Р Е Ш Е Н И Е

№ 22 , гр. Д., 07.**.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 85 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, рег. № 13203/ 15.07.2015 г. /приложена по гр. д. № 2565/ 2015 г. по описа на РС – гр. Д., прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд гр. Д./, уточнителна молба, рег. № 7201/ 12.11.2015 г. /приложена по т.д. № 165/ 2015 г. по описа на ДОС, прекратено и трансформирано в гр. д. № 85/ 2016 г./ и уточняваща молба, рег. № 2238/ 12.04.2016 г. /л. 17, т. IV от настоящото производство/, с които „Е. – П. М.“ АД, понастоящем с наименованието „Е.С.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.“ № *, „В. Т. – Е“, с ЕИК *****, чрез процесуалния му представител, е предявило против „А.“ АД с ЕИК ****, претенции за съдебно установяване, че дружеството – ответник не притежава право на собственост върху подземни кабелни електропроводи, средно напрежение, а именно: 1. Подземен електропровод - КЛ 20 kV, c диспечерско наименование „К.“, с обща дължина 3 248,9 метра; 2. Подземен електропровод - КЛ 20 kV c диспечерско наименование „С.к.“ , с обща дължина 2 779,38 метра; 3. Подземен електропровод - КЛ 20 kV с диспечерско наименование „Г.“, с обща дължина 2 579, 24 метра; 4. Подземен електропровод КЛ 20 kV с диспечерско наименование „К.“, с обща дължина 3 215,79 метра, 5. Подземен електропровод - КЛ 20 kV c диспечерско наименование ,,П.", c обща дължина 2 969,84 метра и 6. Подземна кабелна линия – КЛ 20 kV c диспечерско наименование „К.“, с обща дължина 3 192,66 метра. Съобразно изложените в исковата молба и допълнителната уточнителна молба твърдения, дружеството – ищец твърди, че притежава право на собственост върху следните електропреносни съображения, представляващи подземни кабелни електропроводи, средно напрежение, както следва:

1. Подземен електропровод - с обща дължина 3 248, 90 метра, с диспечерско наименование „К.“, простиращ се от ПС „А.“ до ТП „Ф.Ф.“, включващ:

1.1. Кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „К.“, с обща дължина 466. 51 м., простираща се от ПС „А." до ТП „К.“ /инвентарен № ** на „Е.П.М.“ АД/, изградена с проводник тип С., като тази част от електропровода започва от ПС „А.“, намираща се в поземлен имот с идентификатор **** и завършва в ТП „К.“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор **********, преминавайки през следните имоти: ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него – 15. 31 м., ПИ с идентификатор № **, дължина на кабелната линия в него - 3. 44 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия в него – 58. 29 м.; ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 1. 34 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 3. 07 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него – 126. 75 м.; ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 62. 05 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия - 70. 86 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия 0 м., ПИ с идентификатор № **********, с дължина на кабелната линия 107.45 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 6.28 м.,

1.2. Подземна кабелна линия на 20 kV с диспечерско наименование „извод К.“, с обща дължина от 2 782. 39 м., изградена с проводник тип С. 3 х 1 х 95 кв. мм. и с кабел О. 3 х 50 кв. мм., започваща от ТП „К.“, преминаваща през ТП „А.“, ТП „К.“, ТП „З.“ и завършващ в ТП „Ф.Ф.“, като тази част от електропровода започва от ТП „К.“, находящ се в поземлен имот с идентификатор ****** и завършва до ТП „Ф.Ф.“, разположен в поземлен имот ******.

2. Подземен електропровод – с обща дължина 2 779. 38 м., с диспечерско наименование „С.к.“, простиращ се от ПС „А.“ до ТП „Г.“, включващ:

2.1. Кабелна линия 20 kV c диспечерско наименование „С.к.“ , с обща дължина 622. 44 м., простираша се от ПС „А.“ до ТП „К.“ /инвентарен № ** на „Е. – П. М.“ АД/, изградена с проводник тип С., като тази част от електропровода започва от ПС „А.“, намираща се в поземлен имот с идентификатор **** и завършва в ТП „К.“, разположен в поземлен имот ****, преминавайки през следните имоти: ПИ с идентификатор № ****, с дължина па кабелна линия в него - 15. 31 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия в него - 3, 44 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 58. 29 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия в него - 11. 64 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия в него - 3. 07 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 126. 75 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 62. 05 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 18. 57 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 59. 77 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 42. 9 м., ПИ с идентификатор № *****, с дължина на кабелната линия в него - 55. 81 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 33. 21 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина па кабелната линия в него - 91. 51 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 17. 51 м. и ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 22. 08 м.,

2. 2. Подземна кабелна линия на 20 kV с диспечерско наименование „извод С.к.“, с дължина 2 156. 94 м., изградена с проводник тип С. 3 х 1 х 95 кв. мм., започваща от ТП „К.“, преминаваща през ТП „Б." и завършваща в ТП „Г.“, като тази част от електропровода започва от ТП „К.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **** и завършва до ТП „Г.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **.

3. Подземен електропровод - с обща дължина 2 579. 24 метра, с диспечерско наименование „Г.“, простиращ се от ПС „А.“ до ТП „Г.“, включващ:

3. 1. Кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „Г.“ от ПС „А.“ до ТП „Б.“ /инвентарен № ** па „Е.П.М.“ АД/, с обща дължина 953. 96 м., изградена с проводник тип С., като тази част от електропровода започва от ПC „А.“, намираща се в поземлен имот с идентификатор **** и завършва в ТП „Б.“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор ****, преминавайки през следните имоти: ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 15. 31 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия 3. 44 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 58. 29 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия в него 1. 34 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия - 3. 07 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 126. 75 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 62. 05 м., ПИ с идентификатор № **, дължина на кабелната линия в него - 18. 57 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него – 59. 77 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 42. 09 м., ПИ с идентификатор № *****, с дължина на кабелната линия в него - 55. 81 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 33. 21 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 288. 81 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина па кабелната линия в него - 82. 83 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина па кабелната линия в него - 89. 59 м. и ПИ с идентификатор № ****, с дължина па кабелната линия в него от 1. 39 м.,

3. 2. Подземна кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „извод Г.“, с дължина 1625. 28 м., изградена с проводник тип С. 3 x 1 x 95 мм. кв. и водоустойчив кабел тип С.Т, започваща от ТП „Б.“, преминаваща през ТП „Е.“ и завършваща в ТП „Г.“, като тази част от електропровода започва от ТП „Б.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **и завършва до ТП „Г.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **.

4. Подземен електропровод с обща дължина 3 215.79 м., с диспечерско наименование „К.“, простиращ се от ПС „А.“ до ТП „Ф.Ф.“, включващ:

4. 1. Кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „К.“, от ПС „А.“ до ТП „К.“ /инвентарен № ** на „Е.П.М.“ АД/, с обща дължина от 1 006. 43 м., изградена с проводник тип С., като тази част от електропровода започва от ПС „А.“, намираща се в поземлен имот с идентификатор **** и завършва в ТП „К.“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор *****, преминавайки през следните имоти: ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 15. 31 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 58. 29 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 11. 64 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 1. 34 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 3. 07 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 126. 75 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 62. 05 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него -- 18. 57 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 59. 77 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 42. 09 м., ПИ с идентификатор № *****, с дължина на кабелната линия в него - 55. 81 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 33. 21 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него – 263. 25 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 10. 64 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 12. 45 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 94. 36 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него – 8. 81 м., ПИ с идентификатор № ******, с дължина на кабелната линия в него - 107. 75 м., ПИ с идентификатор № *****, с дължина на кабелната линия в него - 17. 83 м,.

4. 2. Подземна кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „извод К.“, с дължина 2 209. 36 м., изградена с проводник тип С. 3 x 1 x 95 мм. кв. и с кабел О. 3 x 50 мм. кв., започваща от ТП „К.“, преминаваща през БКТП „В. П.“, ТП „К.“, ТП „З.“ и завършващ в ТП „Ф.Ф.“, като тази част от електропровода започва от ТП „К.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **** и завършва до ТП „Ф.Ф.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **.

5. Подземен електропровод c обща дължина 2 969. 84 м., c диспечерско наименование ,,П.", простиращ се от ПС „А.“ до ТП „З.“, включващ:

5. 1. Кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „П.“, от ПС „А.“ до ТП „П.“ /инвентарен № **5 на „Е.П.М.“ АД/, с обща дължина 1 128. 99 м., изградена с проводник тип С., като тази част от електропровода започва от ПС „А.", намираща се в поземлен имот с идентификатор **** и преминава през следните имоти: ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 15. 31 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него – 3. 44 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 58. 29 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 11. 64 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 1. 34 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 3. 07 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 126. 75 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 62. 05 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 18. 57 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 59. 77 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 203. 24 м., ПИ с идентификатор № *****, с дължина на кабелната линия в него - 55. 81 м., ПИ с идентификатор № **, дължина на кабелната линия в него - 33. 21 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 288. 81 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 71. 50 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина па кабелната линия в него - 25. 39 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 18. 67 м. и ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 10. 91 м.,

5. 2. Подземна кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „извод П.“, с дължина 1 840. 85 м., изградена с проводник тип С. 3 x 1 x 95 мм. кв., започваща от ТП „П.“, преминаваща през ТП „Ф.*“, ТП „С.“, ТП „Д.“ и завършваща в ТП „З.“, като тази част от електропровода започва от ТП „П.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **** и завършва до ТП „З.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № ****.

6. Подземна кабелна линия 20 kV c диспечерско наименование „К.“, с обща дължина 3 192. 66 метра, простиращ се от ПС „А.“ до ТП „З.“, включваща:

6. 1. Подземна кабелна линия 20 kV, с дължина 1 450. 71 м., изградена с проводник тип С. 3 x 1 x 95 мм. кв., започваща от ПС „А.“ до ТП „Д.“ /инвентарен №** на „Е.П.М.“ АД/, като тази част от електропровода започва от ПС „А.“, разположена в поземлен имот с идентификатор № **** и завършва ТП „Д.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № ****,

6. 2. Подземна кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „извод Карвупа“, с дължина 1 741. 95 м., изградена с проводник С. 3 x 1 x 95 мм. кв. и с кабел О. 3 x 50 мм. кв., започваща от ТП „Д.“, преминаваща през ТП „Ф.*“, ТП „Б.“, ТП „Б.“, ТП „К.“ и завършваща в ТП „З.", като тази част от електропровода започва от ТП „Д.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **** и завършва до ТП „З.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № ****.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, кабелните електропроводи са били изградени поетапно през периода 1968 г. – 1973 г., едновременно със строителството на курортен комплекс „А.“ и с цел захранване на обекти там. Съгласно чл. 2 ал. 1 от действащия към момента на изграждането им Закон за електростопанството, станали са държавна общонародна собственост, неразделна част от държавната електроразпределителна система, поради което и на основание чл. 7 от ЗС /в редакцията му към 1951 г./ са били предоставени за стопанисване и управление на държавното електростопанско предприятие. Съгласно чл. 12 ал. 1 от Закона за електростопанството /в редакцията му към 1975 г./, производството, преносът, разпределението и пласментът на ел. енергия се извършва от държавните електропроизводствени и електроснабдителни организации. С процесните електропроводи енергоснабдителното предприятие е доставяло Е.Енергия на туристическото предприятие в качеството му на потребител на същата.

