О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 17

Гр.ДОБРИЧ 04.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ЧЕТВЪРТИ ЯНУАРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.т.д.№ 383/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по подадено от С.Г.Ш.,ЕГН:**********,***,чрез пълномощника й- адв.Г.С.,възражение по чл.423 от ГПК срещу издадена по ч.гр.д.№ 4151/2013г.по описа на Добрички районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.

Твърди се,че заповедта за изпълнение не е била връчена редовно връчена на длъжника от заповедния съд,тъй като е била изпратена на адрес,на който Ш. има имот,но не живее,и е връчена на съсед,който С.Ш. дори не познава.По издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 437/2014г.по описа на ЧСИ Н.Н.,по което на С.Ш. също не са връчвани никакви книжа,нито покана за доброволно изпълнение,нито заповедта за изпълнение,ведно с изпълнителен лист,поради което на практика Ш. е лишена от правото на защита.За наличието на изпълнително производство Ш. разбрала случайно на 01.09.2018г.,а за издадената заповед -по късно,след извършена от упълномощен от нея адвокат справка в кантората на ЧСИ Н.Н..

По делото не е постъпил отговор от насрещната страна.

След преценка на приложените и служебно изискани доказателства Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

В полза на заявителя по ч.гр.д.№ 4151/2013г.по описа на ДРС-ЕАД „ ***“,гр.София,ЕИК ***,на 25.09.2013г. е била издадена Заповед № 159 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Препис от заповедта е изпратен на длъжника С.Г. Т.,ЕГН:**********,на посочения в заявлението адрес:с.с.П.д. и е връчен на 03.10.2013г. на Г.Й.Г.– съсед.ДРС е приел,че е налице валидно връчена заповед и на 25.10.2013г.,видно от извършената върху заповедта отметка,е издал въз основа на нея изпълнителен лист.

Служебно изисканите от ЧСИ Н.Н. документи по изп.д.№ 437/2017г. удостоверяват,че изпълнителното дело е образувано на основание издадения на 25.10.2013г. по ч.гр.д.№ 4151/2013г.по описа на ДРС изпълнителен лист.Изискана е справка ГРАО,видно от която,считано от 18.07.2005г.,когато е сключила брак,С.Г. е приела фамилията Ш.,а считано от м.11.2006г. същата е с постоянен и настоящ адрес:***.На този адрес на длъжника на 03.12.2014г. е изпратена покана за доброволно изпълнение,върната с отбелязване на 11.12.2014г. от страна на кмета Атанас Пенев,че лицето С.Ш. живее в чужбина,през м.май 2014г.имотът й в селото е продаден,поради което връзка с нея няма.Видно от изпратените от ЧСИ документи,на 12.09.2018г. длъжникът е упълномощил адв.Г.С.,ДАК,да извърши проучване по изпълнителното и частното гражданско дела и да осъществи процесуално представителство пред съда във връзка с издадената заповед.На 14.09.2018г. пълномощникът е депозирал до ЧСИ Н.Н. искане,вх.рег.№ 11 361 за справка с книжата по изпълнителното дело,а на 17.09.2018г. е депозирал до ДРС искане,вх.рег.№ 17581 за запознаване с материалите по архивното дело № 4151/2013г.

Възражението,въз основа на което е образувано настоящото дело е входирано в регистратурата на ДРС под вх.рег.№ 17683/18.09.2018г.

Така изложената фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

Съгласно чл.423,ал.3,изр.1-во от ГПК,съдът приема възражението,когато установи,че са налице предпоставките по ал.1.Предпоставките са две:обща-длъжникът да е спазил 1-месечния срок от узнаване на заповедта за изпълнение и допълнителна-осъществяваща основание по чл.423,ал.1,т.1-4 от ГПК.

При данни,че длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК през м.09.2018г.,от момента на получаване на книжата по изп.д.№ 437/2017г.по описа на ЧСИ Н.Н. и по ч.гр.д.№ 4151/2013г.по описа на ДРС,същият е спазил едномесечния преклузивен срок от узнаването на заповедта за изпълнение за подаване на възражение.

Събраните по делото доказателства сочат наличието на основанието по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК.

При издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,препис от същата се връчва на длъжника от заповедния съд(чл.411,ал.3 от ГПК).Връчването става на настоящия,а при липса на такъв-на постоянния адрес на длъжника(чл.38 от ГПК).

С оглед представената от ЧСИ справка ГРАО,удостоверяваща,че към датата на връчване на заповедта-03.10.2013г. С.Ш. е с постоянен и настоящ адрес:***,както и изисканата от настоящия съд справка в Национална база данни „ Население“,съгласно която промяна на този постоянен и настоящ адрес е извършена едва на 11.10.2016г.,неоснователно и недоказано е твърдението,че заповедта е изпратена не на адрес по лична карта,а на такъв,на който лицето има имот,но не живее.

Основателно е обаче възражението за наличие на основанието по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК.Ненадлежното връчване на заповедта на длъжника е свързано с нарушаване на процесуалните правила на чл.37 и сл. от ГПК за връчване на съдебни книжа.По делото се установи,че заповедта е връчена на съсед на длъжника в с.с.П..Горното е в нарушение на разпоредбите на чл.46,ал.2,вр. с ал.1 от ГПК.Изчерпателно в чл.46,ал.2 от ГПК са посочени „другите“ лица,на които може да се връчат съдебни книжа.Сред тях не фигурира съсед.Под „друго лице,което живее на адреса“,се има предвид адреса на лицето,за което е предназначено съобщението,като „другото лице“ следва да обитава същия адрес,а не съседен такъв,т.е ГПК изключва връчването на съсед.

Съобразно изложеното,настоящият съдебен състав приема,че в случая е осъществен фактическият състав на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК,поради което и на основание чл.423,ал.3 и ал.4 от ГПК възражението следва да бъде прието,изпълнението да бъде спряно и делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл.415,ал.1 от ГПК.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО на С.Г.Ш.,ЕГН:**********,***,чрез пълномощника й- адв.Г.С.,срещу издадена по ч.гр.д.№ 4151/2013г.по описа на Добрички районен съд Заповед № 159/26.09.2013г.за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.

СПИРА изпълнението на Заповед № 159/26.09.2013г.за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 4151/2013г.по описа на ДРС.

ВРЪЩА делото на ДРС за продължаване на разглеждането му с указания по чл.415,ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.