Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

гр. Добрич, 25.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. гр. д. № 29/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно гражданско дело № 29/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич против Решение № 184/16.10.2018 г. на Районен съд – Каварна по гр. д. № 648/2018 г.

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич против „ГЕРГАНА-ДЕНИЦА“ ЕООД гр. Каварна, иск за установяване на съществуването на парично вземане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 263/05.09.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 532/2017 г. по описа на Районен съд – Каварна, за сумата от 4 853.92 лв., представляваща главница, формирана от неизплатени задължения за предоставени В и К услуги за периода 08.06.2016 г. – 11.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 04.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като е присъдил в полза на ответника сторените по делото разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да уважи исковата претенция.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за потвърждаването му от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Безспорно установено е по делото, че в стопанисвания от „ГЕРГАНА-ДЕНИЦА“ ЕООД гр. Каварна обект е изградено водовземно съоръжение – тръбен кладенец с разрешен годишен воден обем за различни цели 9 275.000 куб.м. Според експертното мнение на вещото лице се установява, че водата от сондажа е използвана за целите описани в разрешителното, като липсват данни за допълнително монтирани водомери, които да отчитат отделните количества вода, използвана за разрешения воден обем за „други цели” и „напояване на зеленчукови култури”. По делото е установено, че от сондажа не излизат отпадни води, които да се заустват в градската канализация, както и че водите от водочерпането не биха попадали в канализацията, ако се ползват само за целите в разрешителното. Не е установено изграждането на отклонения, които да отвеждат отпадни води от такава дейност в градската канализация. С оглед изложените съображения, предявения от ищеца иск се явява недоказан и подлежи на отхвърляне.

Решението на първостепенния съд, като съвпадащо с приетото от въззивната инстанция, следва да се потвърди.

На основание чл. 272 ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първостепенния съд.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски пред въззивна инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Настоящият състав на Съда, на основание чл. 633 ГПК, съобразявайки се с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С - 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да уважи частично искането на въззиваемаат страна за присъждане на адвокатско възнаграждение, като му присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лв.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184/16.10.2018 г. на Районен съд – Каварна по гр. д. № 648/2018 г.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич, бул. „**“ № 59, ЕИК *** да заплати на „ГЕРГАНА-ДЕНИЦА“ ЕООД гр. Каварна, ул. „**“ № 5, ЕИК ** сумата от 400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.