РЕШЕНИЕ

№26

гр.Д., 15.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на шестнадесети януари през 2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

2. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №519 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба вх.№14734/26.07.2018г., подадена от адв. А.Х.Д. –ВАК, като пълномощник на А.А.К., срещу решение №743/13.07.2018г. по гр.д.№2593/2018г.на ДРС, в отхвърлителната му част – за разликата над 12 000 лева до първоначално предявения размер от 24000 лева обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна на 19.12.2015 г. от А.А.К. трудова злополука, както и за разликата над 679,84 лв. до първоначално предявения размер от 1359,67 лева обезщетение за имуществени вреди от същата трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането.

Изразява несъгласие с извода на съда за проявена груба небрежност от страна на К. при управление на автомобила и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука в разрез с правилото на чл.201, ал.2 от КТ. С присъдата по НОХД №4258/2017г.на А.К. бил признат за виновен в това, че на 19.12.2015г. в гр.В. , при управление на МПС-товарен автомобил „И.“с рег.№Р**АР нарушил правилата за движение-чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на товарния автомобил, собственост на „Е.Е.“ООД. На основание чл.300 от ГПК присъдата била задължителна за гражданския съд, а въпросите решени с нея непререшаеми. Гражданският съд можел да преценява само вредите и причинната връзка. Нямало и проява на груба небрежност. Неоснователни се явявали изводите на съда, че А.К. не е спазил работното си време, а се е разменил и работил без прекъсване, обоснован от показанията на водения от ответника свидетел Ц. при липсата на представени от ответника книги за тримесечния, месечния и ежедневния инструктаж по безопасност на труда, месечния график за работа. Липсата на изготвен график с отразяване на работните смени и почивки довело до настъпване на трудовата злополука. Причина за настъпилото ПТП бил и неправилно паркиралия в аварийната лента камион. Съдът неправилно преценил, че има съпричиняване като се позовал на недостоверни и неправилни твърдения на св.Ц.. Съпричиняване щяло да има , ако имало изготвен график, който да бъде представен по делото, ако бъде представен пътния лист, ако бъде установено кой го е разписал, кой е проверил годността на водача да управлява ПТП, за употреба на алкохол, които задължения били на ответника. Ответникът не можело да черпи права от своето преднамерено и виновно поведение и съдът на основание разпита на свидетел, работещ при ответника до определи 50% съпричиняване. Недоказано било и, че ищецът е инструктиран за безопасността на труда, кой съхранява чипа за запалване на автомобила и кой наредил на ищеца да извърши превоза. Обсъждат се подробно показанията на св.Ц. като се аргументира извод за тяхната неубедителност и недостоверност предвид на това, че не е пряк ръководител на К., а отговаря за рекламационните производства, не е свидетел на ПТП, нямало как да говори за работата на шофьорите. Пространно се аргументира извод за неправилно приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД, като се излагат фактически твърдения за вида на претърпяното увреждане, естеството и продължителността на претърпените болки и страдания, в която връзка се обсъждат подробно и събрани доказателства-гласни и заключения по СМЕ и СПсихЕ. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете в пълен размер предвид липсата на съпричиняване, евентуално отчитане на принос на ищеца за причиняване на трудова злополука в по-малък размер предвид неспазването от страна на ответника на изискванията на Наредбата за работно време, почивките и отпуските, с присъждане на разноски за двете инстанции..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна. Изразява несъгласие с тезата на въззивника, че съдът постановил решението в нарушение на чл.300 от ГПК. Неправилно намира разбирането на въззивника, че при всички случаи на ПТП, настъпило по вина на увреденото лице под формата на непредпазливост , доколкото такъв е състава на престъплението, не би следвало да се изследва наличието на предпоставките на чл.201, ал.2 от КТ. Нарушението на правилата за движение по пътищата, станало причина за настъпване на ПТП и за увреждането се приемало за „груба небрежност“по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, като за субективното отношение на пострадалия към извършеното нарушение се съдело по характера на нарушенията, предвид задължението на водачите на МПС да познават и спазват правилата за движение. В конкретния случай пострадалият не бил изпълнил задължението си да контролира непрекъснато управляваното от него МПС. Причината за настъпване на ПТП била единствено поведението на пострадалия като негов водач. Изводът на съда за наличие на груба небрежност от страна на пострадалия не бил обоснован с показанията на св.Ц. и оплакванията на въззивника в тази насока намира за несъстоятелни. Счита и, че като цяло оплакванията на въззивиника са неоснователни, произволни и непочиващи на събраните доказателства. Във въззивната жалба за първи път се излагали твърдения , че работодателя разпоредил на ищеца да осъществи процесния курс. Ответникът не представил инструктажите за безопасност на труда и работните графици , тъй като такова задължение не му било възложено. Изрично в съдебно заседание , проведено на 22.01.2018г. процесуалния представител на ищеца е заявил, че не поддържа това искане. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски съобразно приложения към отговора списък по чл.80 от ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него в отхвърлителната част първоинстанционно решение, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Гр.д.№2593/2017г. на ДРС е образувано по искова молба на А.А.К. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв.А.Д. ***, с която против „Е.Е.” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Р., бул. „С.” № **, представлявано от управителя Н.Й.С., е предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ за сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди/болки и страдания/ и иск за сумата от 1359,67 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /1150 лв. – разходи за закупуване на медицинско изделие – патерици, 151,67 лв. – заплатени лекарства и помощни средства и 58 лв. – заплатени такси/, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2015г. до окончателното им изплащане, които имуществени и неимуществени вреди са претърпени в следствие на трудова злополука- настъпило на 19.12.2015г. около 15,30 часа, на входа на гр. В., до бензиностанция „П.”, ПТП между управлявания от ищеца товарен автомобил „И.”, с рег. №Р**АР, и товарен автомобил „М.”, с рег. №В**РА с полуремарке рег. № В**ЕК..