По силата на Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на МС, държавните предприятия от системата на К.Е.са преобразувани в „Национална електрическа компания“ – еднолично търговско дружество, образувано с държавно имущество, предоставено му за стопанисване и управление. Част от това имущество са и процесните електропроводи. Същите са внесени в капитала на преобразуваното чрез отделяне на ново ЕАД с държавно участие „Е. – В.“ със заповед № ДВ – 128 – А/ 24.04.2000 г. на Д. „Н.“ ЕАД. С договор от **.08.2006 г. „Е. – В.“ АД и „Е. – Г.О.“ АД са преобразувани чрез отделяне и придобиване, като всяко от дружествата отделя част от своето имущество, свързано със съответната посочена в договора дейност, за която притежава лицензия. „Е. – В.“ АД отделя имущество, свързано с дейността по разпределение на ел. енергия и то се придобива от „Е. – Г.О.“ АД, за което последното притежава лиценз № Л – ** – **/ 200* г. за Е.. Процесните кабелни електропроводи, според ищеца, служат за пренос и разпределение на електрическа енергия и се намират на територия, включени в посочената лицензия. По силата на решение от 29.12.2006 г. по ф. д. № 823/ 2000 г. на ВТОС по партидата на „Е. – Г.О.“ АД е вписано преобразуване на дружеството в такова с ново наименование „Е.П.М.“ АД.

В допълнителна уточнителна молба, рег. № 2238/ 12.04.2016 г., ищецът е посочил, че описаните в исковата молба кабелни линии представляват описаните електропроводи. Понятията „кабелен електропровод“ и „кабелна линия“ са синоними, между тях не съществува смислова или техническа разлика, съгласно Наредба № 14/ 15.06.2005 г. и Наредба № 3/ 09.06.2004 г. Предмет на правния спор било правото на собственост единствено върху кабелните електропроводи, но не и върху сервитутните зони на всеки от електропроводите. Самите електропроводи, макар и подземни, не представлявали недвижим имот, а движими вещи, тъй като закрепени нетрайно към /под/ земната повърхност. Тъй като били изградени фактически от кабели, проводници и други елементи, можели да бъдат разглобени и прикрепването им към земята – прекратено. Независимо от изложеното, съдът е назначил съдебно – техническа експертиза по повод повдигнатия от ответника въпрос за цената на исковете. В заключението си и при разпита си пред съда, вещото лице е потвърдило, че въпросните кабелни електропроводи са трайно прикрепени към земната повърхност, поради което представляват недвижими имоти сами по себе си. С оглед уточнението от страна на ищеца, че предмет на настоящото производство са единствено електропроводите, но не и сервитутните зони към тях, то последните не са предмет на настоящия процес. При всички изложени съображения дружеството – ищец намира, че притежава право на собственост върху описаните по – горе електропроводи, поради което настоява за съдебното установяване, че „А.“ АД не притежава правото на собственост върху тях. Претендира за пълно удовлетворяване на претенциите си, както и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „А.“ АД е депозирал писмено възражение, в което се е противопоставил на родовата подсъдност на предявените претенции, както и на характера вещите, твърдейки, че представляват не сложни движими вещи, а недвижимости, тъй като щото са трайно прикрепени към земята чрез вкопаването им. Дружеството – ответник притежавало право на собственост върху цялата подземна кабелна ел. мрежа, средно и ниско напрежение, разположена върху цялата територия на к. к. „А.“, което право на собственост е установено с Разпореждане № 109/ 28.03.1968 г. на МС. Ответникът се легитимирал като собственик върху същата и по силата на н. а. № 82/ 16.10.2014 г., н. а. № 4/ 19.09.2014 г. и н. а. № 138/ 06. 07. 2015 г. С горепосоченото разпореждане к. к. „А.“ е бил изграден като единен, цялостен и самостоятелен обект, в който се включвали около 40 бр. хотели и цялата инфраструктура на курорта, които хотели, още към момента на изграждането им и на основание чл. 52 от ЗПИНМ /отм./ и чл. 180 от ППЗПИНМ /отм./ не могат да функционират без електрозахранване от подстанция А.. По пътя на приращението и по силата на законовата презумпция на чл. 92 от ЗС ответното дружество, собственост на земята, е придобило правото на собственост и върху построеното върху и под нея.

Депозиран е, в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, и писмен отговор, в който се възразява против редовността на исковата молба, тъй като била подадена от лице, което не разполага с представителна власт – пълномощното, изхождащо от „Е. – П. М.“ АД не било подписано от лицата, които по устав можели да го представляват. Претенциите следвало да бъдат разгледани от РС гр. Б., а не от ДОС, тъй като стойността на кабелните линии била по – ниска от 25 000 лв., което се установявало от счетоводните справки, представени от ищеца. Исковете били процесуално недопустими, тъй като подземните кабелни линии представлявали недвижими вещи по смисъла на чл. 110 от ЗС, § 1 т. 21 от ДР на ЗЕ, § 5 т. 31 от ЗУТ и § 3 от ДР на Закона за електростопанството /от 1975 г./. Отделните кабелни линии не представлявали самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което ищецът не разполагал с правен интерес от предявяването на отрицателни установителни искове. Освен това претенциите били неоснователни, тъй като ищецът не сочел основанието, въз основа на което е придобил право на собственост, тъй като разпоредбата на чл. 7 от ЗС /в редакцията от 1951 г./ се отнасяла към минал момент, в който дружеството – ищец не съществувало. Твърденията на последното, че чл. 2 ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./ забранявал придобиването на електропреносни съоръжения като частна собственост се опровергавали от приложените от ответника писмени доказателства, които сочели, че към 15.11.1991 г. спорните, според него, недвижими вещи, били основно средство в ТК „Б. – А.“, което е преобразувано в ДФ „А.“ и в последствие в „А.“ ЕАД, в чийто счетоводен баланс към 31.12.1996 г. същите са били включени и са били придобити от настоящия ответник по силата на приватизационната сделка през м. март 1997 г. С възражение, рег. № 2515/ 21.04.2017 г. ответникът е заявил материалноправното възражение за придобиване правото на собственост върху спорното имущество по давност от 1997 г. до 15.07.2015 г., при условията на евентуалност, присъединявайки и владението на праводателите му.

Според ответника, в цитираното от ищеца Разпореждане № 46/ 07.11.1991 г. на МС за преобразуване на К.Е.в „Н.“ АД не са конкретизирани енергийните обекти, които се прехвърлят. Такива, разположени на територията на к. к. „А.“, не са били прехвърлени със Заповед № 207/ 09. 12. 1996 г. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, видно от приложения съм заповедта опис – приложение № 1, нито с Окончателния разпределителен протокол от 08. 08. 2000 г. между „Н.“ АД и „Е. – В.“ ЕАД. Поради тези съображения „Е. – В.“ ЕАД нито е могло да придобие, нито да прехвърли спорните вещи. Дружествата – праводатели на „Е. – П. М.“ АД не са придобили собствеността върху процесните вещи. Тъй като курортният комплекс „А.“ е бил изграден като единен, цялостен и неделим обект, единна курортна система, включваща сгради, електрозахранване, трафопостове и кабелни мрежи, В и К система, разположени върху цялата територия от 1 327 дка. Поради тази причина електропреносната мрежа на комплекса била включена като основни средства и ДМА на „А.“ АД. К. к. „А.“, обособен като самостоятелно населено място, представлявала един потребител по смисъла на ЗЕ, което съответствало и на Директива 2009/72/ЕО. По аргумент на противното на чл. 2 ал. 1, вр. чл. 77 от НДИ /отм./, след като електрическите мрежи, като съвкупност от електропроводни линии, подстанции и трансформатори не са били актувани в полза на „Н.“ АД и предоставени с АДС на други държавни организации, праводатели на настоящия ищец, то единствената правна възможност била да се притежават от ответното дружество по силата на правоприемство от ДФ „А.“ и ЕАД „А.“, които са притежавали право на владение, ползване и разпореждане върху всички енергийни обекти на територията на курортния комплекс.

Към м. 03. 1997 г. е бил изготвен информационен меморандум на к. к. „А.“ по повод приватизационната сделка, който съдържа част за енергийно оборудване и съоръжения. Изрично в него е записано, че в приватизационната сделка на комплекса е включено и цялото енергийно оборудване на комплекса /външно, вътрешно, средно и ниско напрежение/, захранващи всеки от обектите в комплекса, ведно с мрежите за средно и ниско напрежение, както и прилежащото оборудване и захранване. Според ответника, процесните според него недвижими вещи /електропроводи/ на територията на комплекса са технологично и функционално изградени и се ползват като три самостоятелни енергийни пръстена, свързани с подстанция „А.“, от която се захранва всеки от тях. Първият е с кабелни изводи „К.“ и „П.“, вторият е с кабелни изводи „Г.“ и „С.к.“, а третият – с кабелни изводи „К.“ и „К.“. Този факт бил неизвестен на ищеца, тъй като не притежавал право на собственост върху същите. Посредством приватизационната сделка Държавата, чрез органа по чл. 3 от ЗППДОбП /отм./ е продала на „А.“ АД всички енергийни обекти, средно и ниско напрежение. Тъй като въпросните вещи не представлявали публична държавна собственост, то придобиването им от ответника не било забранено. След като и по аргумент на противното на чл. 2 ал. 1, вр. чл. 77 от НДИ /отм./ електрическите мрежи, като съвкупност от електропроводни линии, подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си, не са били актувани и предоставени с АДС на други държавни организации - праводатели на „Е. – П. М.“ АД, то и на това основание са били придобити от праводателите на ответника ДФ „А.“ и ЕАД „А.“, които са упражнявали право на владение, ползване и разпореждане. ЗЕЕЕ /отм./ и действащият ЗЕ не могат с обратна сила да отменят правния режим към момента на образуване на ДФ „А.“ през 1991 г., както и приватизационната сделка през 1997 г., като в хипотезата на чл. 77 от ЗС правото на собственост върху процесните недвижими, според ответник,а, вещи е преминало окончателно в патримониума на „А.“ АД, противното би означавало национализация на неговото имущество. Не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества, дори ако Държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

На уточнителната молба, рег. № 2238/ 12.04.2016 г., ответникът е депозирал писмен отговор, рег. № 2951/ 12.05.2016 г., в който се противопоставя отново на редовността и допустимостта на заявените претенции, тъй като, освен изложените по – горе съображения, се излагат твърдения, че подземните електропроводи и подземните кабелни линии не представлявали самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което не можели да бъдат предмет на искови претенции. В случая те имали за предмет част от техническата инфраструктура на к. к. „А.“, което било процесуално недопустимо. Ищецът не разполагал и с правен интерес от предявяването им доколкото не твърдял кога, как и на какво основание, нито е представял доказателства да притежава право на собственост върху процесното имущество. С уточняващите молби ищецът процесуално недопустимо се отказвал, оттеглял и променял петитума на част от процесните искове. Предмет на установителните претенции, 14 на брой, били искове за собственост на недвижими имоти по смисъла на чл. 110 от ЗС, не само защото били част от техническата инфраструктура на к. к. „А.“, но и защото в СГКК – гр. Д. данните за съоръженията на техническата инфраструктура и зоните за ограничения данните били представени от ответника като техен собственик. Освен това, по силата на § 1 т. 38 от ДР на ЗУТ мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура представлявали строежи и следователно били недвижими вещи, а не сложни движими вещи. „А.“ АД придобило собствеността върху тях по силата на законовата презумпция по чл. 92 от ЗС. Ищецът не е представил доказателства за правоприемство между търговските дружества – негови праводатели. Последните не са изкупили енергийните обекти в к. к. „А.“ в 5 – годишен срок, считано от 16.07.1999 г. съгласно § 67 ал. 2 от ЗЕЕЕ и в 12 – годишен срок съгласно § 4 ал. 1 от ЗЕ, който е изтекъл на 09.12.2015 г. В тази връзка ищецът злоупотребявал с процесуални права, опитвайки се да придобие собствеността върху енергийни обекти в резултат на съдебен процес.

С възражение, рег. № 1911/ 22.03.2017 г. ответникът „А.“ АД, чрез процесуалните си представители, е релевирал следните възражения:

- За липса на активна легитимация за ищеца „Е.П.М.“ АД, която се обуславяла от факта, че разпореждане № 46/ 07.11.1991 г. на МС, от който ищецът черпел права, представлявал административен, но не нормативен акт. Налице била мълчалива отмяна на чл. 2 от ЗЕ /от 1975 г./ с Конституцията на РБ от 1991 г. Не било извършено законосъобразно апортирането на процесното имущество като непарични вноски в „Н.“ АД, в разрез с чл. 72 и чл. 73 от ТЗ. Ако подземните електропроводи представлявали движими вещи, те са били амортизирани, съответно подменяни, но не от ищеца, а от дружеството – ответник и то след приватизацията през 1997 г. Държавата не се е легитимирала като собственик на процесните вещи през периода 1975 г. – 1996 г. поради действието на чл. 2 от ЗЕ от 1975 г. При издаването на Разпореждане № **/ 07.11.1991 г. бил нарушен чл. 15 ал. 2 т. 3 от ЗАП, поради което то представлявало нищожен административен акт, евентуално – невалиден. В тази връзка съдът следва да упражни инцидентен съдебен контрол относно законосъобразността и валидността му и дали са спазени материално – правните разпоредби при издаването му. Приложение № 1 към Разпореждането не било подписано и не представлявало част от административния акт, а информационен лист. Освен това Разпореждането било издадено в нарушение на чл. 94 ал. 1 т.2 от Наредбата за държавните имоти /отм./. Най – сетне било нищожно поради липса на форма – представлявало разпореждане, а не решение на министъра /председателя на Комитета по енергетика/. Както в съгласие с чл. 72 и чл. 73 от ТЗ, така и съгласно § 3 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество не е било направено пълно описание на непаричната вноска, в тази връзка бил нарушен и чл. 77 от ЗС, както и чл. 2 от Наредбата за оценка на имуществото на държавните предприятия, при образуването и преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно имущество, приета с ПМС № 179/ 13.09.1991 г. Поради тези съображения не можело да се установи, че към 07.11.1991 г. подземните електропроводи, кабели и други енергийни съоръжения на „А.“ АД са били включени в капитала на „Н.“ АД.

Относно липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца допълнително са развити съображения за нищожност на Заповед № ДВ – ** – */ **.04.2000 г. на ДАЕЕР, от която ищецът черпел права. Същата представлявала нищожен административен акт по смисъла на чл. 41 ал. 3 от ЗАП, защото била издадена при липса на предвидената от закона форма /заповед вместо решение на компетентния орган МС/, като в този смисъл бил нарушен чл. 94 ал. 2 от НДИ /отм./. Освен това били нарушени и разпоредбите на чл. 221 от ТЗ, чл. 2 ал. 4 от ЗДС /в редакцията му към 2000 г./, чл. 7 от ПМС № 265/ 28.12.1992 г. за реда, по който МС упражнява правото на притежател на държавния капитал в търговски дружества, при липса на съгласие на органа по чл. 3 от ЗППДОбП. Наред с горното, със Заповед № ДВ – **/ **.04.2000 г. на ДАЕЕЕР принципалът учредил образуването на „Е. – В.“ ЕАД, след като два дни преди това от това дружество било отделено ново ЕАД, което сочело на взаимно изключване на двете заповеди. Това сочело на нищожност на заповедта от 24.04.2000 г. като административен акт. С нея се определял предмета на дейност на „Е. – В.“ ЕАД, като по този начин заповедта влизала в неотстранимо противоречие с § 3 от Закона за електростопанството от 1975 г. Именно поради недопустимост на разкъсването на законовата съвкупност на електропроводни линии, трансформаторни постове, свързани помежду си и представляващи единно цяло, исковете били процесуално недопустими.

Предвид всички изложени съображения ответникът настоява за прекратяване на образуваното съдебно производство, евентуално - отхвърляне на ищцовите претенции. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

С оглед ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата си молба дружеството – ищец е уточнило предмета на спора като подземни кабелни електропроводи. В тази връзка и с оглед определяне цената на исковете, съдът е назначил СТЕ, заключението по която е прието като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че кабелните линии са с кабели тип С. (1х95 кв. мм.), САХЕк(вн)П (1х95 кв. мм.) и О. (1х50 кв. мм.), положени са в изкопи/ траншеи в съответствие с НУЕУЕЛ /чл. 372 и сл./, изградени са съобразно разпоредбите на чл. 313 и сл. от същата Наредба, състоянието им е добро и съответства на такова при нормална експлоатация. Съгласно чл. 310 от НУЕУЕЛ, кабелната линия е линията, състояща се от един или няколко успоредни кабела с принадлежащите им муфи /съединителни, отклонителни, спирателни, крайни/ и принадлежности /крепителни съоръжения, резервоари с масло и газ, помпени агрегати, сигнални устройства и др./, която служи за пренос и разпределение на електрическа енергия. Процесните кабелни линии представляват вкопано в земята съоръжение, инсталация.Вещото лице е посочило, че процесните кабелни линии са счетоводно отразени като материални активи на всяка от страните по делото.

През периода 1968 г. – 1973 г. е бил изграждан к. к. „А.“, което се установява индиректно и от писмо от **.06.1967 г. от М.Е.Гдо М.С.. Строителството е започнало по Разпореждане № 109/ 28.03.1968 г. на МС, издадено въз основа на взето решение по Протокол № **/ 20.03.1968 г. на Бюрото на МС. От поименния списък на обектите, включени в първи етап на строителството на к. к. „А.“ през 1968 г.-1969 г. става ясно, че електрическата система на комплекса, включително трафопостове, кабелни линии и пр. са изградени в този период. Представен е поименен списък на обектите, които ще се строят с децентрализирани капитални вложения на ТК „Б.“ А. през 1980 г., но процесните електропроводи не са включени в тях. Със Заповед № **/ 07.07.1972 г. на зам. – председателя на МС е била назначена комисия, която въз основа на констативните актове, обр. 15, от м.06.1972 г. между инвеститора ДСО „Б.“ – С. – Инвеститорска дирекция „А.“ и изпълнителя СУ „Д.“, район „К.С.“, да приеме готовите за експлоатация конкретно посочени обекти, включително трафопостове 3.2.1, Ф. - Ф. и № 2 – Стопанска база, кабелни линии високо и ниско напрежение и пр. Членове на сформираната комисия и представители на „Е.“ гр. Б.. Подобна заповед за назначаване на приемателна комисия е и № 400/ 01.06.1974 г. на зам. – председателя на МС, но в същата е упоменато, че приемането на готовите за експлоатация обекти в к. к. „А.“, включително кабелни мрежи ниско и високо напрежение, се извършва въз основа на констативните актове, обр. 15 между инвеститора ДСК „О.Т.“ гр. Т. – Инвеститорска дирекция „А.“ и изпълнителя ДСУ „Д.“.

Към исковата си молба „Е.С.“ АД е представил Заповед **/ 15.05.2015 г. на двама членове на УС на дружеството – ищец за извършване на технически преглед и инспекция на съоръжения, собственост на ищеца и находящи се на територията на к. к. „А.“ – 12 бр. трафопостове, както и 15 бр. кабелни линии, сред които и тези, предмет на настоящото производство. В тази връзка са представени 6 бр. протоколи от 15.04.2015 г. за извършена техническа проверка и инспекция на съоръжения, както и 5 бр. констативни протоколи за причинени щети на ел. съоръжения при извършване на изкопни работи. В подкрепа на твърденията си, че притежава право на собственост върху спорните недвижимости, ищецът е представил и две писма, от МРРБ и от Община гр. Б. по повод подадени от него жалби от 27.05.2015 г., съответно 19.05.2015 г. за извършвано строителство в близост до енергийни обекти – трансформаторни постове и в които е посочено, че последните са собственост на ищеца.

Като доказателство е представен и договор за присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа № ДГ-ПТ-**-**/ **.05.2015 г., сключен между „Е.С.О.“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/ и ответника „А.“ АД, в който е посочено, че кабелни електропроводи „К.“, „К.“, „К.“, „П.“, „С.к.“ и „Г.“ са собственост на клиента „А.“ АД.

Ответникът е представил служебна бележка въз основа на решение № 2/ 24.04.1990 г. на Комитета по туризъм за наличието на правоприемство между ТК „Б. А.“ и ДФ „А.“, с активи и пасиви, като в ДМА са включени като основни средства – сградите на 22 бр. трафопостове със съоръженията и уредбите към тях, както и всички подземни кабелни линии в туристическия комплекс „Б. А.“. Служебната бележка носи дата 15.11.1991 г., подписана е от неизвестно лице вместо директора на ДФ „А.“ и е заверена като препис от нотариус на 20.07.2015 г.

С решение № 1333/ 12.12.1991 г. по ф. д. № 473/ 1990 г. на ДОС ДФ „А.“ е била преобразувана в „А.“ ЕАД.

Със Заповед № **/ 11.05.1994 г. на председателя на Комитета по туризъм към МС капиталът на „А.“ ЕАД е бил увеличен на 2 414 904 000 лв. чрез издаване на нови акции, в резултат на изпълнение на ПМС № 179/ 13.09.1991 г. за оценка на имуществото на държавни и общински предприятия и включването в капитала на правото на собственост върху земята.

Представена е справка – извлечение от ДМА на „А.“ ЕАД за ДМА по счетоводен баланс към 31.12.1996 г., в която е посочена балансовата стойност за сгради на 22 бр. трафопостове, машини, съоръжения и оборудване, съоръжения и уредби на трафопостовете и 6 бр. кабелни линии, без да са уточнени кои точно. Справката е била заверена като представен пред нотариус препис на 20.07.2015 г. Представена е и справка за ДМА – кабелни линии с обща дължина 18 907. 30 лв. и балансовата им стойност към 31.12.2014 г.

С разпореждане № 46/ 07.11.1991 г. на МС обединенията и комбинатите, както и другите предприятия от системата на К.Е.съгласно Приложение № 1, са били преобразувани в еднолично дружество с държавно имущество „Н.“ АД. В т. 15 изрично е предвидено, че „Н.“ АД поема активите и пасивите на преобразуваните стопански организации по т. 1, както и част от имуществото на организациите по разпореждания №№ 45 и 47 на МС от 1991 г. съгласно разделителните протоколи. Под т. 35 от Приложение № 1 е записано предприятие „Е.“ – Д.. Със заповед № ДВ-**-*/ **.04.2000 г. „Н.“ АД е било преобразувано посредством отделяне на ново акционерно дружество „Е. – В.“ ЕАД, в което се включва и активите и пасивите на „Е. – Д.“, в тази връзка е и представения разделителен протокол. Със Заповед № 207/ 09.12.2006 г. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси капиталът на „Н.“ АД е бил увеличен в резултат на внасяне в капитала на правото на собственост върху терени с обща площ от 731 934. 3 кв. м., съгласно опис – приложение 1, които се ползват от клоновете на дружеството „Е. – В.“ и „Е. – Д.“. По молба от процесуалните представители на ответниците „Н.“ ЕАД справка за движението на ДМА през м.05.2000 г. между „Е. – В.“ ЕАД, клон Д. и Електропреносен подрайон Д., включително и опис на сградите, разпределени на Електропреносен подрайон Д., в която е изрично е отбелязано под т. 6, че ЕП „А.“ няма издаден акт за държавна собственост. Това обстоятелства се установява и от представеното писмо до „А.“ АД от Областния управител на област Д. от 28.10.2015 г.

Във връзка с приватизацията на дружеството на ответника А на к. к . „А.“, в който в раздел „ДИ“ са включени точки „Е О и С“ и „Е.“.

Приложеното удостоверение № РД – ** – **/ **.06.2000 г. на РДНСК гр. Д. е съпроводено от Приложение № 1, съдържащо списък на сградния фонд на „А.“ АД, в който се съдържат всички хотели, ресторанти, атракционни обекти, спортни и др. обекти, за всички е отбелязано, че са били актувани като държавна собственост със съответните актове през 1991 г. – 1996 г.

През 2007 г. „Е. ОН Б.“ АД е предприело смяна на електромерите в дружеството – ответник на изводите „С.к.“, „Г.“, „П.“, „К.“, „К.“, „К.“ и Подстанция „А.“.

По силата на н. а. за собственост № * т. * рег. № ** н. д. № **/ 19.09.2014 г. на нотариус с район на действие РС гр. Б., вписан под № ** на НК – гр. С., на „А.“ АД е била призната собствеността по писмени доказателства върху следното имущество: кабелна линия на 20 kV, в участъка от Подстанция „А.“ до трафопостове „Д.“, „К.“, „К.“, „Б.“, „К.“ и „П., ведно със сервитутното право на преминаване, която кабелна линия включва: подземна кабелна линия на 20 kV с дължина 1 450. 71 кв. м., започваща от Подстанция „А.“ до трафопост „Д.“; подземна кабелна линия на 20 kV с дължина 184. 59 м., представляваща разклонение от описания в т. 1 електропровод и достигаща до трафопост „К.“; подземна кабелна линия на 20 kV с дължина 126. 93 м., представляваща разклонение от описания в т. 1 електропровод и достигаща до трафопост „К.“; подземна кабелна линия на 20 kV с дължина 151. 99 м., представляваща разклонение на описания в т. 1 електропровод и достигаща до трафопост „Б.“, подземна кабелна линия на 20 kV с дължина 253. 85 м., представляваща разклонение на описания в т. 1 електропровод и достигаща до трафопост „К.“ и подземна кабелна линия на 20 kV с дължина 39. 05 м., представляваща разклонение на описания в т. 1 електропровод и достигаща до трафопост „П.“.

Въз основа на н. а. за собственост № ** т. * рег. № ** дело № **/ 16.10.2014 г. на нотариус с район на действие РС гр. Б., вписан под № ** на НК – гр. С.q „А.“ АД е била призната за собственик по писмени доказателства върху кабелни линии на 20 kV, както следва: подземна кабелна линия на 20 kV с диспечерско наименование „извод К.“, с дължина 1 741. 95 кв. м., започваща от трафопост „Д.“, преминаваща през трафопостове „Ф.“, „Б.“, „К.“ и завършваща в трафопост „З.“; подземна кабелна линия на 20 kV с диспечерско наименование „извод К.“, с дължина 2 782. 39 кв. м., започваща от трафопост „К.“, преминаваща през трафопостове „А.“, „К.“, „З.“ и завършваща в трафопост „Ф. - Ф.“; подземна кабелна линия на 20 kV с диспечерско наименование „извод С.К.“, с дължина 2 156. 94 кв. м., започваща от трафопост „Щ.“, преминаваща през трафопост „Б.“ и завършваща в трафопост „Г.“; подземна кабелна линия на 20 kV с диспечерско наименование „извод Г.“, с дължина 1 625. 28 кв. м., започваща от трафопост „Б.“, преминаваща през трафоп „Е.“, „Б.“, „К.“ и завършваща в трафопост; подземна кабелна линия на 20 kV с диспечерско наименование „извод К.“, с дължина 2 209. 36 кв. м., започваща от трафопост „К.а“, преминаваща през трафопостове „В. П.“, „К.“, „З.“ и завършваща в трафопост „Ф. - Ф.“ и подземна кабелна линия на 20 kV с диспечерско наименование „извод П.“, с дължина 1 840. 85 кв. м., започваща от трафопост „П.“, преминаваща през трафопостове „Ф.*“, „С.“, „Д.“ и завършваща в трафопост „З.“.

На 06.07.2015 г. „А.“ АД се е снабдила с н. а. за собственост № ** т. ** рег. № ** н. д. № **/ 06.07.2015 г. на нотариус с район на действие РС гр. Б., вписан под № ** на НК – гр. С., по силата на който е била призната за собственик въз основа на писмени доказателства на следното недвижимо имущество: подземен електропровод - КЛ 20 kV с диспечерско наименование „К.“, с обща дължина 466. 51 м., простираща се от ПС „А." до ТП „К.“, изградена с проводник тип С., заведена в инвентарната книга на „А.“ АД под № **; подземен електропровод КЛ 20 kV c диспечерско наименование „С.к.“ , с обща дължина 622. 44 м., изградена с проводник тип С., заведена в инвентарната книга на „А.“ АД под № **; подземен електропровод КЛ 20 kV с диспечерско наименование „Г.“ от ПС „А.“ до ТП „Б.“, с обща дължина 953. 96 м., изградена с проводник тип С., заведена в инвентарната книга на „А.“ АД под № **; подземен електропровод - КЛ 20 kV с диспечерско наименование „К.“, от ПС „А.“ до ТП „К.“, с обща дължина от 1 006. 43 м., изградена с проводник тип С., заведена в инвентарната книга на „А.“ АД под № **; подземен електропровод – КЛ 20 kV с диспечерско наименование „П.“, от ПС „А.“ до ТП „П.“, с обща дължина 1 128. 99 м., изградена с проводник тип С., заведена в инвентарната книга на „А.“ АД под № **1.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Ангажираните от „А.“ АД свидетели Р.И.Р. и В.С.С., чиито показания са еднопосочни, че до около 1997 г. „А.“ АД разполагала със собствени групи, която да отстранява авариите в електрозахранването в комплекса, в хотелите и другите обекти, включително и по кабелите, като св. С. уточнява, че това касае кабелизацията на хотелите. Изграждането, поддръжката и ремонта на елктропреносната мрежа в обекта била за сметка на „А.“, тя възлагала, съответно заплащала подобни услуги на външни лица.

Св. Н. М.П., служител на ответника, е заявил, че до 2011 г., когато са възникнали първите спорове за собственост между страните, всички аварийно - възстановителни работи и планови обслужвания са се извършвали от мрежови измервателен район „Б.“, което продължавало и към настоящия момент, в присъствието на представител на „А.”, когато някои от съоръженията – трафопостове и кабелни линии на територията на комплекса са били заключени. През 2016 г., по повод скъсана кабелна линия при СМР, възникнал спор между страните, разрешен от М.Е., което възложило на „Е.С.“ АД да възстанови кабелната линия.

Освен СТЕ по повод повдигнатия от ответник въпрос за цената на исковете, съдът е назначил техническа експертиза, от приетото като обективно и компетентно изготвено заключение по която се установява, че в к. к. „А.“ са изградени и функционират 21 трафопоста за захранване на различни обекти. Самите трафопостове се захранват от подстанция 110/ 20 kV „А.“, разположена на 270 м. северозападно от входа на комплекса, който от м.**.2014 г. е съоръжение на „Е.Е.С.Оратор“ ЕАД, който пък е дружество от групата на „Б.Е.Х.“ ЕАД. Към шест извода в подстанцията, по три в две секции „А“ и „Б“, са свързани кабелни електропроводни линии, захранващи трафопостовете в к. к. „А.“, като с цел повишаване сигурността на Е.то, трафопостовете са свързани в три отделни пръстеновидни схеми, като всеки пръстен се захранва от един извод от секция „А“ и от секция „Б“. Търговското измерване на Е.Енергията, потребявана от обектите в комплекса, се извършва в подстанция „А.“, която е мястото на измерване и границата на собственост на електрическите съоръжения. В табличен вид вещото лице е дало структурата на процесните електропроводи, като в графа „Бележки“ е посочило възложителя на изграждането „Б.“. Въпросните кабелни линии са били изградени в периода в началото на 70 – те години на 20 в., използвани са били кабели О. 3х50 кв. мм. Инвеститор е бил Комитетът по туризма, а изпълнител „Електромонтажно управление – Ш.“. През периода 1987 г. – 1995 г. голяма част от кабелите О. 3х50 кв. мм. са били подменени с кабели С. 3х1х95 кв. мм. Първоначално електрическата мрежа в к. к. „А.“ е обслужвала обекти на държавното предприятие „Б.“ – А., а след процеса на раздържавяване и строителството на частни обекти е започнало Е.то и на други такива, които не са собственост на „А.“ АД. Процесните кабелни електропроводи са елементи от техническата структура и образуват заедно разпределителната мрежа средно напрежение в к. к. „А.“. В договора за присъединяване на обект на клиент към електропреносната мрежа от 04.05.2015 г. са посочени местата на присъединяване, границите на собственост и местата на измерване, които съвпадат с местата на свързване на процесните електропровода към съответните електрически съоръжения в подстанция „А.“. Вещото лице е констатирало някои несъответствия между описаното в Информационния меморандум от 1997 г. с доказателствата по делото: така например посочения в меморандума „първи пръстен“, захранващ 10 трафопоста, е всъщност електропроводите „К.“ и „П.“, което се установява от схемата на мрежа средно напрежение, налице е разлика в общата дължина на електропровода и вида кабели. Описаният в меморандума „втори пръстен“ се приема да са електропроводите „Г.“ и „С.к.“, като подменените кабели не са конкретизирани, а са описани само кабелите за подмяна, по дължина и вид, като и в този случай е налице разминаване относно общата дължина и вида кабели, които са използвани за реновиране. Третият пръстен, описан в меморандума, е формиран от електропроводите „К.“ и „К.“, като и в този случай подменените кабели не са конретизирани, описани са кабелите за подмяна по обща дължина и вид кабел. Вещото лице е посочило, че част от кабелите изобщо не са били реновирани, а други са били подменени с кабели от различен вид. Процесните кабелни линии са подземни, стандартно положени в изкопи, които в последствие са засипани.

При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Исковата молба е редовна и предявените исковете са процесуално допустими, черпят правното си основание от нормата на чл. 124 ал. 1 от ГПК.

В тази връзка и по повод развитите от ответника съображения за недопустимост на претенциите поради липса на правен интерес от воденето им поради липса на материалноправна легитимация на ищеца, то същите не се споделят от настоящия съдебен състав. Предметът на правния спор се очертава от ищеца в исковата молба, а видно от исковата молба, инициирала настоящото производство, ищецът твърди да се легитимира като собственик на спорните недвижимости. Според постановките на тълкувателно решение № 8/ 27.11.2013 г. по т. д. № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, отрицателният установителен иск е допустим и в случай, че ищецът разполага с възможността да предяви положителен установителен иск за своето право, тъй като за него съществува правен интерес и при избрания по-ограничен способ за защита, при който се отрича правото на ответника върху същия обект. Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право. Ищецът има задължението да установи наличието на свое накърнено материално право, което се нуждае от защита – да докаже фактите, от които то произтича. За него ще е налице правен интерес посредством отрицателния установителен иск да установи несъществуването на спорното право в патримониума на ответника, който ще носи тежестта да докаже притежанието на правото. Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. Дали ищецът притежава действително правото на собственост върху процесното имущество би бил въпрос по същество по предявен положителен установителен иск. При положение обаче, че е заявена отрицателна установителна претенция, ищецът следва да заяви достатъчно обосновани твърдения, че притежава въпросното право и се домогва да докаже, че то не принадлежи на ответника. Изложените допълнителни възражения в тази посока, че ищецът не излагал твърдения за смутено владение, за накърнено материално право и за възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, което влечала процесуална недопустимост на предявените искове, съдът намира за неоснователни. Владението е единствено елемент от правото на собственост и без значение дали лицето, което твърди, че притежава право на собственост, осъществява или не владение, то може да предяви иск за установяване принадлежността на правото на собственост. За провеждането му не е необходимо нарушаване на твърдяното вещно право, а само застрашаването му, а такова застрашаване е налице винаги, когато трето лице, в случая ответникът оспорва правото му на собственост, снабдявайки се с констативни нотариални актове за собственост върху процесните електропроводи. Най – сетне ищецът твърди, че никога не е губил правото си на собственост върху спорните недвижимости, поради което не се налага да излага защитими твърдения дали би придобил права, ако отрече правата на ответника.

Ответникът е релевирал възражение против допустимостта на заявените претенции и в насока, че процесните кабелни електропроводи не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Тези съображения не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 310 от НУЕУЕЛ и заключението на вещото лице по назначената СТЕ във връзка с повдигнатия въпрос за цената на исковете, въпросните недвижимости представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Най – сетне самото дружество „А.“ АД се е снабдило с титули за собственост - н. а. за собственост № * т. * рег. № ** н. д. № **/ **.09.2014 г. н. а. за собственост № ** т. ** рег. № ** н. д. № **/ **.07.2015 г., и двата на нотариус с район на действие РС гр. Б., вписан под № ** на НК – гр. С., в които да бъде признато за собственик върху кабелни електропроводи, включително и процесните, а дори и конкретни разклонения на кабелните линии, ерго само приема, че същите представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. В този смисъл ищецът разполага с правен интерес от предявяването на настоящите искове.

Досежно основателността на заявените претенции Окръжният съд намира следното:

Съгласно чл. 2 от Закона за електростопанството, Обн., ДВ, бр. 71 от 27.03.1948 г. и в сила към момента на изграждане на процесните кабелни електропроводи едновременно с изграждането на к. к. „А.“ през 1969 г. – 1972 г. енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. Към този период е действала редакцията на разпоредбата на чл. 4 от ЗС, според която народът в лицето на своята социалистическа държава е единствен собственик на общонародните имоти. От своя страна държавата и по силата на чл. 7 от ЗС, в редакцията му, ДВ, бр. 99 от 20.12.1963 г., предоставя на държавните учреждения или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им, следователно и по силата на закона е било предоставено за управление и стопанисване на К.Е.и горивата, преобразуван с указ № 2335/ 23.09.1973 г. в Министерство на химическата промишленост и енергетиката. С разпореждане № 46/ 07.11.1991 г. на МС обединенията и комбинатите, както и другите предприятия от системата на К.Е.съгласно Приложение № 1, са били преобразувани обединенията и комбинатите, включително „Е.“ – Д., в еднолично дружество с държавно имущество „Н.“ АД, което поема активите и пасивите на преобразуваните стопански организации по т. 1. Със Заповед № 207/ 09.12.2006 г. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси капиталът на „Н.“ АД е бил увеличен в резултат на внасяне в капитала на правото на собственост върху терени с обща площ от 731 934. 3 кв. м., съгласно опис – приложение 1, които се ползват от клоновете на дружеството „Е. – В.“ и „Е. – Д.“. Със заповед № ДВ-**-*/ **.04.2000 г. „Н.“ АД е било преобразувано посредством отделяне на ново акционерно дружество „Е. – В.“ ЕАД, в което се включва и активите и пасивите на „Е. – Д.“, което е било преобразувано последователно в „Е.ОН – Б. – М.“ АД, „Е. – П. М.“ АД, а понастоящем „Е.С.“ АД. Изложените съображения водят съда на извода, че дружеството – ищец разполага с активна материалноправна легитимация за предявяване на установителни искове за собственост върху процесните подземни кабелни електропроводи.

В отговора на исковата молба, а и в хода по същество ответникът е изложил възражения против материалноправната легитимация на ищеца, ценени от съда както следва:

По повод твърдението, че ищецът не сочел основанието, въз основа на което е придобил право на собственост, тъй като разпоредбата на чл. 7 от ЗС /в редакцията от 1951 г./ се отнасяла към минал момент, в който дружеството – ищец не съществувало, то същото не се споделя от съда. Всяка от страните в процеса следва да изложи правопораждащите юридически факти, от които твърди да черпи собствените си права, без да се налага да ги квалифицира правно. От изложените в исковата и допълнителната уточнителна молба твърдения може да се изведе, че дружеството – ищец твърди да е правоприемник на дружество, образувано с държавно имущество, в чийто капитал предметът на спора е бил апортиран. До измененията на чл. 6 ЗС и § 6 и 7 ПЗР ЗМСМА, основани на Конституцията от 1991 г., държавните юридически лица, независимо от тяхното наименование, предвид различните нормативни актове, действали назад във времето, са упражнявали правото на държавната собственост чрез стопанисване и управление на недвижимите имоти. Няма собственост на държавно юридическо лице или на общината, отделна от тази на държавата, следователно не се налага дружеството – ищец да установява, че е съществувало като самостоятелен правен субект към този момент.

Твърденията на ответника за липса на легитимация на ищеца, тъй като разпореждане № 46/ 07.11.1991 г. на МС, от който черпел права, представлявал административен, но не нормативен акт, са неоснователни. По силата на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ДВ бр. 55/12.07.1991 г., отм./ държавните предприятия могат да се преобразуват в еднолични търговски дружества /ЕОД или ЕАД/. За целта е издаван акт на МС, административен акт, с който се организира стопанисването на държавното имущество/, като Министерският съвет е органът, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала и определя ред за възлагане с договор управлението на търговското дружество – в този смисъл решение № 250/ 13.07.2010 г. по гр. д. № 2955/ 2008 г. на IV г. о. на ВКС. В тази връзка съдът намира за неоснователни оплакванията за нищожност на разпореждане № 46/ 07.11.1991 г. на МС поради липса на форма, тъй като следвало да представлява решение на министъра /председателя на Комитета по енергетика/, тъй като компетентен орган съгласно Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е именно МС. Не се споделят и възраженията за материалноправна незаконосъобразност на разпореждането на основание чл. 15 ал. 2 т. 3 от ЗАП /отм./, тъй като чл. 3 т. 2 от ЗАП /отм./ изрично предвижда, че неговите разпоредби не се прилагат за административни актове на Министерски съвет. Приложение № 1 е изрично упоменато в разпореждането, поради което съдът счита, че не се налага изричното му подписване, то представлява неразделна част от административния акт и от него става ясно, че „Н.“ ЕАД поема всички активи и пасиви на преобразуваните стопански организации по т. 1, без изключение. Цитираният от ответника § 3 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество предвижда, че издадените актове за преобразуване на държавни фирми запазват действието си, като бъдат съобразени с изискванията на Търговския закон и регистрацията се извършва съгласно неговите разпоредби. Според разпоредбите на чл. 61 и чл. 62 от ТЗ, Обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., държавното предприятие може да бъде еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество, което се образуване при преобразуване на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества, което пък се извършва по ред, установен със закон. Наличието на специален закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество изключва приложението на чл. 72 и чл. 73 от ТДЗ, касаещи извършването на непарични вноски от съдружник. Според ответника, разпореждане № 46/ 07.11.1991 г. на МС било издадено в нарушение на чл. 94 ал. 1 т. 2 от Наредбата за държавните имоти /отм./, което обуславяло материалноправната му незаконосъобразност. Тези твърдения са неоснователни, тъй като цитираната норма се отнася до предаването на държавни имоти за стопанисване и управление между държавни организации по взаимно съгласие между ръководителите на ведомствата, съответно между ръководителя на ведомството и председателя на изпълнителния комитет на народния съвет или между председателите на изпълнителните комитети на народните съвети, когато държавните организации са подчинени на различни ведомства или едната е подчинена на ведомството, а другата - на народен съвет, или са подчинени на народни съвети от различни области. Разпореждането изобщо не касае хипотезата на предаване на държавни имоти за стопанисване и управление, а създаването на нов стопански субект и прехвърлянето в неговия патримониум на активите и пасивите на държавните предприятия и комбинати, съществували до този момент. Дори и след образуването на „Н.“ ЕАД дружеството – ответник да е извършвало подмяна на кабелите от процесните кабелни електропроводи, това би могло да доведе до възникването на облигационно притезание, но не и промяна в правото на собственост върху тях. В тази връзка възраженията на ответника са неоснователни.

Допълнително са развити съображения за нищожност на Заповед № ДВ – ** – */ **.04.2000 г. на ДАЕЕР, с която „Н.“ АД е било преобразувано посредством отделяне на ново акционерно дружество „Е. – В.“ ЕАД, в което се включва и активите и пасивите на „Е. – Д.“. Възраженията се ценят от съда като неоснователни по съображенията, изложени по – горе във връзка с разпореждане № 46/ 07.11.1991 г. на МС, като се допълни, че съгласно чл. 2 от ПМС № 265/ 28.12.1992 г. за реда, по който МС упражнява правото на притежател на държавния капитал в търговските дружества, МС възлага на министрите и на председателите на комитети към Министерския съвет да преобразуват съгласно отрасловата им компетентност държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество при условията на чл. 17, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, който от своя страна допуска преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества да се извършва от МС или определен от него орган. Освен това, според ответника, били нарушени и разпоредбите на чл. 221 от ТЗ, чл. 2 ал. 4 от ЗДС /в редакцията му към 2000 г./, чл. 7 от ПМС № 265/ 28.12.1992 г. за реда, по който МС упражнява правото на притежател на държавния капитал в търговски дружества, при липса на съгласие на органа по чл. 3 от ЗППДОбП. Възраженията са неоснователни, тъй като чл. 221 от ТЗ касае общо събрание на акционерите, която разпоредба е изобщо неприложима, доколкото се касае за търговско дружество, образувано с държавно имущество и за което самият Търговски закон предвижда, че се регулира от нормите на специален закон. Чл. 2 ал. 4 от ЗДС предвижда, че не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество, което не се и оспорва – процесното имущество е било държавно до внасянето му в капитала на „Н.“ ЕАД при образуването му. Чл. 7 от ПМС № 265/ 28.12.1992 г. за реда, по който МС упражнява правото на притежател на държавния капитал в търговски дружества предвижда, че едноличните търговски дружества с държавно имущество не могат да предоставят гаранции пред банки и други кредитори на физически лица, еднолични търговци и търговски дружества без държавно участие и с по-малко от 50 на сто държавно участие. Изречение второ изрично изисква разрешение от органите по чл. 3 единствено във връзка с предоставянето на кредити, а не изобщо. Най – сетне чл. 3 от ЗППДОбП касае приватизация на държавни и общински предприятия, каквато не е извършена с процесната заповед. Според ответника, със Заповед № ДВ – 164/ 26.04.2000 г. на ДАЕЕЕР принципалът учредил образуването на „Е. – В.“ ЕАД, след като два дни преди това от това дружество било отделено ново ЕАД, което сочело на взаимно изключване на двете заповеди. Фактът, че тази заповед следва заповедта от 24.04.2000 г. не влече нищожността на последната като административен акт. Твърдението, че заповедта влизала в неотстранимо противоречие с § 3 от Закона за електростопанството от 1975 г. е несъстоятелно, най – малкото, защото към момента на издаването и действа не ЗЕ от 1975 г., а Закона за енергетиката и енергийната ефективност, Обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., отменен 05.03.2004 г.

Ответникът се позовава на мълчалива отмяна на чл. 2 от ЗЕ с Конституцията на РБ от 1991 г., което възражение съдът намира за неоснователно, тъй като всеки от законите, уреждащ тази материя, е бил отменян изрично с последващ закон, каквото е и правилото на чл. 11 ал. 3 от ЗНА. Законът за електростопанството от 1948 г. е бил отменен с приемането на Закона за електростопанството от 1975 г., последният е бил отменен с приемането на Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г. и т. н. Чл. 3 ал. 1 от Конституцията на РБ действително предвижда, че разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на самата нея, но тази разпоредба касае действалите към момента на приемането и правни норми, а не тези, които са били отменени изрично с приемането на други закони. Най – сетне възражението на ответника в тази насока се цени от съда не като установяване отмяната на правна норма, каквато действително е налице, но изрично, а не мълчаливо, а като домогване да се суспендира действието и, независимо, че е била приложима към момента на възникването на съответното право и е уреждала конкретно правоотношение.

Предвид всички изложени съображения Окръжният съд счита, че ищецът притежава материалноправна легитимация да предяви настоящите искове. След като ищецът разполага с възможността да предяви положителен установителен иск за своето право, тъй като за него съществува правен интерес и при избрания по-ограничен способ за защита, при който се отрича правото на ответника върху същия обект. В производството по предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника и съгласно чл. 154 от ГПК да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса, че притежава правото на собственост върху спорните недвижимости. В отговорите на исковата и уточнителната молба ответникът е заявил, че е собственик на цялата подземна кабелна ел. мрежа, средно и ниско напрежение, разположена върху цялата територия на к. к. „А.“, което му право на собственост е установено с Разпореждане № 109/ 28.03.1968 г. на МС. С него к. к. „А.“ е бил изграден като единен, цялостен и самостоятелен обект, в който се включвали около 40 бр. хотели и цялата инфраструктура на курорта, които хотели, още към момента на изграждането им и на основание чл. 52 от ЗПИНМ /отм./ и чл. 180 от ППЗПИНМ /отм./ не могат да функционират без електрозахранване от подстанция А.. Кабелните електропроводи били основно средство в ДФ „А.“, което било образувано преди създаването на „Н.“ ЕАД, ерго при образуването на държавната фирма в „А.“ АД преминали в нейния патримониум. По пътя на приращението и по силата на законовата презумпция на чл. 92 от ЗС ответното дружество, собственик на земята, е придобило правото на собственост и върху построеното върху и под нея, а най – сетне се легитимирал като собственик върху същата и по силата на н. а. № 82/ 16.10.2014 г., н. а. № 4/ 19.09.2014 г. и н. а. № 138/ 06. 07. 2015 г. Въпросното имущество е било част от капитала на ДФ „А.“, чийто правоприемник е ответника, което се установявало от приложение информационен меморандум. При условията на евентуалност е заявил, че е придобил правото на собственост върху спорното имущество по давност от 1997 г. до 15.07.2015 г., при условията на евентуалност, присъединявайки и владението на праводателите му.

Първото твърдение на ответника, че е придобил правото на собственост върху процесните кабелни електропроводи още към момента на изграждане на к. к. „А.“, тъй като цитираните градоустройствени норми не се отнасят към правото на собственост. Приложените многобройни писмени доказателства във връзка с изграждането на комплекса установяват, че към момента на изграждането му той е бил изцяло и единствено държавна собственост на основание чл. 7 от ЗС в действалата към този момент редакция, а това право е било упражнявано от различни предприятия и учреждения чрез стопанисване и управление на недвижимите имоти. Съгласно чл. 2 ал. 1 от НДИ /отм./ държавните имоти се предоставят за стопанисване и управление на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределите, установени от закона. Следователно имотите, които се ползват според предмета на дейност на „Б.“ А., са такива по предназначение – хотели, ресторанти, атракциони и пр. Кабелните електропроводи обаче не са по предназначение вещи или имоти, които да съответстват на премета на „Б.“ А., а на предприятията и комбинатите към Комитета по енергетика, поради което съдът не приема, че към момента на изграждане на к. к. „А.“ спорното имущество е било предоставено за стопанисване и управление на праводателя на ответното дружество. След като последният не е притежавал правото на стопанисване и управление върху процесните кабелни електропроводи, те не биха могли да бъдат апортирани в капитала на ДФ „А.“. Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените - не изисква извършването на други действия като „осчетоводяване”, „заприходяване в баланса” и др. подобни, в зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ. Правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл.17а ЗППДОбП /отм./ е уредено в разпоредбата на чл.39, ал.2, във връзка с чл.42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. /отм./ и представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. Съгласно чл. 2 от Наредбата за държавните имоти от 1975 /отм./, върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните организации имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността – в този смисъл са и постановките на т. 2 Г от Тълкувателно решение № 4/ 2014 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/ 2014 г. на ОСГК. В настоящото производство липсва представен административен акт, с който правото на стопанисване и управление върху кабелните електропроводи, изградени в к. к . „А.“ да са били предоставени на „Б.“ – А., не са представени и други, непреки доказателства, напр. актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че те са предоставени за стопанисване и управление на праводателя на ответника, разделителни протоколи и други подобни. След като на праводателя на ответника не е било предоставено стопанисването и управлението на спорното имущество, то не би могло да по силата на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия да придобие правото на собственост върху тях. Вписването в информационния меморандум, че в полза на „А.“ ЕАД се прехвърлят и електропреносните мрежи и съоръжения е без значение за изхода на спора, тъй като меморандумът не представлява титул за собственост, съответно вписване съществуването на един или друг самостоятелен обект не създава вещни права, още повече, когато правото на собственост върху имущество, вписано в него, вече принадлежи на трето лице, в случая „Н.“ ЕАД.

