Р Е Ш Е Н И Е

№ 39

гр. Добрич, 27.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четвърти февруари година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 784 по описа за 2012 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на М.В.Г. от гр.Ген.Тошево, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №73/05.07.2012г. по гр.д.№33/2011г. на Генерал Тошевския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу П.В.К. и П.И.К.,***, иск за разваляне на договор, сключен с нотариален акт №*** т.Х рег.№***/ д.№***. на нотариус с рег.№313 и район на действие Генерал Тошевски районен съд, с който наследодателката на ищцата М.Н.И., чрез пълномощника си П.В.К., прехвърлила на П.В.К., по време на брака й с П.И.К., 1/2 идеална част от нива с площ 126дка, имот №*** по картата на възстановената собственост на землището на с.Къпиново, срещу грижите, които приобретателката полагала за прехвърлителката в предходните шест години и срещу онези, които ще полага за нея до края на живота й – до размер на 1/2 ид.част от прехвърленото, както и жалбоподателката е осъдена да заплати на другата страна разноските по делото.

В жалбата се сочи, че решението е недопустимо, защото е поставено по нередовна искова молба и срещу ответник, който не е конституиран по делото. С оглед на това се иска решението на районния съд да бъде обезсилено и делото върнато на първата инстанция за поправяне на исковата молба и ново разглеждане на делото.

На следващо място в жалбата са въведени изключително много възражения срещу процесуалните действия на съда. Като цяло те могат да бъдат обобщени в това, че, след като отменил определението за даване ход по същество на делото и привлякъл като ответник съпруга на първоначалната ответница, съдът не извършил повторно действията по чл.145 и чл.146 от ГПК и отхвърлил доказателствените искания на ищцата, които неправилно приел за неотносими и несвоевременни.

Освен това диспозитиваът на съдебния акт противоречал на мотивите, а те били противоречиви и необосновани. Неправилно били присъдени две суми за адвокатски възнаграждения, при положение че ответниците били защитавани от един адвокат. По тези съображения се настоява решението да бъде отменено и постановено ново, удовлетворяващо предявения иск.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Въззиваемите П.В.К. и П.И.К. са представили писмен отговор, в който оспорват жалбата и настояват за потвърждаване на решението.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

С искова молба вх.№ 3904/02.12.2010г. М.В.Г. предявила срещу П.В.К. за общо разглеждане, както следва: искове за делба на сънаследствени недвижими имоти; искове за прогласяване нищожността, евентуално за унищожаването на договори, с които наследодателите на страните се разпореждали в полза на ответницата със заявените за делба имоти; за намаляване на извършено дарствено разпореждане; за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 10.09.2009г. с нотариален акт № *** т.Х рег.№*** д.№ ***. на нотариус с рег.№313 район на действие ГТРС.

По тази искова молба е образувано гр.д.№641/2010г. на Генерал Тошевския районен съд.

С определение №26/01.02.2011г. по гр.д.№641/2010г. на ГТРС искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, сключен на 10.09.2009г. с нотариален акт № *** т.Х рег.№*** д.№ ***. на нотариус с рег.№313 и район на действие ГТРС, е отделен за самостоятелно разглеждане и е образувано гр.д.№33/2011г. на ГТРС.

С определение №82/12.03.2012г. по гр.д.№33/2011г. на ищцата са дадени указания за отстраняване нередовности по исковата молба, свързани с ненасочване на иска и срещу П.И.К. – съпруг на първоначалната ответница, с когото тя била в брак при сключване на договора, който се иска да бъде развален, и чието участие в делото поради това е задължително. След представяне на преписи от исковата молба и приложенията към нея от ищцата за връчване на съпруга на първоначалната ответница, с определение №96/22.03.2012г. П.И.К. е конституиран като ответник по делото.

Следователно доводите във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, като недопустимо постановено по нередовна искова молба и срещу неконституиран по делото ответник, са неоснователни.

Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон – след като конституирал втория ответник П.И.К., съдът не повторил нито едно от извършените преди конституирането на този ответник процесуални действия. Фактически, посоченото от въззивницата е вярно, но в проведеното на 19.06.2012г. съдебно заседание в първоинстанционния съд ответникът П.И.К., чрез процесуалния си представител, изрично е заявил, че не се противопоставя на извършените преди конституирането му процесуални действия и не желае тяхното повтаряне. Така заявеното е достатъчно, за да се приеме, че нередовно извършените без участието на този ответник процесуални действия са потвърдени и поправени. Извършването им без неговото надлежно участие ограничава неговото право на защита и само той би могъл да им се противопостави, За ищцата, участвала в процеса от образуването му, процесуалните действия от преди конституирането на втория ответник са надлежно осъществени и позоваването от нейна страна на нарушения, които не засягат нейното право на защита, е неоснователно.

Спорът е по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор, сключен на 10.09.2009г. с нотариален акт № *** т.Х рег.№*** д.№ ***. на нотариус с рег.№313 район на действие ГТРС, с който договор М.Н.И. прехвърлила на П.В.К. 1/2 идеална част от недвижим имот, съставляващ нива, цялата с площ от 126дка, имот №*** по картата на възстановената собственост в с.***, общ.Ген.Тошево, като прехвърлянето е за грижите, които П.В.К. е полагала за М.Н.И. шест години до сключване на договора и, които ще полага занапред до края на живота й.

За прехвърлителката М.Н.И. договорът е сключен от пълномощник П.В.К.. При сключване на договора приобретателката П.В.К. била в граждански брак с ответника П.И.К.. Въз основа на удостоверение №АО.11.10/11.08.2010г. на общ.Ген.Тошево, ищцата М.В.Г. и ответницата П.В.К. се легитимират като законни наследници /дъщери/ на М.Н.И., която е починала на 11.09.2009г.

Съгласно посоченото в исковата молба, тъй като договорът е сключен само няколко часа преди смъртта на прехвърлителката, налице е основание по чл.87 ал.2 от ЗЗД договорът да бъде развален поради невъзможност на изпълнението.

Съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да развали договор, ако длъжникът не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря. В няколкото алинеи на чл.87 са въведени условията и редът за упражняване това право от кредитора: неизпълнението не трябва да е незначително – ал.4; развалянето по правило се упражнява с извънсъдебно волеизявление на кредитора – ал.1; развалянето се осъществява по съдебен ред, ако договорът има за предмет вещни права върху недвижим имот – ал.3; кредиторът първо трябва да даде срок на длъжника да изпълни – ал.1; кредиторът може да развали и, без да дава срок за изпълнение – в хипотезите по ал.2. Във всички случаи обаче основание за развалянето на един двустранен договор е виновното неизпълнение на задължението от страна на длъжника.

В настоящия спор договорът, чието разваляне се иска е за прехвърляне на недвижим имот срещу миналите и бъдещите грижи на приобретателя за прехвърлителя.

Касателно миналите грижи – тяхното полагане не подлежи на изследване. Прехвърлянето на имота срещу полагане на грижи в миналото, съставлява признание на прехвърлителката, че ги е получила. Да се приеме друго означава, волеизявлението на прехвърлителката да е симулативно и да прикрива друго съглашение. Това би било недопустимо, защото между страните със сила на присъдено нещо е установено, че договорът не е привиден и не прикрива дарение - решение №58/21.04.2017г. по гр.д.№111/2017г. на ГТРС, потвърдено с решение №47/14.03.2018г. по в.гр.д.№479/2017г. на ДОС.

Касателно бъдещите грижи – при положение, че прехвърлителката е починала в следващия ден, несъмнено е, че след сключване на договора грижи за нея са полагани съвсем за кратко. Смъртта на прехвърлителката е обстоятелство, направило невъзможно по-нататъшното изпълнение на задължението на приобретателката, което не означава, че е налице основание за разваляне на договора. Както се отбеляза по-горе, основание за разваляне на един двустранен договор е виновното неизпълнение на задължението на длъжника; въведената в чл.87 ал.2 от ЗЗД хипотеза на невъзможност за изпълнение е свързана само с даденото на кредитора право за безусловно разваляне на договора, но не означава, че която и да било невъзможност за изпълнение съставлява основание за разваляне. И тук се касае за невъзможност, свързана с длъжника - длъжникът, след като виновно не е изпълнил, вече е и в невъзможност да изпълни, и това освобождава кредитора от задължението да даде срок за изпълнение. В настоящия спор в краткия период от сключването на договора до настъпване смъртта на прехвърлителката, същата е била обгрижвана от ответницата, както се установява от гласните доказателства. Доводите на въззивницата в съдебно заседание в смисъл, че грижите не били достатъчни, щом като смъртта е настъпила толкова несвоевременно, са несъстоятелни и необосновани. Настъпването на смъртта на прехвърлителката е обективен факт, прекратил задължението на приобретателката. Неизпълнение е налице тогава, когато длъжникът трябва да изпълни, но не изпълнява. След като кредиторът на задължението за грижи е починал, длъжникът не дължи и липсва неизпълнение.

От изложеното следва, че няма основание атакуваният от ищцата договор да бъде развален – за 1/2 идеална част от прехвърленото, съответно на дела на ищцата в наследството на прехвърлителката. Следва да се посочи, че искът е предявен за разваляне на договора изцяло, но с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл до размера на 1/2 идеална част от прехвърленото. За останалата 1/2 идеална част от прехвърленото, районният съд не се е произнесъл в решението си, но това е извън въззивното производство. В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска, решението му е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съответно на този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ответниците имат право да получат от ищцата разноските си по делото.

За въззивната инстанция няма данни за разноски на ответниците и такива не следва да им се присъждат.

В първата инстанция единият ответник е платил на адвоката си 800 лева, а вторият е платил на адвоката 300 лева, както е платил и 23 лева за призоваване на свидетел. Тези суми ищцата е осъдена да плати на ответниците.

Възраженията й са срещу присъдените и на двамата ответници разноски за адвокат и са обосновани с това, че и двамата ответници били представлявани от един и същ адвокат. Възраженията са неоснователни, защото независимо, че ответниците са необходими другари, имат съвпадащи интереси и са представлявани от един от адвокат, те са отделни правни субекти и всеки от тях отделно е ангажирал адвоката си, на когото е платил. Няма законово основание, когато съпрузи участват по делото да се определя едно общо възнаграждение за защитавалия ги адвокат. Ако ищцата е считала платеното от ответниците на адвоката им за прекомерно, то тя е следвало да направи съответно възражение в първоинстанционното производство. По тези съображения решението на районния съд следва да се потвърди и в частта за разноските.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №73/05.07.2012г. по гр.д.№33/2011г. на Генерал Тошевския районен съд.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК в месечен срок от връчването му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.