Подадената от ищеца въззивна жалба запазва висящността на спора само в отхвърлената част от исковете по чл.200 от КТ – за горницата над 12 000лева до 24 000лева неимуществени вреди и за претърпените имуществените вреди за горницата над 679,50 лв. до 1359,67 лева и по отношение разгледаното възражение на ответника за съпричиняване от страна на ищеца на претърпените вреди.

Не са в предмета на въззивното производство възраженията на ответника за прихващане със сумата от 24000 лева, претендирана от ищеца като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, със сумата от 12716,66 лв./10200 лв. - разликата между изплатеното от ищеца в полза на ответника обезщетение за причинени при ПТП на товарния автомобил щети и действителната пазарна стойност на автомобила в размер на 23000 лв.; 2516,66 лв. изплатени от ответника обезщетения за увреждане в резултат на ПТП на куриерските пратки, транспортирани с товарния автомобил/, до размера на по-малката от тях, тъй като липсва жалба от страна на ответника, имащ интерес да обжалва решението в уважителната му част .

Не е налице спор относно съществувало между страните трудово правоотношение, възникнало от трудов договор №** от 17.05.2007г. и допълнително споразумение от 01.06.2015г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил – дванадесет и повече тона“ с място на работа „офис Л.РЦ“. Няма спор относно възложените на ищеца трудови функции, които най-общо се свеждат до приемане, превозване и доставяне на пратки до направлението им с поверения му автомобил при спазване на Закона за пощенските услуги, действащите Общи условия на превоза и вътрешно-фирмените стандарти на куриера, както и на Закона за движение по пътищата. Не се спори, и че през времетраенето на трудовото правоотношение и по време на работа, а именно на 19.12.2015г. около 15,30 часа, на входа на гр. В., до бензиностанция „П.”, ищецът претърпял ПТП/управлявания от него товарен автомобил „И.”, с рег. №Р**АР, се удря в паркиран товарен автомобил „М.”, с рег. №В**РА с полуремарке рег. № В**ЕК/, което произшествие се явява трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Наличието на трудова злополука е установено по надлежния административен ред, в който смисъл е представеното разпореждане № 131 от 11.01.2016г. на НОИ, ТП – Р.. Прието е от компетентния административен орган, че внезапното увреждане на здравето на пострадалия, изразяващо се в „счупване на тазобедрена става”, е настъпило през време и по повод на извършваната работа- в следствие на ПТП при управление на служебен товарен автомобил, с който превозва пратки.

Няма данни разпореждането да е обжалвано от страните по реда на чл.117 от КСО, респ.влязло е в сила. Разпореждането има характер на индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука от една страна, а от друга представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука, като елемент от фактическия състав на чл. 200 КТ /Решение №109/2012 г. по гр.д. №622/2011г., ІV ГО на ВКС, Решение №319/2010 г., по гр.д.№204/2009г, ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. След като е настъпило увреждане от трудова злополука, породило се е и задължение за обезщетение. Работодателят не дължи обезщетение на увредения от трудовата злополука работник единствено в хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ, т.е. когато пострадалия работник е действал при условията на умисъл, или не отговаря в пълен размер за причинените вреди в хипотезата на чл.201, ал. 2 от КТ, т.е. когато пострадалия е действал при условията на груба небрежност. В случая твърденията на ответника-работодател са за проява на груба небрежност от страна на ищеца – при управление на товарния автомобил допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, установено с присъда по н.о.х.д.№4258/2017г.на РС-В., в резултат на което причинил ПТП, от което са настъпили и телесните му увреждания.

Спорът се свежда досежно обема на отговорността на работодателя с оглед липсата или наличието на съпричиняване настъпването на злополуката от страна на ищеца в хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ , респ.размера на дължимото обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Не е спорно,така и обясненията на самия ищец пред друг държавен орган, т.е.при разпита му като свидетел в хода на ДП№602/15г. на ПП-К. при ОДМВР-В. от 29.01.2016г., че на 19.12.2015г. в 14.20часа потеглил с натоварения с пратки камион „И.” от гр.Д. за гр.В.. Според обясненията на ищеца пред разследващия орган камионът бил в пълна техническа, изправност, минал технически преглед, с безупречно работещи спирачна, кормилна, осветителна и звукова система. Около 15.30часа бил на входа на гр.В.. Движел се със скорост 70км/ч. в дясната пътна лента в посока гр.В.. Движението по магистралата в този момент било интензивно. Времето ясно, с нормална видимост, асфалта сух. Пред разследващите органи ищецът обяснил и, че пътят му е познат, през ден минавал по магистралата. При приближаване на бензиностанция „П.“, в опит да овладее камиона, който усетил да „дърпа“ на ляво, рязко свил в дясно, при което се ударил в спрелия в аварийната лента камион.

Срещу ищецът е водено н.о.х.д.№4258/2017г.на РС-В. за причиняване по непредпазливост на значителни имуществени вреди на товарния автомобил, собственост на „Е.Е.“ООД, поради нарушаване на правилата за движение . С влязла в сила на 16.11.2017г. присъда по н.о.х.д. №4258/2017г. на РС – В., ищецът е признат за виновен за това, че на 19.12.2015г. в гр. В., при управление на МПС – товарен автомобил „И.” с рег. №P**AP, е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП ”Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на товарен автомобил „И.” с рег. №P**AP, собственост на „Е.Е.” ООД на стойност 12800 лв. – престъпление по чл. 343,ал.1, б. „а” от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. От силата на присъдено нещо се обхващат и възприетите от наказателния съд обстоятелства относно неправомерното, в разрез с правилата за движение по пътищата, безспорно и между страните поведение от страна на ищеца, изразяващо се в отклонение в ляво и после в дясно на автомобила, довело до загуба на контрол и настъпване на ПТП. След като е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – разпоредбата чл.20, ал.1 от ЗДвП установяваща задължение за водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, ищецът станал причина за възникване на ПТП –удар между управлявания от него автомобил и автомобил, собственост на „И.“ЕООД, в резултат на което на управлявания от него автомобил е причинена значителна вреда, а самия той претърпял травматично увреждане-фрактура на дясна тазобедрена става.

По данни от представената с исковата молба епикриза, в деня на произшествието 19.12.2015г. ищецът е приет за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ „С.А.– В.” АД/ с диагноза „счупване на ацетабулума, закрито в дясно“, където е проведено оперативно лечение на крайника. Същият ден под обща анестезия е направено закрито наместване на дислокация на тазобедрена става, а на 23.12.2015г. под спинална анестезия е извършено открито наместване с вътрешна фиксация на тазови кости. Изписан е на 30.12.2015г. като е отчетено подобрение в състоянието му. Назначени са му превръзки на 3дни, сваляне на конци на 12-я ден и му е препоръчано да продължи с антитромботичната профилактика до 45-я следоперативен ден, да се предвижва с патерици без да натоварва крайника, да проведе рехабилитация. По данни от представените с исковата молба амбулаторни и болнични листове, експертно решение на ТЕЛК, се установява, че до 18.07.2016г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност по причина на увреждането в резултат на трудовата злополука.

От показанията на Т.Д.Х./съпруга на ищеца/ и И.А.Р. /майка на ищеца/, които отразяват преки впечатления, се установява, че злополуката се е отразила негативно на ищеца. И двете са полагали непосредствени грижи за ищеца, св.Р. по време на болничния му престой, св.Х. след изписването му.

Според св.Х. ищецът бил в болничен шест месеца след изписването, а след това ползвал полагащия му се отпуск. Месец – два след изписването му от болницата бил на легло, не можел да се изправя и да се обслужва сам, бил на памперси. На леглото го обличала и измивала доколкото било възможно. Около месец не трябвало да стъпва на краката си. Впоследствие започнал да се раздвижва, ползвал патерици. Бил отчаян, не можел да спи нормално. Променил се, станал нервен, избухлив. Изпитвал болки. И понастоящем изпитвал болки когато е студено, останала му и болката долу в пръстите. Походката му вече била напълно изменена, когато вървял се клател, накуцвал. Не можел да вдига тежко. Нямали финансова възможност да ходи на рехабилитация и на почивка. Започнал нова работа около две години след инцидента.

И според св. Р. около два-три месеца след инцидента ищецът бил на легло, съпругата му го обгрижвала. Не можел сам да се обслужва. После дълго време се придвижвал с патерици. Някъде месец юни 2016г. „минал“на една патерица. Накуцвал и сега. Трудно раздвижвал крайника при ставане. Походката му не била такава, каквато е била, „замахвал“ при вървеж. Изпитвал дискомфорт и при сядане, и при ставане. Изпитвал болки към пръстите. Още в болницата се оплаквал, че там много го боли. При застудяване болките му се увеличавали. Станал по сприхав и притеснителен. Промяната в походката се отразила на самочувствието му.

Представеният с исковата молба протокол на ЛКК №**/08.06.2016г. по повод явяване на ищеца пред ТЕЛК съдържа констатации на лекарската комисия за ортопедичният му статус към този момент, т.е. месец юни 2016г.. Отразено е, че активните и пасивни движения в тазобедрената става са ограничени и болезнени, клякането е невъзможно.

Вещото лице д-р Р.М./ортопед – травматолог/, извършил за нуждите на възложената му съдебно-медицинската експертиза на 17.04.2018г. преглед на ищеца и констатирал, че ходи без помощно средство с леко накуцване. Движенията в тазобедрената става са:във фронталната равнина ексензия 0 при норма 15градуса, флексия 100 при норма 125градуса, ротация външна и вътрешната 35 при норма 45 градуса. Констатирана е и болезненост в крайните степени. Според експерта възстановяването е задоволително и има лек дефицит в движенията на тазобедрената става. Поради характера на увреждането на тазобедрената става пълно възстановяване според експерта е невъзможно. Счупването било вътреставно и непоправимо, тези счупвания не се възстановявали напълно. Експертът прогнозира възможност във времето да се развият и вторични артрозни промени, унищожавайки ставата. При промяна на времето и при по-големи физически натоварвания според вещото лице е възможно да се прояват болки и ограничения в движенията в ставата, за лечението на които са необходими физиотерапия, балнеолечение и обезболяващи лекарства. Според вещото лице непосредствено след травмата ищецът е претърпял много силни болки поради разместване на ставата, наложило наместването й под обща анастезия. След операцията болките постоянно са стихнали, като след 10-я ден са били поносими.

Констатациите на вещото лице по изслушаната от районния съд съдебнопсихиатрична експертиза – д-р Ж.Н./психиатър/, са за влошено психично състояние на ищеца в периода на адаптиране към неблагоприятните последици от претърпяното ПТП за общото му здравословно състояние, личен, семеен, професионален и социален живот-преди всичко силно засегната двигателна подвижност, невъзможност сам да се грижи за себе си, невъзможност да полага необходимите грижи за семейството си , ангажимента на съпругата му към него по отношение на обгрижването му, подпомагането му във всяко едно лично, битово, финансово отношение, до степен на смесена тревожно депресивна реакция, която се отнася към т.нар. разстройство в адаптацията, продължила около три месеца.

Понастоящем според изслушаното от районния съд заключение по съдебно-медицинска експертиза с вещото лице д-р С.Н.-специалист по трудова медицина, състоянието на ищеца е противопоказно за осъществяване на трудови дейности, свързани с тежък физически труд, продължително стоене на крака и ръчна работа с тежести.

Според св.Т.Х. в момента/разпита на свидетелката е проведен на 22.01.2018г./ ищецът работи като шофьор при друг работодател.

Анализът на събраните доказателства налагат за съда извода, че в резултат на трудовата злополука- ПТП от 19.12.2015г., ищецът е претърпял болки и страдания , които са в пряка връзка с травмата от злополуката. Вида, обема, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се кредитират заключението на вещите лица д-р Д.Д. и д-р Ж.Н., показанията на свидетелите Т.Д.Х.и И.А.Р., за характера на увреждането, вида, силата, интензитета, продължителността на болката, интензитета и продължителността на конкретните физическите и емоционални страдания и неудобства в ежедневието, последиците от увреждането. С оглед характера на увреждането / фрактура на дясна тазобедрена става/, довело до болки, затрудняване в нормалното функциониране на долния крайник в оздравителния период и след това, претърпените медицинските интервенции, неудобства поради невъзможността продължително време да се обслужва сам, зависимост от други лица, психичните травми, като съобразява и, че увреждането се отразило трайно на функционалността на крайника/лек дефицит в движението/, с невъзможност за пълно възстановяване, и настоящата инстанция преценява, че обезщетение в размер на 24 000лв. е достатъчно да възмезди ищеца за претърпените болки и страдания.

Доказана по размер е и претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди- разходи за лечение в размер на общо 1359,67 лв. които разходи, както и техния размер не са и оспорвани от ответника. Представените от ищеца с исковата молба фактури и касови бонове удостоверяват извършването на разходи от 1150 лв. за закупуване на патерици, 151,67 лв. – за лекарства и помощни средства и 58 лв. – заплатени такси към МБАЛ „С.М. – В.“ АД – Клиника по ортопедия и травматология.

За претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 1359,67 лв. и неимуществени вреди в размер на 24 000лева обаче ответникът не следва да отговаря в пълен размер. При трудова злополука обезщетението се намалява, ако пострадалият е допринесъл за увреждането, като е допуснал груба небрежност/чл.201, ал.2 от КТ/. Под груба небрежност се разбира такава, при която не е положена дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в дадена обстановка/решение по гр.д.№1202/2003г.на ВКС трето г.о./. В случая установения по-горе механизъм на настъпване на злополуката разкрива липсата на елементарно старание и внимание от страна на ищеца за предотвратяване увреждане на здравето му. Причината за произшествието е допуснатото от самия ищец нарушение на задължението му по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява. Движейки се в дясната пътна лента при нормална пътна обстановка с технически изправен автомобил, ищецът е допуснал камионът да се отклони в ляво, а след това в дясно , при което да напусне определената му за движение пътна лента, да навлезе в аварийната лента и да се удари в спрелия там камион, в резултат на който удар е настъпило и травматичното му увреждане. Допуснатото от ищеца нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП, пряко свързано със задълженията му като водач на МПС, а с оглед естеството на упражняваната дейност/управление на МПС/пряко засягащо сигурността и безопасността на движението по пътищата както на водача, така и на другите участници в движението, станало причина за ПТП, има характер на тежко нарушение на правилата за движение и като такова съставлява груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ/в този смисъл решение №33/1.04.2018г.по гр.д.№2292/2017г.на ВКС, трето г.о./. Спазване на правилата за движение по пътищата е законоустановено задължение на всеки водач на МПС по ЗДвП, качеството на какъвто ищецът има от 1998г., поради което е и без значение дали работодателя е извършил инструкции в тази насока. Не е установено годността на ищеца за осъществяване на контрол върху управлявания от него камион да е компрометирана от външни обстоятелства, вкл. липсата на адекватен контрол върху управлявания камион да е резултат на обективното му състояние, породено от липсата на осигурена от работодателя почивка между два курса. В обясненията си пред разследващия орган сам ищеца отрича наличието на външна причина за загубата на контрол върху камиона, включително твърди да е бил отпочинал след предходния курс. Не е спорно, че по график курсът по направление Д.-В. на 19.12.2015г. следвало да бъде извършен от друг шофьор/К./, както и ,че вечерта на 18 срещу 19.12.2015г. ищецът е бил на работа – извършвал е курс по направлението Л.– Д.,пристигнал в гр.Д. около 7.00часа, почивал до 14.20часа , след което потеглил за гр.В.. Според показанията на св.К.И.Ц., служител на „Е.Е.” ООД, натоварен от работодателя да извърши вътрешна проверка по повод произшествието, неопровергани от други, своевременно и надлежно събрани доказателства, двамата шофьори сами са се разменили. При това положение дори и липсата на осъществен адекватен контрол върху управлявания камион да е по причина на обективното състояние на ищеца/умора и липса на добра концентрация и бързина на реакциите поради липсата на достатъчно време за почивка между двата курса/, то очевидно той сам се е поставил в това положение и по този начин е проявил самонадеяност.

