Р Е Ш Е Н И Е

№27

гр. Добрич, 15.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четвърти февруари година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 10 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Й.К.М. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение № 1055/12.11.2018 г. по гр.д.№ 2371/2018 г. на Добричкия районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на малолетното си дете Р.Й.К., чрез нейната майка и законен представител П.П.Б., сумата 1380 лева, съставляваща издръжка за миналия период от 04.06.2017 г. до 04.06.2018 г., както и да й заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно, считано от 05.06.2018 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.

Решението се обжалва като неправилно, постановено в противоречие със задължителна съдебна практика по въпросите за задълженията за издръжка. Възразява се срещу направения от първоинстанционния съд извод за податните възможности на въззивника, като неправилно били преценени влошеното здлавословно състояние и временната неработоспособност на въззивника, както и задължението му за погасяване на банков кредит. Нуждите на детето също били неправилно преценени, не били взети предвид липсата на промяна в тях, липсата на специални потребности и таланти на детето. Трябвало да се има предвид и, че двамата родители следвало да имат равно участие в издръжката на детето. Неправилно бил приет и началният момент на задължението за издръжка за минал период, предвид, че другата страна не доказала от кога родителите не живеят заедно, не били взети предвид, полаганите от въззивника грижи за детето след раздялата на родителите.

Настоява обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да се отхвърли.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата страна, чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваният съдебен акт е постановен по повод искова молба на Р.Й.К., чрез нейната майка и законен представител П.П.Б., срещу Й.К.М.. Предявен е иск по чл.143 ал.2 от СК за осъждане на ответника да заплаща на малолетното си дете Р.Й.К. издръжка в размер на 200 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба, до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване. Предявен е и иск по чл.150 от СК за осъждане на ответника да заплати на малолетното си дете издръжка за периода от една година преди предявяване на претенцията в размер на по 115 лева месечно.

Ищцата Р.Й.К. е родена на ***г. и е дете на П.П.Б. и Й.К.М.. Родителите на детето никога не са били съпрузи. Не е спорно, че преди живеели заедно и заедно се грижили за детето. През 2017г. двамата се разделили, като понастоящем детето живее с майката, която полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Съгласно посоченото в исковата молба, родителите на детето са разделени и то живее само с майката от м.февруари 2017г. В отговора си по исковата молба и въобще в първоинстанционното производство ответникът не е възразил по така твърдяното от ищцата. Напротив - в съдебно заседание на 04.09.2018г. процесуалният му представител изрично е заявил, че „ние не твърдим различна дата на раздяла“. Това изявление, ведно с данните от събраните гласни доказателства, обосновава правилността на приетото от първоинстанционния съд, че родителите на детето не са заедно от м.февруари 2017г.

Твърдението на ответника, че, след като се разделил с майката, се бил грижил за детето, е въведено за първи път във въззивната жалба и доказателства, които да го подкрепят по делото липсват. Наистина, събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства установяват, че след раздялата с майката ответникът няколко пъти вземал детето и веднъж му купил подарък. Но инцидентните срещи на родител с детето му и грижата на родителя за детето по време на тези срещи, далеч не съставлява пълния обем грижа, дължима от родителя за отглеждането и възпитанието на едно дете, нито купуването на подарък съставлява изпълнение на задължението на родителя да дава издръжка на детето си.

Следователно от м.февруари 2017г. ответникът няма пряк ангажимент с грижите за отглеждането и възпитанието на детето, както и не му е давал издръжка.

Така претенцията за осъждане на ответника за издръжка в полза на ищцата е основателна.

При отчитане, че той не е давал такава от м.февруари 2017г., а исковата молба е предявена на 05.06.2018г. и в съответствие с чл.150 от СК претенцията за издръжка за една година преди предявяване на иска е основателна. Касателно размера на издръжката за миналия период – претендиран е минимално установения в чл.142 ал.2 от СК такъв и няма никакво основание да бъде постановено нещо друго.

Касателно размера на издръжката за периода от предявяване на исковата молба – претендиран е и е присъден от първоинстанционния съд размер, който надхвърля минимално установения по чл.142 ал.2 от СК /със 72.50 лева първоначално, а от 01.01.2019г. – с 60 лева/.

В съответствие с чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя от два показателя – нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Ищцата Р. е на десет години, не е малка и е ученичка. Тя има обичайните за едно десетгодишно момиче нужди, свързани с осигуряване на храна, облекло, задължително обучение, а така също и участие в извън училищни форми за обучение, социално общуване, физическо, културно и духовно развитие. Във връзка с последното и с оплакванията в жалбата следва да се подчертае, че тук не става въпрос за някакви специални способности и таланти на Р., а за обикновените за всяко съвременно дете потребности за физическо и духовно развитие посредством участие в извън училищни форми на занимания. За задоволяване на обичайните нужди на дете във възрастта на Р. при съществуващите обществено-икономически условия са необходими доста средства. Те не могат да бъдат по-малко от 350 лева месечно и това е сума, която, противно на поддържаното от ответника, далеч не би могла да осигури лукс на когото и да било.

Задължени за издръжката на малолетното дете са и двамата му родители – всеки от тях, съобразно податните си възможности.

Установено е с писмени доказателства, че майката на Р. има средномесечен брутен доход от 551 лева – 554 лева, а брутният доход на ответника е 1 541 лева – 1 552 лева месечно. И двамата родители нямат задължения към други лица за издръжка, имат по един апартамент, а ответникът има и два леки автомобила.

При съпоставка на имущественото състояние на двамата родители е очевидно, че това на бащата е по-добро. Изводът не се променя от факта, на изплащаните от него суми за погасяване на паричен кредит, със средствата от който той е увеличил имуществото си. Изводът не се променя и от факта, че през лятото на 2018г. той е бил неработоспособен – временно, за десет дни и то не се е отразило нито на принципната му възможност да полага труд и да реализира доходи, нито имущественото му състояние и възможностите му да издържа детето си.

Като се има предвид горното, участието на бащата в издръжката на детето трябва да бъде по-голямо от това на майката. Така, от общо необходимите за детето средства от 350 лева месечно, ответникът следва да осигурява по 200 лева, а разликата следва да се осигурява от майката, чиито податни възможности са по-ограничени, а и тя е тази, която е непосредствено ангажирана с грижите по отглеждането и възпитанието на Р..

С оглед изложеното, въззивната жалба на ответника е неоснователна. Обжалваното първоинстанционно решение, с което предявените искове са изцяло удовлетворени, е правилно и следва да бъде потвърдено, вкл. в частта за държавната такса и разноските по делото, възложени в тежест на ответника.

Съответно на този резултат, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата платеното от нея адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1055/12.11.2018 г. по гр.д.№ 2371/2018 г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА Й.К.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на Р.Й.К. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител П.П.Б. с ЕГН **********,***, сумата 300 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

На осн.чл.280 ал.3 т.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.