти,а именно-че те са получили следващото им се трудово възнаграждение,поради което нямат претенции за неизплатено такова от страна на АД „ ***“.При това положение,от общ брой 28 души,заети по трудово правоотношение през м.октомври 2017г.,само 4 лица - **,са с изискуеми и неизплатени трудови възнаграждения,докато останалите 8 по списъка за м.октомври 2017г. в таблицата в раздел II от молбата са с изплатени възнаграждения.По същия начин,от общ брой 28 души,заети по трудово правоотношение през м.ноември 2017г.,само 4 лица - **,са с изискуеми и неизплатени трудови възнаграждения,докато останалите 10 по списъка за м.ноември 2017г. в таблицата в раздел II от молбата са с изплатени възнаграждения.Горното сочи,че не е покрито законовото изискване за неплатени трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците.

Следва да се отбележи и че към датата на постановяване на настоящия съдебен акт част от посочените в раздел II от молбата лица са с прекратени трудови договори,поради което същите нямат качеството на работници и служители в ответното дружество.По делото бяха представени от ответника и приети като доказателства /стр.83-106/ заповеди за прекратяване на трудови правоотношения,видно от които трудовите договори на лицата под №1,2,4,6,8,10,11,12,14 в таблицата в раздел II от молбата понастоящем са прекратени.Този факт обосновава извода,както,че тези лица не могат да бъдат включени в нормата от 1/3 по смисъла на чл.608,ал.1,т.4 от КТ,тъй като към момента нямат качеството на работници и служители в ответното дружество,така и,че тези от тях,които не са декларирали,че са им изплатени дължимите за м.октомври и ноември 2017г.трудови възнаграждения,каквито са лицата под №1,2,4 и 6,понастоящем имат вземане,но не за дължимо и неплатено по трудов договор възнаграждение,а за обезщетение за неплатено трудово възнаграждение при прекратено трудово правоотношение.

При положение,че не са изпълнени всички кумулативно предвидени в чл.608,ал.1,т.4 от ТЗ законови предпоставки,молбата като неоснователна подлежи на отхвърляне.

Правно ирелевантно е обстоятелството дали и какви изискуеми и неплатени трудови възнаграждения има ответното дружество за целия период на извършената от молителя проверка – от м.май 2015г.до м. декември 2017г.,доколкото основание на заявената претенция са неизпълнени задължения за плащане на изискуеми трудови възнаграждения за месеците октомври и ноември 2017г.Именно по отношение на тези месеци молбата съдържа изложение на релевантните за спора обстоятелства.Единствено това,че извършената от ИА „ГИТ“ проверка на ответника обхваща много по-дълъг период от време,при липса на конкретни,наведени от молителя твърдения относно правно значимите факти,изключва възможността съдът въз основа само на приложените към молбата документи служебно да изследва и анализира наличието на предпоставките по чл.608,ал.1,т.4 от ТЗ за всеки отделен месец за целия проверяван период.Следва да се отбележи,и че вземанията за възнаграждение за труд се погасяват с изтичане на тригодишна давност-чл.111,б.“а“ ЗЗД,като възражение в този смисъл бе изрично наведено от ответната страна.Именно с оглед на това възражение,допълнителното заключение на ССЕ/стр.183-191/установи,че за периода до 18.07.2018г.-датата на завеждане на молбата,въз основа на която е образувано настоящото дело,са налице погасени по давност вземания за трудови възнаграждения и обезщетения на обща стойност 224 745.23 лв.

Предвид гореизложените мотиви,съдът намира,че при липса на предпоставките по чл.608,ал.1,т.4 от ТЗ,молбата като неоснователна следва да се отхвърли,като е безпредметно да се обсъжда платежоспособността на ответното дружество.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ подадената от Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“,код по БУЛСТАТ:***със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“ Княз Ал.Дондуков“ № 3,представлявано от Изпълнителния директор Р.М.М.,срещу АД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ Калиакра“ № 57,представлявано от Изпълнителния директор С.Д.Щ.,молба с правно основание чл.625,във вр. с чл.608,ал.1,т.4 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: