Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

гр. Добрич, 01.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четиринадесети януари година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 557 по описа за 2013 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Е.”ЕООД - с. Б., общ.Д., срещу решение №35/12.04.2013г. по гр.д.№4216/2012г. на Добричкия районен съд. Решението се обжалва в частите, в които въззивникът е осъден да заплати на Р.Д.Р., А.Д.Б. и Н.Д.В.,***, части от получените от въззивника суми по договори за аренда, полагащи се на всеки ищец за притежаваната от него по 1/6 идеална част от правото на собственост върху земеделски земи в землището на с.Р., общ.Г.Т. /имот №* с площ 139.626 дка и имот №* с площ 158.380 дка/, а именно: 1. по 993.33 лева на всеки ищец за стопанскатата 2005/2006г.; 2. по 1 738.33 лева на всеки ищец за стопанската 2007/2008г.; 3. по 1 738.33 лева на всеки ищец за стопанската 2008/2009г.; 4. по 833.33 лева на всеки ищец за стопанската 2006/2007г.

Според жалбоподателя решението е постановено по нередовна искова молба, в която претенциите не били конкретизирани по ищци, периоди и размери. Вместо да даде указания за уточняване на исканията, първоинстанционният съд сам служебно извършил това. На следващо място между страните бил висящ преюдициален спор по в.гр.д.№930/2012г., който трябвало да бъде съобразен, но първоинстанционният съд отказал да стори това, като постанови спиране на настоящото производство. Допуснато било нарушение на процесуалните правила, като съдът се позовал на експертиза, изготвена при първото разглеждане на делото в същата инстанция. По същество – имотите, за които въззивникът получил арендни плащания за процесните стопански години, не били съсобствени с ищците. Защото основанието, от което те извеждА. права, не било осъществено, евентуално, защото въззивникът придобил правото на собственост върху имотите изцяло на основание давностно владение. Първоинстанционният съд необективно и предубедено обсъдил доказателствата и достигнал до неправилния извод за неоснователност на посочените възражения на въззивника. Иска се решението да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане със задължителни указания за спирането му до приключване на преюдициалните производства или решението да бъде отменено и неоснователните искове да бъдат отхвърлени.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Въззиваемите А.Д.Б., Н.Д.В. и Р.Д.Р., чрез пълномощника си в съдебно заседание, а последният въззиваем и лично в писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна и настояват за потвърждаване на решението на районния съд.

Обжалваното решение е постановено, след като по реда на чл.270 ал.3 от ГПК делото е било върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове. С него са разгледани исковете на Р.Д.Р., А.Д.Б., Н.Д.В. и А.Х.Х. /заместена на осн.чл.227 от ГПК от другите трима ищци/ срещу „Е.”ЕООД по чл.30 ал.3 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищците съразмерните на правата им в съсобствеността части от арендните плащания, които ответникът е получил за стопанските 2005/2006г., 2006/2007г., 2007/2008г. и 2008/2009г. за съсобствените на страните земеделски имоти.

Решението на районния съд е вА.дно, а в обжалваните части то е допустимо.

В първоначалната си искова молба ищците са посочили, че по наследство от Ю.А.А.са съсобственици на възстановените на наследниците й имот №* с площ 139.626дка и имот №* с площ 158.380дка в землището на с.Р., общ.Г.Т.. ОстанА.те съсобственици сключили на 10.05.1999г. договор за доброволна делба на имотите. По искова молба на ищците било образувано гр.д.№19/2005г. на ГТРС, с влезли в сила решения по което договорът за доброволна делба между останА.те съсобственици бил обявен за нищожен и между тях и ищците била допусната и извършена съдебна делба. Исковата молба, по която било образувано гр.д.№19/2005г. на ГТРС, била вписана на 10.01.2005г., като след нейното вписване останА.те съсобственици продА. на ответника „Е.“ЕООД имотите, които всеки от тях получил в дял по договора за доброволна делба. Тъй като ответникът придобил след вписване на исковата молба за делба, съдебните решения по допускане и извършване на делбата имА. сила на присъдено нещо спрямо него. Ответникът „Е.“ЕООД придобил само 1/2 идеална част от имотите, но за процесните четири стопански години получил арендните плащания изцяло в пълен размер.

По тези съображения всеки от четиримата първоначални ищци е искал ответникът да бъде осъден да му заплати по 4 172 лева, съставляващи сбор от припадащите се на съответния ищец части от арендните плащания за четирите стопански години. С допълнителна молба /л.42 от гр.д.№3480/2010г. на ДРС/ ищците са конкретизирА. претенциите си, като са посочили, че всеки от тях претендира по 1/8 от получените от ответника арендни плащания за всяка от четирите стопански години, а именно: за стопанската 2005/2006г. всеки ищец претендира от ответника по 745 лева, за стопанската 2006/2007г. всеки ищец претендира от ответника по 819.50 лева, за стопанската 2007/2008г. – по 1 303.75 лева и за стопанската 2008/2009г. – по 1 303.75 лева.

От изложеното е ясно, че исковите претенции са редовно предявени. Още при първото разглеждане на делото нередовностите по първоначалната искова молба са били надлежно отстранени, като с допълнителната молба по чл.129 от ГПК претенциите на всеки ищец са конкретизирани по години и по размер. Обратно поддържаното от ответника в първоинстанционното производство и сега във въззивната жалба е неоснователно. Не следва друго от на настъпилото в хода на процеса приемство по предявените от първоначалната ищца А.Х.Х. искове. Приемството по чл.227 от ГПК не поражда нередовност на вече редовно предявените искове, но се съобразява от съда.

По същество ответникът „Е.“ЕООД е оспорил съсобственическата легитимация на ищците, поддържал е доводи за нищожност на съдебната делба, на която ищците се позовават за установяване правата си. Възразявал е още, че не е доказано да е получил арендни плащания за процесните стопански години в повече от онова, което му се следва. Позовал се е и на придобиване на имотите от негова страна на основание упражнявано давностно владение.

Установено е, че с решение №41/1/15.06.1994г. по преписка №7920/1992г. на ПК /ОСЗ/ - гр.Г.Т.на наследниците на Ю.А.А., б.ж. на с.Р., общ.Г.Т., са възстановени две ниви в землището на с.Р., общ.Г.Т. - имот №* с площ 139.626дка и имот №* с площ 158.380дка.

С вх.рег.№174 т.2 вх.рег.№931/10.05.1999г. е вписан договор за доброволна делба на възстановените на наследниците на Ю.А.имоти, сключен между четири неучастващи в настоящото производство лица. С решение №156/03.10.2007г. по гр.д.№19/2005г. на ГТРС, оставено в сила в тази част с решение №504/05.11.2008г. по в.гр.д.№1128/2007г. на ДОС извършената между другите лица доброволна делба на осн.чл.75 ал.2 от ЗН е обявена за нищожна.

С същото решение №156/03.10.2007г. по гр.д.№19/2005г. на ГТРС и решение №504/05.11.2008г. по в.гр.д.№1128/2007г. на ДОС за горните имоти е допусната съдебна делба между съделители - Р.Д.Р., А.Д.Б., Н.Д.В., А.Х.Х. /всеки от тях с дял от по 1/8 идеална част/, а така също М.А.А., Р.А.А., В.А.А./всеки с дял от по 1/8 идеална част/, Г.Ю.и В.Й./с дял от по 1/16 идеална част/. С решение №129/03.12.2009г. по гр.д.№19/2005г. на ГТРС допуснатата между посочените съделители съдебна делба е извършена.

С решение №63/21.02.2013г. по в.гр.д.№930/2012г. на ДОС съдебната делба, допусната и извършена по гр.д.№19/2005г. на ГТРС, е обявена на осн.чл.75 ал.2 от ЗН за нищожна. Решението е влязло в сила на 30.07.2013г.

Обжалваното първоинстанционно решение е съобразено с правата на ищците в съсобствеността, установени с влезлите в сила съдебни решения за допускане на делбата, обвързващи по правилото на чл.226 ал.3 от ГПК ответника „Е.“ЕООД, частен правоприемник на останА.те съделители след вписване на исковата молба за съдебна делба. Обявяването /след постановяване на обжалваното решение/ на съдебната делба за нищожна налага в настоящото производство да се отговори на въпроса за съсобственическите права на ищците, като предпоставка за съществуването на заявените от тях права по чл.30 ал.3 от ЗС.

Както се отбеляза, ищците са обосновА. правата си на съсобственици с качеството си на наследници на Ю.А.А.. Първите трима са деца, а починалата в хода на процеса А.Х.Х. е преживялата съпруга на Е.О.О./починал 1981г./, за когото ищците твърдят, че е син на наследодателката Ю.А.А..

Между страните не е спорно, че прекият наследодател на ищците Е.О.О.е живял в с.Р. в дома и със семейството на Ю.А.А.и съпруга й О., които са го отгледА.. Срещу твърдяното от ищците, че Е. е дете на съпрузите О. и Ю., ответникът поддържа възражение, че същият бил роден от друга жена в друго село. Негов по-голям брат взел Е., когато той бил още съвсем малък, и го отвел в дома на наследодателката Ю. и съпруга й О., при които по-големият брат бил чирак и които отгледА. Е..

Ангажираните от страните гласни доказателства по това дело са неубедителни, за да подкрепят твърдяното от която и да било от тях.

Свидетелят М.Х.Х. познава съпругата А. на прекия наследодател на ищците Р. – като дете играл с братята й. Не познава родителите на Р., чувал от втория съпруг на майка си, че майката на Р. се казвала Ю. и, че той имал сестра З..

Свидетелите А.С.А., М.Й.и Д.П.Ч. посетили през 2015г. с.Ч., общ.Д.. Там се срещнА. с Н. /Н.дин/ и съпругата му.

На свидетелите А.С.А. и М.Й.съпругата на Н.дин разказала, че свекърва й Фатмагюл имала няколко деца и голям доведен син А.. Той бил чирак при едни заможни хора в с.Р.. Дошъл си веднъж в с.Я. /тогава живеели там/ с каруца с два коня и пълна с чувА. със зърно. Чорбаджиите му О. и Ю. давА. конете и зърното за по-малкия му брат Р., да го гледат. Големият брат взел Р., който тогава бил съвсем малък, и го отвел в с.Р..

Свидетелката Д.П.Ч. се срещнала със същите хора няколко седмици по-късно. На нея те казА., че били посетени от една жена М. и двама мъже. КазА. й още, че Н. /Н.дин/ нямал брат Р., както считала посетилата ги жена М.. Тази свидетелката разговаряла и с още един много възрастен човек в с.Я., бивш секретар в кметството. Той разказал на свидетелката, че помни жената Ф., тя била омъжена за А., имала син А. и още няколко деца, но не и дете Р..

Показанията на свидетелите не пресъздават техни лични възприятия на релевантните за спора факти. Свидетелите излагат онова, което други лица са им разказА., които лица не са били обвързани със задължение да говорят истината. При това и при противоречието в разказаното на двете групи свидетели, няма база за извод кое от изнесеното е вярно. Включително разказаното на свидетелката Ч. от бившия секретар на кметството в с.Я. се опровергава от представеното по делото извлечение от регистъра на ражданията на това село, в който е отбелязано раждането на дете Р. с родители Ф. и А.. Верно е, че това дете е родено на ***г., а прекият наследодател на ищците е роден на друга дата и година, но записването показва, че разказаното от другото лице на свидетелката е недостоверно.

За доказване качеството си на наследници на Ю.А.А.ищците се позовават на удостоверение №АО-01-20-32/04.04.2013г. В него е посочено, че Ю.А.А.е починала на ***., като е оставила дъщеря З.О.ова А.* и син Е. О.ов **, роден на ***г.

По делото са събрани и още две удостоверения за наследници на Ю.А.А.. И двете са с изх.№АО-08/09.03.1992г. на кметството в с.Р., но удостовереното в тях е различно.

Едното удостоверение се състои от две страници и е съставено от секретаря на кметството. В това удостоверение е посочено, че при смъртта си Ю.А.А.оставила дъщеря З. А.ева СА.ева и син Е. О. Ю.. Последните двама също са починА. и лицата, чийто частен правоприемник е ответникът, са посочени като низходящи на дъщерята З. А.ева СА.ева, а за наследници на сина Е. О. Ю. са посочени само първите трима ищци /негови деца/, но не и преживялата съпруга.

Другото удостоверение е от една страница и е издадено от кмета на селото. В него е посочено, че при смъртта си Ю.А.А.е оставила една дъщеря З. А.ева СА.ева /починала и оставила низходящи/.

Удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, но то не удостоверява изявления или действия, извършени пред органа, който го е издал, а възпроизвежда записванията в други документи касателно фактите /брак, смърт, произход/, определящи наследственото правоотношение. Като се има предвид това и при съставените няколко документа с различно удостоверяване, нито един от тези документи не може да служи за база, въз основа на която да се правят изводи за наследниците на Ю.А.А..

Представените по делото удостоверения за наследници не са съставени въз основа на регистрите за гражданско състояние; в частност удостоверенията, посочващи Е. О. Ю. /**/ като син на общата наследодателка не са съставени въз основа на акт за раждане. Съгласно писмо изх.№АО-01.19-93/23.10.2013г. на кметския наместник в с.Р. тези документи за периода до м.октомври 1940г. не се съхраняват. Като се има предвид посоченият период, липсват документите, съставени по времето на румънската окупация на Южна Добруджа.

Представени са извлечения от семейните регистри, съставени в 1940г., 1948г. и 1958г. за с.Р.. В тях има записване за Е./И. О.ов А./Ю., роден на ***г., като син на записания глава на семейството О. Ю. А. /М./, който имал съпруга Ю.А.А.а /О.ова Ю.а/, родена на ***г., и дъщеря Зера О.ова А.*. Регистрите са съставени по Правилника за водене на регистрите на населението в общините, действал в периода 1935г. – 1975г. Касае се за български нормативен акт и включително съставеният въз основа на него семеен регистър за 1940г. е изготвен след края на румънската окупация. В регистрите не са посочени и описани актове за гражданско състояние.

Представени са от ищците и по-нови документи – личен регистрационен картон на прекия им наследодател, акт за женитба №46/18.07.1959г., удостоверение от военноисторически архив. В тях прекият наследодател е записан с имената Е.О.О./О.ов Ю.ов/, посочено е в личния му регистрационен картон, че негова майка е Ю.. При липсата на акт за раждане, записванията на прекия наследодател като произхождащ от майка Ю. и с посочените бащино и фамилно са направени въз основа на записванията по семейните регистри.

Семейните регистри обаче не засвидетелстват гражданското състояние на физическите лица, а отразяват факти, които главата на домакинството е обявил. Семейните регистри могат да бъдат възприети като доказателство за факт от значение за гражданското състояние на едно лице само, ако в тях е посочен съставеният за него акт за гражданско състояние /решение №240/28.10.2014г. по гр.д.№2926/2014г. на 1-во ГО на ВКС/. И тъй като в случая това липсва, записването в семейните регистри на Е. като син в семейството на О. и Ю. не е официално удостоверяване на произхода му от тях.

По-рано в производството по гр.д.№19/2005г. на ГТРС ищецът Р.Д.Р. е заявил, че баща му бил осиновен като съвсем малък; посочил е още, че ходил в с.Я. да търси акта за раждане на баща си. В настоящото производство пълномощникът на ищците е посочил и поддържа, че бащата на ищците е роден от Ю.А.А.. Това очевидно противоречи на лично заявеното от единия ищец по другото дело. Верно е, че после посоченият ищец е отстъпил от изявлението си за осиновяване на баща му, но признанието на неизгодния за страната факт не може да се игнорира. При тези данни ищците са задължени по реда на чл.176 от ГПК да се явят в съдебно заседание и лично да отговорят коя жена е родила техния баща. За задължението ищците са уведомени надлежно чрез адвоката им. Фактът, че след образуване на делото ищците се установили в Германия, /дори и да ги затруднява/ не ги възпрепятства да дадат обяснения по спора, който те са предявили. Що се отнася до твърдяната липса на връзка на адвоката с доверителите му, то е въпрос на вътрешните им отношения, който е без значение за делото. Липсва основателна причина ищците да не отговорят на поставения им въпрос, поради което в съответствие с чл.176 ал.3 от ГПК и при отчитане на посочения от ищеца Р.Д.Р. неизгоден за ищците факт, че баща им бил осиновен, следва да се приеме, че Е.О.О./**/ не е роден от Ю.А.А.. Щом като това е така, то позоваването на разпоредбата на чл.55 от Закона за лицата /отм./ от страна на ищците е неоснователно. Същата е приложима за установяване на произход, за който няма съставен акт за раждане, но не и когато произходът е отречен. С оглед гореизложеното, случаят е именно такъв. Е. О. Ю. не е роден от Ю.А.А., независимо че е бил вписан в семейните регистри за син и член на семейството на съпруга й О. и, че е носил неговите имена.Той не е и осиновен от Ю.А.А./което и не се твърди сега/.

Следователно Е. О. Ю. не е дете и неговите наследници /ищците/ не са наследници на Ю.А.А.. Следователно те не са съсобственици по отношение възстановените на наследниците на Ю.А.А.земеделски имоти и нямат вземане по чл.30 ал.3 от ЗС за част от арендните плащания за тях. Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени след отмяна на неправилното първоинстанционно решение в обжалваните части.

Съответно на този резултат, на ответника следва да се присъдят разноските по делото. Същият претендира такива, като се позовава на два списъка, които бил представил по делото / при първото му разглеждане от първоинстанционния съд и при първото разглеждане от въззивния съд/. От проверката с делото се установява само един списък, приложен на л.60 от гр.д.№3480/2010г. на ДРС. Същият е за сумата 1 600 лева, платена, както е отбелязано в договора за правна помощ, за адвокатска защита в това разглеждане на спора. Тази сума следва да се присъди на ответника. Друг списък за разноски на ответника не е нА.чен и други суми на ответника не се следват.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №35/12.04.2013г. по гр.д.№4216/2012г. на Добричкия районен съд в обжалваните части, в които „Е.“ЕООД е осъден да заплати на Р.Д.Р., А.Д.Б. и Н.Д.В. части от получените от въззивника суми по договори за аренда, полагащи се на всеки ищец за притежаваната от него по 1/6 идеална част от правото на собственост върху земеделски земи в землището на с.Р., общ.Г.Т. /имот №013006 с площ 139.626 дка и имот №* с площ 158.380 дка/, а именно: 1. по 993.33 лева на всеки ищец за стопанскатата 2005/2006г.; 2. по 1 738.33 лева на всеки ищец за стопанската 2007/2008г.; 3. по 1 738.33 лева на всеки ищец за стопанската 2008/2009г.; 4. по 833.33 лева на всеки ищец за стопанската 2006/2007г., както и законните лихви върху присъдените суми, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, срещу „Е.“ЕООД – с.Б., общ.Д., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца припадащите му се части от арендните плащания, които ответникът е получил за съсобствените с ищеца имот №013006 и имот №038015 в землището на с. Р., общ. Г.Т., както следва: 1. сумата 745 лева за стопанската 2005/2006г.; 2. сумата 819.50 лева за стопанската 2006/2007г.; 3. сумата 1 303.75 лева за стопанската 2007/2008г.; и 4. сумата 1 303.75 лева за стопанската 2008/2009г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.Б. с ЕГН ********** ***, срещу „Е.“ЕООД – с.Б., общ.Д., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца припадащите му се части от арендните плащания, които ответникът е получил за съсобствените с ищеца имот №* и имот №* в землището на с. Р., общ. Г.Т., както следва: 1. сумата 745 лева за стопанската 2005/2006г.; 2. сумата 819.50 лева за стопанската 2006/2007г.; 3. сумата 1 303.75 лева за стопанската 2007/2008г.; и 4. сумата 1 303.75 лева за стопанската 2008/2009г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Д.В. с ЕГН ********** ***, срещу „Е.“ЕООД – с.Б., общ.Д., искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата припадащите й се части от арендните плащания, които ответникът е получил за съсобствените с ищцата имот №013006 и имот №* в землището на с. Р., общ. Г.Т., както следва: 1. сумата 745 лева за стопанската 2005/2006г.; 2. сумата 819.50 лева за стопанската 2006/2007г.; 3. сумата 1 303.75 лева за стопанската 2007/2008г.; и 4. сумата 1 303.75 лева за стопанската 2008/2009г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Д.В. с ЕГН **********, А.Д.Б. с ЕГН ********** и Р.Д.Р. с ЕГН **********, заместили на осн.чл.227 първоначалната ищца А.Х.Х. с ЕГН **********, срещу „Е.“ЕООД – с.Б., общ.Д., искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата припадащите й се части от арендните плащания, които ответникът е получил за съсобствените с ищцата имот №* и имот №* в землището на с. Р., общ. Г.Т., както следва: 1. сумата 745 лева за стопанската 2005/2006г.; 2. сумата 819.50 лева за стопанската 2006/2007г.; 3. сумата 1 303.75 лева за стопанската 2007/2008г.; и 4. сумата 1 303.75 лева за стопанската 2008/2009г.

ОСЪЖДА Н.Д.В. с ЕГН **********, А.Д.Б. с ЕГН ********** и Р.Д.Р. с ЕГН ********** да заплатят на „Е.“ЕООД – с.Б., общ.Д., сумата 1 600 лева – адвокатско възнаграждение.

На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.