Р Е Ш Е Н И Е

№ 25

гр.Добрич 14.02.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и осми януари 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №539 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Н.К.Н. от гр.Г.Т.срещу решение №976/19.10.2018 г. по гр.д.№1005/2017 г. на **кия районен съд в частта,с която се извършва делба на съсобствени недвижими имоти и движима вещ чрез разпределянето им на основание чл.353 от ГПК,като в дял на А.И.Н. с ЕГН ********** *** е поставен недвижим имот-ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №*,находящ се в град **,ЖК „***”,блок * ,вход *-имот с идентификатор ***по кадастралната карта на град ** със застроена площ 65,29 кв.м,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения,ведно с изба № ** с площ от 3,86 кв.м и 0,795 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото,респ. в дял на Н.К.Н. с ЕГН ********** от гр.Г.Т.са поставени-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО в село П.,община **ка с площ от 2400 кв.м,за който са отредени парцел **-имот с планоснимачен №** с площ от 720 кв.м в кв.45 по плана на село П.,парцел *-имот с планоснимачен №* с площ от 900 кв.м в квартал * по плана на село П.,парцел Х-имот с планоснимачен № * с площ 820 кв.м в квартал * по плана на село П.,ведно с построената в дворното място КЪЩА със застроена площ 68,00 кв.м,състояща се от три стаи,кухня,салон,една малка стаичка,дамче,курник и тоалетна,както и лек автомобил марка „П. 206” с ДК №ТХ ** ХН,рама №***,двигател №***,като А.И.Н. е осъдена да заплати на Н.К.Н. сума от 7 420 лв за уравнение на дела му.Първоинстанционното решение не е обжалвано в останалата му част,с която съдът се е произнесъл по иска по сметки на съделителката А. И.Н.,респ. в частта за разноските и ДТ.Сочи се в жалбата,че районният съд прибегнал до посочения способ за извършване на делбата чрез разпределение,без да обсъди възможността за теглене на жребий.Вследствие на горното решението му противоречало на практиката на ВКС по изброени от въззивника дела.Първоинстанционното решение не отговаряло на изискванията на чл.236 ал.2 от ГПК-не било мотивирано.Съдът не бил определил вида на търсената защита,не обсъдил събраните доказателства.Решението му било постановено при непълнота на доказателствата.Релевантно било,че въззивникът не бил съгласен другата съделителка да ползва процесния апартамент и това станало вследствие решението за прекратяване на брака,както и че подобренията в него били направени въпреки противопоставянето на въззивника и не били на значителна стойност.Ако въззивният съд въпреки горното приемел,че делбата не може да се извърши чрез теглене на жребий,въззивникът настоява процесният апартамент в гр.** да бъде разпределен в негов дял.Ако и това негово искане не бъдело уважено,се настоява имотът да се изнесе на публична продан.Следвало да се съобрази,че поставеният в дял на въззивника имот в с.П. не бил годен за живеене.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в частта по извършване на делбата и за постановяване на друго от въззивния съд за извършване на делбата чрез поставяне на апартамента в гр.** в дял на въззивника или имотът да бъде изнесен на публична продан.Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата А.И.Н. изразява становище за неоснователност на жалбата.Според нея районният съд бил съобразил постоянната съдебна практика и бил приложил правилния способ за извършване на делбата при достатъчна мотивировка на съдебния акт,поради което настоява за потвърждаване на атакуваното решение в посочената част и за присъждане в нейна полза на сторените от същата разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,**кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 25.10.2018 г.,а жалбата е подадена на 06.*.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 08.*.2018 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Производството по делото е за делба и е във фазата по извършването й.С влязло в сила решение №703/31.07.2017 г. ДРС е допуснал съдебна делба между бившите съпрузи А.И.Н. и Н.К.Н. на описаните по-горе два недвижими имота и лек автомобил при квоти от по 1/2 ид.ч. от съсобствеността,в която е трансформирана прекратената СИО,за всеки от двамата съделители.

Във втората фаза на делбата съделителката А.И.Н. е предявила срещу съделителя Н.К.Н. иск по сметки за осъждане на ответника да й заплати сума от 1 250 лв-половината от стойността съобразно квотата на Н.К.Н. в съсобствеността на извършени от А.И.Н. подобрения в жилищния имот в гр.**,жк „***”,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*.С решение №976/19.10.2018 г. районният съд е уважил горния иск по сметки до размер от 1 200 лв,респ. го е отхвърлил за горницата до 1 250 лв.В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.Така със сила на пресъдено нещо между страните вече е установено,че съделителката А.И.Н. е извършила подобрения в процесния апартамент в гр.** на обща стойност от 2 400 лв.

Двамата съделители са отправили в срока по чл.349 ал.4 от ГПК молби за възлагане в тяхна полза на жилищния имот-апартамент в гр.** /молби на листи 91 и 92 от делото на ДРС,уточнени с молби на листи 120 и 122 от делото на ДРС/,като са мотивирали същите с факта,че всеки от тях има здравословни проблеми и не притежава друго жилище,което да задоволи жилищната му нужда.

С атакуваното решение ДРС е извършил делбата,като е приложил способа по чл.353 от ГПК спрямо двата недвижими имота и движимата вещ.Същият е разпределил делбените вещи,като апартамента в гр.** е поставил в дял на съделителката А.И.Н.,а недвижимия имот /дворно място и къща/ в с.П.,общ.** и лекия автомобил е поставил в дял на съделителя Н.К.Н.,като е осъдил А.Н. да заплати на Н.Н. за уравнение на дела му сума от 7 420 лв.Съдът е мотивирал избора си на горния способ чрез констатации кой от съделителите кои от делбените вещи е ползвал до извършване на делбата,респ. е взел предвид извършването на подобрения в апартамента в гр.** от съделителката А.Н..

Определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба са четири:1./възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл.349 ал.1 и 2 от ГПК;2./теглене на жребий по чл.352 от ГПК;3./разпределение по чл.353 от ГПК и 4./изнасяне на публична продан по чл.348 от ГПК.

Квалифицираните като искания за възлагане по чл.349 ал.1 от ГПК от двете страни претенции всяка от тях да получи в свой дял апартамента в гр.** очевидно са неоснователни като възлагателни претенции по цитирания законов текст.Предпоставките за възлагане по чл.349 ал.1 от ГПК при делба между бивши съпрузи са делбеният имот да е неподеляемо жилище-бивша СИО,прекратена с развода;на бившия съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца;последният да няма собствено жилище.Безспорно процесният апартамент е неподеляем жилищен имот-бивша СИО,прекратена с развод.Не е спорно,че разводът между страните е постановен с влязло в сила на 18.10.2016 г. решение на ДРС от 13.06.2016 г. по гр.д.№3828/2015 г. /в тази насока данни в молбата на А.Н. на лист 82 от делото на ДРС и справка от НБД „Население” на лист 53 от делото на ДРС/.Не се твърди при развода страните /съответно на 68- и 74-годишна възраст/ да са имали родени от брака ненавършили пълнолетие деца,респ. да са били предоставени на някой от съпрузите за упражняване родителските права върху такива ненавършили пълнолетие деца.Липсата само на този елемент от ФС на чл.349 ал.1 от ГПК е достатъчна да обоснове неприложение на цитирания способ за извършване на делбата чрез възлагане.

В този случай,като се има предвид наличието на два подлежащи на делба недвижими имота с жилищно предназначение и извършването на делбата между двама съделители с равни квоти в съсобствеността,се поставя въпросът дали делбата на тези имоти следва да се осъществи чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК или чрез разпределение по чл.353 от ГПК.Изобщо не се поставя относно двата допуснати до делба недвижими имота въпросът за изнасянето им на публична продан,защото този способ се прилага само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем.В случая има двама съделители и два жилищни имота,поради което и способът „изнасяне на публична продан” е неприложим.Когато броят на допуснати до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите,както е в настоящата хипотеза,действа принципът,заложен в чл.69 ал.2 от ЗН /приложим съгласно чл.34 ал.2 от ЗС/,според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура.Този принцип не може да бъде игнориран по съображения,че имотите са на различна стойност,защото чл.69 ал.2 изр.2 от ЗН изрично предвижда,че в този случай неравенството в дяловете се изравнява в пари.Следователно задължително делбата следва да се извърши при получаване като краен резултат в дял от всеки от двамата съделители-бивши съпрузи на един от двата делбени недвижими жилищни имота.

Според т.5 „б” от Постановление №7/28.*.1973 г. на Пленума на ВС на РБ тегленето на жребий е невъзможно,когато до делба са допуснати имоти,които съществено се различават по площ,обем или стойност,а същевременно частите на съделителите са различни.Голямо неудобство за теглене на жребий е налице и тогава,когато всеки от съделителите преди делбата е упражнявал фактическата власт върху някой от делбените имоти и е направил в този имот/дял значителни подобрения.В последната хипотеза тегленето на жребий може да породи значителни последващи имуществени спорове между съделителите.

Не е спорно между страните,че преди делбата съделителката А.Н. е упражнявала фактическата власт върху апартамента в гр.**,а съделителят Н.Н.-върху имота /дворно място и къща/ в с.П..Ползването на апартамента от бившата съпруга обаче не е станало по общо съгласие на страните,а с оглед предоставянето му от брачния съд като семейно жилище за ползване на съпругата след развода.Съпругът Н.Н. е бил изведен на 19.01.2017 г. принудително от жилището чрез съдебен изпълнител /в тази насока изложеното от съделителката А.Н. и неоспорено от другата страна в молбата на лист 82 от делото на ДРС,с която е предявен искът по сметки/.В случая следователно не е налице хипотеза на уредено по взаимно съгласие между бившите съпрузи разпределение на ползването на делбените имоти,поради което начинът на фактическо ползване на имотите преди делбеното производство не може да се зачете като значим фактор при избора на способ за извършване на делбата и в частност да обоснове извод за извършване на делбата чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК,при което всеки от съделителите да получи в свой дял недвижимия имот,ползван от него преди делбата.

На следващо място необходимостта от извършване на разпределение по чл.353 от ГПК на двата недвижими имота не може да бъде обоснована и с факта,че съделителката А.И.Н. е извършила подобрения в единия от имотите-апартамента в гр.**.За да се приеме,че извършването на делбата на двата имота чрез теглене на жребий е неудобно,следва да са направени от съделителите значителни подобрения в ползваните от тях имоти.В случая съделителката А.И.Н. е извършила подобрения в апартамента в гр.** на стойност 2 400 лв,като ремонтните дейности,довели до увеличаване стойността на имота с горната сума,се изразяват в поставяне на ПВЦ-дограма в хола-на прозорец и вратопрозорец,в спалнята-на прозорец и в кухнята-на вратата към терасата;шпакловка на стени и тавани в спалня и кухня и стените на терасата;вътрешна изолация под прозореца и на стената към асансьора в кухнята,под прозореца в спалнята и под прозореца в хола.По своя вид тези ремонтни дейности не са значителни,защото не водят до съществени преустройства в имота.Те не са значителни и по своята стойност,доколкото не надвишават 10 % от стойността на апартамента в гр.**.Недвижимият имот в гр.** има пазарна стойност в размер на 32 650 лв,определена в заключението на вещото лице Й.Б.Т. по третата допусната съдебно-техническа експертиза /на листи 194 и сл. от делото на ДРС/,което се възприема от съда като най-меродавно,доколкото заключенията на вещото лице В. П.Д. по предходните две СТЕ са били изготвени при липса на осъществен оглед отвътре и отвън на двата недвижими имота.За да се зачетат като значителни според константната съдебна практика,подобренията следва да са на стойност над 10 % от горната пазарна цена,т.е. над 3 265 лв.В случая те са на стойност от 2 400 лв и не са значителни.