Второто твърдения на „А.“ АД е, че неговият праводател ДФ „А.“ е правоприемник на „Б.“ – А. преди създаването на „Н.“ ЕАД и в неговите активи са били включени и въпросните кабелни електропроводи като основни средства. В тази връзка е и представената от него служебна бележка въз основа на решение № 2/ 24.04.1990 г. на Комитета по туризъм за наличието на правоприемство между ТК „Б. А.“ и ДФ „А.“, с активи и пасиви. В служебната бележка е посочено изрично, че в ДМА са включени като основни средства – сградите на 22 бр. трафопостове със съоръженията и уредбите към тях, както и всички подземни кабелни линии в туристическия комплекс „Б. А.“. Самото решение № 2/ 24.04.1990 г. на Комитета по туризъм не е публикувано, не е и представено като доказателство по делото, за да може съдът да прецени дали в действителност ДФ „А.“ е универсален правоприемник на „Б.“ – А. или частен такъв. Единственото доказателство, представено от ответника в тази насока е служебната бележка от 15.11.1991 г., но достоверната и дата съдът съобразява с разпоредбата на чл. 181 ал. 1 от ГПК и тази достоверна дата е 20.07.2015 г. Освен това служебната бележка не може да се цени като официален документ, тъй като е подписана от неизвестно лице вместо директора на ДФ „А.“, а е нотариалната и заверка като препис не и придава официална удостоверителна сила. Следователно не може да се приеме за доказано, че предметът на спора е бил внесен като основно средство в ДФ „А.“. Най – сетне и както беше посочено по – горе, няма нито административен акт, нито друго косвено доказателство, въз основа на което да се приеме, че на „Б.“ – А. е било предоставено по реда на чл. 2 от НДИ /отм./ правото на управление и стопанисване не върху сградния фонд на к. к. „А.“, а конкретно върху процесните кабелни електропроводи. По силата на общото правило, че никой не може прехвърли повече права, от колкото притежава сам, спорното имущество не е преминало в патримониума на праводателя на ответника ДФ „А.“.

Ответникът твърди също така, че е придобил собствеността по силата на законовата презумпция по чл. 92 от ЗС. Тъй като е придобил правото на собственост върху земята е придобил и собствеността върху постройките и насажденията върху нея, както и трайно закрепените под нея кабелни електропроводи. В тази връзка съдът намира следното: разпоредбата на чл. 92 ЗС въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключението е налице, когато е било учредено право на строеж и то е реализирано в рамките разрешеното и съгласно чл. 63 ЗС. Като вещно право върху чужда вещ, правото на строеж, включващо в себе си правото да се държи сграда върху чужд терен, може принадлежи на лице, различно от собственика на земята. При съществуващо право на строеж, построеното върху земята по учреденото и съществуващо право на строеж, става собственост на лицето, притежаващо правото на строеж, независимо от това, чие е правото на собственост върху нея. Смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС, е изграждането на грубия строеж на сградата – в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК, т. е. реализацията, овеществяването на съоръжението, за изграждането на което е било отстъпено правото на строеж. От този момент правото на строеж се трансформира в право на собственост върху изградената постройка, съответно съоръжение, в полза на суперфициара и правото му да я държи върху чужд терен. Такова самостоятелно ограничено вещно право може да принадлежи единствено на трето лице – суперфициар, но когато е включено в патримониума на лицето, което притежава правото на собственост върху земята, престава да съществува като самостоятелно ограничено вещно право, а е имплицитно включено в правото на собственост. В полза на праводателя на ответниците „Б.“ - А. не е било учредено самостоятелно право на строеж. Съгласно чл. 7 от ЗС, както беше посочено по – горе, собствеността върху терена, върху който е бил изграден к. к. „А.“ е принадлежала единствено на държавата, поради което и изградените върху и под него постройки, насаждения и съоръжения са станали държавна общонародна собственост. С разпореждане № 46/ 07.11.1991 г. МС е образувал еднолично търговско дружество с държавно имущество „Н.“ ЕАД, в капитала на което е внесъл и процесните кабелни електропроводи. Поради тези съображения, а и казаното по – горе за липса на доказателства същите да са били внесени като основни средства в ДФ „А.“, при създаването на „А.“ ЕАД няма доказателства да е придобита собствеността върху спорното имущество по пътя на приращението и на основание чл. 92 от ЗС. Тук следва да се отбележи, че в АДС № 136/ 22.04.1996 г. изрично е посочено, че земята, върху която е изграден к. к. „А.“ е държавна собственост, като оперативното и управление е предоставено на „А.“ ЕАД. Този акт опровергава изобщо твърденията на ответника, че по пътя на приращението е придобил собствеността върху процесните кабелни електропроводи още през 1990 г., след като към 1996 г. държавата все още се е легитимирала като собственик на терена, под който същите са били изградени. Това именно, според съда, е наложило ответникът да се снабдява с нотариални актове за собственост върху терена на 30.03.1998 г., изградени сгради и кабелни електропроводи през 20015 г. Ако правото на собственост върху земята му е било транслирано още през 1990 г., снабдяването с констативен нотариален акт е лишено от основание. Най – сетне констативните нотариални актове удостоверяват вещни права, заявени от страната, явила се пред нотариус и инициирала нотариалното производство, че съществуват към момента, към който е нотариалното удостоверяване, но при оспорване на тези права следва да докаже възникването им на конкретно правно основание и неизгубването им. Предвид изложените съображения Окръжният съд счита, че ответникът не е установил възникването в неговия патримониум на право на собственост върху спорните кабелни електропроводи на някое от горепосочените основания.

При условията на евентуалност „А.“ АД е заявило, че е придобило собствеността върху процесното имущество на оригинерно основание, поради изтичане на предвидената в чл. 79 от ЗС придобивна давност, считано от 1997 г. до 15.07.2015 г., присъединявайки владението на праводателя му „А.“ ЕАД. Придобивната давност съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху имота с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило. С оглед постановките на ТР 1/ 2012 г. на ОСГК, както и залегналото в правната доктрина правило, че упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено при условията на преобръщане на владението /interversio possessionis/, контроверсният въпрос е дали осъществяваната от дружеството – ответник фактическа власт върху спорното имущество осъществява владение или просто държане, т. е. дали е извършвало действия, които да демонстрират намерението му да държи вещите като свои. По – горе беше посочено, че с разпореждане № 46/ 07.11.1991 г. на МС обединенията и комбинатите, както и другите предприятия от системата на К.Е.съгласно Приложение № 1, са били преобразувани в еднолично дружество с държавно имущество „Н.“ ЕАД, като съгласно т. 15 „Н.“ ЕАД е поело активите и пасивите на преобразуваните стопански организации, включително и на „Е. – Д.“. Към 1997 г. това имущество е принадлежало на „Н.“ ЕАД, към 2000 г. на „Е. – В.“, към 2006 г. – от „Е. – Г.О.“ и същата година е преминало към „Е.П.М.“ АД, понастоящем „Е.С.“ АД. Следователно действията на ответното дружество е следвало да демонстрират явно и недвусмислено намерението му да държи спорното имущество като свое, като отблъсква владението на собствениците му – праводатели на ищеца. В тази връзка са ангажираните ответника гласни доказателства, които установяват, че „А.“ АД е осъществявала действия на обикновено управление върху кабелните електропроводи и то във връзка и по повод туристическата дейност, която е осъществявала в к. к. „А.“. Свидетелите Р. и С. твърдят, че дружеството – ответник е разполагало с екипи за отстраняване на аварии по електрическите мрежи, но главно в хотелите и другите търговски обекти, там са били подменяни същите, поставяни нови ел. табла и пр. И двамата твърдят, че възложител на ремонтните работи бил винаги ответникът и никой не оспорвал собствеността му върху процесното имущество. Тези твърдения следва да се ценят в светлината на показанията на св. П., който независимо, че е служител на ищеца, съдът счита, че е обективен и безпристратен. Св. Пеев твърди, че до 2011 г., когато възникват спорове относно собствеността, авариите в кабелните електропроводи са били отстранявани единствено от ищеца, а едва от 2015 г. е бил забранен достъпа на служители на енергийното дружество до процесното имущество. Следователно съдът приема, че до 2011 г. ищецът е осъществявал владение върху вещите като техен собственик и неговото владение е било отблъснато едва през 2015 г. Ответното дружество не е извършвало действия, които демонстрират намерението му за своене преди този период, което косвено се установява и от констативните нотариални актове за собственост, създадени през 2015 г. До този момент „А.“ АД не е демонстрирала и декларирала собственически права, поради което осъществяваната от нея преди този момент фактическа власт съставлява обикновено държане на чужда вещ, но не и владение. Както беше посочено, гласните доказателства не сочат на преобръщане на владението /interversio possessionis/ преди този момент, а считано от 2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда не е изтекъл срок, необходим съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗС за придобиване правото на собственост от ответника върху процесното имущество на оригинерно основание.

Предвид всички изложени съображения Окръжният съд счита, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване в процеса, че притежава право на собственост върху спорните кабелни електропроводи. Ищцовата претенция се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Съобразно изхода на спора и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в размер на 32 592 лв. платено адвокатско възнаграждение и 46 970. 72 лв. държавни такси и разноски, тъй като към внесената от ищеца сума за държавна такса по увеличената цена на исковете – 42 101. 15 лв. следва да бъде прибавена първоначално платената в размер на 4 639. 57 лв. и допълнително възнаграждение по СТЕ 100 лв. Възраженията от страна на дружеството – ответник са неоснователни. С оглед цената на исковете в общ размер на 1 168 518 лв. минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 23 215. 18 лв. съгласно чл. 7 ал. 2 т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направеното от страната възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не задължава съда при всички положения да определи и присъда на другата страна такова в минимално предвидения, а да прецени дали платения на адвоката хонорар съответства на фактическата и правна сложност на делото. Обемът и характерът на настоящото производство го определят като такова с изключителна фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че не се налага намаление на адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум. Възраженията, направени от ответника, по повод документите, удостоверяващи плащането на възнаграждение, са неоснователни. Дружеството – ищец е сключило договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“, което от своя страна е упълномощило процесуален представител, следователно сумите за процесуално представителство са дължими. Държавните такси, платени в настоящото производство, включително по повод обжалването с частни жалби на актове на съда и платени пред други съдилища, са сторени в настоящия процес и също подлежат на присъждане.

