Р Е Ш Е Н И Е

№24

гр. Добрич, 13.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четиринадесети януари година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 474 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н.Д.С. от гр.Добрич срещу решение №812/06.08.2018 г. по гр.д.№ 4086/2017 г. на Добричкия районен съд в частта, в която е определен режим на лични отношения между въззивника и детето му К.Н.С..

Според посоченото в жалбата определеният режим на лични отношения недопустимо ограничавал правото на въззивника да контактува с детето си след прекратяване на брака с майката, на която е възложено упражняването на родителските права. Възразява се, че възможността на въззивника да вижда и взема детето си била поставена под условие за посещение на курсове, удостоверено с документ, без яснота за изискуемите вид и организатор на курсовете, както и за субекта, който ще прецени изпълнението или неизпълнението на това условие. Изложени са доводи, че определеният режим на лични отношения създавал предпоставки за родителско отчуждение, за което способствало допуснатото от първоинстанционния съд обременяване на срещите между въззивника и детето от присъствието на майката и поставянето на срещите под условие на постигнато между нея и въззивника споразумение. Така, както бил определен режимът на лични отношения с бащата, не защитавал интересите на детето, а съответствал на интересите и целите на майката, насочени към ограничаване на контактите и връзките на детето с бащата, като диагнозата „***“ на детето не била обоснована причина в тази насока. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и определяне режима на лични отношения по изложен в жалбата начин.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор въззиваемата В.В.С. оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване решението на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

С решение №812/06.08.2018г. по гр.д.№4086/2017г. на Добричкия районен съд бракът между В.В.С. и Н.Д.С. е прекратен с развод, родителските права по отношение детето на страните К.Н.С. са предоставени за упражняване на майката, при която е постановено и местоживеенето на детето, а бащата е осъден за издръжка в негова полза. В тези части решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

Спорът сега е за режима на лични отношения между детето К.Н.С. и неговия баща Н.Д.С..

К.Н.С. е роден на ***г. и е с диагноза „******“. По делото са изготвени комплексна психиатрично-психологична и допълнителна психологична експертиза. От заключенията и обясненията на вещите лица се установява, че развитието на К. не съответства на календарната му възраст, като при него са налице всички прояви, характерни за диагнозата „******“. К. е със затруднени концентрация и устойчивост на вниманието, сведено само до интересните за него неща. Не разбира инструкции, времето му за реакция е удължено, мисленето му е нагледно-образно, без да прави причинно-следствени връзки, да анализира и сравнява наличната информация. Може да проследява обектите в пространството, но не се ориентира за време, място и пространство. Зависим е от стереотипи в поведението и дейностите, със силно чувство за неизменен ред на нещата. Промените го затрудняват и изнервят; толерансът му към дразнителите е по-нисък, реакциите му са често непредвидими, възможно е да изпадне в афективна криза. Приема само пасирана храна, използва памперси за физиолигичните си нужди, които не съобщава. Социалните му взаимодействия са неадекватни, засегнати са реакциите му спрямо емоциите на останалите хора. Не осъществява траен зрителен контакт с другите, речта му не е развита, емоционално не реагира на опитите на друг човек да влезе в контакт с него. Не реагира емоционално при срещи с хора, не диференцира отношенията си към близки, познати и непознати. Не допуска емоционален контакт с други, трудно може да изгради емоционални връзки, но е зависим и свързан с майката, която го обгрижва. Като цяло е напълно зависим от грижите на възрастен.

След раждането му К. живял с родителите си - първите няколко месеца в дома на баба си по бащина линия, после семейството се отделило и заживяло на друго място. От есента на 2017г., когато настъпила фактическата раздяла между родителите му, К. живее с майка си – първо в дома на нейната баба в с.К., общ.Г.Т., а от лятото на 2018г. в гр.В.. Майката на К. не работи и изцяло е концентрирана в обгрижването на детето. От няколко месеца се обучава за социален асистент. Бащата и бабите на К., съпругът на бабата по бащина линия, както и прабаба му по майчина линия са се включвали в грижите за детето, но за по часове, за да помогнат на майката тя да си почине или да си свърши някаква работа. Като цяло майката е тази, която винаги се е грижила за К.. След фактическата раздяла на родителите, бащата се е срещал с К. в дома на майката и в нейно присъствие; понякога бил придружаван от своята майка и баба на детето. К. никога не е нощувал извън дома, в който в съответния момент живее и в отсъствие на майка си. Посещавал е дневен център за работа с деца към ДМСГД – Добрич, където е оставян без майка си. През м.декември 2017г. ходил на детска градина в с.К., но тя била сравнително далеко от дома им и, когато станало студено и паднал сняг, майката спряла да го води. От началото на учебната година К. посещава подготвителната група към ОУ“П.В.“ – гр.В.. По обяснения на майката, той трудно свиква с новата обстановка и поради това тя е на разположение, като при нужда влиза в групата, за да го подпомага.

При тези данни първоинстанционният съд определил режима на лични отношения между детето и бащата, както следва:

„Първите 6 месеца след влизане на решението в сила по един път седмично в събота или неделя по споразумение между страните, ако бащата се запознае със стереотипите му и ги изпълнява, посещава курсове и лекции във връзка със заболяването на детето, удостоверено с документ, което ще даде възможност на К. да се чувства спокойно в негово присъствие. Трябва да се приложат принципите от центровете – да се увеличава времето, когато детето е само, със специалистите, така да се подходи с бащата и неговите родители. Ако бащата не е в състояние да извърши междувременно обучение в този 6-месечен срок, то този режим ще следва да се продължи до 1 година. След този период, през следващите 6 месеца, бащата ще има възможност да взема детето К. в собствения си дом в град Добрич всяка първа и трета събота или неделя по споразумение между страните за времето от 10,00 часа до 17,00 часа. След приключването на този 6-месечен период – всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя с възможност за преспиване на детето, както и 5 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск. По споразумение с майката бащата ще може да взема детето за по един ден около Коледа, Нова година, Великден, рожден ден, имен ден, считано от влизане на решението в сила“.

Така постановеният режим на лични отношения е твърде неконкретен, условен и практически почти неизпълним. Денят за срещите в първата година/година и половина, както и дните „около“ празничните, в които бащата да взема детето, са оставени на споразумение между родителите. Очевидно е обаче, че в настоящото положение на отношенията им те трудно могат да стигнат до споразумение. Изводът следва от самия факт на водене спора в настоящата инстанция, както и от всички техни изявления, обяснения и искания по делото. На следващо място срещите между детето и бащата са поставени под условие - ако бащата участва в организирана форма на обучение и постигне резултат. По аргумент на обратното - ако бащата не постъпи на обучение или не постигне резултат, той не би следвало да се среща с детето. Това е недопустимо. Несъмнено е, че сега бащата няма достатъчно опит и знания сам да отговори адекватно на особените нужди на К. и това трябва да бъде съобразено, но не и по начин, криещ опасност от пълно осуетяване на личните контакти на детето с бащата. Още повече, че не е ясно какви точно курсове или лекции се изисква бащата да посещава, кой ще контролира изпълнението и ще преценява постигнатите резултати.

Постановеното от първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него да се определи друг режим на лични отношения между детето и бащата. То следва преди всичко да бъде съответно на нуждите на детето, които поради заболяването му са специфични. Следва да се съобрази зависимостта на К. към стереотипите в поведението и обстановката, необходимостта същевременно от въвеждането на промени и възпитание към новото, бавното развитие на този процес и опасността от изпадане в раздразненост при него. Следва да се съобрази още и, че бащата няма достатъчно опит и практически способности да реагира адекватно на особеностите на К. и да се справи при афект от негова страна. Така, ако преди раздялата между родителите бащата и детето са живели в един дом и бащата все пак е подпомагал майката в обгрижването, то от есента на 2017г. бащата не се е срещал редовно с детето, а през този период то се е променило.

Като се има предвид горното, съдът счита, че първите шест месеца след влизане на решението в сила срещите между детето и бащата следва да се осъществяват в дома, в който то живее с майка си. Така детето ще е в позната среда, а майката ще е в близост, за да подпомогне бащата при нужда. Тъй като обаче това са личните контакти на детето с бащата, а и за да опознае бащата навиците на детето и да се научи да реагира на исканията и различните му състояния, срещите трябва да се провеждат между само двамата, като майката не присъства в същото помещение. Срещите трябва да се провеждат регулярно, всяка седмица в събота. В първите три месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, следващите три месеца времето следва да се увеличи с два часа, до 16.00 часа.

От седмия месец нататък срещите между бащата и детето следва да се провеждат всяка седмица в събота в дома на бащата и /по съображенията, изложени по-горе/ като майката присъства в същия дом, но не в помещението, в което са бащата и детето. От седмия до деветия месец включително времето за срещите следва да е от 10.00 часа до 14.00 часа, а от десетия месец нататък – от 10.00 часа до 16.00 часа. За провеждането на срещите в дома си бащата трябва да взема детето и майката от техния дом и после да ги връща.

Съдът счита, че на настоящия етап не може да се определи режим на лични отношения, в който да се предвиди детето да пренощува в дома на бащата и в отсъствие на майка си. Верно е, че при първото му изследване за нуждите на комбинираната експертиза, детето е заспало в кабинета на вещите лица, но, както те са посочили, детето е било много изморено, а и то се е случило през деня и в присъствието на майката. Твърде е вероятно занапред при осъществяване на лични контакти с бащата детето да свикне с промените до степен да може да бъде напълно отделено от майката и да остава за по няколко дни и с пренощуване в дома на бащата. Но в кой момент ще се случи това, вещите лица са посочили, че не могат да отговорят. Ето защо с настоящото решение режимът на лични контакти между детето и бащата следва да се съобрази с положението понастоящем и с близката перспектива за развитие. Евентуалните следващи промени биха могли да обосноват промяна в режима на лични отношения - по взаимно съгласие на родителите /ако могат да постигнат такова/ или по реда на чл.59 ал.9 от СК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №812/06.08.2018г. по гр.д.№ 4086/2017г. на Добричкия районен съд в обжалваната част, в която е определен режим на лични контакти между бащата Н.Д.С. и детето му К.Н.С., като

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Н.Д.С. с ЕГН********** и детето К.Н.С. с ЕГН **********, който да се осъществява всеки съботен ден, както следва:

Първите три месеца - от 10.00 часа до 14.00 часа; в дома на майката, без тя да присъства в помещението, в което са бащата и детето.

От четвъртия до шестия месец – от 10.00 часа до 16.00 часа; в дома на майката, без тя да присъства в помещението, в което са бащата и детето.

От седмия до деветия месец – от 10.00 часа до 14.00 часа; в дома на бащата, като майката да придружава детето, но не присъства в помещението, в което са бащата и детето.

От десетия месец и в следващите – от 10.00 часа до 16.00 часа; в дома на бащата, като майката да придружава детето, но не присъства в помещението, в което са бащата и детето.

За осъществяване на личните контакти в своя дом бащата следва да взема детето, придружавано от майката, от техния дом и да ги връща там.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.