Предвид горното съдът намира,че не е налице неудобство да се приложи способът за извършване делба на двата недвижими имота чрез теглене на жребий.Този способ е приложим и по причина,че броят на делбените недвижими имоти съвпада с броя на съделителите,като последните имат и равни дялове в съсобствеността.Освен това двата делбени недвижими имота не се различават по предназначение-и двата са жилищни имоти,като застроената площ на жилищата е почти равна-65,29 кв.м е ЗП на апартамента,респ. 68 кв.м е ЗП на къщата в с.П..Не е налице и драстично разминаване в пазарната стойност на имотите-така вещото лице Й. Т. е определило пазарна стойност на апартамента от 32 650 лв,а на имота в с.П.,общ.** от 23 750 лв,т.е. разликата в цената е само от 8 900 лв.Действително имотът в гр.** е в по-добро състояние,докато къщата в с.П. няма В и К-инсталация,има пропуквания по мазилките,износена дограма,силно компрометирана външна мазилка,по-голям процент на овехтяване.Тези различия в състоянието на двата жилищни имота обаче са без значение,щом и двата са годни за живеене /за противното липсват доказателства/.Без значение е също каква е селищната принадлежност на двата имота.Достатъчно е при преценката на съда за приложим способ,че се касае за два имота с еднакво предназначение и без съществена разлика в пазарната цена.При избора на способ за извършване на делбата съдът не може да се ръководи от социални критерии /напр. изтъкнати от страните финансови възможности на съделителите,здравословни проблеми на същите,жилищна нужда и пр.-в тази насока решение №406 от 10.01.2012 г. по гр.д.№729/2010 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.В този смисъл съдът не следва да обсъжда каква е жилищната нужда на съделителите,здравословното им състояние,финансовите им възможности,в каквато насока са изложени доводи от страните.След като до делба са допуснати два недвижими имота от жилищен характер,чийто брой съвпада с броя на съделителите,които имат равни квоти в съсобствеността,делбата на тези имоти следва да се извърши чрез теглене на жребий.Избраният от районния съд способ чрез разпределение по чл.353 от ГПК е неправилен,поради което първоинстанционното решение в обжалваната част по извършване на делбата следва да бъде отменено.

Относно движимата вещ-лек автомобил следва да се посочи,че делбата й не може да се извърши чрез теглене на жребий или чрез разпределение,тъй като се касае за единствена от този вид делбена вещ,а съделителите са двама.Съсобственият автомобил безспорно е неподеляема вещ и като единствена такава делбата му може да се извърши или чрез изнасяне на публична продан,или чрез поставянето му в дял на съделителя,който при тегленето на жребий ще получи в дял по-ниския по стойност недвижим имот в с.П.,като автомобилът на цена от 1 480 лв /виж заключението по допуснатата от ДРС съдебно-автотехническа експертиза/ може да послужи за уравнение на дела.В случая съдът намира за удачен втория вариант.Според разпоредбата на чл.348 от ГПК неподеляема делбена вещ се изнася на публична продан,когато не може да бъде поставена в един от дяловете.При настоящата хипотеза е възможно поставянето й в дял на съделителя,който при теглене на жребий ще получи недвижимия имот в с.П.,като автомобилът ще послужи за уравнение на този дял /така решение №825 от 12.02.1991 г. по гр.д.№608/1991 г.,І г.о.,ГК на ВКС/.

С оглед изложеното въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част.При избрания способ за извършване на делбата чрез теглене на жребий относно делбените недвижими имоти следва да се състави съгласно чл.350 от ГПК проект за разделителен протокол,включващ два дяла-първи дял от недвижимия имот в гр.** и втори дял от недвижимия имот в с.П.,общ.**,като за уравнение на дяловете на съделителите от делбеното имущество /всеки на стойност 28 940 лв,която стойност е формирана като 1/2 от стойността на делбените вещи-57 880 лв,вкл. стойност на апартамента от 32 650 лв,стойност на дворно място и къща от 23 750 лв и стойност на автомобила от 1 480 лв/ съделителят,получил при тегленето на жребий дял втори,следва да получи процесния лек автомобил на стойност 1 480 лв като уравнение в натура и парично уравнение от другия съделител,получил дял първи,в размер на 3 710 лв.

И двете страни са претендирали сторените от тях разноски във въззивната инстанция.С оглед изхода от производството и уважаване жалбата на Н. К.Н. именно последният има право на сторените от него разноски в настоящото производство,каквито следва да му бъдат присъдени в размер на 578,80 лв държавна такса за въззивното обжалване.Въззиваемата страна А. И.Н. няма право на разноски.

Водим от гореизложеното,**кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №976/19.10.2018 г. по гр.д.№1005/2017 г. на **кия районен съд в частта,с която се извършва делба на съсобствени недвижими имоти и движима вещ чрез разпределянето им на основание чл.353 от ГПК,като в дял на А.И.Н. с ЕГН ********** *** е поставен недвижим имот-ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №*,находящ се в град **,ЖК „***”,блок *,вход *-имот с идентификатор ***по кадастралната карта на град ** със застроена площ 65,29 кв.м,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения,ведно с изба № ** с площ от 3,86 кв.м и 0,795 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото,респ. в дял на Н.К.Н. с ЕГН ********** от гр.Г.Т.са поставени-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО в село П.,община **ка с площ от 2400 кв.м,за който са отредени парцел **-имот с планоснимачен №** с площ от 720 кв.м в кв.45 по плана на село П.,парцел **-имот с планоснимачен №** с площ от 900 кв.м в квартал ** по плана на село П.,парцел Х-имот с планоснимачен №** с площ 820 кв.м в квартал 45 по плана на село П.,ведно с построената в дворното място КЪЩА със застроена площ 68,00 кв.м,състояща се от три стаи,кухня,салон,една малка стаичка,дамче,курник и тоалетна,както и лек автомобил марка „П. 206” с ДК №ТХ ** ХН,рама №***,двигател № ***,респ. А.И.Н. е осъдена да заплати на Н.К.Н. сума от 7 420 лв за уравнение на дела му.

ОСЪЖДА А.И.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.К.Н. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 578,80 лв /петстотин седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ държавна такса.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ с оглед извършване делбата на описаните недвижими имоти чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК при формиране на два дяла:

ДЯЛ ПЪРВИ,включващ

ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №*,находящ се в град **,ЖК „***”,блок *,вход *-имот с идентификатор ***по кадастралната карта на град ** със застроена площ 65,29 кв.м,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения,ведно с изба № ** с площ от 3,86 кв.м и 0,795 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото,на стойност 32 650 лв;

Съделителят,получил дял първи,следва да заплати на съделителя,получил дял втори,сума от 3 710 лв за уравнение на дял втори.

ДЯЛ ВТОРИ,включващ

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО в село П.,община **ка с площ от 2400 кв.м,за който са отредени парцел **-имот с планоснимачен №** с площ от 720 кв.м в кв.45 по плана на село П.,парцел **-имот с планоснимачен №** с площ от 900 кв.м в квартал ** по плана на село П.,парцел Х-имот с планоснимачен №** с площ 820 кв.м в квартал ** по плана на село П.,ведно с построената в дворното място КЪЩА със застроена площ 68,00 кв.м,състояща се от три стаи,кухня,салон,една малка стаичка,дамче,курник и тоалетна,на стойност 23 750 лв;

Съделителят,получил дял втори,получава в дял лек автомобил марка „П. 206” с ДК №ТХ ** ХН,рама №***,двигател №*** на стойност 1 480 лв за уравнение на дела си в натура,както и сума от 3 710 лв за уравнение на дела си,която следва да се заплати от съделителя,получил дял първи.

НАСРОЧВА делото за 20.03.2019 г. от 9,00 часа за предявяване на проекта за разделителен протокол на страните и изслушване на възраженията им по него,за която дата да се призоват страните чрез пълномощниците им.

Решението не подлежи на самостоятелно обжалване.Същото подлежи на касационно обжалване заедно с последващото решение по съставяне и обявяване на окончателен разделителен протокол по смисъла на чл.351 от ГПК с обща жалба в едномесечния срок за обжалване на най-късното решение /второто решение по обявяване на окончателен разделителен протокол/,който започва да тече от връчване на последното на страните,пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

Преписи от настоящото решение да се връчат на страните чрез пълномощниците им.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.