Обстоятелствата, при които е възникнало увреждането /извършени при управление на МПС действия в разрез със законоустановено задължение, респ.при пренебрегване на възложеното му с разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП задължение като водач на МПС, без наличие на обективна причина за това/ разкриват поведение на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ от страна на ищеца и размерът на дължимите от работодателя обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да се намали с 50%, с който процент ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, нарушавайки правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП. При установено съпричиняване от 50% общия размер на обезщетението за имуществени вреди от 1359,67 лв. следва да се намали наполовина, или дължимото обезщетение за имуществени вреди се равнява на сумата от 679,84 лв.. С оглед същия процент на съпричиняване, следва да се намали наполовина и обезщетение за претърпените неимуществени вреди, или същото се равнява на сумата от 12 000лева. /50% от 24 000лева/ Така, предявеният иск по чл. 200 от КТ за претърпените неимуществени вреди се явява частично основателен до размера на сумата от 12 000 лв., а за имуществени вреди – частично основателен до размера на сумата от 679,84 лв.

Не е установено получаване от ищеца на обезщетение за временна нерабоспособност, което според изричния текст на чл.200, ал.3 от КТ, следва да се приспадне от общия обем на вредата, равняваща се на сбора от претърпените имуществени и неимуществени вреди, но и да беше установено плащане на такова, предвид преценката на въззивната инстанция относно размера на дължимото обезщетение, съвпадаща с преценката на първоинстанционния съд, при съобразяване със забраната на чл. 271 ал.1 пр.2 ГПК и при липса на жалба от насрещната страна, размерът на обезщетението не може да бъде намален от въззивната инстанция с полученото по социалното правоотношение. Не са налице данни и за намаляване на обезщетението в хипотезата на чл.200, ал.4 от КТ/с получени по договор за застраховане суми/, тъй като съгласно удостоверение с изх. №**-**-*/01.03.2018г., издадено от „Б.В.И.Г.“, на ищеца не е изплащано застрахователно обезщетение по застрахователен договор №**/***, сключен между застрахователно дружество и „Е.Е.“ ООД.

Предвид липсата на жалба от насрещната страна, респ.липсата на висящност на заявеното от ответника възражение за прихващане, настоящата инстанция не дължи обсъждане на доказателствата във връзка с претендираното чрез възражението вземане, нито извод по същество.

При така установеното, решението на районния съд в обжалваните части следва да се потвърди.

С оглед резултата от спора във въззивната инстанция/потвърждаване на обжалваното от ищеца решение в отхвърлителната му част/, на ответника, заел позицията на въззиваема страна, следва да бъдат присъдени разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1320лева с ДДС.

С оглед гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №743/13.07.2018г. по гр.д.№2593/2018г.на ДРС, в отхвърлителната му част – за разликата над 12 000 лева до първоначално предявения размер от 24000 лева обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна на 19.12.2015 г. от А.А.К. с ЕГН ********** от гр. Г.Т. трудова злополука, както и за разликата над 679,84 лв. до първоначално предявения размер от 1359,67 лева обезщетение за имуществени вреди от същата трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

ОСЪЖДА А.А.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Е.Е.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Р., бул. „С.” № **, съдебно деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 1320лева с ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2