Р Е Ш Е Н И Е

№ 35/25.02.2019 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА Н.

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Н. въззивно гражданско дело № 63 по описа за 2019 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 508/ 9.01.2019 г. (по регистратурата на ДРС) на ищцата С.И.Г. *** срещу Решение № 1210 от 17.12.2018 г. по гр.д.№ 2432/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, отхвърлящо иска й за издръжка по член 144 във връзка с член 147 от СК (като пълнолетна, учаща се) в размер от 300 лева месечно, считано от дата 7.06.2017 г. (в т.ч. за една година назад преди предявяване на иска на 7.06. 2018 г.) и за в бъдеще.

В жалбата има оплаквания подробно посочени в доклада на въззив-ния съд), свеждащи се до: неправилно обсъждане на доказателствата (и признанията за даването на скъпи вещи – телефон и таблет в дар на друго-то дете); пренебрегване на доказателствата за притежаването на две МПС (в т.ч. камион ) и показанията на свидетеля Е.И.; липса на оценка на поведението на ответника (вкл. регистрирането като безработен след получаване на исковата молба). Иска се отмяна на решението и пос-тановяване на друго за уважаване на претенцията .

В отговор на ответника И.Г. *** жалбата се оспорва, защото установените по делото факти ( непостоянни доходи от труд в автосервиз от 500 - 600 лева, притежаването само на едно МПС – л.а., а не и камион ) и недоказването качеството на ищцата на обучаваща се в редовна форма студентка обуславят правен извод като този в обжалваното решение. Настоява се за неговото потвърждаване и присъждане на разноски.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

Предявено е от въззивницата парично вземане по член 144 от СК от издръжка в месечен размер от 300 лева , считано от 7.06.2017 г. срещу въз-зиваемия – неин баща. Твърди, че през учебната 2016 – 2017 г. се обучава като редовна студентка във втори курс в катедра „ медицински сестри ” на факултета за професии в областта на здравеопазването и социалните грижи на Технологичен образователен институт К. в Република Г. ; няма доходи и имущество, от които да се издържа, а ответникът получава доходи от частна стопанска дейност в собствен автосервиз и може да участва в издръжката й до завършване на образованието.

С уверение от 7.02.2018 г. от Технологичен образователен институт К. в Република Г. (на л. 5 от делото на ДРС ) въззивницата, навършила на 8.03.2016 г. пълнолетие, е доказала, че на 10.11.2016 г. е записана да учи в катедра „медицински сестри ” на факултета за професии в областта на здравеопазването и социалните грижи като обучението й продължава и през зимния семестър на учебната 2017 - 2018 година. Щом не е посочено друго, следва да се приеме, че обучението й е редовно.

По оспорените в жалбата констатации за имущественото състояние на въззиваемия - баща - въззивният съд приема следното : действително, той се е регистрирал като безработен и търсещ работа на 19.06.2018 г. ( в срока за отговор на исковата молба, считан от 11.06.2018 г.). При висящ-ността на въззивното производство ( към 1.01.2019 г. и до проверката за ре-гистриран трудов договор по реда на член 62,ал.3 от КТ ) , както следва от писмо с вх.№ 932/7.02.2019 г. на ТД на НАП, офис Д. , продължава да не работи по трудово правоотношение. Не е и самоосигуряващо се лице. Има регистрирани (придобити в 1998, 2015, 2016 и 2017 г.) четири моторни превозни средства (три леки автомобили и едно друго моторно превозно средство ) ,съгласно справката за декларирано движимо имущество (на л.40 ). Ответникът е твърдял ,но не е доказал, че понастоящем само едно от тях – л.а. с марка „ Н. – П.” - е негово притежание .

Твърдял е в съдебното заседание от 4.10.2018 г. следните, необорени от противната страна, факти: извършва непостоянно в автосервиз на баща си ремонт на автомобили с цел продажба и превозни услуги срещу запла-щане с камион на баща си; получава от тези дейности също непостоянно доход между 500 – 700 лева месечно; има задължения за издръжка към две ненавършили пълнолетие деца; детето Георги ( на 12 години , ученик ) живее при него , а другото – детето Л. живее при майката, но отве-никът му дава издръжка „ на добра воля ”, при възможност, ако възникнат „ по – сериозни финансови нужди”; купил му компютър и телефон ,втора употреба за 60 лева . Ответникът е иподякон, певец и четец в олтара в цър-ковен храм в град Д. и също общ работник в стопанството на Църквата в кв. Р., срещу което получава помощ (в натура – дрехи и храна ) от Църквата. За тази негова дейност в служба на Църквата подробни сведения е дал свидетелят Е.Р.Ю.. Последният е посочил още, че ответникът живее скромно, разчита на подпомагане от Църквата (с продукти) и „ социалната трапезария ”, а при финансови затруднения – и на заеми от други църковни служители.

Вярно е, че първоинстанционният съд не обсъдил посоченото в обяс-ненията на ответника, че купил на детето Любомир компютър и телефон. Подаряването на вещи на друго дете от същия родител е доказателствен факт, който ведно с други може да обуслови извод за материални възмож-ности на същия. В случая, даренията са инцидентни актове, една от вещи-те е на ниска стойност и са извършени вместо парична издръжка. Катего-рично е установено , че доходите на родителя ( от ремонтиране на коли ) са ниски и с непостоянен характер, а даренията са съвместими с тях. Както правилно е приел първоинстанционният съд, доходите на въззиваемия (в т.ч. другите източници - помощ в натура и от благотворителната дейност на Храма) са недостатъчни, за да обезпечат личната му издръжка и тази на живеещото с него непълнолетно дете.Уменията на бащата ( да ремонтира коли ) нямат значение сами по себе си, ако не водят до получаване на дохо-ди . Няма значение и това дали той е трудоспособен, кога се е регистрирал като безработен и дали е отказал предложена работа . Това е така, защото според трайната съдебна практика ( решение № 469 от 26.10. 2011 г. по гр. д.№ 2/2011 г. на ІV,г.о. и решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 944/ 2010 г. на ІІІ г.о. на ГК на ВКС), задължението по член 144 от СК възник-ва само при обективно получени от родителя доходи, от които след осигу-ряване на личната му издръжка, може без особени затруднения да отдели средства за издръжката на пълнолетното си дете.

При посочения в обжалваното решение недостиг на средства у баща-та за задоволяване на неговите потребности и тези на низходящия, който отглежда , правилно е преценено, че за него не е възникнало задължението по член 144 от СК да дава издръжка на пълнолетната му дъщеря за минало време и за напред. Отхвърлянето на иска е законосъобразен резултат и въз-зивният съд потвърждава обжалваното решение изцяло. Въззиваемият не е доказал да е сторил разноски в това производство и съдът не му присъжда разноски.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 1210 от 17.12.2018 г. по гр. д.№ 2432/2018 г. по описа на Добричкия районен съд.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.2 от ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.