Водим от горното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Е.С.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.“ № *, „В. Т. – Е“, с ЕИК *****, и „А.“ АД с ЕИК ****, к. к. „А.“, че „А.“ АД с ЕИК ****, к. к. „А.“, не притежава право на собственост върху подземни кабелни електропроводи, средно напрежение, а именно: 1. Подземен електропровод - КЛ 20 kV, c диспечерско наименование „К.“, с обща дължина 3 248,9 метра; 2. Подземен електропровод - КЛ 20 kV c диспечерско наименование „С.к.“ , с обща дължина 2 779,38 метра; 3. Подземен електропровод - КЛ 20 kV с диспечерско наименование „Г.“, с обща дължина 2 579, 24 метра; 4. Подземен електропровод КЛ 20 kV с диспечерско наименование „К.“, с обща дължина 3 215,79 метра, 5. Подземен електропровод - КЛ 20 kV c диспечерско наименование ,,П.", c обща дължина 2 969,84 метра и 6. Подземна кабелна линия – КЛ 20 kV c диспечерско наименование „К.“, с обща дължина 3 192,66 метра, както следва:

1. Подземен електропровод - с обща дължина 3 248, 90 метра, с диспечерско наименование „К.“, простиращ се от ПС „А.“ до ТП „Ф.Ф.“, включващ:

1.1. Кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „К.“, с обща дължина 466. 51 м., простираща се от ПС „А." до ТП „К.“ /инвентарен № ** на „Е.П.М.“ АД/, изградена с проводник тип С., като тази част от електропровода започва от ПС „А.“, намираща се в поземлен имот с идентификатор **** и завършва в ТП „К.“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор **********, преминавайки през следните имоти: ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него – 15. 31 м., ПИ с идентификатор № **, дължина на кабелната линия в него - 3. 44 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия в него – 58. 29 м.; ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 1. 34 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 3. 07 м., ПИ с идентификатор № ** с дължина па кабелната линия в него – 126. 75 м.; ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 62. 05 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия - 70. 86 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия 0 м., ПИ с идентификатор № **********, с дължина на кабелната линия 107.45 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 6.28 м.,

1.2. Подземна кабелна линия на 20 kV с диспечерско наименование „извод К.“, с обща дължина от 2 782. 39 м., изградена с проводник тип С. 3 х 1 х 95 кв. мм. и с кабел О. 3 х 50 кв. мм., започваща от ТП „К.“, преминаваща през ТП „А.“, ТП „К.“, ТП „З.“ и завършващ в ТП „Ф.Ф.“, като тази част от електропровода започва от ТП „К.“, находящ се в поземлен имот с идентификатор ****** и завършва до ТП „Ф.Ф.“, разположен в поземлен имот ******.

2. Подземен електропровод – с обща дължина 2 779. 38 м., с диспечерско наименование „С.к.“, простиращ се от ПС „А.“ до ТП „Г.“, включващ:

2.1. Кабелна линия 20 kV c диспечерско наименование „С.к.“ , с обща дължина 622. 44 м., простираша се от ПС „А.“ до ТП „К.“ /инвентарен № ** на „Е. – П. М.“ АД/, изградена с проводник тип С., като тази част от електропровода започва от ПС „А.“, намираща се в поземлен имот с идентификатор **** и завършва в ТП „К.“, разположен в поземлен имот ****, преминавайки през следните имоти: ПИ с идентификатор № ****, с дължина па кабелна линия в него - 15. 31 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия в него - 3, 44 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 58. 29 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия в него - 11. 64 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия в него - 3. 07 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 126. 75 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 62. 05 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 18. 57 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 59. 77 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 42. 9 м., ПИ с идентификатор № *****, с дължина на кабелната линия в него - 55. 81 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 33. 21 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина па кабелната линия в него - 91. 51 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 17. 51 м. и ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 22. 08 м.,

2. 2. Подземна кабелна линия на 20 kV с диспечерско наименование „извод С.к.“, с дължина 2 156. 94 м., изградена с проводник тип С. 3 х 1 х 95 кв. мм., започваща от ТП „К.“, преминаваща през ТП „Б." и завършваща в ТП „Г.“, като тази част от електропровода започва от ТП „К.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **** и завършва до ТП „Г.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **.

3. Подземен електропровод - с обща дължина 2 579. 24 метра, с диспечерско наименование „Г.“, простиращ се от ПС „А.“ до ТП „Г.“, включващ:

3. 1. Кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „Г.“ от ПС „А.“ до ТП „Б.“ /инвентарен № ** па „Е.П.М.“ АД/, с обща дължина 953. 96 м., изградена с роводник тип С., като тази част от електропровода започва от ПC „А.“, намираща се в поземлен имот с идентификатор **** и завършва в ТП „Б.“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор ****, преминавайки през следните имоти: ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 15. 31 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия 3. 44 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 58. 29 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия в него 1. 34 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелна линия - 3. 07 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 126. 75 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 62. 05 м., ПИ с идентификатор № **, дължина на кабелната линия в него - 18. 57 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него – 59. 77 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 42. 09 м., ПИ с идентификатор № *****, с дължина на кабелната линия в него - 55. 81 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 33. 21 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 288. 81 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина па кабелната линия в него - 82. 83 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина па кабелната линия в него - 89. 59 м. и ПИ с идентификатор № ****, с дължина па кабелната линия в него от 1. 39 м.,

3. 2. Подземна кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „извод Г.“, с дължина 1625. 28 м., изградена с проводник тип С. 3 x 1 x 95 мм. кв. и водоустойчив кабел тип С.Т, започваща от ТП „Б.“, преминаваща през ТП „Е.“ и завършваща в ТП „Г.“, като тази част от електропровода започва от ТП „Б.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **и завършва до ТП „Г.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **.

4. Подземен електропровод с обща дължина 3 215.79 м., с диспечерско наименование „К.“, простиращ се от ПС „А.“ до ТП „Ф.Ф.“, включващ:

4. 1. Кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „К.“, от ПС „А.“ до ТП „К.“ /инвентарен № ** на „Е.П.М.“ АД/, с обща дължина от 1 006. 43 м., изградена с проводник тип С., като тази част от електропровода започва от ПС „А.“, намираща се в поземлен имот с идентификатор **** и завършва в ТП „К.“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор *****, преминавайки през следните имоти: ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 15. 31 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 58. 29 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 11. 64 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 1. 34 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 3. 07 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 126. 75 м., ПИ с идентификатор № *, с дължина на кабелната линия в него - 62. 05 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него -- 18. 57 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 59. 77 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 42. 09 м., ПИ с идентификатор № *****, с дължина на кабелната линия в него - 55. 81 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 33. 21 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него – 263. 25 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 10. 64 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 12. 45 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина па кабелната линия в него - 94. 36 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него – 8. 81 м., ПИ с идентификатор № ******, с дължина на кабелната линия в него - 107. 75 м., ПИ с идентификатор № *****, с дължина на кабелната линия в него - 17. 83 м,.

4. 2. Подземна кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „извод К.“, с дължина 2 209. 36 м., изградена с проводник тип С. 3 x 1 x 95 мм. кв. и с кабел О. 3 x 50 мм. кв., започваща от ТП „К.“, преминаваща през БКТП „В. П.“, ТП „К.“, ТП „З.“ и завършващ в ТП „Ф.Ф.“, като тази част от електропровода започва от ТП „К.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **** и завършва до ТП „Ф.Ф.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **.

5. Подземен електропровод c обща дължина 2 969. 84 м., c диспечерско наименование ,,П.", простиращ се от ПС „А.“ до ТП „З.“, включващ:

5. 1. Кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „П.“, от ПС „А.“ до ТП „П.“ /инвентарен № ** на „Е.П.М.“ АД/, с обща дължина 1 128. 99 м., изградена с проводник тип С., като тази част от електропровода започва от ПС „А.", намираща се в поземлен имот с идентификатор **** и преминава през следните имоти: ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 15. 31 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него – 3. 44 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 58. 29 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 11. 64 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 1. 34 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 3. 07 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 126. 75 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 62. 05 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 18. 57 м., ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 59. 77 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 203. 24 м., ПИ с идентификатор № *****, с дължина на кабелната линия в него - 55. 81 м., ПИ с идентификатор № **, дължина на кабелната линия в него - 33. 21 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 288. 81 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 71. 50 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина па кабелната линия в него - 25. 39 м., ПИ с идентификатор № ****, с дължина на кабелната линия в него - 18. 67 м. и ПИ с идентификатор № **, с дължина на кабелната линия в него - 10. 91 м.,

5. 2. Подземна кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „извод П.“, с дължина 1 840. 85 м., изградена с проводник тип С. 3 x 1 x 95 мм. кв., започваща от ТП „П.“, преминаваща през ТП „Ф.*“, ТП „С.“, ТП „Д.“ и завършваща в ТП „З.“, като тази част от електропровода започва от ТП „П.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № **** и завършващ до ТП „З.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № ****.

6. Подземна кабелна линия 20 kV c диспечерско наименование „К.“, с обща дължина 3 192. 66 метра, простиращ се от ПС „А.“ до ТП „З.“, включваща:

6. 1. Подземна кабелна линия 20 kV, с дължина 1 450. 71 м., изградена с проводник тип С. 3 x 1 x 95 мм. кв., започваща от ПС „А.“ до ТП „Д.“ /инвентарен №** на „Е.П.М.“ АД/, като тази част от електропровода започва от ПС „А.“, разположена в поземлен имот с идентификатор № **** и завършващ в ТП „Д.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № ****,

6. 2. Подземна кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование „извод Карвупа“, с дължина 1 741. 95 м., изградена с проводник С. 3 x 1 x 95 мм. кв. и с кабел О. 3 x 50 мм. кв., започваща от ТП „Д.“, преминаваща през ТП „Ф.*“, ТП „Б.“, ТП „Б.“, ТП „К.“ и завършваща в ТП „З.", като тази част от електропровода започва от ТП „Д.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № ****** и завършващ в до ТП „З.“, разположен в поземлен имот с идентификатор № ****,

На основание включването му в патримониума на „А.“ ЕАД, праводател на „А.“ АД, като основно средство в ДФ „А.“, по силата на приращение на основание чл. 92 от ЗС, по силата на н. а. № 82/ 16.10.2014 г., н. а. № 4/ 19.09.2014 г. и н. а. № 138/ 06. 07.2015 г., по силата на приватизационна сделка и приложен информационен меморандум, и при условията на евентуалност по силата на изтекло в негова полза давностно владение през периода от 1997 г. до 15.07.2015 г.

ОСЪЖДА „А.“ АД с ЕИК ****, к. к. „А.“ да заплати на „Е.С.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.“ № *, „В. Т. – Е“, с ЕИК *****, сторени от нея разноски в размер на 46 970. 72 лв. /четиридесет и шест хиляди деветстотин и седемдесет лева и седемдесет и две стотинки/ и 32 592 лв. /тридесет и две хиляди петстотин деветдесет и два лева/ платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на вписване в 6 – месечен срок от влизането му в сила в СлВп гр. Б..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: